Решение по дело №100/2019 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...............

 

гр. Кюстендил, 16.07.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и шести юни, две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 100 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба, депозирана от Й.С.Й. ***.

В исковата молба се твърди, че на 01.03.2018 г. около 12,00 ч. ищецът вървял към тапицерско ателие, стопанисвано от А.В. В., намиращо се в гр. Кюстендил, при бул. „България“ и ул. „Ал. Димитров“. Преминал по тротоара от страната на ул. „Ал. Димитров“. На частична улица – отсечка, намираща се между павилион за плодове и зеленчуци и поземлен имот с идентификатор 41112.500.780, водеща до тапицерското ателие и входовете на блоковете на ул. „Козлодуй“, имало силно заледен участък. Минавайки по този участък ищецът неочаквано се подхлъзнал и паднал на леда. Изпитал неописуема болка. Въпреки оказаната помощ от преминаващи съграждани, както и от г-н В., към когото отивал в този момент, ищецът не успял да се изправи. Бил подаден сигнал на тел. 112. След около 20 минути пристигнала линейка с екип на ЦСМП – Кюстендил, която закарала ищеца в МБАЛ „Д-р Н. Василиев“ АД гр. Кюстендил - Спешно отделение. След направения преглед се установило, че в следствие на падането е получил счупване на две части на дясна подбедрица и след час, отново с линейка, бил транспортиран до УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов" - ЕАД в гр. София, където на 02.03.2018 г. била извършена спешна хирургическа интервенция, продължила три часа, при която били сложени винтове и импланти, а възстановяването в болничното заведение продължило 6 дни. По време на лечението изпитвал много блока и страдание. Организмът му бил напълно изтощен. Не можел да се обслужва сам, дори не можел сам да си отворя бутилка минерална вода. На 07.03.2018 г. бил изписан от болницата с окончателна диагноза: „Счупване на дисталната част на тибията – закрито“. Въпреки оказаната медицинска помощ ищецът продължавал да търпи силни болки. В продължение на един месец след изписването му от болницата ежедневно трябвало да приема медикаменти против съсирване на кръвта, за което му били поставяни инжекции от медицинска сестра. Тя идвала и два пъти в седмицата в продължение месец и половина, за да му прави превръзки. След това започнал да посещава и кабинет за превръзки в Поликлиниката. Четири месеца след операцията не можел да се придвижва сам без помощта на патериците си. По време на възстановяването се налагало да ходи на следоперативни прегледи, за което ползвал помощта на миниум двама души, за да успее да се качи в автомобил. Продължил медикаментозното лечение до края на месец юни на 2018 г. И до днес продължавал да накуцва с десния крак. При застудяване на времето чувствал и до днес остатъчна болка. Все още не му били махнати имплантите и винтовете в подбедрицата на десния крак. Все още нямал сила да вдига тежки неща, като преди това се справял сам с всичко в живота. Ограничил му се и социалният живот, вече не излизал да се среща с приятели, чувствал се непълноценен. Не помагал и в семейните задължения, тъй като движенията му били ограничени в следствие на травмата. Не можел да кляка и да се изправя сам, и се чувствал нестабилен непрекъснато.

Преди травмата често пътувал до Германия, за да доставя бяла техника - втора употреба, но вече не можел да го прави, защото не можел да пренесе дори прахосмукачка. От деня на травмата спрял и да шофира в период от 5 месеца, а походката и до днес му била несигурна и напълно изменена.

Болките, които изпитвал били непрекъснати и неописуеми. Поради тази причина по цели нощи не можел да спи, заради което се сринал психически и емоционално. Изнервеното му състояние повлияло и на отношенията със съпруга му. Тя освен че поела грижите за домакинство, почти винаги трябвало да го придружава, когато излиза.

Ответната община носела отговорност на причинените му болки и страдания на основание чл. 49 ЗЗД - като лице, възложило дейността по поддържането на пътищата, така и на основание чл. 50 ЗЗД като собственик на вещта (позовава се на ППВС № 17/1963 г.).

Ето защо се поддържа искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 10000,00 лева, като обезщетение за претърпените болки и страдания, в резултат на получено счупване на дисталната част на тибията-закрито, при падане на 01.03.2018 г., в гр. Кюстендил на заледен участък на улицата между поземлен имот с идентификатор 41112.500.779 и поземлен имот с идентификатор 41112.500.780 по КККР на гр. Кюстендил (отсечка, намираща се между павилион за плодове и зеленчуци и поземлен имот с идентификатор 41112.500.780, водеща до тапицерско ателие и входовете на блоковете на ул. „Козлодуй“), ведно с обезщетение за забава, считано от датата на деликта 01. 03.2018 г. - до пълното му изплащане, като и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответната страна е упражнила правото си на отговор като сочи, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Твърди, че мястото на инцидента не можело да бъде квалифицирано като „улица“. Заради това за Община Кюстендил не съществувало задължение за поддържането му. Това било задължение на съответните физически и юридически лица, стопанисващи намиращите се наоколо сгради. Липсвала и причинна връзка между увреждането на ищеца и неизпълнение на задълженията на Община Кюстендил, както и поведението на нейни служители. Смята, че причинените увреждания са в резултат на необмислени действия на пострадалия, който макар и да е имал яснота за заледяването от по-рано, се е насочил към мястото, без да съобрази възможността за падане, респ. подхлъзване.

Заради изложеното смята, че исковата претенция е неоснователна.

В съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат от процесуалните представители на страните.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите и твърденията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е установено, че на 01.03.2018 г. около 12,00 ч. ищецът вървял към тапицерско ателие, стопанисвано от А. В. В., намиращо се в гр. Кюстендил, при бул. „България“ и ул. „Ал. Димитров“. При това, достигайки до пътна отсечка, намираща се между павилион за плодове и зеленчуци и поземлен имот с идентификатор 41112.500.780, водеща до тапицерското ателие и входовете на блоковете на ул. „Козлодуй“, паднал на силно заледен участък. В т.см. са показанията на свидетеля А. В., който сочи, че ищецът паднал на посочената дата, а мястото на падането описва като улица с тротоар, на които паркирали автомобилите си жителите на съседните блокове, а колите на Чистота-та ползвали за извозване на боклуците. Данни по косвен път в т.см. се изличат и от показанията на свидетелите С.А. и И.Й., двамата членове на екипа на Спешна помощ, отзовали на постъпилия сигнал, подаден на спешния телефон 112, които сочат, че са установили ищеца на „уличката“.

Че във връзка с процесния инцидент е бил подаден сигнал на Спешния телефон № 112 не е било спорно по делото.

Видно от приложеното писмо с изх. № 05-11-1/03.04.2019 г. от Министерство на здравеопазването, ЦСМП-Кюстендил по сигнала е била оказана спешна медицинска помощ на ищеца от дежурен екип в състав д-р С.А. и м.с. И.Й.. В т.см. е Фиш за медицинска по помощ №3387.

Според данните в приложената Епикриза № 3082/2018 г., издадена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, гр. София, е установено „Счупване на дисталната част на тибията – закрито“, което е наложило оперативна интервенция. Поради това ищецът е престоял в болничното заведение за времето от 01.03.2018 г. до 07.03.2018 г. Предписано е продължаване на лечението с медикаменти по терапевтична схема.

Към отговора на исковата молба са приложени: Заверена скица извадка от плана за регулация на гр. Кюстендил, к-с „Г. Димитров“ актуализация за УПИ XVII „ За обществено жилищно строителство и озеленяване“, кв. 89 по плана за регулация на гр. Кюстендил, одобрен със заповед № 1326/17.08.1993г. на Кмета на Община Кюстендил; Заповед №0272/24.10.2017г. на Директора на ОП „Чистота"; Протокол от 01.11.2017г. на комисия относно изпълнение на Заповед №0272/24.10.2017г. на Директора на ОП „Чистота“; План за зимното  поддържане на уличната мрежа на гр.  Кюстендил  за периода от 01.11.2017г. - 31.03.2018г.; Заповед №0275/30.10.2017г. на Директора на ОП „Чистота“; Справка за техниката, която ще участва в снегопочистването за периода 2017/2018г.; Пътни листове на снегопочистващата техника - 13 бр.; Заповед РД-00-1125 от 14.12.2017 година на Кмета на Община Кюстендил; и снимка на улицата на Ал. Димитров №21;

Вещото лице д-р Е.Л. в заключението си сочи, че травмата на ищеца е възможно да бъде получена по описания от него начин. Приема, че е налице пряка причинно-следствена връзка между падането и телесното увреждане. В следствие на това ищецът е търпял болки и страдания в продължение на 8-10 месеца, но пълно възстановяване било невъзможно, т.к. измененията в съседните стави от настъпилата травма, са довели до артрозни изменения, които не могат да бъдат възстановени и биха довели до болки при пипане, движение. Те дори биха се засилвали при промяна във времето и физически натоварвания.

Според заключението по допусната съдебно-психологическа експертиза, при процесния инцидент ищецът загубил автономността си, поради претърпяната операция и продължителния 8 мес. период на възстановяване, като и до днес изпитвал страх да излиза самостоятелно при заледяване. Променил общуването си в семейната среда, като преживеният стрес довел до страх в живота и променил жизнения му стил за продължителен период.Реакцията на стрес и продължително разстройство в адаптацията се изразявало в дискомфорт от болката. Неудобствата от проявената зависимост от това да бъде обслужван в обичайните си нужди от близки, невъзможността да се грижи за бизнеса си и зависимостта във физически и финансов план, проектирали у него нарушаване на самооценката и страх за бъдещото оцеляване. Довели до нарушаване на съня, повишено безпокойство, тревожност. Тези реакции не представлявали психотично разстройство, нито са довели до необходимост от специализирана психиатрична помощ, но с това било налице фрустриране на уменията му да функционира като успешна личност. Това състояние продължавало и понастоящем.

Вещото лице д-р А.А., чието заключение не бе оспорено от страните, приема, че ищецът не страда от заболяване, което да е станало причина за падането му на заледен участък на 01.03.2018 г.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Е. Й., А. В., М. Б., С. И., С.А. и И.Й..

От показанията на свидетелите А. В., С.А. и И.Й. се установява, че на процесната дата температурите са били много ниски – до минус 15, 16 градуса, а мястото на инцидента било силно заледено.

Свидетелят Е. Й. (съпруга на ищеца) сочи, че в следствие на процесния инцидент ищецът претърпял тежка травма, наложила извършването на операция, защото счуването било „сериозно“, в следствие на което в продължение на месеци не можел да се обслужва сам. От това понасял страшни болки, а и били заплатени не малко суми за лечение, което наложило около 3-4 месеца да бъде неотлъчно до него. Търсели помощ и от близки за налагащото се транспортиране, защото той сам не можел да се движи. Ангажирали и сестра, която да го посещава у дома, за да му поставя инжекции. Въпреки това не се възстановил напълно. Останали болки в краката и изтръпвания в ръцете. Социалният му живот станал много ограничен. Не общувал с никой. Не можел да пътува и да зарежда семейния магазин, както правел преди инцидента.

Според показанията на свидетелите М. Б. – директор на ОП „Управление на общински имоти“ и С. И. – служител на ОП „Чистота“ за процесната дата не са постъпвали сигнали за непочистени улици. Въпреки това екипи на Общинска охрана обхождали целия град, вкл. и мястото на инцидента, но сигнали в т.см. също не били депозирани.

Приложени са и Фактури с №********** от 09.06.2018 г. на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД - гр. София, както и № ********** от 07.03.2018 г., № ********** от 12.06.2018 г. и № ********** от 21.06.2018 г. за платени от ищеца лекарства и медикаменти.

 

 

 

 

Други доказателства по делото не са ангажирани.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Предявеният е иск с правно основание чл. 49 във вр. чл. 45 във вр. чл. 52 от ЗЗД – за присъждане на обезщетение за претърпените болки и страдания, в резултат на получено счупване на дисталната част на тибията-закрито, при падане на 01.03.2018 г., в гр. Кюстендил на заледен участък на улицата между поземлен имот с идентификатор 41112.500.779 и поземлен имот с идентификатор 41112.500.780 по КККР на гр. Кюстендил (отсечка, намираща се между павилион за плодове и зеленчуци и поземлен имот с идентификатор 41112.500.780, водеща до тапицерско ателие и входовете на блоковете на ул. „Козлодуй“), ведно с обезщетение за забава, считано от датата на деликта 01.03.2018 г. - до пълното му изплащане, като и направените по делото разноски.

По силата на разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Следователно, за да възникне гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя за причинени вреди при или по повод на уговорената работа, трябва в обективната действителност да са настъпили следните материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност: деяние - действие или бездействие; противоправност - несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение; вреди, изразяващи се неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или накърняване на неговия телесен интегритет; причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди; вина на делинквента, която, според уредената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция, се предполага, и виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа.

Съгласно § 7, т. 4 (в редакция, ДВ - бр. 26 от 2000 г.) от ПЗР на ЗМСМА в собственост на общините преминават и държавни имоти, сред които общинските пътища, улиците, булеварди, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. Съгласно чл. 11 от ЗОС имоти и вещи – общинска собственост се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин – спр. чл. 19, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 3 от ЗП във вр. с § 1, т. 14 от ДР и чл. 31 на ЗП. В т.см. съответната община следва да поддържа пътищата, като осигурява необходимите изисквания за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година. Собствеността на пътищата се разпростира върху всички основани елементи на пътя, т.е. върху обхвата на пътя, пътните съоръжения и пътните принадлежности. В чл.5, ал. 2 от ЗП е определено понятието „обхват на пътя”, като в него е включено „земното платно”, част от което, съгласно легалната дефиниция, дадена с § 1, т. 2 от ДР на ЗП, е и тротоарът. Понятието „поддържане на пътища“ пък е дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 14 от ДР на ЗП и е доразвито в чл. 47 от ППЗП, като една от основните дейности за зимно поддържане на пътищата е обезопасяването им срещу хлъзгане (разчистване от заледяване – лед) чрез разпръскване на материала или химични вещества.

 При посочените законови регламенти спорен по делото е въпросът дали отсечката, намираща се между павилион за плодове и зеленчуци и поземлен имот с идентификатор 41112.500.780, водеща до тапицерско ателие и входовете на блоковете на ул. „Козлодуй“, където се сочи, че в следствие на заледяване се подхлъзнал и паднал ищецът, попада в обхвата на публичната общинска собственост, за която ответникът следва да носи отговорност за дейностите по см. на § 1, т. 14 от ДР на ЗП, респ. може ли да отговаря по предявения иск. В т.см. са ангажирани доказателства – извлечения от Кадастрално-административната информационна система, заверена скица извадка от плана за регулация на гр. Кюстендил, к-с „Г. Димитров“ актуализация за УПИ XVII „За обществено жилищно строителство и озеленяване“, кв. 89 по плана за регулация на гр. Кюстендил, одобрен със заповед № 1326/17.08.1993 г. на Кмета на Община Кюстендил, от анализа на които се налага извод, че посочената отсечка няма характеристики на път от републиканската пътна мрежа, но осигурява връзка с останалата част от уличната мрежа на града, а доколкото представлява улица с тротоар, на която паркират автомобилите си жителите на блоковете в съседство, като „колите на чистота също минават и събират боклуци“ – спр. показанията на св. А., като в тази насока са и показанията на св. С. Иванова, има качеството на път по см. на § 1, т. 1 от ДР на ЗП. От данните по скиците улицата не е прилежаща площ към жилищните блокове по см. на чл. 64 от ЗС, заради което следва да се приеме, че именно ответната община е имала задължението да я поддържа, както предписва нормата на чл. 31 от ЗП вр. § 1, т. 14 от ДР на ЗП. Събраните в хода на производството доказателствени средства обаче, водят на категоричен извод, че това не е било сторено с нужната грижа, въпреки липсата на сигнали и твърденията на служителите на общинските дружества, че са изпълнили всички свои задължения. Показанията на св. А., че на процесната дата този участък е бил силно заледен не са опровергани от други доказателства по делото, поради което съдът им се доверява. Допуснатото в т.см. бездействие на общината е укоримо от гледна точка на действащото законодателство. Действително от показанията на свидетелите Мартин Благов – директор на ОП „Управление на общински имоти“ и Силвия Иванова – служител на ОП „Чистота“ става ясно, че през зимния период се е осъществявала дейност по почистване в района, както и че за процесната дата не са постъпвали сигнали за непочистени улици, също така обаче е установено, че дължимият резултат не е постигнат. Няма данни основните дейности за зимно поддържане на пътищата в района, вкл. чрез обезопасяването им срещу хлъзгане (разчистване от заледяване – лед) чрез разпръскване на материала или химични вещества, да са изпълнени с нужната грижа, което действие е противоправно. Поради това и втората кумулативно необходима представка се приема за установена.

Че от горното са последвали вреди за ищеца е видно от събраните по делото допустими писмени и гласни доказателствени средства. Същите анализирани в съвкупност и по отделно установяват, че на 01.03.2018 г. при пресичане на отсечка, намираща се между павилион за плодове и зеленчуци и поземлен имот с идентификатор 41112.500.780, водеща до тапицерското ателие и входовете на блоковете на ул. „Козлодуй“ ищецът се е подхлъзнал и паднал, като е получил „Счупване на дисталната част на тибията – закрито“, което е наложило оперативна интервенция. Поради това ищецът е престоял в болничното заведение за времето от 01.03.2018 г. до 07.03.2018 г. Предписано е продължаване на лечението с медикаменти по терапевтична схема. Видно от приложената  - в т.см. Епикриза № 3082/2018 г., издадена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, гр. София. В т.см. са и показанията на свидетеля А.В., които съдът възприема с доверие, доколкото са логични, последователни и неопровергани от събраните по делото доказателства. Данни в т.см. се изличат и от показанията на свидетелите С.А. и И.Й., двамата членове на екипа на Спешна помощ, отзовали се на постъпилия сигнал.

Връзката между установеното увреждане и последвалия резултат е доказана от заключението на вещото лице д-р Е.Л., който приема, че е налице пряка причинно-следствена връзка между падането и телесното увреждане. В следствие на това ищецът е търпял болки и страдания в продължение на 8-10 месеца, но пълно възстановяване било невъзможно, т.к. измененията в съседните стави от настъпилата травма, са довели до артрозни изменения, които не могат да бъдат възстановени и биха довели до болки при пипане, движение. Те дори биха се засилвали при промяна във времето и физически натоварвания.

Доколкото се установи, че увреждането е настъпило поради бездействие на служители на Община Кюстендил, респ. натоварени изрично от нея с тази дейност трети лица, вината им съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното. Т.к. посочената законова презумпция не бе оборена следва да се приеме, че ответната страна обективно е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.

Относно размера на желаното обезщетение следва да се вземе предвид принципното разбиране, че неимуществените вреди, с оглед естеството им, не могат да бъдат поправяни. Именно заради това предназначението му е да улесни увредения в друга област, като законът овластява съда да определи неговия размер по справедливост. Съдебната практика приема, че той зависи от вида на накърнените блага – душевен или телесен интегритет, степента и продължителността на увреждането, очакваното развитие на страданието, наличието на трайни увреждания, интензитет на негативните преживявания, допълнителното влошаване на здравето на пострадалия, загрозявания и др. (така и Постановление № 4 от 23.ХІІ.1968 г. на Пленума на ВС). В този аспект от подробния анализ на събраните писмени доказателства и свидетелските показания, може да се изведе, че на ищеца е причинено временно разстройство на здравето без опасност за живота – в т.см. е неоспореното заключение по допуснатата СМЕ, като според вещото лице е необходим период за възстановяване около 8-10 месеца, но пълно такова би било невъзможно, т.к. измененията в съседните стави от настъпилата травма, са довели до артрозни изменения, които не могат да бъдат възстановени и биха довели до болки при пипане, движение. Те дори биха се засилвали при промяна във времето и физически натоварвания.

Тук с внимание следва де се ценят и изводите на вещото лице по допусната съдебно-психологическа експертиза, които сочат на това, че в следствие на получените увреждания ищецът загубил автономността си, поради претърпяната операция и продължителния 8 мес. период на възстановяване, като и до днес изпитвал страх да излиза самостоятелно при заледяване. Освен това било налице фрустриране на уменията му да функционира като успешна личност, което състояние продължавало и понастоящем.

Не може да остави без внимание и заявеното от свидетеля Е. Й. (съпруга на ищеца), която сочи, че в следствие на процесния инцидент ищецът и получената тежка травма, наложила извършването на операция ищецът търпял страшни болки, имал нужда от специални санитарни грижи, като възстановяването му не било пълно. Освен това социалният му живот станал много ограничен, т.к. не мо. да общува с никой. Не можел да пътува и да върши основните си дейности, както правел преди инцидента. Показанията на свидетеля се възприемат с доверие, въпреки близките съпружески връзки, доколкото не се опровергаха от другите доказателства и са последователни.

Ето защо съдът намира, че справедливо обезщетение за претърпените вреди се явява такова в размер на 8000 лева, като предявеният иск в останалата част, над уважения до пълния заявен размер от 10000 лева, не отговаря на принципа на справедливост, и като такъв следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

 

 

 

 

  

 

 

На основание чл. 86 от ЗЗД и предвид изхода на делото по главния иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, следва и присъждане на законната лихва върху обезщетението, считано от датата на увреждането – 01.03.2018 г. по арг. от нормата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.

  

 

 

По разноските:

 

 

 

 

С оглед изхода от делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 1087,20 лева - за внесена държавна такса, разноски за вещи лица и адв. хонорар.

По силата на чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника също следва да бъдат присъдени деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска. Размерът на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение в този случай следва да се определи по указанията в разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, като сумата от 200 лв. съдът счита за справедлива с оглед правната и фактическа сложност на делото. Поради това и с оглед частичното отхвърляне на исковите претенции на ответника се следва сума в размер на 40,00 и тази сума ще бъде възложена в тежест на ищеца.

Насрещните вземания за разноски не могат да бъдат компенсирани поради липса на искане в т.см.

  

 

 

Така мотивиран, съдът

                                                                

 

 

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ОБЩИНА-гр.КЮСТЕНДИЛ, представлявана от кмета П. П., с адрес гр. Кюстендил, площад „Велбъжд“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Й.С.Й., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 8000,00 лв. (осем хиляди лева и нула стотинки), представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на получено счупване на дисталната част на тибията-закрито, при падане на 01.03.2018 г., в гр. Кюстендил на заледен участък на улицата между поземлен имот с идентификатор 41112.500.779 и поземлен имот с идентификатор 41112.500.780 по КККР на гр. Кюстендил (отсечка, намираща се между павилион за плодове и зеленчуци и поземлен имот с идентификатор 41112.500.780, водеща до тапицерско ателие и входовете на блоковете на ул. „Козлодуй“), ведно с обезщетение за забава, считано от датата на деликта 01. 03.2018 г. - до пълното му изплащане, и ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКА за разликата до пълния предявен размер от 10000,00 лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

 

 

 

 

ОСЪЖАДА  

 

 

ОСЪЖДА Община Кюстендил, представлявана от кмета П. П., с адрес гр. Кюстендил, площад „Велбъжд“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Й.С.Й., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 1087,20 лв. (хиляда осемдесет и седем лева и двадесет стотинки) на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща сторени разноски по делото, с оглед уважената част от иска.

ОСЪЖДА Й.С.Й., с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Община Кюстендил, представлявана от кмета П. П., с адрес гр. Кюстендил, площад „Велбъжд“ № 1, сумата в размер на 40,00 лв. (четиридесет лева и нула стотинки) на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, представляваща сторени разноски по делото, с оглед уважената част от иска.

 

 

 

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Кюстендил с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на връчването му в препис на страните.

 

                                                                                   

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: