Р Е Ш Е Н И Е
№ 133 24.06.2020 г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Галя Ангелова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 283 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Г.Ф.М. *** срещу Наказателно постановление № 19-1253-001572 от 30.01.2020 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, и по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост на констатациите относно управляваното моторно превозно средство. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призована не се явява и не изпраща упълномощен по делото процесуален представител. В подадена писмена молба заявява, че било допуснато несъответствие между описаната в процесния АУАН и издаденото въз основа на него НП фактическа обстановка. Отправят се и твърдения, че описаните в акта за установяване на административно нарушение констатации не отговаряли на истината, като обезопасителният колан на водача бил свален от нея едва след започване на проверката и бил поставен преди това – при управление на превозното средство.
Административнонаказващият орган – Началник Сектор ПП при ОД на МВР Хасково, редовно призован, също не се явява и не изпраща представител по делото, за да заяви становище по жалбата и по атакуваното с нея наказателно постановление.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 19.08.2020 г. свидетелите Т.А.Ш. и Н. Х.Х., двамата към този момент на длъжност мл. експерт в РУ на МВР – Хасково, ПУ - Стамболово били на смяна и в изпълнение на служебните си задължения били установени със служебен автомобил на път III – 5074 в с. Стамболово, обл. Хасково в района на Агроаптека „Флора“.
В около 15:30 часа, свид. Т.А.Ш. възприел движение на лек автомобил марка „**“, модел „**“ с рег. № ***, който спрял за проверка във връзка с евентуална неизправност на светлините отляво. В хода на проверката било установено, че автомобилът бил управляван от жалбоподателя Г.Ф.М. *** и бил собственост на Държавен фонд „Земеделие“. При отбиване на лекия автомобил, свид. Т.А.Ш. забелязал, че водачът на превозното средство го управлява без да използва обезопасителен колан, с какъвто превозното средство било оборудвано. С оглед тези констатации, на същата дата, срещу жалбоподателя, на място и в нейно присъствие и в присъствие на свид. Н. Х.Х., бил съставен от свид. Т.А.Ш. Акт за установяване на административно нарушение бл. № 830165, който Г.Ф.М., подписала, а в съответната графа за обяснения и възражения срещу съставения акт вписала, че има възражения без да ги конкретизира. Възражения срещу съставения АУАН са постъпили допълнително в рамките на законоустановения срок от съставянето му, респ. връчването осъществено на дата 19.08.2019 г., според отразеното в приложената разписка, с които твърденията в съставения АУАН се оспорват и се излагат конкретни детайли във връзка с извършване на процесната проверка, а в подаден сигнал/жалба от Г.Ф.М. до Началника на РУ на МВР – Хасково с тези твърдения и заеманата от нея длъжност, жалбоподателят изразява предубеденост от страна на актосъствителя, занимаващ се със земеделска дейност.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и след като приел въз основа на изготвено становище за неоснователно подаденото възражение, наложил процесното административно наказание.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира най – напред показанията на свидетеля Т.А.Ш. относно фактите, възприети от него при извършването на процесната проверка, а така също и тези, касаещи процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение като логически последователни и вътрешно безпротиворечиви. Опосредено за възприятията на актосъставителя във връзка с извършваната проверка, както и за последната група факти – тези, свързани с процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение, съдът дава вяра на изложеното и от свид. Н.Х.Х..
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. По силата на чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, наказва се с глоба 50 лв. водач, не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е наложено административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение, съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на наказателното постановление на това конкретно процесуално основание. Действително, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на процесния акт за установяване на административно нарушение в присъствие и връчването му лично на жалбоподателя. На същата е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която се е възползвала тъкмо с довод за неспазена процедура. Установи се също така в хода на производството пред Районен съд – Хасково, че само единият измежду двамата разпитани свидетели лично, при това пряко и непосредствено е възприел управлението на превозното средство от жалбоподателя Г.М. без обезопасителен колан и е участвал в извършване на проверката на документите, които водачът е представила – свид. Т.А.Ш., а другият свидетел – Неджати Х.Х. е участвал в процедурата по съставяне на процесния акт за установяване на административно нарушение и само отчасти в извършване на проверката на водача и управляваното МПС. Изложеното обаче не обосновава само по себе си извод за допуснато нарушение на процесуалните правила, очертани в разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН, което да се квалифицира като съществено такова, каквото е актуалното виждане в преобладаващата практика на съдилищата. Критерият за това дали едно процесуално нарушение може и следва да се квалифицира като съществено, както бе посочено, е този, основан на преценката дали с допускането му се е стигнало до накърняване правото на защита на жалбоподателя
Съставеният акт за установяване на административно нарушение обаче формално не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно необходимите реквизити и конкретно най – напред на т. 4 от цитираната разпоредба – описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, доколкото по отношение на първоначално въведения запис относно индивидуализиращи белези на процесното МПС, при управление на което се твърди, че е извършено нарушение, е нанесена поправка, без обаче това да е сторено по надлежния ред – с отразяване на имена, длъжност и подпис на лицето, което я е нанесло, за да се прецени разполага ли то с материална компетентност да прави такова отразяване, при това без въобще да се поставя изначалния въпрос за материалната компетентност на актоъставителя, с оглед заеманата длъжност. По този начин отправеното административнонаказателно обвинение изначално е било лишено от годна основа на отправените твърдения досежно един от основните признаци на деянието – а именно управлението на МПС, което следва е ясно и безпротиворечиво индивидуализирано, най – малкото за бъдат обезпечени изводите на съд по същество дали то е от съответната категория и дали е оборудвано с обезопасителни колани. Това процесуално нарушение е съществено по своя характер, защото с него е накърнено правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да научи всички факти от състава на вмененото му нарушение. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, като следва да се отбележи обаче, в процеса на ангажиране на административнонаказателната отговорност, допуснатото процесуално нарушение, прието, че от категорията на съществените, е изцяло възпроизведено, налагащо отмяна на санкционния акт, без да се обсъждат доводи по същество.
За пълнота на изложението обаче, е уместно да се отбележи, че санкционният акт, дори наказващият орган да е преценил, че действа в хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, е издаден, необосновано от гледна точка доказателствения материал, ангажиран по делото. Дори и да се приеме, че твърденията в АУАН са ясни и недвусмислени в насока индивидуализацията на процесното МПС, то по делото са представени доказателства от ДФ „Земеделие“, които не просто разколебават, но дори опровергават извода, че това именно е моторното превозно средство, предоставено за управление от жалбоподателя във връзка с изпълнение на служебните ѝ задължения, за да се приеме, че с него е извършено и твърдяното нарушение на правилата за движение.
Поради това, както поради липса на надлежно описание, така и поради недоказаност на качеството водач именно на посоченото в санкционния акт моторно превозно средство, наказателното постановление подлежи на отмяна.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1253-001572 от 30.01.2020 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/ не не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.