Разпореждане по дело №3147/2018 на Районен съд - Стара Загора

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

Номер                                 Година  27.08.2018                 Град  С.З.

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                       XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и седми август                                                                                      Година 2018 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 3147 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След като се запозна с подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор, съдът намери, че следва да внесе и насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание и изготви писмен доклад (чл. 312, ал. 1, т. 1-3 ГПК).

За изясняване на делото от фактическа страна, следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от страните до момента писмени документи.

С оглед характера на делото, следва да се задължи ответника да представи цялото лично трудово досие на ищцата, както и поисканите от нея длъжностни разписания и характеристики (чл. 190 ГПК).

Следва да се даде възможност на ищцата, най-късно в срока по чл. 312, ал. 2 ГПК, да допълни непълното си искане за допускане на свидетели, като посочи имената и адресите им, както и фактите, които ще доказва с показанията на всеки от тях, едва след което съдът ще се произнесе по искането й за допускането им (чл. 156, ал. 2 ГПК).

Следва да се даде възможност на ищцата, най-късно в срока по чл. 312, ал. 2 ГПК, да допълни и непълното си искане за задължаване на ответника да предостави данни дали посочените в исковата й молба четири лица са работили при него, както и трите им имена и ЕГН, като посочи доказателственото средство, чрез които иска от съда да го задължи да предостави тези данни, тъй като не е посочено, а задължението за посочването му е нейно, едва след което съдът ще се произнесе по това й доказателствено искане (чл. 156, ал. 1 ГПК).    

Следва да се укаже на страните, че настоящото производство ще се разглежда по реда на Глава 25 от ГПК „Бързо производство” (чл. 314, ал. 2 от ГПК). На ищцата следва да се изпрати препис от отговора на ответника с приложенията към него (чл. 312, ал. 2 ГПК). Препис от настоящото разпореждане следва да се връчи на страните, като им се укаже в едноседмичен срок от получаването му да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада на делото, и предприемат съответни процесуални действия, както и за последиците от неизпълнение на указанията (чл. 312, ал. 2 ГПК).       

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 312 ГПК, съдът

 

Р  А  З  П  О  Р  Е  Д  И:

 

          ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 14.09.2018 г. от 09.30 часа.

 

ДОКЛАДВА делото, както следва: обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищцата права, са посочени в исковата й молба и по същество се изразяват в това, че на 10.09.2012 г. сключила с ответника трудов договор № 261/10.09.2012 г., по който заела при него длъжността „---", код по НКПД ---. На 10.09.2012 г. й била връчена длъжностна характеристика за същата длъжност, структурно звено - направление „---". На 20.10.2016 г., с допълнително споразумение № 3/20.10.2016 г., било уговорено платеният й годишен отпуск да бъдел в размер на 26 дни, поради трайно намалената й работоспособност, на основание чл. 319 КТ. През април 2017 г. в предприятието бил уволнен Т.В., който заемал длъжността „---". За да изглеждало законно уволнението му, на същата длъжност не било назначавано ново лице. Вместо това на 01.06.2017 г., с допълнително споразумение № 5/01.06.2017 г., основното й трудово възнаграждение било увеличено с 200 лева, тъй като й били вменени нови трудови функции. Започнала да изпълнява преимуществено функциите на уволненото лице Т.В.. В длъжностната й характеристика, в т. 17 било посочено, че следвало да „изпълнява и други задачи, възложени й от ръководител направление „---", свързани с работата й". На основание този член от длъжностната й характеристика, работодателят сметнал, че може да й възлага каквото прецени, без да било необходимо преназначаването й. На 18.09.2017 г., с ЕР на ТЕЛК № 1997/18.09.2017 г. й била определена 56 % трайно намалена работоспособност. Като противопоказни условия на труд били посочени ---т. На 04.04.2018 г. с ЕР на ТЕЛК № 0689/04.04.2018 г. било констатирано, че страда от ---. На 23.04.2018 г., със заповед № 12/23.04.2018 г., трудовият й договор бил прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ - поради съкращаване на щата. Заповедта за уволнението й била незаконна. Не била преодоляна предварителната закрила по чл. 333 КТ преди прекратяване на трудовото й правоотношение. Към момента на прекратяването му, страдала от --- и била с намалена работоспособност 56 %, която била установена с ЕР на ТЕЛК, с посочени противопоказни условия на труд. Не била спазена процедурата за искане на предварителното разрешение от ИТ за всяко от основанията, даващи право на предварителната й закрила по чл. 333 КТ и не било изискано от ТЕЛК становище за двете различни основания, даващи право на защитата й. Съгласно чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, попадала под предварителната закрила, защото страдала от ---. Съгласно чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, попадала под предварителната закрила, поради трайно намалената й работоспособност – 56 %. Тази закрила се прилагала и в случаите, когато служителят не бил трудоустроен на нова позиция, тъй като изпълняваната от него работа била съвместима с указанията, дадени в решението на ТЕЛК. В този смисъл била посочената в исковата й молба съдебна практика. Не било налице реално съкращаване на щата за длъжността „---" в предприятието. То било сертифицирано по ---. В производствените процеси било записано, че било необходимо, за да функционира, да има „---", който да следи за качеството на продукцията. Съгласно добрите търговски практики, „---" следвало да е независим от ръководител направление ---, тъй като едната длъжност контролирала качеството, а другата целяла постигане на количество. Обединяване на функциите било недопустимо, тъй като така щял да се застраши крайният продукт. Ето защо, за да било налице реално съкращаване на щата, било необходимо в дружеството да липсва необходимост от осъществяването на функциите „---". Предвид характера на осъществяваната от дружеството дейност, същата не можела да бъде осъществявана без дейността на ---, поради което извършено съкращаване на щата било фиктивно, извършено само с цел да бъдел прекратен трудовият й договор. Работодателят не бил спазил задължението си за извършване на подбор по чл. 329 КТ. Основната й трудова функция в ответното дружество, след уволнението на Т.В., била „---". Тъй като „---" познавал целия производствен процес, той успешно можел да изпълнява и длъжност „---". Предвид намалелия обем на поръчки, изпълнявала през около 80 % от времето си функцията на „---" и в останалите 20 % - задълженията си като ---. При това положение, след като можела да изпълнява изцяло функциите на други двама служители, които били останали в предприятието след момента на уволнението – „---" и „--- - ---", то работодателят бил нарушил изискванията за извършване на подбор, в който смисъл била посочената в исковата й молба съдебна практика. Работодателят злоупотребил с право, прекратявайки трудовият й договор. Действал недобросъвестно по смисъла на чл. 8, ал. 1 КТ при съкращаване на щата за длъжността „---". В предприятието фиктивно се извършвали рокади на лицата, които не напускали доброволно. Първоначално съвместявала функции на „---" и „---", за да нямало основание Т.В. да обжалва уволнението си. След това попаднала в същата схема за „узаконяване" на уволнението й. Била уволнена не защото трудовите й функции станали ненужни за работния процес/защото не изпълнявала добре работата си, а защото работодателят й решил, че искал да назначи друго лице на нейно място. Основната й трудова функция към момента на прекратяването на трудовият й договор била „---". Към момента на уволнението й, тази длъжност съществувала. С оглед изложеното, за нея възникнал правен интерес от предявените искове.

Искането е да се признае за незаконно и отмени уволнението на ищцата извършено с посочената заповед и се възстанови същата на предишната й работа при ответника, като й се присъдят сторените по делото разноски.

Правната квалификация на предявените от ищцата искове - на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна - нормата на чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, а на иска за възстановяване на предишната работа - нормата на чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

С подадения в срок отговор ответникът заема становище, че тези искове били неоснователни. Работодателят бил спазил императивните разпоредби на чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 КТ. Получено било предварително разрешение от ДИТ С.З. изх. № 18023101/27.03.2018 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. То било за всяко от основанията, при наличието на които се ползвала от закрилата на чл. 333 КТ – т. 2 и 3. Поради това било неоснователно твърдението й, че не била преодоляна предварителната й закрила по чл. 333 КТ. Работодателят спазил императивните разпоредби на чл. 333, ал. 2 КТ и чл. 1, ал. 1 и 2 от Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имали особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 КТ /издадена от МНЗ и ЦСБПС, Обн. ДВ., бр. ЗЗ/28.041987 г./. С писмо изх. № 182/20.03.2018 г. изпълнил изискването на чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5 за събиране на предварителна информация от лицето, определено за уволнение. В отговор ищцата представила копие от рецептурна книжка на хронично болния. С писмо изх. № 156/07.03.2018 г. отправил искане до РЗИ С.З. за становище по чл. 333, ал. 2 КТ. С писмо изх. № РКМЕ-ВПП-938/17.04.2018 г., РЗИ С.З. му изпратило ЕР № 0689/04.04.2018 г. на II състав на ТЕЛК С.З. за нея. Поради това било неоснователно твърдението й, че не бил изискал мнението на ТЕЛК, съгласно чл. 333, ал. 2 КТ. Изменението на длъжностното разписание на дружеството, било извършено на основание прието решение на СД, което било отразено в протокол № 117/12.02.2018 г. Новото длъжностно разписание, приложение № 2 към посочения протокол, влизало в сила от 01.03.2018 г. и в него било отразено съкращението на щатната бройка за длъжността „---". Решението за изменение на длъжностното разписание било взето от СД на основание чл. 21, ал. 1, т. 5 от Устава на ответното дружество. Тоест, взето било от надлежен орган на управление, по определения от закона и устава ред. Към момента на извършване на уволнението й на 23.04.2018 г., било налице реално съкращение на щата по отношение на длъжността „---" и фактическо премахване на съответната трудова функция. Фактическото й премахване следвало да се разбира в смисъл, че същото било извършено от работодателя по съответния ред, от компетентния за това орган. Ищцата твърдяла, че осъществяваната от дружеството дейност, не можела да се осъществява без ---, поради което извършеното съкращаване на щата било фиктивно. В тази връзка следвало да се отбележи, че изменението на длъжностното разписание на дружеството, респективно премахването на трудовата функция на главния технолог, било въпрос на преценка от работодателя по отношение на целесъобразното и ефективно осъществяване на дейността на дружеството. Въпрос на целесъобразност и управленско решение, за правилността и ефективността на което ръководните му органи носели отговорност пред акционерите. В случая, както било посочено, релевантно било, че преценката, решението на работодателя, било взето от надлежен орган, по съответния ред. Ищцата твърдяла, че й били вменени нови трудови функции с длъжностната характеристика, връчена й на 01.06.2017 г. Посочвала се т. 17 от същата, в която било определено едно общо задължение на лицето, заемащо длъжността „---”, да изпълнява и други задачи, възложени му от ръководител направление „---". Според ищцата, горното задължение означавало, че тя започвала да изпълнява преимуществено функциите на уволнения преди това ---. Твърденията й били неоснователни. В предходната й длъжностна за длъжността „---", връчена й на 10.09.2012 г. и представена от нея с исковата й молба, на втора страница, т. 18, било отразено същото общо задължение на --- - „изпълнява и други задачи, възложени му от ръководител направление ---". Двете длъжностни характеристики били идентични по отношение описанието на основните функции на длъжността. Тоест нямало възлагане на нови такива, особено що се отнасяло до специфичните функции на длъжността ---, свързани с организиране на производството. За периода от 01.03.2017 г. до 01.03.2018 г. в ответното дружество не били обособени цехове като отделни структурни звена, което било видно от представените с отговора длъжностно разписание, в сила от 01.03.2018 г. - приложение № 2 към протокол № 117/12.02.2018 г. на СД и длъжностно разписание, в сила от 01.03.2017 г. - приложение № 2 към протокол № 106/2017 г. на СД. Ищцата не изпълнявала функциите на ---, тъй като за посочения период такава длъжност несъществувала. Към датата на прекратяване на трудовото й правоотношение изпълнявала функциите и заемала длъжността „---". При извършеното съкращаване в щата на единствена по естеството си трудова функция - щатна длъжност „---", работодателят не бил нарушил изискването на чл. 329 КТ. В случая, по своя преценка можел да уволни служителя, заемащ тази единствена длъжност или да извърши подбор. В конкретната хипотеза на съкращаване в щата на единствената по естеството си трудова функция, работодателят нямал задължение за извършване на подбор по смисъла на чл. 329 КТ. Моли съда да отхвърли като неоснователни предявените искове и му присъди направените в настоящото производство разноски.

Доказателствената тежест за установяването на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях по делото, както следва: ответникът носи тежестта да докаже по делото законността на уволнението на ищцата, респективно неоснователността на предявените от нея искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ответника, че не сочи доказателства и не е представил устава си, длъжностната характеристика на длъжността „технолог, производство тютюневи изделия“, както и поименно щатно разписание на длъжностите му - преди и след уволнението на ищцата.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: трудов договор № 261/10.09.2012 г.; длъжностна характеристика за „---”; допълнително споразумение № 5/01.06.2017 г. към трудов договор № 261/10.09.2012 г.; длъжностна характеристика за „---”; експертно решение № 1997/111/18.09.2017 г. ведно допълнителен лист № 1 към него; експертно решение № 0689/052/04.04.2018 г. ведно допълнителен лист № 1 към него; заповед № 12/25.04.2018 г.; писмо изх. № 18023101/27.03.2018 г.; писмо изх. № РКМЕ-ВПП-938/17.04.2018 г.; експертно решение № 0689/052/04.04.2018 г. ведно допълнителен лист № 1 към него; писмо № 182/20.03.2018 г.; писмо № 156/07.03.2018 г.; протокол № 117/12.02.2018 г.; длъжностно разписание – приложение № 2 км протокол № 117/2018 г.; длъжностно разписание – приложение № 2 км протокол № 106/2017 г.

 

ЗАДЪЛЖАВА ответника, най-късно в срока по чл. 312, ал. 2 ГПК, да представи по делото цялото лично трудово досие на ищцата, длъжностното разписание в предприятието му преди и след уволнението на Т.В. от длъжността „---“, длъжностните характеристики на длъжностите „---“ и „--- - ---“, както и щатно разписание за тези две длъжности след уволнението на ищцата, КАТО МУ УКАЗВА, че непредставянето им в този срок, съдът ще прецени съгласно чл. 161, във вр. с чл. 190, ал. 2 ГПК.

 

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата, най-късно в срока по чл. 312, ал. 2 ГПК, да допълни непълното си искане за допускане на свидетели, като посочи имената и адресите им, както и фактите, които ще доказва с показанията на всеки от тях, едва след което съдът ще се произнесе по искането й за допускането им.

 

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата, най-късно в срока по чл. 312, ал. 2 ГПК, да допълни и непълното си искане за задължаване на ответника да предостави данни дали посочените в исковата й молба четири лица са работили при него, както и трите им имена и ЕГН, като посочи доказателственото средство, чрез които иска от съда да го задължи да предостави тези данни, тъй като не е посочено, а задължението за посочването му е нейно, едва след което съдът ще се произнесе по това й доказателствено искане.   

 

УКАЗВА на страните, че делото ще се разглежда по реда на Глава ХХV от ГПК „Бързо производство”, по реда на което не може да се предявяват насрещни искове, да се привличат трети лица и да се предявяват искове срещу тях.

 

УКАЗВА на страните в едноседмичен срок да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада на делото, както и да предприемат съответни процесуални действия, като ги предупреждава, че ако в дадения срок не изпълнят указанията на съда в настоящото разпореждане, ще загубят възможността да направят това по-късно в процеса, освен ако пропускът им се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

ЗА НАСРОЧЕНОТО съдебно заседание да се призоват страните.

 

ПРЕПИС от настоящото разпореждане да се връчи на страните, а на ищцата да се връчи и препис от отговора на ответника с приложенията към него.

 

ДЕЛОТО да се докладва при постъпване на искания от страните във връзка с указанията и доклада.

 

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: