Р Е Ш Е Н И Е
№ 106 / 29.6.2020г.
29.06.2020 г., гр.Карнобат
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- гр.Карнобат, 4 граждански състав, в открито
заседание, проведено на десети юни две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Председател: К. Сотиров
при
секретаря: Веска Христова, като разгледа докладваното от съдия К. Сотиров гр.д.
№974 по описа за 2019г. на РС- гр.Карнобат, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.498, ал.3, вр. чл.432,
ал.1 от КЗ, вр. чл.45, вр. чл.52 от ЗЗД.
Образувано е във връзка с постъпила
искова молба от непълнолетното дете И.В.Д., родена на ***г., лично и със съгласието на
майка си М.Н.В., чрез адв.К.К. от БАК, срещу ЗАД „ОЗК- З.“, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „С.С.“ №7, ет.5,
представлявано от Д.Л. и Р.Д.- членове на Съвета на директорите, с която се
иска да бъден осъден ответникът да заплати обезщетение от 5 000 лв. за
неимуществени вреди от настъпил около 16:00 ч. на 17.03.2018г. на Т- образно
кръстовище на югозападен обходен път, свързващ ГП I- 6 с
автомагистрала „Тракия“ покрит застрахователен риск- настъпило ПТП между л.а.
„БМВ“, модел „Х5“, рег. №***, управляван от М.С.А., със застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответния застраховател и л.а.
„Рено“, модел „Меган Сценик“, рег. №***, управляван от баща й В. Д. в който е
пътувала ищцата на предната дясна седалка. Посочено е, че от настъпилото ПТП
ищцата е получила контузия на шията с разкъсно- контузна рана, както и
охлузвания около нея, представляща несъставомерна лека телесна повреда.
В законен срок по делото е постъпил отговор на
искова молба, чрез юрк.Д. Д., с който
се оспорва основателността на предявения иск над сумата от 500 лв. Твърди се,
че ответният застраховател е изплатил на ищцата сума от 500 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по отношение на процесния случай. Направено е
възражение за съпричиняване от ищцата, поради липсата на поставен
обезопасителен колан.
С Определение №744/13.11.2019г. към
настоящото дело е присъединено за общо разглеждане гр.д. №975 по описа
за 2019г. на РС- гр.Карнобат, 4 състав, поради връзка между двете дела, образувано
по повод на искова молба, подадена от М.Н.В., чрез адв.К.К. от БАК, срещу ответното
застрахователно дружество, с искане за осъждането на ответника да заплати
сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от процесния покрит застрахователен риск, изразяващи се в
контузия на дясна колянна става, с оток на тъканите в областта на коляното,
счупване на ладиевидна и трапецовидна кости на дясната китка, причинило трайно
затруднение на движението на дясната ръка за срок от около 2,5 месеца, при
обичаен ход на оздравителния процес, представляващо средна телесна повреда по смисъла
на чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.
В законен
срок е постъпил отговор на искова молба,
чрез юрк. Д.Д., с който е оспорена основателността на предявения осъдителен
иск. Изложени са съображения за заплатено обезщетение на ищцата в размер на
5 000 лв. Релевирано е възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, поради липсата на поставен обезопасителен колан и ненавременно
потърсена медицинска помощ
В съдебно заседание ищците се явяват лично и
се представляват от упълномощения си процесуален представител, който поддържа
исковете. Посочва, че определените като обезщетение от застрахователите парични
суми не са заплатени на ищците. Иска присъждане на сторените разноски.
С доклада
по делото са дадени указания на ответника да представи в първото открито
съдебно заседание образуваната пред него преписка по случая, ведно с доказателства за заплатено обезщетение на ищците по
делото. С молба с вх. №372/22.01.2020г., е посочено, че съдебните указания ще
бъдат изпълнени в насрочените последващи открити съдебни заседания по делото с
оглед обективна невъзможност за изпълнението им в първото публично съдебно
заседание. До обявяването на делото за решаване не са постъпили изисканите от
ответния застраховател доказателства.
Ответното
застрахователно дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Съдът,
преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните,
както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове за
частично основателни. Съображенията за това са следните:
Приложени към исковите молби са 2 бр. съдебномедицински
удостоверения №*** и №***.,
издадени от д- р. Т. Ч., Управител на лечебно заведение в гр.С. за
гореописаните телесни увреждания.
