№ 222
гр. Русе, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и трети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Галина Магардичиян
Светослав Тодоров
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Светослав Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20234500500255 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Г. Х. М. срещу Решение №
21/09.01.2023г., постановено по гр.д. № 4470/2022г. по описа на Районен съд
гр. Русе, с което са отхвърлени предявените срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД
искове за признаване за установено в отношенията между страните, че Г. Х.
М. не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД сумите, посочени в изпълнителен
лист № 260179/20.05.2022г., издаден по ч.гр.д. № 5675/2020г. по описа на
Русенски районен съд и за приемане за установено в отношенията между
страните, че в съобщение до ищцата по изпълнително дело № 2651/2022г. по
описа на ЧСИ № **** М.М. не е посочен действителния размер на дължимите
суми.
Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно.
Процесните вземания произтичали от рамков договор от 2014г. и давността за
тях изтекла на 14.07.2019г. – повече от година преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. №
5675/202г. по описа на Русенски районен съд. Издадената заповед за
изпълнение и изпълнителният лист въз основа на нея не прекъсвали
давността. На следващо място се посочва, че е недоказано твърдението за
уведомяване на длъжника за настъпилата цесия на 04.12.2018г. Неправилни
1
били и заключенията по отношение на предявения в условията на
евентуалност иск – до 08.09.2022г. от ищцата по изпълнителното дело била
претендирана сума в размер на 4813.34 лева, вместо предявената в
заповедното производство сума от 2272.79 лева. Изменението, направено след
завеждане на исковете било с цел замаскиране на грешките на ЧСИ. Към
момента на завеждане на иска, единствената възможност на длъжника за
доказване недължимостта на горницата над 2272.79 лева до претендираната
от ЧСИ сума от 4813.34 била по съдебен ред. Моли въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение, като постанови друго, с което да уважи
предявените искове. Претендира разноските по делото за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на жалбата, в който се
оспорва нейната основателност. Твърди се, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно. Моли за отхвърляне на жалбата и
потвърждаване на решението.
За да се произнесе по спора, съставът на Русенския окръжен съд съобрази
следното:
Производството по гр.д. № 4470/2022г. по описа на Районен съд гр. Русе е
образувано по искова молба от Г. Х. М. срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с
която е предявен иск с правно основание чл.439, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не
дължи на ответното дружество сумите посочени в изпълнителен лист №
260179/20.05.2022г., издаден по ч.гр.д. № 5675/2020г. по описа на Русенски
районен съд и претендирани по изп. дело № 2651/2022г. по описа на ЧСИ
М.М. поради изтекла давност. В условията на евентуалност е отправено
искане до съда да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че дължимото по изпълнително дело № 2651/2022г. по описа на
ЧСИ М.М. не е посоченото в съобщението за образувано изпълнително дело
главница в размер на 4813.89 лева и разноски по изпълнителен лист 843.46
лева, а вместо това сумата от 2272.79 лева плюс разноски 45.46 лева.
В исковата молба се твърди, че през м. юли 2022г. на ищцата било
връчено съобщение за образувано изпълнително дело № 2651/2022г. по описа
на ЧСИ № **** М.М.. Според съобщението ищцата дължала обща сума в
размер на 7355.89 на взискателя „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, която включвала
главница в размер на 4813.34 лева, разноски в заповедното производство
843.46 лева и други такси на съдебния изпълнител. Посочените като главница
и разноски се различавали от сумите посочени в изпълнителния лист, въз
основа на който е образувано изпълнителното дело – 2272.79 лева главница и
45.46 лева разноски. Погрешно била посочена и претендираната като лихва
сума, тъй като била изчислена върху по-висок от действителния размер на
главницата. Неправилно били изчислени и дължимите в полза на съдебния
2
изпълнител такси. Излагат се доводи, че вземането в размер на 2272.79 лева
се претендира по рамков договор, от който не се установявало ползването на
платежни услуги и как точно е формирана главницата. Договорът рамкирал
единствено датата – 10.07.2014г. и вземанията по него били погасени по
давност преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 5675/2020г. по описа на Русенски районен съд. Молбата за издаване
на изпълнителен лист не представлявала действие за принудително
изпълнение и давността не била прекъсвана и продължавала да тече след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
5675/2020г. по описа на РРС до първото изпълнително действие по изп. дело
№ 2651/2022г. по описа на ЧСИ М.М..
Постъпил е отговор в срока по чл.131 ГПК, с който предявения иск се
оспорва като частично допустим, неоснователен и недоказан. В молбата за
образуване на изпълнително дело били посочени суми, които съответстват на
представения изпълнителен лист и ответникът не претендирал заплащане на
суми в по-висок размер. На 04.10.2022г. на ищцата било изпратено ново
коригирано съобщение, в което били поправени допуснатите технически
грешки в първото съобщение до нея. Разноските включвали не само
разноските посочени в изпълнителния лист, но също и тези в изпълнителното
производство. При възражение относно размера на претендираното от
взискателя адвокатско възнаграждение имало друг ред за ищцата да го
оспори. Предявения иск за липса на договор за кредит и/или изтекла
погасителна давност бил недопустим. Ищцата имала възможност да подаде
възражение по ч.гр.д. № 5675/2020г. по описа на Русенски районен съд, което
не сторила. Издаденият в полза на ответника изпълнителен лист стабилизирал
вземането, тъй като било установено със силата на присъдено нещо. От датата
на издаване на изпълнителния лист течала нова давност, която не била
изтекла, предвид образуването и воденето на изпълнително дело.
Недопустимо било разглеждането на двата предявени от ищцата иска в едно
производство.
Съставът на Русенския окръжен съд, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
На 03.12.2020г. „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е подало заявление за издаване
на заповед за изпълнение срещу длъжника Г. Х. М. за неизпълнени парични
задължения по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредити от 10.07.2014г, сключен между „ТРАНСКАРТ
ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“ ЕАД и Г. Х. М..
По заявлението е образувано ч.гр.д. № 5675/2020г. по описа на Русенски
районен съд и издадена Заповед за изпълнение № 262257/04.12.2020г. за сума
3
в размер на 2272.79 лева, представляваща частично дължима главница от
общо задължение в размер на 4813.34 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03.12.2020г. до окончателно изплащане на вземането и
разноски по делото в размер на 45.46 лева държавна такса. В заповедта за
изпълнение е допусната грешка в изписване на ЕГН на длъжника, като е
добавена една цифра в повече.
Заповедта за изпълнение е връчена лично на длъжника Г. Х. М. на
16.12.2020г. и влязла в сила с изтичане на срока за подаване на възражение –
19.01.2021г.
На 15.03.2021г. е издаден изпълнителен лист в полза на „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД.
С определение № 261983/30.07.2021г. по същото дело е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта за изпълнение по
отношение на ЕГН на длъжника.
Изпълнителен лист в полза на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е издаден на
20.05.2022г., с правилно посочване на ЕГН на длъжника въз основа на
поправената заповед за изпълнение.
На 01.07.2022г. „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е подало молба до ЧСИ №****
М.М. за образуване на изпълнително дело срещу длъжника Г. Х. М.. Към
молбата е представен издадения по ч.гр.д. № 5675/2020г. на РРС
изпълнителен лист. По молбата е образувано изпълнително дело №
2022****0402651.
На 03.07.2022г. до длъжника е изпратено съобщение за образувано
изпълнително дело, в което общият размер на дължимата сума е посочен
7355.89 лева. Погрешно и в по-висок размер спрямо представения
изпълнителен лист са вписани вземанията за главница, разноски за
изпълнителен лист и законна лихва.
Съобщението е връчено на длъжника н Г. Х. М. на 19.08.2022г.
На 18.07.2022г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на
ищцата, в което са посочени грешно и в по-висок размер дължимите от нея
суми по изпълнителното дело.
Запорни съобщения с грешно вписан размер на дължимите суми са
изпратени на същата дата и до три банки.
Съобщение до длъжника за образувано изпълнително дело с поправен
размер на задълженията, както и запорни съобщения с актуализиран размер на
задълженията на длъжника са изпратени от съдебния изпълнител на
04.10.2022г.
Предвид така установеното от фактическа страна, настоящият състав на
4
Русенски окръжен съд формира следните правни изводи:
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Предявения иск за установяване недължимост на вземанията, за които е
издаден изпълнителен лист № 260179/20.05.2022г., издаден по ч.гр.д. №
5675/2020г. по описа на Русенски районен съд поради изтекла погасителна
давност се явява процесуално допустим, но неоснователен.
В полза на ответното дружество е издадена заповед за изпълнение за
процесните вземания, която е връчена лично на длъжника и влязла в сила
след изтичане на срока за възражение. След влизане в сила на заповедта за
изпълнение длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението въз основа на
факти, които са настъпили след изтичане на срока по чл.414, ал.2 ГПК, когато
заповедта е влязла в сила поради неподадено в срок или оттеглено
възражение. От момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение
започва да тече нова давност, която винаги е пет годишна на основание
чл.117, ал.2 ЗЗД. Това е така, защото заповедта за изпълнение влиза в сила и
се ползва със стабилитет, за разлика от определението за изпълнителен лист
по извънсъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.).
Като се позовава на давност, длъжникът не може да постигне отмяна на
влязлата в сила заповед за изпълнение, с която е установено съществуването
на вземането. Фактите от значение за давността, изтекла до предявяването на
иска, не са нови за длъжника, а и не подлежат на установяване с документи, с
които при полагане на дължимата грижа той да не е могъл да се снабди. В
посочения смисъл и Решение № 50295/ 23.01.2023г. по гр.д. № 1030/2022г. по
описа на ВКС, IV г.о.
В настоящия случай, заповедта за изпълнение е влязла в сила с изтичане
на срока за подаване на възражение на 19.01.2021г. и от този момент е
започнала да тече нова давност по отношение на процесните вземания.
Действия, с които е прекъсната давността са извършени от съдебния
изпълнител с налагане на запор върху вземания на длъжника на 18.07.2022г.
Към момент на постановяване на настоящето решение не е изтекла
погасителната давност по отношение на процесните вземания и исковата
претенция с правно основание чл.439, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК се явява
неоснователна. Като е достигнал до същият правен извод
първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно
решение, което следва да бъде потвърдено в тази му част.
По отношение на предявеното в условията на евентуалност искане
първоинстанционният съд е произнесъл по недопустим иск и решението в
5
тази му част следва да се обезсили, а производството по делото да се
прекрати.
Действително в изпратеното до длъжника съобщение за образувано
изпълнително дело и в запорните съобщения от 18.07.2022г. погрешно е
посочен по-висок размер на дължимите суми, но това не обуславя правен
интерес у длъжника за предявяване на иск, с който да установява тази грешка.
Между страните не съществува спор относно размерът на вземанията, за
които ответното дружество се е снабдило с изпълнителен лист по ч.гр.д. №
5675/2020г. по описа на РРС и за ищцата липсва правен интерес от
предявяване на иск за разрешаване на такъв спор. Искането на ответното
дружество е за образуване на изпълнително дело и предприемане на
изпълнителни действия по отношение на вземанията посочени в
изпълнителния лист и допуснатата грешка от съдебния изпълнител при
вписване на тези вземания не поражда спор между страните, а може да бъде
поправена от ЧСИ, което е сторено и в случая на 04.10.2022г. След като
между страните липсва спор по отношение на присъдените в полза на
ответника суми и погрешното им вписване в изпратеното до ищцата
съобщение от 18.07.2022г., то за последната липсва правен интерес от
предявяване на иск за установяване на тази грешка. В случая се касае за
допусната от съдебния изпълнител техническа грешка при изготвяне на
книжата по изпълнителното дело и за ищцата не е налице правен интерес от
предявения в условията на евентуалност иск, още повече след коригирането
на тези книжа по инициатива на съдебния изпълнител.
По изложените съображения решението следва да бъде потвърдено в
частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.439, ал.1
вр. чл.124, ал.1 ГПК и обезсилено в частта, с която съдът се е произнесъл по
несъществуващ между страните спор.
Между страните не следва да се разпределят разноски за настоящето
производство с оглед изхода от спора и предвид, че въззиваемата страна не е
направила искане за присъждане на разноски
Водим от горното, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21/09.01.2023г. по гр.д. № 4470/2022г. по
описа на Районен съд гр. Русе в частта, му с която е отхвърлен предявения от
Г. Х. М. срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД иск за приемане за установено, че
ищцата не дължи на ответното дружество сумите, посочени в изпълнителен
лист № 260179/20.05.2022г., издаден по ч.гр.д. № 5675/2020г. по описа на
Русенски районен съд.
6
ОБЕЗСИЛВА Решение № 21/09.01.2023г. по гр.д. № 4470/2022г. по описа
на Районен съд гр. Русе в частта, му с която е отхвърлен иск за установяване,
че дължимите суми по изпълнително дело № 2651/2022г. по описа на ЧСИ №
**** М.М. са различни (по-малки) от посочените в съобщение за образувано
изпълнително дело до длъжника от 18.07.2022г. и ПРЕКРАТЯВА
производството в тази му част.
Решението в частта, с която частично се обезсилва Решение №
21/09.01.2023г. по гр.д. № 4470/2022г. по описа на Районен съд гр. Русе и се
прекратява производството по делото подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните. В останалата му част
решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7