№ 540
гр. Русе , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Милен П. Петров
при участието на секретаря Дарина Сп. Великова
като разгледа докладваното от Милен П. Петров Гражданско дело №
20214520101172 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.357, ал.1 КТ, чл.245 КТ и
чл.86 ЗЗД.
Ищецът ХР. Р. ХР. твърди, че е работил при ответника на длъжност “шофьор” по трудов
договор до 01.11.2012г., когато трудовото правоотношение е било прекратено на основание
чл.328, ал.1, т.3 КТ. По молба на управителя на ответника Д.Й.М., негова бивша съпруга,
приел да бъде освободен от длъжност и впоследствие отново назначен предвид временни
финансови затруднения на дружеството. Поради това продължил да работи на пълно
работно време при ответника въпреки прекратяване на трудовото му правоотношение, като
изпълнявал описаните подробно трудови функции за периода от 01.11.2012г. до 31.07.2016г.,
след което преустановил работа в това дружество. Заявява и че въпреки обещанията на
управителя на ответника новото назначаване било постоянно отлагано. За периода от
01.12.2012г. до 31.07.2016г. не му е било изплащано трудово възнаграждение от
работодателя. Поради това моли съдът да признае за установено съществуването на трудово
правоотношение между страните за периода от 01.11.2012г. - 31.07.2016г., да осъди
ответника да му заплати сумата 9200.00 лв./съгласно допуснато в о.с.з. на 06.07.2021г.
увеличение на иска/-неплатено трудово възнаграждение за периода 01.12.2015г. -
31.07.2016г., сумата от 923.45 лв.-лихва за забава за периода 01.12.2015г.- 31.07.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното
плащане.Претендира разноски.
Ответното дружество “Вивон-2009” ЕООД чрез редовно упълномощен процесуален
представител представя в срок отговор на ИМ, в който оспорва изцяло исковете по
1
подробно изложени съображения. Моли исковете да се отхвърлят, претендира разноски.
От фактическа страна:
От приетите по настоящето дело доказателства/ намиращи се в кориците на гр.д.
№8106/2018г. на РРС/, а именно: писмено предизвестие №1/28.09.2012г. към трудов договор
№9/12.04.2011г. и заповед №7/01.11.2012г., връчена на ищеца на 01.11.2012г. се установява,
че ХР. Р. ХР. е бил назначен на длъжност “шофьор” във “Вивон-2009” ЕООД гр. Русе, както
и че трудовото правоотношение между страните е било прекратено на 01.11.2012г.
По делото е приета неоспорена от страните съдебно-икономическата експертиза, което
заключение съдът цени, като компетентно и обективно дадено. Вещото лице изрично е
посочило, че за лицето ХР. Р. ХР. няма данни за регистриран трудов договор в системата на
НАП за периода 01.11.2012г. до 31.07.2016г, както и че липсват данни за осигуряване за
периода 01.12.2015г.-31.07.2016г.Вещото лице е изчислило и евентуално дължимите се
трудови възнаграждения и лихви за процесните периоди.
По делото са разпитани свидетели, представени са и други писмени доказателства.
От правна страна:
На първо място съдът следва да се произнесе по иска за установяване, че трудовото
правоотношение между ищеца и работодателя е съществувало за периода 01.11.2012г. -
31.07.2016г.
Съдът намира този иск за неоснователен по следните съображения:
Искът е недоказан, т.к. липсват каквито и да е било доказателства, че е налице трудово
правоотношение между страните за процесния период.
По силата на чл.62, ал.1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, която е условие
за валидността му и със задължително съдържание в него за обстоятелствата по чл.66, ал.1
КТ. За да е налице такъв договор, той трябва да е обективиран в документ, отразяващ
съвпадащите волеизявления /уговорки/ на страните по него, което се удостоверява с
подписването му от всяка от тях. Следва да се отбележи, че при липса на трудов договор е
недопустимо със свидетелски показания, съгласно чл.164, ал.1,т.1 ГПК да се установява
полагането на труд от ищеца, респ.съществуването на трудово правоотношение, поради
което и съдът не коментира свидетелските показания. По този въпрос е създадена и
практика на ВКС-Решение №943/22.02.2010г.по гр.д.№4902/2008г.,ІІ г.о., Решение
№294/29.11.2013г. по гр.д.№292/2012г., III г.о. и др.В тях е прието,че разпоредбата на чл.62,
ал.1 КТ установява писмена форма като изискване за валидност на трудовия договор,а
съществуването на трудово правоотношение не може да бъде установявано със свидетелски
показания или други доказателства, установяващи по косвен начин възникването и
съществуването му. Възприето е и становището,че когато ищецът по иск с правно
2
основание чл. 357 КТ за установяване възникването, съществуването, изпълнението или
прекратяването на трудово правоотношение признава, че писмената форма за съставяне на
трудовия договор не е била спазена, то признанието е, че не е възникнало валидно трудово
право- отношение. Когато ищецът твърди, че трудовият договор е бил сключен в писмена
форма, но съставеният документ е бил изгубен или унищожен, то твърдението е за валидно
възникнало правоотношение, което не може да бъде доказано с удостоверяващия го
документ, поради последващата му липса и в хипотезата на изгубен или унищожен
документ не по вина на страната, са допустими всички доказателствени средства, тъй като в
противен случай страната би била лишена от правата по трудовия договор.
