№ ...............
гр. Кюстендил,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и шести юни, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 100 по описа на съда за
Производството
е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по искова молба, депозирана от Й.С.Й.
***.
В исковата молба се твърди, че на
01.03.2018 г. около 12,00 ч. ищецът вървял към тапицерско ателие, стопанисвано от
А.В. В., намиращо се в гр. Кюстендил, при бул. „България“ и ул. „Ал. Димитров“.
Преминал по тротоара от страната на ул. „Ал. Димитров“. На частична улица –
отсечка, намираща се между павилион за плодове и зеленчуци и поземлен имот с
идентификатор 41112.500.780, водеща до тапицерското ателие и входовете на
блоковете на ул. „Козлодуй“, имало силно заледен участък. Минавайки по този
участък ищецът неочаквано се подхлъзнал и паднал на леда.
Изпитал неописуема болка. Въпреки оказаната помощ от преминаващи съграждани,
както и от г-н В., към когото отивал в този момент, ищецът не успял да се
изправи. Бил подаден сигнал на тел. 112. След около 20 минути пристигнала
линейка с екип на ЦСМП – Кюстендил, която закарала ищеца в МБАЛ
„Д-р Н. Василиев“ АД гр. Кюстендил - Спешно отделение. След направения
преглед се установило, че в следствие на падането е получил счупване на две части на дясна подбедрица и
след час, отново с линейка, бил транспортиран до УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов" - ЕАД в
гр. София, където на 02.03.2018 г. била
извършена спешна хирургическа интервенция, продължила три часа, при която били сложени
винтове и импланти, а възстановяването в болничното заведение продължило 6 дни.
По време на лечението изпитвал много
блока и страдание. Организмът му бил напълно
изтощен. Не можел да се обслужва сам, дори не можел сам да си отворя бутилка минерална вода. На 07.03.2018
г. бил изписан от болницата с
окончателна диагноза: „Счупване на дисталната част на тибията –
закрито“. Въпреки оказаната
медицинска помощ ищецът продължавал да търпи силни болки. В продължение на един месец след изписването му от болницата ежедневно трябвало да
приема медикаменти против съсирване на кръвта, за което му били
поставяни инжекции от медицинска сестра. Тя идвала и два пъти в седмицата в продължение месец и половина, за да му
прави превръзки. След това започнал да
посещава и кабинет за превръзки в Поликлиниката. Четири месеца след операцията не можел да се придвижва сам без помощта
на патериците си. По време на възстановяването
се налагало да ходи на следоперативни прегледи, за което ползвал помощта на
миниум двама души, за да успее да се качи в автомобил. Продължил медикаментозното лечение до края на
месец юни на
Преди травмата често
пътувал до Германия, за да доставя бяла техника - втора употреба,
но вече не можел да го прави, защото не можел да пренесе дори прахосмукачка. От деня на травмата
спрял и да шофира в период от 5 месеца, а походката
и до днес му била несигурна и напълно изменена.
Болките,
които изпитвал били непрекъснати и неописуеми. Поради тази
причина по цели нощи не можел да спи, заради което се сринал
психически и емоционално. Изнервеното му състояние повлияло и на отношенията със
съпруга му. Тя освен че поела грижите за домакинство, почти
винаги трябвало да го придружава, когато излиза.
Ответната община
носела отговорност на причинените му болки и страдания на основание чл. 49 ЗЗД
- като лице, възложило дейността по поддържането
на пътищата, така и на основание чл. 50 ЗЗД като собственик на вещта
(позовава се на ППВС № 17/1963 г.).
Ето защо се поддържа искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 10000,00 лева, като
обезщетение за претърпените болки и страдания, в
резултат на получено счупване на дисталната част на
тибията-закрито, при падане на
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответната
страна е упражнила правото си на отговор
като сочи, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.
Твърди, че мястото на инцидента не можело да бъде
квалифицирано като „улица“. Заради това за
Община Кюстендил не съществувало задължение
за поддържането му. Това било
задължение на съответните физически и
юридически лица, стопанисващи намиращите
се наоколо сгради. Липсвала и причинна връзка между увреждането на ищеца и неизпълнение на задълженията на Община
Кюстендил, както и поведението на
нейни служители. Смята, че причинените увреждания са в резултат на необмислени действия на пострадалия, който
макар и да е имал яснота за заледяването от по-рано, се е насочил към мястото,
без да съобрази възможността за падане,
респ. подхлъзване.
Заради изложеното смята,
че исковата претенция е неоснователна.
В съдебно заседание исковата молба и отговорът се
поддържат от процесуалните представители на страните.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, ведно с доводите и твърденията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото е установено, че на
Че във връзка с
процесния инцидент е бил подаден сигнал на Спешния телефон № 112 не е било
спорно по делото.
Видно от приложеното
писмо с изх. № 05-11-1/
Според данните в
приложената Епикриза № 3082/2018 г., издадена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, гр.
София, е установено „Счупване на
дисталната част на тибията –
закрито“, което е наложило оперативна интервенция. Поради това
ищецът е престоял в болничното заведение за времето от
Към отговора на исковата
молба са приложени: Заверена скица извадка от плана за регулация
на гр. Кюстендил, к-с „Г. Димитров“ актуализация за УПИ XVII „ За обществено жилищно
строителство и озеленяване“, кв. 89 по плана за регулация на
гр. Кюстендил, одобрен със заповед № 1326/
Вещото лице д-р Е.Л. в заключението
си сочи, че травмата на ищеца е възможно да бъде получена по описания от него
начин. Приема, че е налице пряка причинно-следствена връзка между падането и телесното
увреждане. В следствие на това ищецът е търпял болки и страдания в продължение
на
Според заключението по допусната
съдебно-психологическа експертиза, при процесния инцидент ищецът загубил
автономността си, поради претърпяната операция и продължителния 8 мес. период
на възстановяване, като и до днес изпитвал страх да излиза самостоятелно при
заледяване. Променил общуването си в семейната среда, като преживеният стрес
довел до страх в живота и променил жизнения му стил за продължителен
период.Реакцията на стрес и продължително разстройство в адаптацията се
изразявало в дискомфорт от болката. Неудобствата от проявената зависимост от
това да бъде обслужван в обичайните си нужди от близки, невъзможността да се
грижи за бизнеса си и зависимостта във физически и финансов план, проектирали у
него нарушаване на самооценката и страх за бъдещото оцеляване. Довели до
нарушаване на съня, повишено безпокойство, тревожност. Тези реакции не
представлявали психотично разстройство, нито са довели до необходимост от
специализирана психиатрична помощ, но с това било налице фрустриране на
уменията му да функционира като успешна личност. Това състояние продължавало и
понастоящем.
Вещото лице д-р А.А., чието
заключение не бе оспорено от страните, приема, че ищецът не страда от
заболяване, което да е станало причина за падането му на заледен участък на
По делото са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Е. Й., А. В., М. Б., С. И.,
С.А. и И.Й..
От показанията на свидетелите А. В.,
С.А. и И.Й. се установява, че на процесната дата температурите са били много
ниски – до минус 15, 16 градуса, а мястото на инцидента било силно заледено.
Свидетелят Е. Й. (съпруга на ищеца)
сочи, че в следствие на процесния инцидент ищецът претърпял тежка травма,
наложила извършването на операция, защото счуването било „сериозно“, в
следствие на което в продължение на месеци не можел да се обслужва сам. От това
понасял страшни болки, а и били заплатени не малко суми за лечение, което
наложило около 3-4 месеца да бъде неотлъчно до него. Търсели помощ и от близки
за налагащото се транспортиране, защото той сам не можел да се движи.
Ангажирали и сестра, която да го посещава у дома, за да му поставя инжекции.
Въпреки това не се възстановил напълно. Останали болки в краката и изтръпвания
в ръцете. Социалният му живот станал много ограничен. Не общувал с никой. Не
можел да пътува и да зарежда семейния магазин, както правел преди инцидента.
Според показанията на свидетелите М.
Б. – директор на ОП „Управление на общински имоти“ и С. И. – служител на ОП
„Чистота“ за процесната дата не са постъпвали сигнали за непочистени улици.
Въпреки това екипи на Общинска охрана обхождали целия град, вкл. и мястото на
инцидента, но сигнали в т.см. също не били депозирани.
Приложени са и
Фактури с №********** от
Други доказателства по делото не са ангажирани.
При така установените фактически
обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Предявеният е иск с правно основание чл. 49 във вр. чл. 45 във вр. чл. 52 от ЗЗД – за присъждане на обезщетение
за претърпените болки и страдания, в
резултат на получено счупване на дисталната част на
тибията-закрито, при падане на
По силата на разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД този, който
е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа. Следователно, за да
възникне гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя за причинени
вреди при или по повод на уговорената работа, трябва в обективната
действителност да са настъпили следните материалноправни предпоставки в
съотношение на кумулативност: деяние - действие или бездействие;
противоправност - несъответствие между правно дължимото и фактически
осъщественото поведение; вреди, изразяващи се неблагоприятно засягане на
имуществената сфера на увредения или накърняване на неговия телесен интегритет;
причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени
и неимуществени вреди; вина на делинквента, която, според уредената в чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция, се предполага, и виновното лице да е причинило
вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа.
Съгласно § 7, т. 4 (в редакция, ДВ - бр. 26 от
При посочените
законови регламенти спорен по делото е въпросът дали отсечката, намираща се между павилион за плодове и зеленчуци и поземлен
имот с идентификатор 41112.500.780, водеща до тапицерско ателие и входовете на
блоковете на ул. „Козлодуй“, където се сочи, че в следствие на заледяване се
подхлъзнал и паднал ищецът, попада в обхвата на публичната общинска
собственост, за която ответникът следва да носи отговорност за дейностите по
см. на § 1, т. 14 от ДР на ЗП, респ. може ли да
отговаря по предявения иск. В т.см. са ангажирани доказателства – извлечения от
Кадастрално-административната информационна система, заверена скица извадка от плана за регулация на гр.
Кюстендил, к-с „Г. Димитров“ актуализация за УПИ XVII „За обществено жилищно строителство и
озеленяване“, кв. 89 по плана за регулация на гр. Кюстендил,
одобрен със заповед № 1326/17.08.1993 г. на Кмета на Община Кюстендил,
от анализа на които се налага извод, че посочената отсечка няма характеристики
на път от републиканската пътна мрежа, но осигурява връзка с останалата
част от уличната мрежа на града, а доколкото представлява
улица с тротоар, на която паркират автомобилите си жителите на блоковете в
съседство, като „колите на чистота също минават и събират боклуци“ – спр.
показанията на св. А., като в тази насока са и показанията на св. С.
Иванова, има качеството на път по см. на § 1, т. 1 от ДР на ЗП. От данните по скиците
улицата не е прилежаща площ към жилищните блокове по см. на чл. 64 от ЗС, заради което следва да се приеме,
че именно ответната община е имала задължението да я поддържа, както предписва
нормата на чл. 31 от ЗП вр. § 1, т. 14 от ДР на ЗП. Събраните в хода на
производството доказателствени средства обаче, водят на категоричен извод, че
това не е било сторено с нужната грижа, въпреки липсата на сигнали и
твърденията на служителите на общинските дружества, че са изпълнили всички свои
задължения. Показанията на св. А., че на процесната дата този участък е бил
силно заледен не са опровергани от други доказателства по делото, поради което
съдът им се доверява. Допуснатото в т.см. бездействие на общината е укоримо от
гледна точка на действащото законодателство. Действително от показанията на свидетелите Мартин Благов – директор на ОП
„Управление на общински имоти“ и Силвия Иванова – служител на ОП „Чистота“ става
ясно, че през зимния период се е осъществявала дейност по почистване в района,
както и че за процесната дата не са
постъпвали сигнали за непочистени улици, също така обаче е установено,
че дължимият резултат не е постигнат. Няма данни основните дейности за зимно
поддържане на пътищата в района, вкл. чрез обезопасяването им срещу хлъзгане
(разчистване от заледяване – лед) чрез
разпръскване на материала или химични вещества, да са изпълнени с нужната
грижа, което действие е противоправно. Поради това и втората кумулативно
необходима представка се приема за установена.
Че от горното са последвали вреди за ищеца е видно от събраните по делото
допустими писмени и гласни доказателствени средства. Същите анализирани в
съвкупност и по отделно установяват, че на
Връзката между установеното увреждане и последвалия
резултат е доказана от заключението на вещото лице д-р Е.Л., който приема,
че е налице пряка причинно-следствена връзка между падането и телесното
увреждане. В следствие на това ищецът е търпял болки и страдания в продължение
на
Доколкото
се установи, че увреждането е настъпило поради бездействие на служители на
Община Кюстендил, респ. натоварени изрично от нея с тази дейност трети лица,
вината им съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното.
Т.к. посочената законова презумпция не бе оборена следва да се приеме, че
ответната страна обективно е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.
Относно
размера на желаното обезщетение следва да се вземе предвид принципното
разбиране, че неимуществените вреди, с оглед естеството им, не могат да бъдат
поправяни. Именно заради това предназначението му е да улесни увредения в друга
област, като законът овластява съда да определи неговия размер по
справедливост. Съдебната практика приема, че той зависи от вида на накърнените
блага – душевен или телесен интегритет, степента и продължителността на
увреждането, очакваното развитие на страданието, наличието на трайни увреждания, интензитет на негативните преживявания, допълнителното
влошаване на здравето на пострадалия, загрозявания и др. (така и Постановление № 4 от 23.ХІІ.1968 г. на Пленума на ВС). В този аспект от подробния анализ на събраните писмени доказателства и
свидетелските показания, може да се изведе, че на ищеца е причинено временно
разстройство на здравето без опасност за живота – в т.см. е неоспореното
заключение по допуснатата СМЕ, като според вещото лице е необходим период за възстановяване
около
Тук с внимание следва де се ценят и
изводите на вещото лице по допусната съдебно-психологическа експертиза, които
сочат на това, че в следствие на получените увреждания ищецът загубил
автономността си, поради претърпяната операция и продължителния 8 мес. период
на възстановяване, като и до днес изпитвал страх да излиза самостоятелно при
заледяване. Освен това било налице фрустриране на уменията му да функционира
като успешна личност, което състояние продължавало и понастоящем.
Не може да остави без внимание и заявеното от свидетеля Е. Й. (съпруга на ищеца), която сочи, че в
следствие на процесния инцидент ищецът и получената тежка травма, наложила
извършването на операция ищецът търпял страшни болки, имал нужда от специални
санитарни грижи, като възстановяването му не било пълно. Освен това социалният
му живот станал много ограничен, т.к. не мо. да общува с никой. Не можел да пътува
и да върши основните си дейности, както правел преди инцидента. Показанията на
свидетеля се възприемат с доверие, въпреки близките съпружески връзки,
доколкото не се опровергаха от другите доказателства и са последователни.
Ето защо съдът намира, че справедливо обезщетение за претърпените вреди се
явява такова в размер на 8000 лева, като предявеният иск в останалата част, над
уважения до пълния заявен размер от 10000 лева, не отговаря на принципа на
справедливост, и като такъв следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
На основание чл. 86 от ЗЗД и предвид изхода на делото по
главния иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, следва и присъждане на законната
лихва върху обезщетението, считано от датата на увреждането –
С
оглед изхода от делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените по делото разноски в размер на 1087,20
лева - за внесена държавна такса, разноски за вещи лица и адв. хонорар.
По силата на чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника също следва да бъдат
присъдени деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска. Размерът на дължимите разноски
за юрисконсултско възнаграждение в този случай следва да
се определи по указанията в разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, като сумата от 200 лв. съдът счита за справедлива с оглед правната и
фактическа сложност на делото. Поради това и с оглед
частичното отхвърляне на исковите претенции на ответника се следва сума в
размер на 40,00 и тази сума ще бъде възложена в
тежест на ищеца.
Насрещните вземания за разноски не могат да бъдат
компенсирани поради липса на искане в т.см.
ОСЪЖДА ОБЩИНА-гр.КЮСТЕНДИЛ,
представлявана от кмета П. П., с адрес гр. Кюстендил, площад „Велбъжд“ № 1 ДА
ЗАПЛАТИ на Й.С.Й., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата
в размер на 8000,00 лв. (осем хиляди
лева и нула стотинки), представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания, в резултат на получено
счупване на дисталната част на тибията-закрито, при падане на
ОСЪЖДА Община Кюстендил, представлявана
от кмета П. П., с адрес гр. Кюстендил, площад „Велбъжд“ № 1 ДА
ЗАПЛАТИ на Й.С.Й., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 1087,20 лв. (хиляда осемдесет и седем лева и
двадесет стотинки) на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща
сторени разноски по
делото, с оглед уважената част от иска.
ОСЪЖДА Й.С.Й., с ЕГН **********, с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Община Кюстендил, представлявана от кмета П.
П., с адрес гр. Кюстендил, площад „Велбъжд“ № 1, сумата в размер на 40,00
лв. (четиридесет
лева и нула стотинки) на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, представляваща
сторени разноски по
делото, с оглед уважената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Окръжен
съд - Кюстендил с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на връчването му
в препис на страните.