Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр. София, 22.01.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение,
ІІ - Д въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА
ГЪЛЪБОВА
Мл. съдия
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Симеонова
ч. гр. д.
№ 13878 по описа на съда
за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 - 438 ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 72626/21.10.2020 г. на „ЗАД ОЗК - З.“ АД, ЕИК *******-
длъжник по изпълнително дело № 20208510401796
по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, подадена чрез адвокат С.С., срещу постановление за разноски от 05.10.2020 г., с което е отхвърлено искането на длъжника
за намаляване на размера на приетите за събиране в полза
на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 420 лв.
с ДДС, както и размера на таксата по
чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към
Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ).
Жалбоподателят счита обжалваното
постановление за неправилно. Излага
доводи, че претендираното от взискателя
адвокатско, респ. юрисконсултско възнаграждение, надвишава
законоустановения минимум, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията ѝ,
действаща към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие
между взискателя и процесуалния му представител),
съответно в чл. 37 от Закона за адвокатурата, вр. с
чл. 27 от Наредба за заплащането на правната помощ, във връзка с което е
начислена и пропорционална такса над размерите, посочени в т. 26 ТТРЗЧСИ.
Твърди, че претендираното от взискателя
възнаграждение е прекомерно и не съответства на фактическата и правна сложност
на делото. В случая пълномощникът на взискателя е подал единствено молба за образуване
на изпълнително дело с посочване в същата на способа
за изпълнението,
взискателят не е предприел действия с цел удовлетворяване на паричното вземане,
поради което и чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004
г. не може да намери приложение,
с позоваване на съдебна практика, вкл. на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.
д. № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Излага и доводи, че размерът на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е прекомерен - включването на адвокатско, респ. юрисконсултско възнаграждение е незаконосъобразно, а материалният интерес, върху който се изчислява
пропорционалната такса, е само до присъденото
вземане по изпълнителния лист. Поради изложеното, жалбоподателят моли за отмяна на постановлението
от 05.10.2020 г. и за намаляване размера на адвокатския хонорар до минимално
дължимия според чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., съответно за редуциране размера на юрисконсултското възнаграждение до сумата от 50 лв., както
и за коригиране размера на начислената по т. 26 ТТРЗЧСИ пропорционална такса.
Претендира разноски за настоящото производство, съгласно списък по чл. 80 ГПК.
В законоустановения срок
по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпило становище от взискателя
по изпълнителното дело - ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е депозирал
мотиви по жалбата, с доводи за нейната неоснователност. Излага съображения, че съгласно
чл. 10, т. 1 от Наредбата, действаща към датата на сключване на Договора за
правна защита и съдействие, минималният размер на адвокатското възнаграждение за
образуване на изпълнително дело е 200 лв. Съгласно чл. 10, т. 2 от Наредбата
минималният размер за процесуално представителство, защита и съдействие на
страната по изпълнително дело за вземания над 1000 лв. е ½ от
съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 7 или 181,15 лв. Така общият
минимален размер на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело следва
да е 381,15 лв. без ДДС, а с вкл. ДДС 457,38 лв. и не може да бъде под този
размер. Счита за неоснователно твърдението, че защитата на взискателя
се изразява единствено в действието по образуване на изпълнителното дело с
доводи, че процесуалният представител на взискателя е
получавал за него съобщения и книжа по делото, следил е за движението на
същото, извършвайки справки по него лично в кантората и по телефон, което сочи
на извършване на „действия по водене“ на делото. Във връзка с размера на
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ съдебният изпълнител посочва, че
разноските за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство се
включват в понятието „материален интерес“ по смисъла на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ и в
понятието „събрана сума“ по смисъла на т. 26 ТТРЗЧСИ. В случая размерът на
таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е 245,81 лв. с вкл. ДДС, начислена върху сумите по
изпълнителния лист и адвокатското възнаграждение. Предвид изложеното, съдебният
изпълнител моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Софийски градски съд, като прецени доводите на жалбоподателя, материалите
по делото и изложените от ЧСИ мотиви, намира следното:
Изпълнително дело № 20208510401796 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано по молба вх. № 64926/21.09.2020 г. от ЗД „Б.И.“ АД, чрез надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат М.Г., срещу „ЗАД ОЗК - З.“ АД за принудително събиране на сумите, присъдени по гр. д. № 6359/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 151 - и състав, за които е издаден изпълнителен лист от 02.07.2020 г. Видно от същия „ЗАД ОЗК - З.“ АД е осъдено да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, по искове с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: сумата от 1002,58 лв. - заплатено застрахователно обезщетение ведно с ликвидационни разноски по застраховка „Каско“ № Е1315001338990050987 от 26.10.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 31.01.2019 г. до окончателното погасяване, сумата от 195,22 лв. - лихва за забава върху главницата за периода 20.02.2017 г. - 21.01.2019 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 519,20 лв. - разноски. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е извършил възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ, упълномощил е съдебният изпълнител да пристъпи към изпълнение чрез изпращане на покана за доброволно изпълнение до длъжника, да извърши пълно проучване на имущественото състояние на длъжника, да наложи запор на банковите му сметки в „УниКредит Булбанк“ АД, както и на основание чл. 79 ГПК да събере разноските по изпълнението - такси и адвокатски хонорар.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело са представени: изпълнителен лист от 02.07.2020 г., издаден по гр. д. № 6359/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 151 - и състав, пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 12.08.2020 г., сключен между взискателя и адвокат М.Г. с предмет защита и процесуално представителство по изпълнително дело, образувано срещу „ЗАД ОЗК - З.“ АД, с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв., без ДДС. В договора е отбелязано, че възнаграждението е заплатено на адвоката авансово изцяло в брой, като договорът служи за разписка.
По делото е изготвена, изпратена и получена на 24.09.2020 г. от длъжника покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза в общ размер на 2637,28 лв., от които: главница в размер на 1002,58 лв. ведно със законна лихва в размер на 170,72 лв. за периода 31.01.2019 г. - 05.10.2020 г., 195,22 лв. - неолихвяеми вземания, 519,20 лв. - присъдени разноски, 420 лв. - разноски по изпълнителното дело, 329,56 лв. - такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 05.10.2020 г.
На 01.10.2020 г. по изпълнителното дело е постъпило възражение от длъжника за намаляване на размера на приетите за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение и такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, с твърдения, че не са съобразени с действителната фактическа и правна сложност на делото и с доводи, аналогични на тези в жалбата, предмет на настоящото производство. Поискано е намаляване размера на юрисконсултското възнаграждение до сумата от 50 лв., съобразно чл. 27 от Наредба за заплащането на правната помощ, респективно адвокатското възнаграждение на взискателя съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията ѝ, действаща към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие между взискателя и процесуалния му представител) до сумата от 100 лв. (в случай, че приложимата редакция на Наредба № 1/09.07.2004 г. е действащата от 15.05.2020 г.) или до 200 лв. (в случай, че приложимата редакция на Наредба № 1/09.07.2004 г. е действащата от 31.07.2020 г.), както и за коригиране размера на начислената по т. 26 ТТРЗЧСИ пропорционална такса.
С постановление от 05.10.2020 г., получено от длъжника на 06.10.2020 г., частният съдебен изпълнител е отказал да намали размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение, с мотиви, че то е в минималните размери по чл. 10, т. 1 и т. 2, вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г, както и размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител -
постановление за разноските по изпълнението /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Предмет на обжалване
по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК са разноските
по изпълнението, претендирани от взискателя и възложени в тежест на длъжника,
които се определят от частния
съдебен изпълнител. За техния размер
последният уведомява длъжника.
Съгласно т. 2 от ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС, постановлението за разноските
представлява всеки акт на съдебния
изпълнител, с който той се произнася
по задължението на длъжника за
разноски по изпълнението. Това важи и за разноските,
посочени в поканата за доброволно изпълнение.
В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера
на разноските, които не са
удостоверени в изпълнителното
основание и издадения въз основа на
него изпълнителен лист. Това произнасяне
може да бъде
оспорвано от длъжника по реда
на чл. 435, ал. 2 ГПК, което обаче не го лишава
от възможността да изпълни задължението
си по изпълнителния
лист в срока за доброволно изпълнение.
Въпросът за разноските
се поставя във всяко съдебно
производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част
І „Общи правила”. Тази
част важи както за исковия
процес във всичките му етапи,
така и за изпълнителното производство - задължението на длъжника за разноски
е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната,
разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно
чл. 433 ГПК, освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или
бъдат отменени от съда, така
и когато разноските, направени от взискателя,
са за изпълнителни
способи, които не са приложени.
В разглеждания случай по делото няма данни, че процесните задължения са били погасени от длъжника преди
образуване на изпълнителното производство. След като длъжникът не е изпълнил
доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство,
настоящият съдебен състав приема, че няма основание за отпадане на
отговорността му за направените разноски от взискателя,
в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие.
По отношение на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, касаещо претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение, настоящият състав на съда намира следното:
Разпоредбата
на чл.
78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по - нисък
размер на разноските в тази им част, но не по - малко
от минимално определения размер съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата.
Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителния процес - определение № 403/01.12.2008 г. по ч. гр. д. № 1762/2008 г. по описа на ВКС, V ГО. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не обвързан от предвиденото в (§) 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Съгласно чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. взискателят има право на разноски за процесуално представителство както за образуване на изпълнителното производство, така и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. В чл. 10, т. 1 от Наредбата (приложима редакция - изм. и доп., бр. 68 от 31.07.2020 г.) е посочено, че за образуване на изпълнително дело минималният размер на адвокатското възнаграждение е 200 лв., а съобразно чл. 10, т. 2 от същата наредба (приложима редакция - изм. и доп., бр. 68 от 31.07.2020 г.) за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. - 200 лв., и за вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2
- 7, т. е. дължимостта на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуална защита, изразяваща се в извършването на действия по изпълнителното дело, различни от подаване на молба за образуване на изпълнително производство. В конкретния случай изпълнителното дело не се
отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, които да предполагат възлагане в тежест на
длъжника на разноски на взискателя за адвокат над
минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Преценката за правната и фактическа
сложност на изпълнителното дело следва да се
извърши с оглед всички факти, сочещи
за обема и сложността на оказаната
по делото правна помощ, като
се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правна и фактическа сложност на делото. В рамките на изпълнителното производство взискателят е подал молба за
образуване на изпълнителното дело, в която е посочен конкретен изпълнителен
способ. Настоящият съдебен
състав приема, че посочването на начин на
изпълнение в молбата за образуване на
изпълнителното дело представлява задължителен реквизит на същата
- чл. 426, ал. 2 ГПК, като непосочването на начин на изпълнението
представлява нередовност на молбата и е основание за прилагане
на последиците по чл.
129 ГПК. По делото
не се установява
процесуалният представител на взискателя да
е извършил други действия по процесуално
представителство
(вкл. посочените в мотивите на съдебния изпълнител действия), поради което съдът приема, че
взискателят не е доказал основанието за заплащане на адвокатско възнаграждение за водене
на изпълнителното дело дори в минималните размери по чл. 10, ал. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. При тази хипотеза и при липсата на фактическа и правна сложност
на делото, взискателят има право на адвокатско
възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1
от Наредба № 1/09.07.2004 г. в размер на 200 лв. без ДДС (240 лв. с ДДС), чието заплащане е доказано. Съгласно § 2а от
Наредбата за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената
стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, поради което
и в конкретния случай адвокатското възнаграждение е определено с ДДС.
Независимо от изхода на спора, разноски на
жалбоподателя не следва да бъдат присъждани, тъй като съгласно константната практика на
Върховния касационен съд в производствата относно дължимостта
и размера на разноските, каквото е и процесното, не се допуска кумулиране
на нови задължения за разноски и чл. 81 ГПК
не намира приложение /определение № 489/17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017
г., IV г. о., ВКС, определение № 933/17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г.,
IV г. о., ВКС и др./.
Така мотивиран, Софийски градски съд,