№ 1214
гр. Бургас, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20222120202055 по описа за 2022
година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„Н И Д 93“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
*************** срещу Наказателно постановление № № 22-
0000226/17.05.2022 г.., издадено от Директор РД „АА”, гр. Бургас, с което за
нарушение на чл. 42, т. 5 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена
санкция“, в размер на 2000лв, на основание чл. 178а, ал. 6, предл. 2 от ЗДвП.
С жалбата се изразява недоволство от горепосоченото наказателно
постановление, като се поддържа, че същото е издадено в нарушение на
материалния закон, при нарушение на процесуалните правила и се излагат
съображения в тази насока. Моли се съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като неправилно и
незаконосъобразно.
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори
пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно
постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в ЗАНН.
Предвид на това, съдът намира жалбата за процесуално допустима.
В съдебно заседание пред настоящия съд, жалбоподателят не се явява.
1
Изпраща надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа
жалбата. Не ангажира доказателства. Не прави искане за разноски.
За ответната страна - АНО, се явява надлежно упълномощен
представител. Оспорват жалбата и молят НП да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно. Не ангажират доказателства. Правят искане за
присъждане на разноски.
Бургаският районен съд след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка от служители на РД „АА”- Бургас на
04.05.2022 г., около 11:40ч. в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“ до блок 55,
автоцентър „Лъки“' в ППТП „НИД 93“ ООД с ЕИК: *********,
проверяващите установили, че във връзка с постъпило писмо с рег. № 42-07-
09-10/2/28.04.2022г. като с постъпило заявление с № 42-07-09-10/29.03.2022г.
от управителя на фирма "НИД 93" ООД за прекратяване на правата
произтичащи от Разрешение с №767, за извършване на: периодични прегледи
за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства, след
извършена инвентаризация, управителят не е съхранил знак (стикер) с №
********* от 2021г. видно от писмо с рег.№ 42-07-09-10/2/28.04.2022г.
На жалбоподателя бил съставен АУАН, като актосъставителят
квалифицирал гореописаното като нарушение на чл. 42,т. 5 от Наредба № Н-
32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. Актът бил съставен в присъствие на
нарушителя, който го подписал, без възражения.
АНО извършил проверка по преписката, но преценил, че не са налице
основания за приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН и въз основа на
съставения АУАН, издал обжалваното понастоящем НП, с което за
нарушение на чл. 42, т. 5 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена
санкция“, в размер на 2000лв, на основание чл. 178а, ал. 6, предл. 2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на изслушаните по делото свидетелски показания на актосъставителя,
както и от приложените писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
2
Жалбата е неоснователна.
Не са допуснати твърдените нарушения на процесуалните правила. И
двата административни акта /АУАН и НП/ са съставени от компетентни
длъжностни лица. Налице е единство между отделните части на АУАН и на
наказателното постановление. Изложените факти в обстоятелствената част на
акта и на издаденото въз основа на него НП, съответстват на правната
квалификация на деянието, като нарушение на разпоредбата на чл. 42, т. 5 от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. Съгласно цитираната
разпоредба, Лицата по чл. 16, получили разрешение за извършване на
периодични прегледи на ППС: издават документи, свързани с извършването
на периодични прегледи, и упражняват контрол съобразно своите задължения
и изискванията, определени в наредбата относно оформянето, издаването,
съхранението и отчитането им от председателите на комисии и техническите
специалисти.
Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 178а,ал. 6,
предл. 2 от ЗДвП, която предвижда наказание глоба 2000 лв. Наказанието е с
фиксиран размер и не може да бъде променено от съда.
Налице са всички елементи от фактическия състав на нарушението.
АНО е определил прецизно вмененото нарушение, с което правото на защита
на нарушителя е защитено в пълен обем, противно на възражението на
жалбоподателя.
Съдът приема, че така изложените в акта фактически констатации се
подкрепят изцяло от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът кредитира показанията на разпитания в съдебно заседание
актосъставител.
Отговорността за нарушението е на фирмата-жалбоподател, тъй като
видно от събраните по делото доказателства, именно те са закупили
стикерите, които е следвало да бъдат съхранявани.
Съдът приема, че при издаването на НП не са били допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са ограничили по какъвто и да
е начин правото на защита на жалбоподателя. Съдът приема, че акта за
установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление съдържат всички изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН реквизити и са годни да породят целените правни последици.
3
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени съставомерните обективни признаци на допуснатото нарушение
и нарушените правни норми.
Съдът не възприема направеното възражение от процесуалния
представител на жалбоподателя, че АНО не е установил и точно описал
извършеното нарушение, с което са ограничи правата на наказания за защита,
тъй като събраните доказателства не кореспондират с описаното в
наказателното постановление. Нарушението е описано ясно и точно от
фактическа страна. Посочени са датата и мястото на нарушението, описани са
фактите от обективния състав на същото, посочена е нарушената правна
норма и приложената санкционна норма. Описаната фактическа обстановка
се установи безспорно и в хода на въззивното производство. Във всеки един
етап от административното производство, жалбоподателят е разбирал в какво
е обвинено от фактическа страна и е упражнил правото си на защита в пълен
обем.
Като са допуснали да не бъдат съхранявани горепосочените стикери,
фирмата-жалбоподател е осъществила състава на нарушението, посочено в
разпоредбата на чл. чл. 42, т. 5 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на
МТИТС.
Деянието е правилно квалифицирано, като размера на санкцията е в
законно определения размер.
Съдът счита, че не са налице основания за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. По делото няма събрани доказателства за налични смекчаващи
обстоятелства, които да обосноват преценката на нарушението като
маловажно. В чл. 93, т. 9 от НК, приложим по силата на препращащата
разпоредба на чл. 11 от ЗАНН, е дадено определение на понятието
„маловажен случай”. Такъв е налице, когато, с оглед липсата или
незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Пред съда не
са въведени относими към маловажността на случая обстоятелства, а и
данните по делото сочат, че нарушителят напълно съзнателно е допуснал
4
извършването на нарушението, в нарушение на Методиката за извършване на
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС - при
което деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
С оглед горните съображения, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и като такова ще следва да
бъде изцяло потвърдено.
Досежно наложеното административно наказание, същото е с фиксиран
размер и не може да бъде коригирано от съда. Съдът намира, че с така
определеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от
ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят, както и генералната
превенция за въздействие върху обществото.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата,
да бъде оставена без уважение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е
потвърдено, поради което жалбоподателят следва да заплати на АНО,
направените разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът
определи в размер на 100 /сто/ лв.
Предвид гореизложеното на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № № 22-
0000226/17.05.2022 г.., издадено от Директор РД „АА”, гр. Бургас против „Н
И Д 93“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
***************, с което за нарушение на чл. 42, т. 5 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „имуществена санкция“, в размер на 2000лв, на основание чл. 178а,
ал. 6, предл. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА „Н И Д 93“ ООД, ЕИК ********* да заплати на Директор на
РД „АА“, Бургас, сумата от 100 /сто/ лева за юрисконсултско
възнаграждение.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Бургаски
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6