Р Е Ш Е Н И Е
№1071
Гр. П., 02.07.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на шести юни през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Божура Антонова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 06676/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Топлофикация – П.“ АД срещу Е.М.П.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата
дължи на ищцовото дружество сумата от 859,58
лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ
се в гр. П., ул. „***,
*, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 18.07.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 123,25 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
10.07.2016 г. до 27.06.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 05015/2018 г. по
описа на Районен съд – П., ГО, VI-ти състав е
издадена Заповед № 3770/19.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответницата, в
качеството ѝ на потребител – клиент за битови нужди, съществува
облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна
енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на
ответницата топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово
разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия,
отдадена от общите части и сградна инсталация, и за дялово разпределение.
Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период в размер на
сумата от 859,58 лв. и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнася, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с
изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението
си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответницата,
като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
възлизаща на сума в размер на 123,25 лв. за периода от 10.07.2016 г. до
27.06.2018 г. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените
искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор ответницата Е.П. оспорва исковите претенции по основание,
отричайки да е собственик, респ. размера на правото на собственост и ползване
по отношение на процесния имот. Поддържа, че не е доказано наличието на
соченото от ищеца облигационно правоотношение и същата няма качеството
потребител на топлинна енергия. Заявява, че не е установено към кой момент
партидата на имота е открита на нейно име, доколкото до този момент
отговорността за задълженията за топлинна енергия се носи от предишния
собственик. Твърди, че не е изпаднала в забава, доколкото не е била уведомена
от ищцовото дружество за размера на задълженията си. През исковия период в
абонатната станция не е съществувал законно монтиран и сертифициран топломер,
не са били сключвани договори с фирма за дялово разпределение, която да
разпределя постъпилата топлинна енергия до отделните абонати в етажната
собственост. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на исковете като
неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез
пълномощника си, поддържа предявените искове, намирайки ги за доказани по
основание и размер. Претендира присъждане на разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК, който представя.
Ответницата Е.П., чрез пълномощника си,
оспорва исковете с довода, че макар данните по делото да сочат, че същата си е
запазила вещното право на ползване върху имота, прехвърляйки го в полза на
трето за процеса лице, то тя не следва да отговаря за заплащане цената на
доставената до имота топлинна енергия, предвид безвъзмездния характер на
вещното ѝ право на ползване. С тези съображения, подробно развити в представената
по делото писмена защита, отправя искане за отхвърляне на исковете и за
присъждане на направените от нея разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията
на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със
силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответницата,
удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч. гр. дело № 05015/2018 г. по описа на Районен съд – П.. Съдът, като
съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е
депозирано в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени
в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото дружество,
при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период
на облигационно отношение между него и ответницата, имащо за предмет покупко –
продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от публично известни Общи
условия, че е изпълнило задължението си и е доставило такава за процесния
топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума .
В тежест на ищеца е и да установи изпадането на ответницата в забава и размера
на търсеното във връзка с това обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено/запазено право на ползване по отношение на топлоснабден
недвижим имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т.
2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху
топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично
волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното
правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр.
П., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/29.04.2008 г. и влезли в сила,
съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител
за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на
имот в топлоснабдена сграда.
От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че с договор за покупко-продажба,
обективиран в Нотариален акт № 13, том I,
рег. № 1874, дело № 119 от 22.05.2009 г. на нотариус Николай Златанов при
Районен съд – П. ответницата Е.М.П. и съпругът ѝ В.И. П., в качеството си
на продавачи, са прехвърлили на сина си И. В. П., в качеството му на купувач,
собствеността върху процесния недвижим имот – апартамент № 6, находящ се в гр. П.,
ул. „Р.“ в жилищен блок ***, като продавачите са си запазили – заедно и
поотделно, пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху продавания от
тях имот.
Изяснява
се, че продавачът по сделката и лице със запазено вещно право на ползване върху
имота В. П. е починал на 23.03.2012 г., с оглед данните, съдържащи се в
приобщеното по делото удостоверение за наследници от 18.04.2019 г., издадено от
Община П..
По
делото не се твърдят, а и не се установяват актове, свързани с последващо
прехвърляне на правото на собственост или на ползване върху имота.
Ето
защо, съдът приема за установено, че през релевантния период от 01.05.2016 г.
до 30.04.2017 г. процесният имот – апартамент № 6, находящ се в гр. *** е бил в
изключителна собственост на третото за процеса лице И. В. П., чийто права
произтичат от транслативния характер на договора за покупко-продажба от 22.05.2009
г.
Същевременно
се установи, че с този договор продавачите – третото за процеса лице В. П. и
ответницата по делото Е.П. са си запазили вещното право на ползване върху продавания
имот. След смъртта на единия ползвател – В. П. през 2012 г. /а с това и преди
процесния период/ учреденото в негова полза вещно право се е погасило по силата
на закона на основание чл. 59, ал. 1 ЗС. Следователно, през исковия период същото
е продължило да съществува в правната сфера на ответницата П..
При
учредено/запазено вещно право на ползване собственикът на имота притежава т.
нар. „гола собственост“ и докато съществува правото на ползване за трето лице,
той не би могъл да упражнява правомощието да ползва вещта. С оглед на това и на
основание чл. 57, ал. 1 ЗС задължен да посреща разноските по ползването на
имота, в частност за заплащане цената на доставената до имота топлоенергия, е вещният
ползвател. Отговорността на собственика на топлоснабдения имот би възникнала от
момента на прекратяване на вещното право на ползване по някой от способите,
уредени в Закона за собствеността и след надлежно уведомяване за това на
насрещната страна по правоотношението.
С
оглед изложеното и доколкото по делото не се твърди и не се установява правото
на ползване, възникнало в полза на ответницата П., да е било погасено през
процесния период, то именно тя се явява и задължено лице за заплащането на
стойността на доставяната до жилището топлинна енергия при доказана реална
доставка/потребление, респ. единствено тя е притежавала качеството „клиент“ на
стоката – арг. клаузата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от приложимите Общи условия.
Този
извод не се разколеба от обстоятелството, че в процесния случай ответницата,
като прехвърлител на имота, си е запазила вещното право на ползване
безвъзмездно. Съдът счита, че така уговорения безвъзмезден характер на
ограниченото вещно право намира проявление единствено в отношенията между новия
собственик на имота и продавача, запазил си вещното право на ползване, но не и
в отношенията между последния и трети за това договорно правоотношение лица,
каквото е и ищцовото топлофикационно дружество. Спрямо него клиент на топлинна
енергия е вещният ползвател на имота, в чиято правна сфера през процесния
период е съществувало правото да ползва жилището и съответно задължението да
заплаща разноските за това. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 20а ЗЗД
съгласно която договорът обвързва страните, между които е сключен и има силата
на закон между тях. Ето защо, процесната уговорка, свързана с безвъзмездния
характер на правото но ответницата, не би могла да произведе действие по
отношение на трето лице, каквото в случая се явява ищцовото дружество
„Топлофикация – П.“ АД. В този смисъл е и посочената в писмената защита от
ответната страна съдебна практика, конкретно Решение № 450/18.06.2009 г. по дело № 508/2008 г. на
ВКС, ГК, I г.о. При запознаване със съдържанието му следва, че действително при
постигната договореност между новия приобретател и прехвърлителя със запазено
безвъзмездно право на ползване тази уговорка – за безвъзмездния характер на
вещното право е равнозначна на това, че самото ползване на имота ще бъде безвъзмездно,
т.е. без той да заплаща разноските, свързани с ползването, включително данъци и
други такси, да застрахова имота и да заплаща застрахователните вноски. В
същото решение обаче изрично е посочено, че с оглед разпоредбата на чл. 20а ЗЗД
договорът обвързва страните. В настоящия случай ищецът не е страна по сделката
от 22.05.2009 г. и постигнатата с нея договореност не може да му бъде противопоставена,
още повече, че в конкретния случая партидата за процесния имот е открита именно
на името на ответницата П.. Във вътрешните отношения между нея и собственика на
имота действа уговорката за безвъзмездния характер на ползването, но в отношенията
ѝ с ищеца именно тя се явява ползвател на имота на основание чл. 153, ал.
1 ЗЕ, а с това и задължено лице за цената на доставената топлоенергия.
Изложеното обосновава извода, че през исковия период
между страните е съществувало облигационно правоотношение, което обуславя
проверката на съда относно реалната доставка на стоката до процесния имот.
Последното обстоятелство не се спори между страните по делото и с оглед
изричното становище на ответната страна, с протоколно определение от 04.04.2019
г., е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Предвид изложеното, съдът приема, че през периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. до процесния имот е доставена топлоенергия от страна на „Топлофикация – П.“ АД, чиято цена възлиза на сумата от 859,58 лв.
Предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ се явява доказан по основание и
размер и следва да бъде уважен изцяло.
По
отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху
главницата, предмет на иска с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл.
410 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че предвид акцесорния му
характер, възникването на последното е обусловено от дължимостта на главното
вземане и неизпълнението му в срок. Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от
приложимите към процесното правоотношение Общи условия (приети като писмено
доказателство), купувачите дължат заплащане на доставената топлинна енергия в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в
този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответницата, в
качеството си на длъжник, изпада в забава и дължи заплащането на законната
лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. Между
страните не се спори, че размерът на обезщетението за забава за процесния
период възлиза на сумата от 123,25 лв., което обстоятелство, предвид изричното
становище от ответната страна, е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване с протоколното определение от
04.04.2019 г. Изложеното обуславя извода за основателност и на иска по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ГПК, а оттук и за неговото уважаване.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – основателност на предявените
искове, право на разноски има само ищецът, както за тези, сторени в исковото
производство, така и за тези, направени в хода на ч. гр. дело № 05015/2018 г.
по описа на Районен съд – П. – арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. В полза на ищцовото дружество, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да бъде присъдена сумата от 75 лв.
– платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство и сумата от 130 лв. – платени държавни такси и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство. Съдът определи юрисконсултското
възнаграждение на ищеца в двете съдебни производства в минималния му размер на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от
Закон за правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ
(по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и
обема на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, както и
липсата на фактическа и правна сложност на делото. Сторените от ответницата
разноски следва да останат за нейна сметка.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу Е.М.П., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, *** обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е.М.П. *** АД сумата от 859,58 лв., представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „***, *, законната лихва
за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда – 18.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата
от 123,25 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до
27.06.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 05015/2018
г. по описа на Районен съд – П., ГО,VI-ти състав е
издадена Заповед №
3770/19.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Е.М.П., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация – П.“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино сумата
от 75 лв., представляваща сторени
разноски в производството по ч. гр. дело № 05015/2018 г. по описа на Районен
съд – П., ГО, VI-ти състав и сумата от 130 лв.,
представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на
решението, ч. гр. дело № 05015/2018 г.
по описа на съда, да се върне на съответния съдебен състав, с приложен към
същото заверен препис от настоящото решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: