№ 499
гр. Пазарджик, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20225220201694 по описа за 2022 година
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. П. Г., с ЕГН **********, с. П., чрез адв. К.
К., против Наказателно постановление (НП) № 21-1006-000921 / 19.04.2021 г.
на началник група към ОДМВР Пазарджик, сектор Пътна полиция, с което на
жалбоподателя са наложени на осн. ЧЛ.174 АЛ.З ПР.2 от ЗДвП - Глоба в
размер на 2000лв. лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца
С жалбата се заявява незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято
цялостна отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят,чрез пълномощника си, поддържа
жалбата и иска да се отмени НП, като ангажира и доказателства в тази посока
.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или
процесуален представител.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
На 25.06.2022 г., късно вечерта и в с. П., обл.Пазарджик, станал инцидент
между познати лица, при който бил нанесен тежък побой на едно от тях.
Инцидентът бе медийно отразен като факт , без представяне на конкретни
1
имена.
Отпочнало разследване, което се насочило бил жалбоподателя като едно
от заподозрените за боя лица още на другия ден, 26.06.22г. в с. П. били
изпратени пол. екипи за проверката му и евентуалното му задържане.
Около обяд, св. пол. Т. се свързал с жалбоподателя и го призовал да се
яви в центъра на селото. Той пристигнал, управлявайки несобственото му
МПС РЕНО МЕГАН, *****. Докато водел разговор с него, Т. се усъмнил, че
е употребил непозволени вещества – алкохол или наркотични и поради
повикал за съответната проверка пол. екип на СПП – ОД МВР Пазарджик. На
място пристигнал автоконтрольорът св. М., който поканил водача да бъде
проверен за употреба на алкохол с Алотест Дрегер и за употреба на
наркотични вещества с „Дрег тест“. Жалбоподателят отказал и двете
проверки, след което му бил съставен процесния АУАН, с му били вменени
„следните нарушения : управление на МПС под въздействие на наркотични
вещества, така и отказ на водача да бъде проверен за употреба на такива и за
употреба на алкохол“. Издаден бил и талон за изследване (ТИ).
Актът жалбоподателят отказал да подпише при предявяването, което е
удостоверено с подписа на св. Т., ТИ – пописал , обявявайки избора си за
мед.изследване , но не изпълнил предписанието да се яви за кръвна проба в
посоченото време и на посоченото място .
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното НП.
В описателната част на АУАН неговият съставил е посочил, че
жалбоподателят като водач на посоченото несобствено МПС в с. П. на
26.06.22г.: „ ….извършва следното нарушение : „…..управлява МПС под
въздействието на наркотични вещества. Отказва да бъде изпробван с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510 .., след което … отказва да бъде
тестван с техническо средство Drug test 5000 ( б.м- за употреба на
наркотици“)“. Следователно с акта са вменени три нарушения ( „извършва
следното нарушение“). Няма нормативна пречка за това, стига да ясно
изразена волята за всяко нарушение – коя норма нарушава , ще се
санкционира ли или ако не – каква е процесуалната му съдба ( престъпление и
се изпраща на прокурора , прекратява ли се административно-наказателното
производство по надлежния ред с резолюция и т.н.). В случая са отразени
взаимоизключващи се обстоятелства –управление на МПС под въздействие
2
на наркотични вещества и отказ за проверка за употреба на такива. Наистина,
неясно защо, съставителят на акта е вменил управление под въздействие на
забранените вещества, след като е приписал на водача и отказ да бъде
изпробван за употреба на такива вещества по посочения начин ( легитимиран
за установяване на такава употреба с Наредба 1/17г.,също приписана и
съставляваща дори престъпление). Обективно е невъзможно водачът да
извърши и двете нарушения, защото само, ако се е подложил на изследване за
употреба на наркотични вещества и такава е доказана, ще е извършил
престъпление по чл. 343б,ал.3 НК , но пък тогава няма да е извършено
нарушението по чл. 174, ал.3 от ЗДвП, което е приписано. Обстоятелствата по
тези две нарушения са взаимоизключващи се. Въпреки,че е цитирана като
нарушена само нормата на чл. 174, ал.3, пр.ІІ ЗДвП - отказва да му бъде
извършена проверка за употреба на наркотични вещества и не изпълни
предписание за хим. изследване за употреба на такива вещества, изразената
по-горе воля за приписване на три отделни нарушения, по две от които
обективно невъзможни е едновременното съществуване на действията, чрез
които се осъществяват.
Описанието на обстоятелствата по извършване на нарушението е от
съществено значение, тъй като защитата на наказаното лице е основно по
фактите, за който извод следва да се има предвид наложилата се в практика
аналогия на повдигане на наказателното обвинение с акта, с който едно лице
се предава на съд за извършено престъпление – обвинителния акт и АУАН, с
който се повдига административно-наказателното обвинение за извършено
административно нарушение. Стандарта на обвинителния акт досежно
неговото съдържание (установен нормативно с чл. 246 НПК и с ТР 2/02г. на
ВКС) е за ясни и достатъчни по обем факти на за извършване на
приписаното престъплението , така че да се гарантира правото на защита и от
друга страна – правилна и съответна правна квалификация. Такова е
изискването и към акта, с който се установява и приписва административно-
наказателно обвинение АУАН ( виж Тълкувателно решение 3/2015г. –
относно значимостта на фактите на правонарушението.).
В случая, предвид описанието на посочените горе не неясни, а дори
напълно противоречиви, обстоятелства по извършване на две
взаимоизключващи се нарушения прави напълно неразбираемо за нарушителя
какво точно му се вменява . Впрочем – неяснотата е и за съда, за който тя
3
прави дължимия от него контрол напълно невъзможен. Става ясно от
приложената справка на л. 10, гърба, че на процесната дата са съставени два
АУАН против жалбоподателя – процесния GA 593119 и GA 593118, по
който е издадено друго НП за нарушение по чл. 183, ал.1 т.2 ЗДвП и е
постановена мотивирана резолюция ( отразена на л. 9, гърба) - за
прекратяване на производството по чл. 174, ал.3, пр.І ЗДвП – „тъй като не се
доказал алкохол в кръвна проба“. Това означава, че паралелно е съществувало
административно-наказателно производство за нарушение , както се сочи на
л. 9, гърба и л. 10 , гърба – по чл. 174, ал.3, пр.І ЗДвП – отказ за установяване
употреба на алкохол, каквото нарушение, според описанието в настоящия акт
(„е извършил следното нарушение“) е приписано с него. Вярно е, че
паралелното съществуване на две административно -наказателни
производства за едно и също обвинение е преодоляно чрез постановената
мотивирана резолюция . Но - резолюцията касае производството, което се
развиване не по настоящия акт , а по GA 593118; по настоящия акт
обвинението досежно отказа за изпробване за употреба за алкохол е все още
висящо : без да е санкционирано и без да е прекратено ( като дори е
дублирано със същото обвинение по АУАН GA 593118, впоследствие
прекратено ) а това е недопустимо по ТР 3 /1025г.
Наред с това описанието отразява коментираните горе
взаимоизключващи се обстоятелства : по управление след употреба на
наркотични вещества и отказ да се направи изследване на употреба на такива.
Вярно е, че сред описанието на обстоятелствата по извършване на
нарушението е посочено, че извършеното съставлява нарушение по чл. 174,
ал.3, пр.ІІ от ЗДвП, осъществено чрез отказ водачът да бъде изследван за
употреба на наркотични вещества , като за такова нарушение е и
санкциониран. Вменени обаче като факти ( основно значими за
идентичността на обвинението според ТР 3/1025г. ) са две обективно
невъзможни едновременно деяния - управление след употреба на наркотични
вещества и отказ да се установи такава употреба .
Както вече се каза, в акта съставителят му може да вмени повече от едно
нарушение, но ако в НП има санкция само за едно от тях следва съдбата на
другите да е решена по нормативно установения за това ред . Противното би
означавало недопустим административен произвол, за решенията по който и
съдът ще е в невъзможност да се ориентира. Тъкмо за да е ясна волята на
4
администрация са предвидени процедурите по които едно производство не се
финализира с НП, а с друг акт, но в случая такива не са поставени (
информацията следва от приложената справка за водач ). Обвинението за
управление на МПС след употреба на наркотични вещества е висящо, а
паралелно с това е налично и обвинението за отказ да се изследва такава
употреба , за което са наложените с проверяваното НП административни
наказания.
В конкретния случая, от отразеното в словесната част на акта и
приписаните противоречиви обстоятелства не е ясно какво е обвинението и
какво се е случило на процесната дата – отказ на лицето да бъде изследвано
по предвидения начин за употреба на наркотични вещества или управление
след употреба на такива, което пък следва да е било доказано именно чрез
съответното изследване?!
Това негодно обвинение по акта не е коригирано с издаването на
санкционния акт - неговият автор не е внесъл никакви корекции досежно
възприетата в акта фактическа обстановка по извършване на нарушението,
като дословно я е приповторил, по който начин не е преодолял обсъдените
горе взаимоизключващи се обстоятелства, респ. нарушения, въпреки
възможността за такава инициатива в хипотезата на чл. 53, ал.2 и чл. 54,
ал.1,т.1 от ЗАНН. Отделен стои въпросът дали в конкретния случай, белязан
от спецификата си по вменяване на две взаимоизключващи се нарушения,
това би било разрешение на неясното обвинение.
Извън обсъдените горе, Съдът не откри друга порочност на акта и на
НП, които са издадени от оторизирани за това органи ( виж заповедта ),
спазили при издаването, предявяването и връчването им нормативно
установените процедури. Що се отнася до свидетеля по акта Кр. Антонов (
виж възраженията в пледоарията на защитника), дори и той да е началник
СПС в ОД МВР Пловдив ( виж докладните записки) , той не е съставител на
акта, а само свидетел, за което качество съвсем не е било необходимо да е бил
надлежно упълномощен да извършва полицейски действия на територията на
гр. Пазарджик.
Неоснователно е и другото възражение на защитата – относно времето на
нарушението. В представените в с.з на 06.12.22г. два броя докладни записки (
които се има предвид само досежно отразените обстоятелства по подаден
5
сигнал) е отразено, че в 12.15ч. на процесната дата бил подаден сигнал за
съдействие от ОД МВР Пловдив на гл. инсп. Кр. Антонов, който вече се
намирал в с. П. за задържане на лицата, съпричастни към инцидента в селото
изминалата нощ. Следователно двата документа не компрометират
възприетия час на извършване на нарушението 11.55ч.
Анализираното по-горе съществено процесуално нарушение, касаещо
пълна неяснота досежно повдигнатото административно-наказателно-
обвинение, което касае две взамно невъзможни нарушения е достатъчно и
самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП ( В същия смисъл е и
решение по анд 814/21)..
Пред тази инстанция разноските не са сторени и претендирани от
жалбоподателя, а претенцията за такива на въззиваемата страна е
неоснователна, предвид изхода на делото.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 21-1006-000921 /
19.04.2021 г. на началник група към ОДМВР Пазарджик, сектор Пътна
полиция, с което на Д. П. Г., с ЕГН **********, с. П. са наложени на осн.
ЧЛ.174 АЛ.З ПР.2 от ЗДвП - Глоба в размер на 2000лв. лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6