Р Е Ш Е Н И Е
№………………./…………………….
година,
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено
на 14.07.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
ХРИСТОВА
СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
при участието
на секретаря Елка Иванова
разгледа
докладваното от съдия Светлана Цанкова
въззивно гражданско
дело № 1136 по описа за 2020 год. и
за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството
е образувано по въззивна жалба депозирана от Областна Дирекция на МВР – Варна
против решение № 483/03.02.2020 година,постановено по гр.д. 16810/2020 год по
описа на ВРС, с което се ОСЪЖДА Областна
Дирекция на МВР – Варна ДА ЗАПЛАТИ на Х.Л.Х., ЕГН **********,*** сумата от 147,
87 лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени
извънреден труд за времето от месец октомври – декември 2016г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА
Областна Дирекция на МВР – Варна ДА ЗАПЛАТИ на Х.Л.Х., ЕГН **********,***
сумата от 132, 19 лв. , представляваща неизплатено допълнително възнаграждение
за положени извънреден труд за времето от месец януари - март 2017г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА
Областна Дирекция на МВР – Варна ДА ЗАПЛАТИ на Х.Л.Х., ЕГН **********,***
сумата от 157, 73 лв. , представляваща неизплатено допълнително възнаграждение
за положени извънреден труд за времето от месец април - юни 2017г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА
Областна Дирекция на МВР – Варна ДА ЗАПЛАТИ на Х.Л.Х., ЕГН **********,***
сумата от 84, 12 лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за
положени извънреден труд за времето от месец юли - септември 2017г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА
Областна Дирекция на МВР – Варна ДА ЗАПЛАТИ на Х.Л.Х., ЕГН **********,***
сумата от 128, 22 лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение
за положени извънреден труд за времето от месец октомври - декември 2017г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
16.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА
Областна Дирекция на МВР – Варна ДА ЗАПЛАТИ на Х.Л.Х., ЕГН **********,***
сумата от 167, 57 лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение
за положени извънреден труд за времето от месец януари - март 2018г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА
Областна Дирекция на МВР – Варна ДА ЗАПЛАТИ на Х.Л.Х., ЕГН **********,***
сумата от 133, 57 лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение
за положени извънреден труд за времето от месец април - юни 2018г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА
Областна Дирекция на МВР – Варна ДА ЗАПЛАТИ на Х.Л.Х., ЕГН **********,***
сумата от 104, 95 лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение
за положени извънреден труд за времето от месец юли - септември 2018г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА
Областна Дирекция на МВР – Варна ДА ЗАПЛАТИ на Х.Л.Х., ЕГН **********,*** сумата от 114, 49 лв., представляваща
неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за времето
от месец октомври - декември 2018г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 16.10.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал.
5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА
Областна Дирекция на МВР – Варна ДА ЗАПЛАТИ на Х.Л.Х., ЕГН **********,***
сумата от 145, 34 лв/, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение
за положени извънреден труд за времето от месец януари - март 2019г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Варна ДА
ЗАПЛАТИ на Х.Л.Х., ЕГН **********,*** сумата от 200, 25 лв., представляваща
неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за времето
от месец април - юни 2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 16.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Варна ДА ЗАПЛАТИ
на Х.Л.Х., ЕГН **********,*** сумата от 109, 51 лв., представляваща неизплатено
допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за времето от месец юли
- септември 2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 16.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Варна ДА
ЗАПЛАТИ на Х.Л.Х., ЕГН **********,*** сумата от 333, 66 лв., представляваща
сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Х.Л.Х., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ
на Областна Дирекция на МВР – Варна сумата от 7, 32 лв, представляваща сторени
по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Варна ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна
сумата от 255, 75 лв. представляваща дължи за производството разноски, на осн.
чл. 78, ал. 6 ГПК.
Въззивникът счита решението за неправилно и
необосновано, като с подробни доводи и съображения претендира неговата отмяна и
постановяване на ново от въззивния съд, с което иска да се отхвърли като
неоснователен и се присъдят разноски за двете инстанции, по изложени подробни
доводи във въззивната жалба.
Въззиваемата
страна е депозирала писмен отговор,в който изразява становище за
неоснователност на депозираната жалба
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за
допустима.
При
проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата
на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа
обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното
решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .
В отговор
на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се вземе предвид
следното:
Предявен e
от Х.Х. *** иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР
за заплащане на сумата от 1 898, 64
лв., претендирана като неизплатено допълнително възнаграждение за положени
извънреден труд от общо 235, 66 часа по тримесечие за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението , за суми и по периоди,посочени в
исковата молба
Твърди,че е държавен служител по силата на служебно
правоотношение възникнало с ответника, като за времето от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е положил извънреден труд от 235, 66 часа, за които следва да му бъде
заплатено възнаграждение в размер на сумата от 1 898, 64 лв., обуславящо и правния му интерес от предявяване
на осъдителна претенция.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока
по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че ищецът полага труд по служебно правоотношение на
посочената длъжност, както и че служителят е полагал извънреден труд, който му
е бил заплатен, съобразно ЗМВР и подзаконовите нормативни актове, наред с
трудовото възнаграждение.
Настоящият
въззивен състав изцяло възприема изложената фактическа обстановка от ВРС
,именно:
ищецът Х.Х. е заемал по служебно
правоотношение в ОД на МВР – Варна длъжността „полицай“ в ООР на РПУ –
Каолиново и „старши полицай /ВПА/“ в група „Охрана на обществения ред“ на
сектор „Охранителна полиция към III РПУ при ОД на МВР -
Варна , както и че в периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е работил на 12-часови смени при сумирано изчисляване на
работното време.
Правилно и законосъобразно ВРС е приел,че за исковия период отчитането на работното
време ,съгласно ЗМВР се извършва по
месечно /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.14/20.02.2015г./, а след този период,
т.е от 14.10.2016г. до 31.03.2019г. на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ
бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на
МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения,вкл.
И това за извънреден труд / са регламентирани в чл. 178 ЗМВР/ В чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано
допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа. До изм. на ал. 2 на
чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за изплащане на
възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на министъра на
вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на вътрешните
работи се определят условията и реда, а техният размер- с негова заповед.
Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР , редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи.
За процесния период от 01.07.2016г. до 30.06.2019г.
действащи са били Наредба № 8121з- 592/ 25.05.2015г. / отменена - ДВ бр.
59/ 29.07.2016г./ и Наредба №
8121з- 776 / 29.07.2016г. / отменена с решение №
16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС / Текстовете на цитираните наредби са
идентични и според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00часа и 6,00часа, като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В периода от 11.07.2016гдо 02.08.2016г., е нямало изрично предвидено в
подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца
нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ,
бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила
от 01.04.2015г./.
На основание чл. 6, ал. 2 от КРБ и основното начало за
недопустимост на ограничения на правата или привилегии основани на лично и
обществено положение и гарантираното и защитено право на труд, както и
провъзгласеният във вътрешното ни законодателство, така и в пряко приложими
международни актове принцип на осигуряване равенство на хората при
упражняването на предоставените им от законите права и равни възможности за
участие в обществения и социалния живот, решаващият състав приема, че няма
основание по въпроса за дължимостта на допълнителното възнаграждение за положен
извънреден труд държавните служители, заети в системата на МВР да се поставят в
по-неравностойно положение спрямо работниците и служителите, наети по
неслужебни, трудови правоотношения. В този смисъл приема, че допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд, получен след преобразуване на
часовете положен нощен труд към дневен такъв с коефициент 1.143, получен от
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време установени за подневно отчитане на работното време, се дължи на ищеца на
общо основание. Предявеният иск поради това е доказан по основание
Липсата
на изрична норма не може да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение
за така неуредения въпрос следва да намери общото трудово законодателство. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който възлиза на 1. 143. В заключение налага се
извод, че исковата претенция е доказана в своето основание.
Правилно и законосъобразно ВРС при
постановяване на решението си е възприело заключението по ССчЕ. ,като претенциите следва да
бъдат уважени в пълните им до размерите, посочени в заключението на ССчЕ, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
В обобщение, решението на ВРС като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди.
С оглед изхода на
правния спор пред настоящата инстанция, въззивникът следва да заплати на
въззиваемата страна направените по делото разноски пред въззивната инстанция в
размер на 240 лв,съобразно представените доказателства
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
483/03.02.2020 година,постановено по гр.д. 16810/2020 год по описа на ВРС
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Варна ДА ЗАПЛАТИ на Х.Л.Х., ЕГН **********,*** сумата от 240 лв. представляваща разноски пред
въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКСД,на
осн.чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
: