РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Сливен , 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ива И. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана С. Станчева
като разгледа докладваното от Ива И. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20212230101242 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 530 и сл. ГПК, вр. чл. 97 от Закона за
социалните услуги /ЗСУ/.
Образувано е по молба на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” - Т. с правно основание чл. 95, ал. 2 ЗСУ, с която се иска
настаняване в специализирана институция за предоставяне на социална
услуга на пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, С. П. П.,
ЕГН: ********** за срок от три години.
В молбата се излага, че лицето страда от заболяване с диагноза друга
уточнена олигофрения и е поставено под пълно запрещение през 2000 г. като
поради необходимостта от непосредствен контрол върху поведението му и
специализирани грижи е в най-добър интерес на С.П. да бъде настанен в Дом
за пълнолетни лица с умствена изостаналост - гр. Т. за срок от три години.
В откритото съдебно заседание по делото представителят на ДСП - Т.
поддържа молбата и моли съда да я уважи.
Директорът на ДПЛУИ - Т. и настойник на лицето не се явява лично, но
1
в писмено становище е изразил желанието си С. да бъде настанен в ДПЛУИ -
Т..
Явява се упълномощено от Директора на ДПЛУИ - Т. лице, който също
изразява становище за основателност на молбата.
Лицето, чието настаняване се иска, в съдебно заседание изразява
желание да бъде настанен в Дома.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приетите по делото писмени доказателства лицето С. П. П. е
настанен в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост - гр. Т. временно
по административен ред със заповед от 24.03.2021 г.
С.П. е лице с трайно увреждане, съгласно ЕР на ТЕЛК от 23.02.2002 г.
със срок - пожизнен, със заболяване от 71 % до 89,99 % трайна
неработоспособност и водеща диагноза друга уточнена олигофрения.
Установява се още от писмените доказателства по делото, че лицето
С.П. е на 44 години, неженен. Няма близки и роднини, които да могат да се
грижат за него. Оставен е за отглеждане в Дом още от раждането си. Преди
настаняването си в ДПЛУИ е скитал безцелно в гр. С., а към момента
поддържа контакт с майка си.
С. е поставен под пълно запрещение през 2000 г., а от 25.04.2005 г.
живее в ДПЛУИ - гр. Т.. Със заповед от 22.12.2014 г., издадена от Органа по
настойничество и попечителство при Община Т., за негов настойник е
назначен Директорът на ДПЛУИ - гр. Т. - Ж. Г. С..
Настойникът е изразил писмено становище лицето да продължи да
ползва социалната услуга.
Към момента С.П. може да извършва сам практически дейности,
неизискващи умствени умения, има изградени хигиенни и битови навици. С.
обаче не е в състояние да планира, не може да взема решения сам. Има
изграден приятелски кръг в институционална среда, но е склонен към
раздразнителност и обидчивост, прекомерна емоционална чувствителност и
2
честа смяна на емоционалните състояния. Същият има потребност от
непосредствен контрол върху поведението и специализирани грижи, които
може да му се осигурят само от институцията и медицинския персонал.
В съдебно заседание лицето заявява, че желае да бъде настанено в Дома,
където му харесва и има приятели.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Молбата е допустима, а разгледана по същество е основателна и следва
да бъде уважена.
В разпоредбите на чл. 96 и чл. 97 ЗСУ се съдържа уредбата на
процедурата по настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно
запрещение, в специализирани институции и ползване на социални услуги в
общността от резидентен тип, когато това е в техен интерес, поради това, че
за лицето не могат да бъдат полагани грижи в семейна среда. В закона е
предвидено предимство на насочването на лицата към ползване на услуги в
общността от резидентен тип (чл. 98, ал. 2 ЗСУ).
В настоящия случай, с оглед съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема, че настаняването на С. П. П. съответства
в най-точна степен на установената конкретна негова потребност от подкрепа
чрез социална услуга по смисъла на ЗСУ. Същият е пълнолетно лице,
постановено под пълно запрещение, с поставена диагноза друга уточнена
олигофрения, за което е определена от 71 % до 89,99 % трайна
неработоспособност.
В посочената специализирана институция за него е полагана и се полага
ежедневно медицинска, психологична и всякаква друга пълноценна грижа и
подкрепа, невъзможни за осъществяване в семейна среда. Освен това на
лицето се предоставя жизнена среда, близка до семейната, както и адекватна
медицинска и друга необходима помощ и индивидуална грижа от
съответните специалисти. Състоянието на лицето не позволява да бъде
ползвана социална услуга в общността от резидентен тип, а и на територията
на Община Т. и Община С. не се предлагат социални услуги в общността,
според профила на заболяване на лицето. Самото лице изразява желание да
3
продължи да живее в Дома.
Ето защо, съдът намира, че по отношение на С.П. е налице
необходимост от прилагане на подходящ тип социална услуга, каквато в
случая се явява настаняването в Дом за пълнолетни лица с умствена
изостаналост - гр. Т., където С. ще бъде под постоянната грижа и наблюдение
на персонала, които ще контролират поведението му.
На основание чл. 98, ал. 3 ЗСУ, съдът следва да определи срок за
настаняването, като с оглед на установените обстоятелства по делото, съдът
приема за най-подходящ срока от три години, считано от влизане в сила на
настоящото решение.
На основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ, следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА на основание чл. 98, ал. 1, вр. чл. 97, ал. 1 ЗСУ
пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, С. П. П., ЕГН:
**********, представляван от настойника Ж. Г. С., ЕГН: **********, в
специализирана институция за предоставяне на социална услуга - ДОМ ЗА
ПЪЛНОЛЕТНИ ЛИЦА С УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ /ДПЛУИ/ - гр.
Т., **********, за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на
настоящото решение.
ДОПУСКА на основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ предварително изпълнение
на решението.
Препис от решението да се връчи на Дирекция „Социално подпомагане“
- Т. за незабавно изпълнение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Сливен в
седемдневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4