В случая е налице първата хипотеза –липса на валидно сключен договор трудов договор в
писмена форма, което представлява признание ,че не е възникнало валидно трудово
правоотношение. Искът с правно основание чл.357, ал.1 КТ е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен. Поради отхвърляне на този иск, неоснователни се явяват и исковете с
правно осн. чл.245 КТ и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 9200.00 лв.-неплатено трудово
възнаграждение за периода 01.12.2015г. - 31.07.2016г. и сумата от 923.45 лв.-лихва за забава
за периода от месец 01.12.2015г.- 31.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата
от предявяване на иска до окончателното плащане.
По разноските:
Следва да се има предвид, че законодателят не е изключил лицето, освободено от внасяне
на разноските по производството, от отговорност за заплащане на разноските, направени от
другата страна. По същество това освобождаване е по силата на закона с оглед да се осигури
на страната, която е ищец по трудов спор, достъп до правосъдие. Същевременно касае се за
освобождаване от такси и разноски по производството / държавна такса, депозит за свидетел
или вещо лице/, но не и от разноските на насрещната по спора страна/ в т.см. Определение
№ 732 от 22.11.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5705/2013 г., III г. о./. Предвид изложеното и на
осн.чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи на ответната страна претендираната в списъка по чл.80
ГПК/л.90/ сума от 610.00лв.-заплатен адв.хонорар.Следва да се отбележи и че е
неоснователно възражението за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на
ответника поради прекомерност, направено от процесуалния представител на ищеца в о.с.з.
на 06.07.2021г. Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за производството по настоящото дело се дължи минимално
възнаграждение от 580.00 лв. + 5 % за горницата над 5000.00 лв. Направено е възражение за
прекомерност на заплатеното в брой възнаграждение в размер на 610.00 лв. по договор за
правна защита и съдействие/л.12/. Следва да се отчете и че съгласно чл.2, ал.5 от Наредбата,
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един
от тях поотделно, т.е. сумата от 610.00лв. не надвишава минималните размери.
Мотивиран така, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ХР. Р. ХР., ЕГН ********** от с. Г.А., със съдебен адрес:
гр.Русе, ул.“Т.“№8, вх.Д, ет.1 чрез адв.Ст.С. против “Вивон-2009” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. “Слави Шкаров” №4, бл.314, вх.Г, ет.2,
ап.6, представлявано от Д.Й.М., иск с правно основание чл.357, ал.1 КТ – за признаване за
установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение за периода
01.11.2012г. - 31.07.2016г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ХР. Р. ХР., ЕГН ********** от с. Г.А., със съдебен
адрес:гр.Русе, ул.“Т.“№8, вх.Д, ет.1 чрез адв.Ст.С. против “Вивон-2009” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. “Слави Шкаров” №4, бл.314,
вх.Г, ет.2, ап.6, представлявано от Д.Й.М., иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 9200.00 лв.-неплатено трудово възнаграждение за периода 01.12.2015г. -
31.07.2016г. и сумата от 923.45 лв.-лихва за забава за периода 01.12.2015г.- 31.07.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА ХР. Р. ХР., ЕГН ********** от с. Г.А., със съдебен адрес:гр.Русе, ул.“Т.“№8,
вх.Д, ет.1 чрез адв.Ст.С. да заплати на “Вивон-2009” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Русе, ул. “Слави Шкаров” №4, бл.314, вх.Г, ет.2, ап.6,
представлявано от Д.Й.М. сумата от 610.00лв.-разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4