РЕШЕНИЕ № 260193
гр. Пловдив 10.05.2021 г.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД търговска колегия, ХVІІ т.с., в публично заседание на 22 април 2021 г.
в състав
СЪДИЯ : АНТОНИЯ РОГЛЕВА
при участието на
секретаря БОРЯНА КОСТАНЕВА, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 785/2020 г. по описа на ПОС, намира за установено
следното:
Искове по
чл. 79 вр. чл. 365 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Г.Д.Г.
ЕГН ********** *** моли ответното
дружество „ГЕОТЕКС“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. „България“ № 170, ет.1, ап.4, представлявана от
управителя Г.Д. И., да бъде осъдено да му заплати сумата 32 000 лв. – задължение по т. 10 и 11 от спогодба от 03.10.2014 г.
ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане на сумата.
Претендира
разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.
Ответното
дружество „ГЕОТЕКС“ ЕООД
ЕИК ********* оспорва предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
както и наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Твърди се в
исковата молба, че ищецът е бил съдружник и управител на ответното дружество
заедно със сегашния управител, в периода 2004-2014 г.
През 2014 г.
двамата съдружници взели решение ищецът да прекрати участието си в дружеството
като съдружник и управител чрез продажба на притежаваните от него дружествени
дялове на другия съдружник Г. И.. Същевременно двамата съдружници установили,
че ищецът има вземане към дружеството в размер на 32 000 лв.,
представляващо неплатен остатък от полагаем се дивидент за периода 2004-2013 г.
съгласно решения на ОСС.
С постигната
спогодба от 3.10.14 г. ищецът и управителят на ответното дружество констатирали
дължимостта на сумата 32 000 лв., като се споразумяли същата да бъде изплатена на две равни вноски,
всяка по 8 180 евро в левовата им равностойност, с падежи съответно на
6.10.2017 и 6.10.2020 г.
Въпреки
постигнатите договорености дължимите суми не били изплатени на ищеца.
Предвид
посоченото ищецът моли да се постанови решение, с което ответното дружество
бъде осъдено да му заплати сумата 32 000 лв., дължима по спогодбата от
3.10.2014 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до
окончателното й плащане.
Изложението
твърдения в исковата молба се потвърждават от представените по делото
доказателства.
Представена
е спогодба от 03.10.2014 г., сключена между Г.Д.Г. и Г.Д. И. в качеството им на
съдружници и управители на ответното дружество към момента на сключване на
спогодбата. Страните са констатирали редица обстоятелства, вкл. желанието на
съдружниците да прекратят общата си дейност, като ищецът напусне дружеството
като съдружник и управител чрез продажба на дружествените си дялове на другия
съдружник, наличие на вземане на Г. към дружеството в размер на 32 000 лв.
по описано основание и желанието на страните за доброволно, окончателно и
извънсъдебно уреждане на отношенията помежду им и съхраняване дейността на
дружеството, която да бъде продължена от оставащия съдружник Г.Д. И..
Със
спогодбата е постигнато споразумение сумата от 32 000 лв. – остатъчен
размер от дивидент да бъде изплатена на ищеца за период от шест години както
следва: в срок до 6.10.2017 г. – левовата равностойност на 8 180 евро; в
срок до 6.10.20 г. – левовата равностойност на 8 180 евро.
Представен е
и договор за продажба на дружествените дялове на ищеца, с нотариална заверка на
подписите, който също датира от 3.10.2014 г.
Не се спори между
страните, че процесната сума не е заплатена на ищеца.
Възражението
на ответника, че дружеството не било получавало покани за заплащане на сумата –
нито устни, нито нотариални, като ищецът досега не бил претендирал заплащането
им, е неоснователно. В спогодбата са фиксирани срокове за изпълнение на
задължението, с настъпването на които същото става изискуемо. Не е необходимо изпращането на покана под
каквато и да било форма, в какъвто смисъл доводите на ищеца в допълнителната
искова молба се споделят от съда.
Възразява
се, че ищецът в провеждани разговори след подписване на договора за продажба на
дружествени дялове нееднократно подчертавал, че не желае да му бъдат заплащани
никакви суми, като сумите, записани в процесната спогодба, следва да се считат
опростени. Ответникът счита, че е налице опрощаване по смисъла на чл. 108 от ЗЗД /задължението
се опрощава, ако кредиторът се откаже от вземането си чрез договор с длъжника/. Счита, че в настоящия случай договорът може да бъде
устен, като писмената форма не е условие за действителност.
Ищецът
оспорва твърдението да е сключен договор за опрощаване.
На ответника
са дадени изрични указания, че носи доказателствената тежест да установи
твърденията си за опрощаване на процесните задължения. Въпреки това по делото
не са ангажирани каквито и да било доказателства в подкрепа на тези
твърдения, поради което същите остават
изцяло недоказани.
Неоснователно
е и възражението за изтекла погасителна давност. Ответникът сочи, че от
подписване на спогодбата били изтекли повече от пет години, като излага и
доводи, че в случая е приложим
тригодишен давностен срок по чл. 111 от ЗЗД, тъй като се касае за периодични
плащания, позовавайки се на ТР №
3/18.05.12 г.
Давността не
започва да тече от датата на сключване на спогодбата, а от датата, на която
едно задължение стане изискуемо съгласно чл. 114, ал.1 от ЗЗД. При това
положение датата на сключване на спогодбата е ирелевантна по отношение
погасителната давност. Първата част от задължението е платима със срок до
6.10.2017 г., а втората – д 6.10.20 г. Исковата молба е подадена на 3.12.20 г.,
при което от изискуемостта на първата вноска са изтекли близо две години и два
месеца, а от втората – по-малко от два месеца. В случая няма основание да се
приеме, че се касае за периодични плащания, при което да е приложима тригодишна
давност, но дори и такава обективно не е изтекла.
Ответникът е
навел и възражения, че ищецът не бил изпълнил поети от него задължения с
договора за продажба на дружествени дялове от 3.10.14 г. по данъчни и други
закони, с изпълнението на които задължения било свързано изпълнението на
задълженията по спогодбата от същата дата. Тези възражения са голословни и
неконкретни и съдът ги приема за неоснователни.
С писмена
молба, депозирана в открито съдебно заседание на 22.04.2021 г. ищецът е посочил
банкова сметка, по която да се извърши плащане.
При така
събраните доказателства съдът приема, че искът е основателен и доказан и следва
да бъде уважен изцяло.
Предвид
изхода на делото в тежест на ответника следва да бъдат възложени и направените
от ищеца разноски по представения списък в размер на 1280 лв. – заплатена по
делото държавна такса.
Ето защо
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ГЕОТЕКС“ ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „България“ №
170, ет.1, ап.4, представлявана от управителя Г.Д. И., да заплати на Г.Д.Г. ЕГН
********** *** , сумата 32 000 лв.
– задължение по т. 10 и 11 от спогодба от 03.10.2014 г.
ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба– 3.12.2020 г. до окончателното плащане на сумата.
ведно с направени по делото разноски в размер
на 1280 лв.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Пловдивски апелативен съд.
СЪДИЯ: