Решение по дело №97/2020 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260811                                               07.12.2020 г.                                             гр. Бургас

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                               ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тридесети ноември                                                           две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. МУТАФЧИЕВ

 

Секретар: М. Милева,

като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 97 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод искова молба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД против М.Г.Х. и Д.Г.Н., с която са предявени осъдителни искове срещу всяка една от ответниците за главница и лихва. Ответникът Х. е получила книжата на 15.02.2020 г., но не е депозирала отговор.

С определение от 09.07.2020 г. съдът е назначил на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на Д.Г.Н. по делото, като такъв с определение от 04.08.2020 г. е назначен адвокат С.А., който депозира отговор на исковата молба.

В съдебно заседание процесуален представител на ищеца се явява и моли съда да уважи исковете, като присъди  на дружеството направените по делото разноски.

В съдебно заседание особеният представител на ответника Д.Н. моли съда да отхвърли исковете против този ответник, защото тя не е потребител.

В съдебно заседание ответникът Х. заявява, че знае, че трябва да плаща суми на дружеството ищец, като иска задължението й да бъде разсрочено.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

М.Г.Х. и Д.Г.Н. са дъщери на Г.К.Х., който умира през 2015 г. След смъртта му всяка една от двете сестри придобива по наследство 1/2 ид.ч. от право на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. Бургас, ж.к. Славейков, бл.14, вх.3, ет.3, ап. ляв. За имота е открита партида с абонатен номер 940845, като ответниците са потребители на дружеството като наследници на своя баща. В жилището има четири измервателни уреда за изчисляване на консумираната питейна вода – два в санитарния възел и два в кухнята, като в апартамента живее само ответникът Х., тъй като нейната сестра от години живее в Англия. Х. признава, че дължи сумите, претендирани от дружеството, но твърди, че не разполага с финансови средства да ги заплати наведнъж.

За отчетен период 28.04.2017 г. – 25.10.2019 г. има издадени фактури от дружеството на обща стойност 502,92 лева с основание „вода, пречистване и канал“, като счетоводството е водено редовно. Законната лихва за забава върху неизплатените суми по фактурите, изчислена за претендирания период от датата, следваща датата на падеж на всяка фактура, до 03.01.2020 г., възлиза на 58,87 лева, но дружеството претендира общо лихва в размер на 57,80 лева. Според вещото лице по съдебно-техническата експертиза стойността на потребената вода е 502,29 лева, като разликата от 0,63 лева е в резултат на закръгляне на сумите.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на писмените доказателства по делото, на показанията на свидетеля К.С.К. и на заключенията на вещите лица по назначените съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи.

По правото:

Предявени са осъдителни искове по чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД срещу всеки един от ответниците.

Съгласно легалната дефиниция на понятието „потребител”, дадена в разпоредбата на пар.1, т.2 от ДР на Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (за краткост Закона), това са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Същата е дефиницията на това понятие и в чл.2 от Общите условия на дружеството (за краткост ОУ). Установи се, че за процесния период 28.04.2017 г. до 25.10.2019 г. М.Г.Х. и Д.Г.Н. са съсобственици в имота, поради което са потребители на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, за този имот. За този извод е без значение дали реално съсобственикът обитава жилището.

По делото няма доказателства водомерите в имота да отчитат неправилно. Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (за краткост Наредбата) услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.

Отчитането на водомера се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, но когато не е осигурен достъп, служебно се начислява потребление – аргумент от чл.24 от ОУ. Видно от доказателствата, отчитането на водомера в процесния период се извършва няколко пъти по данни на клиента, а в останалите пъти от самия инкасатор (условно „видян“). Не е налице „празнина“ в отчетите, т.е. всяка последваща стойност се прибавя към предходна такава.

В този смисъл, установено е изпълнението на задължението на ищеца за доставка, отвеждане и пречистване на вода, което, от своя страна, е основание за ангажиране на отговорността на ответника, в качеството му на потребител, да заплати извършената услуга.

Съгласно чл. 33, ал.1 от ОУ операторът издава ежемесечни фактури (дори и при служебно начисляване на количества), като потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането – чл.33, ал.2 от ОУ. И при нередовно издаване на фактури за дължимите суми не е налице освобождаване на потребителя от задължението му за заплати стойността на консумираната вода в периода, за който тя е реално отчетена. Такава санкция за оператора на ВиК услугата не се предвижда нито в ОУ на дружеството, нито в Наредбата.

Ето защо исковете за главница и за обезщетение за забава (мораторна лихва) срещу ответниците следва да бъдат уважени така, както са претендирани, а именно – всяка една от тях следва да бъде осъдена да заплати: сумата от 251,46 лева главница, представляваща стойност за ползвани услуги за абонатен номер 940845 за периода от 28.04.2017 г. до 25.10.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба на 08.01.2020 г.; сумата от 28,90 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 27.07.2017 г. до 03.01.2020 г.

Тук се налага следното уточнение:

Според разпоредбата на чл.6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, в редакцията й в периода 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г., брой 28 на ДВ, до отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи. Очевидно е, че законодателят не прави разлика от какво основание са възникнали задълженията. Ето защо за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. не може да начислява законна лихва за забава върху дължимата сума за главница.

По разноските:

При този изход на делото само ищцовото дружество има право на разноски. То претендира юрисконсултско възнаграждение, като съдът намира за справедлив негов размер от 150 лева на основание чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ. В полза на дружеството следва да бъде присъдена и заплатената сума за държавна такса в размер на 200 лева, сумата от 5 лева за издаване на съдебно удостоверение, сумата от 300 лева, сбор от възнагражденията за вещите лица по назначените експертизи, и сумата от 100 лева, изплатено възнаграждение за особения представител на ответника Н..

По искането на ответника Х. за разсрочване на изпълнението на решението:

Това искане е направено за първи път в хода на устните състезания, поради което е и процесуално недопустимо – аргумент от т.14 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК и предвид необходимостта от събиране на доказателства за имотното състояние и здравословното състояние на страната, което е възможно само в хода на съдебното дирене. Ето защо искането с правно основание чл.241, ал.1 от ГПК следва да бъде оставено без разглеждане. Няма обаче пречка след постановяване на решението между страните по делото да бъде постигнато споразумение за разсрочване на дължимите суми.

Мотивиран от горното Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА всяка една от ответниците М.Г.Х., ЕГН – **********, и Д.Г.Н., ЕГН – **********, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК – *********, следните суми: 251,46 лева (двеста петдесет и един лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща стойност за ползвани услуги за абонатен номер 940845 за периода от 28.04.2017 г. до 25.10.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба на 08.01.2020 г. до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до окончателното й изплащане; 28,90 лева (двадесет и осем лева и деветдесет стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 27.07.2017 г. до 03.01.2020 г.; 377,50 лева (триста седемдесет и седем лева и петдесет стотинки), представляваща припадащата се на всяка една от ответниците част от разноски на ищеца по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на М.Г.Х., ЕГН – **********, за разсрочване изпълнението на съдебното решение на основание чл.241, ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала:

ММ