и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.217 във връзка с чл.315 от ГПК. Постъпила е частна жалба от Нюргюн Рамадан Мехмед от Момчилград против определение № 4 от 27.03.2007г., постановено по гр.д. № 115/2007г. по описа на Районен съд - Момчилград. В жалбата се твърди, че обжалваното определение, с което е допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана върху недвижими имот, актуван с Акт №14 от 15.05.2005 г. за частна общинска собственост, представляващ 269.38 идеални части от урегулиран поземлен имот VІІ-403, кв.47 по ПУП на Момчилград, целия с площ 410 кв.м., ведно с едно помещение на първия етаж и целия втори етаж от построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в гр.Момчилград, ул.„Гюмюрджинска" №20, е незаконосъобразно. Твърди се, че съдът основал решението си за налагане на обезпечителна мярка единствено на базата на твърденията на ищеца; не били налице предпоставките на чл.310, ал.1 от ГПК - не било установено, че без исканото обезпечение за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата му по евентуално признати права от бъдещо решение на съда; съдът допуснал прекомерно обезпечение на малка по размер искова претенция. Моли да се отмени изцяло атакуваното определение. Депозирано е възражение от Иван Ленков Кръстев. Съдът, като съобрази данните по делото, прие за установено следното: РС-Момчилград е сезиран с искова молба от Иван Ленков Кръстев против Нюргюн Рамадан Мехмед от гр.Момчилград, с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД. Към исковата молба е приложено заверено копие на договор за проектиране №01/24.05.2006г., видно от който страни по същия са – възложител Нургюн Рамадан Мехмед и изпълнител – Иван Ленков Кръстев. Предмет на договора е проучване и проектиране на многофамилна жилищна сграда в гр.Момчилград, с подробно посочени в същия местоположение, категория, големина и т.н. Приложение №1 към този договор представлява договореност между страните относно размера и начина на плащане на хонорара на изпълнителя, видно от което предварителния общ хонорар възлиза на 15 000лв.; цялостния хонорар – на 32 500лв. В т.2.2 от приложението се сочи, че окончателното плащане – разликата между окончателния общ хонорар и предварителния общ хонорар се дължи при предаване на последната фаза по договора. С исковата молба е направено и искане за допускане на обезпечение на предявения иск чрез налагане на възбрана върху недвижими имот, актуван с Акт №14 от 15.05.2005 г. за частна общинска собственост, представляващ 269.38 идеални части от урегулиран поземлен имот VІІ-403, кв.47 по ПУП на Момчилград, целия с площ 410 кв.м., ведно с едно помещение на първия етаж и целия втори етаж от построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в гр.Момчилград, ул.„Гюмюрджинска" №20. С атакуваното определение № 4 от 27.03.2007г., постановено по гр.д. № 115/2007год., Момчилградският районен съд е допуснал исканото обезпечение, като е приел, че са налице предпоставките на чл.310, ал.1 от ГПК; обстоятелствата сочели на допустим и вероятно основателен иск; за ищеца бил налице интерес от търсената защита и исканата обезпечителна мярка била подходяща и съответна на вида и характера на търсената защита. По отношение на гореизложеното настоящия състав съобрази следното: На първо място, тази инстанция намира, че от приложените към исковата молба доказателства към настоящия етап не може да се направи безспорен извод за вероятна основателност на иска. Това е така, тъй като от цитираното по-горе Приложение №1 към процесния договор е видно, че остатъка от сумата се дължи при окончателно приключване на работата по договора за проектиране. Нито в исковата молба се правят твърдения в тази насока – че работата по договора е изпълнена, нито са приложени доказателства в този смисъл. На второ място, съдът намира, че по делото няма никакви данни, че без налагане на процесната обезпечителна мярка за ищеца по иска ще е невъзможно или трудно да осъществи правата си по решението. В тази връзка, на следващо място Окръжният съд съобрази също, че наложената обезпечителна мярка „възбрана” върху описания по-горе недвижим имот е напълно несъразмерна на цената на предявения иск, който макар и частичен е в размер на 4 038лв., а продажната цена на имота към 2005г., видно от приложения договор за продажба на идеална част от съсобствен имот възлиза на 22 700лв. Ето защо, като взе предвид всичко изложено по-горе, настоящата инстанция намира, че следва да отмени атакуваното определение, вместо което, следва да се постанови ново, с което искането за налагане на обезпечителна мярка по иска следва да се остави без уважение. Водим от изложеното, въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 4/27.03.2007г., постановено по гр.д.№ 115/2007г. по описа на Момчилградския районен съд, вместо което постановява: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Иван Ленков Кръстев от гр.Кърджали с правно основание чл.308 от ГПК за налагане на обезпечителна мярка – възбрана върху недвижими имот, актуван с Акт №14 от 15.05.2005 г. за частна общинска собственост, представляващ 269.38 идеални части от урегулиран поземлен имот VІІ-403, кв.47 по ПУП на Момчилград, целия с площ 410 кв.м., ведно с едно помещение на първия етаж и целия втори етаж от построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в гр.Момчилград, ул.„Гюмюрджинска" №20. Връща делото на Районен съд-Момчилград, за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: Членове:1/ 2/
|