Представена е писмена кореспонденция,
проведена с ответника във връзка с пътнотранспортния инцидент и протокол за
ПТП.
Служебно е изискано АНД №454/2018г. по описа на РС- гр.Карнобат, 3 състав, приключило с Решение по
реда на чл.375 и сл. от НПК, влязло в сила на 20.03.2019г., с което деликвентът
М.С.А., е признат за виновен в извършено престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“,
предл.II, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.47, вр. чл.50,
ал.1 от ЗДвП, вр. чл.102 и чл.45 от ППЗДвП, като е освободен по чл.78а от НК от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба от 2 000
лв., за настъпилия процесен инцидент.
Проведен е разпит на свидетеля Д.В.М.,
роднина на ищците, която описва състоянието на ищците след катастрофата.
Посочва, че дясната ръка на М.В. е била обездвижена с гипсов ръкав за около 3
мес., което й е пречило да се обслужва и да върши обичайната си домакинска
работа. Посочва, че след възстановяването й ръката продължава да я боли при
натоварване и е леко деформирана в областта на пръстите. Свидетелката твърди,
че детето И. е получило охлузване в областта на шията и брадата, което е
зараснало за около 1 седмица и е изпитвала стрес от случката.
По делото е прието заключение по
съдебномедицинска експертиза, изготвено въз основа на данните в издадени
съдебномедицински удостоверения, съгласно което пострадалата И.Д. е получила
охлузна рана под брадата, като към момента на изготвяне на заключението, е
възстановена напълно, а пострадалата М.В. е получила счупване на две дланни
кости /ладиевидна и трапецовидна/ на дясната длан и оток на дясното коляно, с
обичаен срок на възстановяване около 2,5 мес. и напълно възстановена функция на
гривнената става, с оплакване от болки при натоварване на ръката.
Съгласно изготвено и прието заключение
по допусната автотехническа експертиза, водачът на управлявания
л.а.„Рено“, модел „Меган Сценик“, рег. №***, в светлата част от денонощието,
около 16:00 ч., се е движел по пътя с предимство, двупосочен, с по една лента
за движение за всяка посока, когато водачът на л.а. „БМВ“, модел „Х5“, рег. №***,
навлиза с маневра „завой наляво“ в Т- образно кръстовище, при добра видимост,
като първоначално спрял на знак №Б2- „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство“, след което потеглил, траекториите на двата автомобила се пресекли
и настъпил удар между тях в задната лява част на л.а. „БМВ“ и в предна лява
част на л.а. „Рено“. Възможни причини за настъпване на ПТП- то вещото лице е
посочило водачът на л.а. „БМВ“ да не е преценил правилно разстоянието между
кръстовището и движещия се по пътя с предимство автомобил или шофиране с
превишена скорост от водача на л.а. „Рено“. Прието е, че водачът на л.а. „Рено“
не е имал възможност да избегне сблъсъка, като скоростта му на движение е била
около 65 км/ч. Посочено е, че при по- ниска скорост на движение водачът на л.а.
„Рено“ би имал повече време за спирачен път и съответно за предотвратяване на
ПТП- то. Направени са изводи относно това, че поставянето на предпазен колан
намалява риска от телесни увреждания при ПТП.
По делото е проведен разпит
на деликвента М.С. О., който дава обяснения за процесното ПТП. Посочва, че на
през м.04.2018г. е причинил виновно ПТП с управлявания от него автомобил, като
неправилно е потеглил при знак „Стоп“ и е навлезнал в лентата за
движение на движещ се по обходния път лек автомобил, като е настъпило
съприкосновение в задната лява част на управлявания от него автомобил.
Правните изводи, до които достигна съдът са следните:
На основание чл.498, ал.3 от КЗ, увреденото лице може да
предяви претенцията си за заплащане на
обезщетение по съдебен ред при условие, че застрахователят не е заплатил в срока
по чл.496 от КЗ, откаже да стори
това или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение. Горната законова разпоредба обвързва
допустимостта на прекия иск срещу застрахователя
от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на
автомобилистите“ и изтичането на 3- месечен срок от предявяването
на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. С доклада по делото са дадени указания на ответния застраховател да
представи по делото копие на образуваната пред него преписка, които указания не
са изпълнени до обявяване на делото за решаване. С оглед на горното настоящият
съдебен състав приема предявените искове за допустими.
Съгласно
разпоредбата на чл.432,
ал.1 от КЗ, увреденото лице има правната възможност да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото деликвентът е
сключил договор за застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице, обхваща общите
предпоставки за
ангажиране на деликтната отговрност на едно лице, а именно застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени
вреди, които да са в пряка причинно- следствена връзка с противоправното поведение на
застрахования. На следващо място се изисква наличието на валидно
застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" между деликвента и
ответника- застраховател. С доклада по делото е прието като безспорно между
страните и съответно ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на настъпване на процесното
деяние деликвентът М.С.А. е имал валидно сключена застраховка “Гражданска
отговрност на автомобилистите“ при ответника.
Съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД,
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. От
ангажираните по делото доказателства се установява, че са налице настъпили
неимуществени вреди за ищците, които са във връзка с процесното ПТП. Решението по чл.78а НК, с което наказателният
съд по надлежен ред е признал подсъдимия за виновен в извършването на престъпно
деяние и го е освободил от наказателна отговорност с наложено административно
наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда по чл.300 от ГПК
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, съгласно т.15 на Тълкувателно решение №6/06.11.2013г. по тълк. д. №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Видно от служебно
изисканото АНД №454/2018г. по описа на
РС- гр.Карнобат, 3 състав, свидетелят А. е признат за виновен за процесния
пътен инцидент.
Съпричиняване е налице в случай, че за
настъпването на вредата са допринесли както деликвента, така и пострадалия чрез
собствените си виновни действия или бездействия. Приносът на пострадалия следва
да бъде доказан по категоричен начин от страната, която се позовава на него.
Изводът за наличие на предпоставки за приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД, не
може да почива на предположения, а предполага доказани при условията на пълно и
главно доказване конкретни действия или бездействия на увредения, с които е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
настъпването му. По делото не са налице категорични доказателства, че пострадалите
лица са били без поставени предпазни колани по време на инцидента или че
вредите не биха настъпили или биха настъпили в по- малък обем, ако са били с
поставени такива. Не са налице доказателства относно скоростта на движение в
момента на настъпване на ПТП на лекия автомобил, в който са пътували
пострадалите. С оглед на горното направеното от ответника възражение за
съпричиняване следва да се приеме за недоказано.
При
нарушаване на законовата забрана да не се вреди другимо се поражда задължение
да се обезвредят настъпилите вреди от деликвента или неговия застраховател по
застраховка "Гражданска
отговорност на
автомобилистите" при
предявен пряк иск. При накърняване на неимуществен интерес обезщетението
се определя от съда по справедливост, на основание чл.52 от ЗЗД. В
тълкувателната си практика ВКС приема, че справедливостта не е абстрактно
понятие, а е свързана с конкретна преценка на обективно съществуващи
обстоятелства. Критериите за определяне на
размера на дължимата обезвреда са видът и обемът на причинените неимуществени
вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки. От
изложеното по- горе настоящият съдебен състав намира, че адекватното заместващо
обезщетение за болките и страданията и негативните емоции, преживени от ищцата И.В.Д.
следва да бъде в размер от 1 000 лв. Горното обезщетение е в състояние да
обезщети пострадалата от телесните вреди и изживяния стрес от настъпилото ПТП, с
оглед вида и характера на претърпяното от нея увреждане.
Ищцата
М.В. е претърпяла по- сериозни и тежки последици от ПТП- то, като са налице
болки и страдания, причинени от инцидента с по- висок интензитет, оправдаващ
присъждането и на по- високо обезщетение. С оглед на трайните последици за
здравето й от увреждането, изразяващи се в усещане за болка при натоварване на
ръката, съдът счита, че справедливото обезщетение за претърпяната травма от
ищцата М.В. възлиза на сумата от 7 000 лв. За горниците над тези суми исковете
следва да се отхвърлят като неоснователни.
Така определеното от съда обезщетение
за неимуществени вреди следва да бъде присъдено ведно със законната лихва от
датата на увреждането - 17.03.2018г., с оглед на компенсаторния характер на
лихвите и на основание чл.84 ал.3 от ЗЗД. Прекият иск на увредения по чл.432 ал.1 от КЗ възниква
едновременно с правото на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално
обусловено от него и поради това застрахователят, като пряко задължено лице,
отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата. С оглед на
горното законната лихва върху присъденото обезщетение следва да бъде присъдена от
датата на настъпилото непозволено увреждане.
По разноските съдът се произнася в акта, с
който приключва делото в съответната инстанция. Ищците
са
освободени от предварително заплащане на държавна такса, поради което на
основание чл.78,ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда
държавна такса, изчислена въз основа на основателната част от исковете, в
размер на 330 лв. Представени са списък на
разноските, /стр.104/ и 2 бр. Договори за правна защита и съдействие по делото,
/стр.61 и 61/, видно от които ищцата И.Д. е заплатила сума от 410 лв. за
делото, а ищцата М.Д.- сума от 1 300 лв. С оглед изхода на повдигнатия спор
следва да се присъдят в полза на ищцата И.Д. разноски в размер на 82 лв., а в
полза на ищцата М.Д.- разноски в размер на 455 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК- З.“, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „С.С.“ №7,
ет.5, представлявано от Д.Л. и Р.Д.- членове на Съвета на директорите, да заплати на И.В.Д.,
ЕГН: **********, лично и със съгласието
на майка си М.Н.В., ЕГН: **********, сумата от 1 000
/хиляда/ лв., на
основание чл.498, ал.3, вр. чл.432,
ал.1 от КЗ, вр. чл.45, вр. чл.52 от ЗЗД, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, от настъпило на 17.03.2018г. ПТП на
кръстовище на югозападен обход, свързващ ГП I- 6 с автомагистрала „Тракия“, км.
7+500м., между л.а. „Рено“, модел „Меган- Сценик“, рег. №***, управляван от В.И. Д.,
ЕГН:********** и л.а. „БМВ“, модел „X5”, рег. №***, управляван от М.С.А., ЕГН:**********,
изразяващи се в контузия на шията с разкъсно- контузна рана и охлузна рана, ведно
със законната лихва от 17.03.2018г. до
датата на окончателното изплащане
на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над сумата от 1 000 /хиляда/ лв., до пълно предявения размер от 5 000
/пет хиляди/ лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК- З.“, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „С.С.“ №7,
ет.5, представлявано от Д.Л. и Р.Д.- членове на Съвета на директорите, да заплати на М.Н.В.,
ЕГН: **********, сумата от 7
000 /седем хиляди/ лв.,
на
основание чл.498, ал.3, вр. чл.432,
ал.1 от КЗ, вр. чл.45, вр. чл.52 от ЗЗД, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, от настъпило на 17.03.2018г. ПТП на
кръстовище на югозападен обход, свързващ ГП I- 6 с автомагистрала „Тракия“, км.
7+500м., между л.а. „Рено“, модел „Меган- Сценик“, рег. №***, управляван от В.И. Д.,
ЕГН:********** и л.а. „БМВ“, модел „X5”, рег. №***, управляван от М.С.А., ЕГН:**********,
изразяващи се в контузия на дясна колянна става, с оток на тъканите в областта
на коляното, счупване на ладиевидна и трапецовидна кости на дясната длан,
причинило трайно затруднение на движението на дясната ръка за срок от около 2,5
месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, ведно със
законната лихва от 17.03.2018г. до
датата на окончателното изплащане
на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над сумата от 7 000 /седем хиляди/ лв., до пълно предявения размер от
20 000 /двадесет хиляди/ лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- З.“, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул. „С.С.“ №7, ет.5, представлявано от Д.Л.
и Р.Д.- членове на Съвета на директорите, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да
заплати на И.В.Д., ЕГН: **********, сума в размер на 82 /осемдесет и два/ лв., представляващи сторени
съдебно- деловодни разноски. съобразно уважения размер на иска.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- З.“, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „С.С.“ №7,
ет.5, представлявано от Д.Л. и Р.Д.- членове на Съвета на директорите, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати на М.Н.В., ЕГН: **********, сума в размер на 455 /четиристотин
петдесет и пет/ лв.,
представляващи сторени съдебно- деловодни разноски, съобразно уважения размер
на иска.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- З.“, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „С.С.“ №7,
ет.5, представлявано от Д.Л. и Р.Д.- членове на Съвета на директорите, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати в полза на Държавата по сметка на РС- гр.Карнобат, сума в размер на 330 /триста и тридесет/ лв., представляваща
дължима държавна такса, съобразно уважения размер на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен съдия: