№ 3114
гр. София, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Теодора Иванова
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20221100506628 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от В. С. Г., П. С. Г. и И. Р. Г., като наследници
на първоначалния длъжник С.В.Г., срещу разпореждане от 05.05.2022 г. по изп. дело
№ на ЧСИ Н.М., с рег. № 841, за отказ за прекратяване на делото на основания по чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
В жалбата се твърди, че повече от 2 години, вкл. от смъртта на наследодателя на
01.02.2020 г. до конституирането им като наследници на 15.03.2022 г., не са
предприемани изпълнителни действия по делото, поради което изпълнителното
производство се е прекратило по право, поради настъпване на перемция. Освен това
излагат доводи, че независимо от искането за прекратяване делото поради перемция,
ЧСИ е следвало и служебно да прекрати изпълнителното производство поради липса
на местна компетентност, тъй като съгл. разпоредбата на чл. 427, ал. 1, т. 5 ГПК (изм.
с ДВ, бр. 86/2017 г.), изпълнителното производство се образува по постоянния или
настоящ адрес на длъжника, съгл. пар. 73 от ПЗР на ЗИЗ на ГПК е предвидено
довършване по досегашния ред единствено на публичните продажби. Сочат, че ЧСИ е
следвало да прекрати производството поради липса на местна компетентност още с
влизане в сила на изменението на ГПК, понеже наследодателят на жалбоподателите
С.Г. е имал постоянен и настоящ адрес в с.Труд, община Марица, област Пловдив.
Наследниците му също имат адреси в с. Труд. Поради изложеното се поддържа, че
ЧСИ не е компетентен да извършва изпълнителни действия, вкл. да постанови отказ за
прекратяване на изпълнителното производство поради липса на предпоставките на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. Молят да се ответни разпореждането, с което съдебният
изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното дело. Претендират разноски.
Взискателят „К.И.И. БГ“ ЕАД, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа,
че след образуване на делото на 05.09.2012 г. и до конституирането на наследниците на
1
първоначалният длъжник С.Г., в производството са предприети множество
процесуални действия от страна на взискател по смисъла на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.
д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С молбата за образуване на изпълнителното дело е
възложено но ЧСИ да извърши всички необходими изпълнителни действия – налагане
на запори, описи на движими вещи и т. н. След прехвърляне на вземането от
първоначалния взискател „П.К.Б.“ ЕООД на новия взискател „К.И.И. БГ“ ЕАД, е
направено искане за конституирането му като взискател, с молба от 07.03.2019 г., като
след конституирането му, новият взискател е продължил да прави искания за
предприемане на изпълнителни действия, включително за конституиране наследниците
на починалия длъжник и насрочване на опис на движими вещи срещу тях. Оспорват се
и възраженията относно местната подсъдност на делото, като се поддържа, че към
момента на подаване на молбата за образуване на изпълнителното производство при
ЧСИ Н.М. местната подсъдност е спазена. Освен това се поддържа, че само
взискателят може да иска прехвърляне на делото по тази причина. Поддържа, че не са
налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело поради нестъпила
перемция, нито взискателят се е дезинтересирал от събиране на вземането си. Моли да
се потвърди разпореждането на ЧСИ. Претендира разноски, като моли да се намали
адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателите, като прекомерно, по
смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ Н.М., с № 841 на
КЧСИ поддържа, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно.
Подробно е посочил изпълнителните действия, предприемани по делото. Счита, че
същите са от естество да прекъснат двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Според ЧСИ от доказателствата по изпълнителното дело се установява, че не са налице
основания за прекратяване на делото по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради перемция, тъй
като в този срок са предприемани изпълнителните действия поискани от взискателя.
Сочи, че към датата на образуване на делото - 05.09.2012 г., не са допуснати
нарушения на правилата за местната подсъдност, действали към онзи момент - чл. 427,
ал. 1 ГПК (ред. ДВ, бр. 59/2007 г.). Позовава се на разпоредбата на чл. 427, ал. 4 от
ГПК – според която настъпилите след подаването на молбата за изпълнение промени в
обстоятелствата по ал. 1, т. 5, обуславящи местната компетентност, не са основание за
препращане на делото. Моли да се остави жалбата без уважение.
Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и
доводите на страните, намира за установено следното :
Изпълнително дело № 20128410412205/2012 г. е образувано по молба от
05.09.2012 г., подадена от първоначалният взискател „П.К.Б." ЕООД, срещу длъжника
С.В.Г., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 23.07.2012 г. по т. дело №
5057/2012 г. на СГС, VІ-18 състав, от ЧСИ Н.М., peг. № 841 в КЧСИ, за сумите: 5 342.
86 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.03.2010 г.
До окончателното изплащане на задължението, както и 603. 71 лева - присъдени
съдебни разноски.
С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил
конкретен изпълнителен способ - запор на вземания по банкови сметки на длъжника в
„Банка ДСК" ЕАД, като е възложил на частния съдебен изпълнител на основание чл.
18 от ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да
набавя документи, както и да определи способа на изпълнение.
До длъжника С.В.Г. е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. №
195786/04.07.2013 г. (л. 72-73), която е редовно връчена на 12.07.2013 г. чрез
2
работодателя на длъжника.
Във връзка с възлагането от взискателя по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, на 18.09.2012 г.
е наложен запор върху вземанията за суми по банковите сметки на длъжника и запор и
върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника.
До работодателя неколкократно са изпращани запорни съобщения - с изх. №
336895/30.11.2012 г., изх. № 111007/10.04.2013 г. и изх. № 195788/04.07.2013 г., като
едва последното е връчено редовно.
В изпълнение на наложения запор, работодателят е извършил удръжки от
трудовото възнаграждение на длъжника - на 13.08.2013 г., на 20.09.2013 г., на
11.10.2013 г. и на 12.11.2013 г., за които плащания са извършвани надлежни
отбелязвания върху гърба на изпълнителния лист .
На два пъти са насрочвани дати за опис на движимото имущество на длъжника,
като са изпращани призовки с изх. № 350264/28.11.2013 г. и с изх. № 175194/31.08.2015
г.
С молба с вх. № 004114/07.01.2016 г. взискателят „П.К.Б." ЕООД е поискал
изрично да бъдат предприети изпълнителни действия – да бъде извършен опис на
движимите вещи на длъжника.
На 30.11.2017 г. е постъпила нова молба от взискателя с вх. № 152724/30.11.2017
г., с която е поискано отново извършване на опис.
Съгласно молба с вх. № 018270/07.03.2019 г. „К.И.И. БГ" ЕАД, ЕИК ******* е
поискало, на основание чл. 429 от ГПК, да бъде конституирано като взискател, като
частен правоприемник на „П.К.Б." ЕООД, във връзка със сключен договор за
прехвърляне на вземания (цесия) от 08.08.2018 г. С тази молба също са прави искане да
бъде извършен опис на движимите вещи в дома на длъжника.
С постановление от 10.06.2019 г. „К.И.И. БГ" ЕАД, е конституирано като
взискател.
С разпореждане от 10.06.2019 г. е насрочен опис на движимите вещи на
длъжника С.В.Г..
На 14.02.2020 г. е постъпила молба с вх. № 014030/14.02.2020 г. от взискателя с
искане за налагане на запор върху вземанията на длъжника за суми по откритите
банкови сметки, както и за насрочване и извършване на опис на движимите му вещи.
С молби с вх. № 072269/14.10.2020 г. и вх. № 003260/17.01.2022 г. взискателят е
поискал изискване удостоверение за наследници, конституиране наследниците на
длъжника и насрочване на дата за извършване на опис на движимите им вещи.
Наследниците на първоначалният длъжник са конституирани по делото с
постановление от 15.03.2022 г., на основание чл. 429, ал. 2 от ГПК. До тримата
наследници са изпратени покани за доброволно изпълнение от 30.03.2022 г., които са
им връчени лично на 26.04.2022 г., видно от обратните разписки.
На 03.05.2022 г. новоконституираните длъжници са искали прекратяване на
изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
С атакуваното разпореждане от 05.05.2022 г., съдебният изпълнител е отказал да
прекрати изпълнителното дело поради липса на предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК.
По допустимостта на жалбата : Съдът намира, че жалбата е насочена срещу
отказ за прекратяване на изпълнителното дело, който представлява акт, подлежащ на
3
обжалване от длъжника, по чл. 435, ал. 2, т. 8 ГПК, подадена е от легитимирани страни
и в предвидения за това двуседмичен срок, поради което е процесуално допустима.
По съществото на жалбата съдът намира следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство
се прекратява по право в случаите, когато взискателят не поиска извършване на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка.
В мотивите на т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат
приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи,
както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано
от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др.
Съпоставяйки особеностите на исковия и изпълнителния процес е прието от
ОСГКТ на ВКС, че взискателят, за разлика от ищеца, винаги има възможност да
проявява активно процесуално поведение за опазване на своя интерес и
удовлетворяване на подлежащото на принудително изпълнение притезание, поради
което трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес
като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка,
предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на
вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
В обобщение на горното в т. 10 от тълкувателния акт е прието, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, изпълнителното производство се прекратява по силата на закона - на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. За настъпване последиците на прекратяването е без
правно значение дали съдебният изпълнител ще постанови изричен акт или не. Актът
на ЧСИ във всички случаи има единствено констативен характер.
Като се проследи хронологията на поисканите от взискателя, първоначален и
последващ, действия настоящият състав намира, че не се установява за период повече
от две години, взискателят (правоприемника му) да е проявил бездействие и да не
искал извършване на изпълнителни действия от ЧСИ, поради което да е настъпила т. н.
„перемпция“ по изпълнителното дело, по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Не се
установява пасивно поведение на взискателя по изпълнителното дело, което да е
4
основание за прекратяването му по силата на закона срещу наследниците на
първоначалния длъжник.
Съдът намира за изцяло неоснователен довода, че ЧСИ е следвало служебно да
прекрати изпълнителното производство, поради липса на местна компетентност, с
влизане в сила на изменението на разпоредбата на чл. 427, ал. 1, т. 5 ГПК (изм. с ДВ,
бр. 86/2017 г.), според която изпълнителното производство се образува по постоянния
или настоящ адрес на длъжника, понеже наследодателят на жалбоподателите С.Г.,
както и наследниците му, имат постоянен и настоящ адрес в с. Труд, община Марица,
област Пловдив.
Съдът споделя възражението на ЧСИ, че към датата на образуване на делото -
05.09.2012 г., не са допуснати нарушения на правилата за местната подсъдност,
действали към онзи момент - чл. 427, ал. 1, т. 4 ГПК (ред. ДВ, бр. 59/2007 г.).
Настъпилите след подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело
промени в обстоятелствата по чл. 427, ал. 1, т. 5 ГПК (предишна т. 4), обуславящи
местната компетентност, не са основание за препращане на делото, арг. от чл. 427, ал.
4 от ГПК. Поради това, не може да се сподели възражението на длъжниците, че ЧСИ
не е компетентен да извършва изпълнителни действия, вкл. да постанови отказ за
прекратяване на изпълнителното производство.
С оглед изложеното съдът приема, че разпореждане от 05.05.2022 г. по изп. дело
№ на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 за отказ за прекратяване на изпълнителното дело, е
законосъобразно и следва да се потвърди.
По разноските :
Настоящият състав намира, че разноски в настоящото производство не се
дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на
длъжника и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което
нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на настоящото
производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор
относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя
отговорността за разноски. За извършените разноски в производството по жалба срещу
действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл. 74 от ЗЧСИ.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 05.05.2022 г. по изп. дело № на ЧСИ Н.М., с
рег. № 841, за отказ за прекратяване на изпълнителното дело, на основания по чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6