РЕШЕНИЕ
№ 1139
гр. Пловдив, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело
№ 20245300500490 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба от А. Й. П., ЕГН ********** и Т. А.
П., ЕГН ********** заедно и поотделно, чрез адв.Н.П., против Решение №
477/03.11.2023г., постановено по гр.д. № 813/2022г. по описа на Районен съд
А.овград. С оплакване за недопустимост и неправилност на
първоинстанционното решение поради нарушение на процесуалните правила
и материалния закон, жалбоподателите искат от въззивния съд да обезсили
обжалваното решение или да отмени същото. Претендират присъждане на
разноски.
Ответникът по жалбата „Банка ДСК“ АД, ЕИК ********* заявява
становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на
обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице,
1
имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в
рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд
намира следното:
Производството е образувано по главни установителни искове с
правна квалификация чл. 422 вр.чл.415, ал.3 вр.ал.1, т.1, чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД,
предявени от „Банка ДСК“ АД против А. Й. П. и Т. А. П. за признаване за
установено между страните, че ответниците дължат на ищеца вземане по
Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д 320/2021г по описа на АРС в размер
на 12 648,97лв. – главница; 658,33лв. - договорна лихва за периода от
29.02.2020г. - 07.02.2021г., лихва за забава за периода от 29.02.2020г. -
07.02.2021г. в размер на 79,40лв; обезщетение за забава от 08.02.2021г.-
10.02.2021г. в размер на 10,54лв., ведно със законната лихва от 12.02.2021г. до
окончателното изплащане. В случай, че бъде установено, че правото на
кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено
преди подаване на заявлението, се моли да бъде прието, че предсрочната
изискуемост е настъпила с връчване на ИМ на ответниците или да бъдат
установени падежиралите вноски за дължима главница и лихви по договора за
кредит към приключване на съдебното дирене. При условия на евентуалност,
в случай на отхвърляне на установителния иск, се моли ответниците да бъдат
осъдени да заплатят исковите суми поради настъпила предсрочна
изискуемост с връчването на ИМ.
А. П. оспорва изцяло изложеното в исковата молба. Твърди, че има
съществени противоречия между изложеното в издадената заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изложеното в исковата молба.
Заявява, че не дължи претендираните от ищцовото дружество парични суми,
2
както и че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Оспорва
представеното извлечение от счетоводни книги, приложено по заповедното
производство, като неистински или подписан от лице без представителна
власт. Оспорва положеният на получател подпис на пощенска разписка за
връчено уведомление за настъпила предсрочна изискуемост. Ангажира
събиране на доказателства, претендира разноски.
Т. П. оспорва изцяло изложеното в исковата молба. Твърди, че не е
солидарен длъжник заедно с А. П., не е сключвала такъв договор, почеркът и
подписът не са нейни. Заявява, че има съществени противоречия между
изложеното в издадената заповед за незабавно изпълнение и изложеното в
исковата молба. Заявява, че не дължи претендираните суми, не е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, не е договаряла условия за солидарен
длъжник по кредита. Оспорва представеното извлечение от счетоводни книги
на ДСК за размера на дълга като неистински или подписан от лице без
представителна власт. Твърди, че не е уведомявана по какъвто и да е начин за
настъпила предсрочна изискуемост на кредита и такава не е настъпила по
отношение на нея. Ангажира доказателства, претендира разноски.
С постановеното по спора Решение № 477/03.11.2023г.,
първостепенният съд е признал за установено вземането на „Банка ДСК“ АД
по отношение на А. Й. П. и Т. А. П. по ЗИ, издадена по ч.гр.д 320/2021г. на
АРС в размер на 3 792,48лв.- изискуема падежирала главница за периода
30.03.2019г. – 30.01.2021г., ведно със законната лихва от 12.02.2021г., главница
в размер на 8856,49лв., ведно със законната лихва от 26.09.2022г.; 658,33лв. -
възнаградителна лихва за периода 29.02.2020г. – 07.02.2021г.; 79,40лв.-
обезщетение за забава за периода 29.02.2020г.-07.02.2021г.; 10,54лв. -
обезщетение за забава за периода 08.02.2021г.-10.02.2021г.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените
от РС обстоятелства, както следва:
Между „Експресбанк“ АД (чийто правоприемник е „Банка ДСК“ АД),
в качеството на кредитор и А. Й. П. - кредитополучател и Т. А. П. -
съдлъжник, е сключен договор за кредит Експресо № **г. за сумата от 15
000лв, платима в срок до 30.03.2024г. за период от 60 месеца, с размер на
месечната погасителна вноска 300,07лв. и падеж 30 число на съответния
месец, при ГЛП от 5,99% и ГПР 8,59%. Неразделна част от договора е
3
погасителен план към него/л.17-25вкл/. Съгласно чл.11 от договора банката
може да изиска предсрочно погасяване на предоставения кредит, ведно с
изтеклите лихви с първи предстоящ падеж, като обяви кредита за предсрочно
изискуем при неизпълнение на задължение на кредитополучателя по
договора.
По делото са приети изпратени до ответниците уведомления за
предсрочна изискуемост на вземането по договор за кредит от ** - на
представените разписки л.14,16 е положен подпис за „получил лично“ за А. П.
и Т. П. от****г.
Видно от приложеното ч.гр.д № 320/2021г по описа на АРС, ищецът се е
снабдил със ЗИ на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
и ИЛ, след което е подал молба до ЧСИ Минка Станчева Цойкова за
образуване на изпълнително производство срещу длъжниците по ИЛ/л.7-
12вкл/.
В хода на първоинстанционното производство е изготвена ССчЕ, от
която се установява, че сумата по договор за кредит от 07.03.2019г. е усвоена
от А. Й. П. на 07.03.2019г. Експертът е констатирал, че по договора са
извършвани погашения от А. П. в размер на 2 795,91лв., а от сметката на Т. А.
П. са постъпвали суми в периода 04.05.2020г.- 22.01.2021г. Плащането на
погасителните вноски от А. П. е преустановено на 29.02.2020г. Като размер на
дължимите суми към 18.02.2021г. – подаване на заявлението в съда, вещото
лице сочи сумата от 12 648,97лв. – главница; 658,33лв.- възнаградителна
лихва за периода 29.02.2020г.- 07.02.2021г.; 79,40лв. - обезщетение за забава за
периода 29.02.2020г. – 07.02.2021г., законна лихва в размер на 10,54лв. за
периода 08.02.2021г.-10.02.2021г. Към датата на предявяване на иска –
18.04.2022г. вещото лице сочи като дължими суми: 12 648,97лв. – главница;
658,33лв. - възнаградителна лихва за периода 29.02.2020г. -07.02.2021г.;
79,40лв. - обезщетение за забава от 29.02.2020г.- 07.02.2021г.; 10,54лв. -
обезщетение за забава за периода след настъпване на изискуемост
08.02.2021г.-10.02.2021г.; 604,09лв. - възнаградителна лихва за периода
08.02.2021г.-18.04.2022г.; 1803,08лв. - обезщетение за забава за периода
11.02.2021г.-18.04.2022г. Като размер на вноските с настъпил падеж към
18.04.2023г. сочи сумите от 10 978,37лв. - общо дължими погасителни вноски
с падеж от 29.03.2020г.-29.03.2023г.; 109,76лв. - дължима санкционираща
4
лихва с падеж от 29.03.2020г.-29.03.2023г. Към 04.09.2023г. размерът на
падежиралите вноски по договора е както следва: 12 602,94лв. - общо
дължими погасителни вноски главница за периода 29.03.2020г.-29.08.2023г.;
63,01лв. - дължима санкционираща лихва за периода 29.03.2020г.-29.08.2023г.
От приетото по делото заключение по изготвената СГЕ се установява,
че в представените за изследване два броя разписки потвърждение за
получаване, подписите, положени за „получих лично“, не са изпълнени
съответно от Т. А. П. и А. Й. П..
Първият спорен пред настоящата инстанция въпрос е относно
допустимостта на предявените установителни искове, както и тази на
предявените в условия на евентуалност осъдителни такива. В тази връзка
ПОС намира следното:
Съгласно чл.415, ал.4 ГПК искът, респ. исковете, за установяване на
вземането се предявява в едномесечен срок от съобщението. Видно от ч.гр.д
№ 320/2021г. по описа на АРС, указанията за възможността да се предяви иск
по чл.422 ГПК са връчени на 15.03.2022г., а ИМ е депозирана по пощата на
15.04.2022г. Ето защо законоустановеният срок за предявяване на
установителените искове е спазен от ищеца. Не се споделя релевираното
възражение на жалбоподателите за недопустимост на установителните искове,
поради ненастъпила предсрочната изискуемост преди депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В случая от приетото
заключение по СГЕ се установява, че съобщението за обявяване на
предсрочна изискуемост на вземанията на ищеца не е достигнало до
ответниците преди подаване на заявлението. В производството по предявен по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за вземане, произтичащо от договор за банков
кредит, за който се твърди настъпила предсрочна изискуемост, обявяването на
предсрочната изискуемост може да бъде извършено чрез връчване на
длъжника на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК и приложеното
към нея изявление на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, като обявяването на предсрочната изискуемост е факт, който трябва
да бъде съобразен от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК /Решение № 50098
от 10.10.2022 г. по т. д. № 869/2021 г., т. к., іі т. о. на ВКС/.
Видно от материалите по делото, постъпили са отговори на исковата
молба от ответниците чрез техен упълномощен представител – адв.Н.П..
5
С Определение № 3089/30.08.2022г. районният съд е разпоредил да се връчат
преписи от исковата молба с приложенията към нея на ответниците чрез
техния пълномощник – адв.П.. От съобщението за връчване на преписи от
исковата молба се установява, че датата на получаването им е 26.09.2022г.
Следователно, с това връчване на двамата ответници са настъпили
последиците на предсрочната изискуемост, предвид наличието на посочените
в чл.10,ал.2 от договора за кредит обективни предпоставки, а именно
неплащане на падежирали вноски.
С оглед допустимостта на предявените главни установителни искове,
съдът не дължи разглеждане и произнасяне по предявените осъдителни такива
в условията на евентуалност. Макар районният съд в мотивите си да е
изложил съображения, че осъдителните искове са допустими, той не ги е
разгледал по същество и не се е произнесъл с диспозитив по отношение на тях
в своя краен акт. Следователно, оплакването за недопустимост на
обжалваното решение е неоснователно.
По отношение на основателността на установителните искове,
настоящата инстанция приема следното:
От приложения по делото договор за кредит се установява, че А. П. се
е задължил по същия като кредитополучател, а Т. П. – като съдлъжник. В
чл.17 от договора е записано, че съдлъжникът заявява безусловно, че встъпва в
дълга на Кредитополучателя и се задължава в това си качество да отговаря
солидарно с него за всички негови задължения, произтичащи от процесния
договор. Съдлъжникът дължи същото, за което се е задължил и
Кредитополучателя, и в същия обем. В ал.3 на чл.17 е записано, че банката
има право да иска изпълнение директно от Съдлъжника на цялото задължение
или на всяка негова част веднага след настъпване на изискуемостта на
съответното задължение.
Солидарната отговорност е правна последица, която може да се
породи от проявлението на различни юридически факти. Когато неин
източник е договор, същият може да бъде както каузален договор с множество
страни, породил общ дълг, така и договор, обезпечаващ главен дълг, с друг
източник - за встъпване в дълг, поръчителство, делкредере и др. /който друг
договор може и да е инкорпориран в текста на договора, породил главния
дълг/. Ето защо квалификацията "солидарен длъжник" е обща- тя не дава
6
информация за същината и характеристиките на отговорността на
длъжниците към кредитора, нито за източника на солидарността.
Квалификациите на правоотношението, давани от страните в самите
договори и анексите към тях, сами по себе си не са определящи за неговата
същност- важни са съдържателните уговорки, съгласието на страните и
преследваната от тях цел. Съдът трябва служебно да установи вида на
солидарната отговорност според основанията за нейното възникване, за да
определи спецификата на конкретните облигационни отношения и
действителното съдържание на постигнатото общо съгласие, тълкувайки
договора съобразно критериите по чл. 20 от ЗЗДог - Решение № 213 от
6.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5864/2015 г., IV г. о., ГК.
При солидарното съдлъжничество каузата произтича от самия общ
договор, по който всеки длъжник е страна, поради което причината той да се
задължи към кредитора е идентична с престационния резултат по този
договор, дължим от кредитора на същия длъжник. По-конкретно това
означава, че ако се касае за солидарна отговорност за заплащане на цена или
възнаграждение, то солидарният съдлъжник следва да е и получател поне на
част от насрещната престация на кредитора; ако се касае за солидарна
отговорност за заплащане на наемни или лизингови вноски, то солидарният
съдлъжник следва да е и наемател или лизингополучател по договора; ако се
касае за солидарна отговорност за връщане на заем или кредит, то
солидарният съдлъжник следва да е и заемател или кредитополучател по
договора - Решение № 213 от 6.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5864/2015 г., IV
г. о., ГК, докладчик съдията А. Б., и Решение № 24 от 3.04.2013 г. на ВКС по т.
д. № 998/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Т. К.
На следващо място, при поръчителството и встъпването в дълг
каузата на поръчителя или встъпилия е различна спрямо каузата по договора,
от който е възникнал главният дълг. Същата може да бъде или придобиването
на друго насрещно вземане, по което кредиторът е длъжник /при възмезден
договор за поръчителство или встъпване в дълг/, или, най-често, намерението
на поръчителя или встъпилия да направи една безвъзмездна услуга на
кредитора, като го удовлетвори вместо главния длъжник /при безвъзмезден
договор за поръчителство или встъпване в дълг/. Същевременно, между
поръчителството и встъпването в дълг е налице и следният отличаващ нюанс
7
в целта /каузата/ на задължаването: при поръчителството ясно изразената цел
е да се отговаря за чужд дълг /чл. 138 от ЗЗД/, докато при встъпването в дълг
целта по-скоро е да се отговаря за дълга като за свой, и то - самостоятелно, а
не акцесорно /аргумент и от чл. 101, изр. 3 от ЗЗД- за встъпването се прилагат
общите правила за солидарността по чл. 121-127 от ЗЗД/. По тази причина по
принцип встъпилият е в по-неблагоприятно положение в сравнение с това на
поръчителя, т. е. неговата отговорност е по-тежка. Следва да се посочи и
обстоятелството, че за разлика от солидарното съдлъжничество или
заместването в дълг /или в правоотношение - чл. 102 от ЗЗД/, встъпилият не
става страна по договора, от който е възникнал главният дълг, т. е.
встъпването е само в задълженията, но не и в правата по същия. Ето защо той
е в по-тежко положение и от обикновения солидарен съдлъжник, доколкото не
може да упражни срещу кредитора никакви насрещни права, произтичащи от
договора, породил главния дълг- например не може да прекрати, развали или
унищожи същия /с такива права той разполага само по отношение на
собствения си договор за встъпване в дълг/.
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция счита
възражението на жалбоподателите за липса на солидарност между
ответниците за неоснователно. Съгласно чл.17 от процесния договор
ответникът Т. П. е встъпил на основание чл.101 от ЗЗД в изпълнението на
задълженията на Кредитополучателя – А. П., поради което следва да се
приложат правилата за солидарност. С подписването на договора, ясно е
изразена целта на волеизявлението на Т. П. - да отговаря за дълга като за свой.
Ето защо Т. П. е поела самостоятелно задължение за изпълнение на процесния
договор за кредит, като солидарен длъжник, наред с А. П..
Не се споделят и доводите на жалбоподателите за неистинност на
представеното извлечение от счетоводните книги на ищеца, доколкото в него е
посочено от кого е изготвено и носи подпис. Не са ангажирани доказателства,
оборващи авторството на материализираното изявление, поради което, не е
оборена и неговата формалната доказателствена сила.
От заключението по приетата ССчЕ се установява, че между
"БАНКА ДСК" АД, от една страна, и А. П. и Т. П., от друга страна, е налице
валидно облигационно правоотношение с характер на Договор за кредит за
сумата 15 000лв., със срок на издължаване 60 месеца, считано от датата на
8
усвояване на кредита, като кредитът следва да се погасява на месечни вноски,
съгласно погасителен план, установени по размер и срок в договора. Кредитът
е изцяло усвоен от кредитополучателя на 07.03.2019г. А. П. е преустановил
плащанията по договора на 29.02.2020г. За банката е възникнало правото да
обяви кредита за предсрочно изискуем, като това право е упражнено чрез
връчването на препис от ИМ с приложенията към нея на 26.09.2022г.
Съгласно Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019г. по тълк. д. №
8/2017г., ОСГТК на ВКС допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил
падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал.1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. В
посоченото тълкувателно решение е разяснено, че предсрочната изискуемост
на вземането по договор за кредит променя изискуемостта на вноските, които
не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за
последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските
с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските,
станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също
основание - договора за кредит. По тези съображения позоваването на
предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията,
предявена по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК. Правното основание, на което се
претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно
изискуемата главница, е сключеният договор. Предсрочната изискуемост е
подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка
претенция за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е
възможността на кредитора да иска изпълнение на задължението.
Видно от материалите по делото, сборът от падежирали главници до
подаване на заявлението (12.02.2021г.), след приспадане на погА.ата главница
в размер на 1312,09лв., е в по-голям размер от посочената от районния съд
9
сума - 3792,48лв. Именно върху падежиралите главници се дължи законна
лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Поради това,
първоинстанционното решение в частта, в която главницата се разделя на две
(3792,48лв. - редовно падежиралата главница до подаване на заявлението и
8856,49лв. – главница, падежирала от подаване на заявлението в съда до
датата на връчване на ИМ и приложенията към нея – 26.09.2022г.) е в полза на
длъжника, тъй като за голяма част от главницата началният момент, за който
се дължи законна лихва, се измества по-късно във времето. Доколкото
положението на жалбоподателите не може да бъде влошавано, тези изводи на
районния съд следва да се потвърдят. Предвид приетото по делото експертно
заключение, претенциите за възнаградителна и наказателна лихва, начислени
за период, предхождащ датата на заявлението за издаване ЗИ по чл 417 ГПК:
658,33лв. - дължима договорна лихва за периода от 29.02.2020-07.02.2021г,
лихва за забава за периода от 29.02.2020-07.02.2021г. в размер на 79,40лв,
обезщетение за забава от 08.02.2021-10.02.2021г. в размер на 10,54лв, се явяват
основателни.
Поради гореизложеното, първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено, а въззивната жалба – оставена без уважение.
Изходът на спора налага присъждане на разноски в полза на
въззиваемата страна в общ размер от 300 лв., платими от жалбоподателите.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 477/03.11.2023г., постановено по гр.д.
№ 813/2022г. по описа на Районен съд А.овград.
ОСЪЖДА А. Й. П., ЕГН ********** и Т. А. П., ЕГН ********** да
заплатят на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК121830616 разноски за настоящата
инстанция в размер на 300 лева – юрисконсултско възнаграждение.
10
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11