№ 9081
гр. София, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20221110115361 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ЗАД „Армеец“. Предявен е иск за
осъждане на ответника Столична община, а в условията на евентуалност – Агенция
„Пътна инфраструктура“ /АПИ/ – да заплати на ищеца сумата от 438,00 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение по застраховка “Каско ” за
вреди, причинени от ПТП, както и лихва за забава в размер на 133,48 лева, начислена
върху главницата за периода от 24.03.2019 г. до 24.03.2022 г. Ищецът твърди, че
обезщетените от него вреди настъпили в резултат на осъществено в гр. София, по ** в
посока от Околовръстен път към бул. „**“, на кръстовището с бул. „**“, на 20.01.2017
г. пътнотранспортно произшествие /ПТП/, причинено поради попадането в
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно на л. а. „** ”, рег. № **.
Мястото на произшествието било посетено от органите на СДВР, Сектор „Пътна
полиция“, за което бил съставен Протокол за ПТП № **/20.01.2017 г. Към датата на
събитието л. а. „** ”, рег. № **, бил застрахован по застраховка „Каско“ в ищцовото
дружество, полица № **, с периода на валидност от 15.08.2016 г. до 14.08.2017 г.,
поради което за причинените от ПТП вреди по автомобила в ЗАД „Армеец“ била
образувана преписка по щета № **. Извършен бил оглед на автомобила и било
определено обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 428,00 лева,
1
изплатено на 10.04.2017 г. на собственика на автомобила. Ищецът твърди, че с
изплащането на обезщетението встъпил в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата, който се явявал именно ответникът Столична община, тъй
като процесното ПТП настъпило на общински път, задължението за поддръжката на
който било на Общината. В случай че по делото се установи наличие на споразумение
за разпределяне поддръжката на пътищата на територията на Столична община между
Общината и Агенция „Пътна инфраструктура“, съгласно което отговорност за
поддръжката на процесния участък носи АПИ, ищецът отправя – в условията на
евентуалност – искане за осъждане на Агенцията да заплати претендираното
обезщетение. Покана за изплащане на регресно обезщетение била изпратена до
Столична община, получена от нея на 31.05.2017 г., но плащане по претенцията не
било извършено до подаването на исковата молба. Предвид изложеното, ЗАД
„Армеец“ моли предявените искови претенции да бъдат уважени в цялост, както и да
му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника, като в срока
по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който Столична община оспорва предявените
искове като неоснователни и недоказани. Ответникът оспорва описания механизъм на
настъпване на процесното ПТП, включително доказателствената сила на съставения
протокол за ПТП, както и реалното настъпване на твърдените от ищеца вреди,
съответно – стойността на същите. Излагат се доводи, че вина за инцидента носел
водачът на автомобила, тъй като не съобразил поведението си с конкретната пътна
обстановка. Оспорва се претендираното на сума в размер на 52,00 лева за заплатена
пътна помощ, тъй като липсвали доказателства за това, като е релевирано и възражение
за погасяване по давност на тази част от исковата претенция. Столична община не
оспорва изплащането от ЗАД „Армеец“ на застрахователно обезщетение в размер на
претендирания размер. Отправено е искане за отхвърляне в цялост на предявените
искове, а в условията на евентуалност – за намаляване размера на претендираното
обезщетение.
Отговор на исковата молба в срок е подаден и от евентуалния ответник по
делото Агенция „Пътна инфраструктура“, с който предявените искове се оспорват като
неоснователни и недоказани. Оспорва се доказателствената сила на съставения
протокол за ПТП, както и изпълнението от страна на ищцовото дружество на
задълженията му в качеството му на застраховател при преценка основателността на
искане за изплащане на застрахователно обезщетение. Твърди се, че съгласно
представените с исковата молба данни процесното ПТП било осъществено на
територията на Столична община, съответно – отговорност за поддръжката на този
пътен участък носела Общината, от което следвало че Агенцията не притежавала
материалноправна легитимация да отговоря по предявените срещу нея искове.
Отправено е искане за отхвърляне в цялост на исковите претенции.
2
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Установява се от събраните по делото доказателства, а именно приложената към
исковата молба комбинирана застрахователна полица № ** от 15.08.2016 г. (л. 9 от
делото), че между ищеца ЗАД „Армеец“ (като застраховател) и В. ** С. (като
застрахован) е сключен застрахователен договор, по силата на който притежаваното от
В. С. МПС, марка „**”, **, рег. № **, рама № **, е застраховано по застраховки
„Каско“ и „Злополука“ на МПС с период на застрахователно покритие от 15.08.2016 г.
до 14.08.2017 г. Уговорено е дължимата застрахователна премия в размер на 399,34 лв.
да бъде заплатена разсрочено на четири вноски, както следва: в размер на 99,84 лв.,
дължима до 15.08.2016 г.; в размер на 99,84 лв., дължима до 14.11.2016 г.; в размер на
99,84 лв., дължима до 13.02.2017 г.; в размер на 99,82 лв., дължима до 15.05.2017 г.
Съгласно договора, покритият риск е определен чрез „Клауза П“ (всички рискове),
като видно от т. 12 и т. 8.3 от клауза „Ч“ – частично каско, към която препраща
първата, от приложимите Общи условия на ищцовото дружество, в него се включват и
пътно-транспортни произшествия, настъпили в резултат на нарушена цялост на
пътното покритие.
По делото е представен Протокол за ПТП № **/20.01.2017 г. (л. 7 от делото),
съставен от служител на Отдел „Пътна полиция“ към СДВР, от който се установява, че
при движение по бул. „Н. **“ в гр. София в посока от Околовръстен път към бул. „**“
и на около 10 метра след кръстовището с бул. „**“, процесният автомобил попада в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, което му нанася
материални щети.
От приложените към исковата молба уведомление за настъпило застрахователно
събитие от 21.01.2017 г., опис на претенция № **-01 от 25.01.2017 г., експертиза по
претенция № ** от 25.01.2017 г., подробно описание на разходите по претенция № **-
01, опис заключение по щета № ** от 24.01.2017 г. и такъв от 25.01.2017 г., доклад по
щета № ** от 03.04.2017 г. и преводно нареждане за банков превод от 10.04.2017 г. в
полза на В. ** С., се установява, че във връзка с вредите, причинени на л. а. „** **”,
рег. № ** в резултат на процесното произшествие, е образувана щета при ищцовото
дружество с № **, като по същата ищцовото дружество е заплатило застрахователно
обезщетение на застрахованото лице в размер на 428,00 лева.
ЗАД „Армеец“ е изпратило покана с изх. № ** от 30.05.2017 г. до ответника за
заплащане на регресно обезщетение в размер на така изплатената сума (л. 30-31).
3
Поканата е получена от Столична община на 31.05.2017 г., но плащане по процесната
регресна претенция не е извършено.
Съгласно изслушаната по делото съдебна автотехническа експертиза,
заключението по която не е оспорено от страните, процесните повреди отговарят и са в
причинно-следствена връзка с описания механизъм на ПТП в Протокол №
**/20.01.2017 г. и начертаната схема към него. Стойността на причинените щети по
автомобила, според експерта, определена по средни пазарни цени към датата на ПТП,
възлиза на сумата от 636,90 лева. Същият е посочил още, че обичайният размер на
ликвидационните разходи е на стойност 15,00 лева. Така изготвеното заключение
съдът кредитира изцяло като пълно, задълбочено и компетентно изготвено.
От правна страна:
Съобразно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, изпълнявайки свое договорно задължение за
заплащане на застрахователно обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
увредения до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа,
при или по повод на която са възникнали вреди. За да възникне регресното
притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане срещу
възложителя, е необходимо да са осъществени следните предпоставки: 1/ действително
застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца-застраховател; 2/
възлагане на работа и извършване на противоправни действия и/или бездействия от
страна на лицето, на което е възложена тази работа; 3/ възникнало в полза на
увреденото лице вземане на извъндоговорно (деликтно) основание срещу възложителя
на работата, при или по повод изпълнението на която са възникнали вреди; 4/
застрахователят по имуществената застраховка да е изплатил застрахователно
обезщетение за причинените на увреденото лице вреди.
Не се спори между страните (предвид липсата на изрични възражения в този
смисъл, заявени от ответника Столична община в срока за отговор на исковата молба),
че пътят, на който е реализирано процесното произшествие, е общински по смисъла на
чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата /ЗП/, вр. с чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата /ЗП/,
поради което и с оглед разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, задължен да
осъществява дейностите по поддържането и ремонта му е именно Столична община.
Предвид характеристиките си на юридическо лице, тя осъществява дейностите по чл.
31 ЗП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В
конкретния случай именно бездействието на последните по поддържането на
процесния път е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП. Явно е,
следователно, че именно Столична община носи отговорност за причинените при
процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите
4
служители или други изпълнители. Следва да се отбележи, че Столична община, като
собственик на пътя, е била длъжна незабавно да сигнализира препятствието по
пътното платно и да го отстрани в най-кратък срок, за да осигури нормален достъп,
проходимост и придвижване на превозните средства по него съобразно чл. 167, ал. 1
ЗДвП.
Във връзка с оспорванията, направени от ответника в отговора на исковата
молба, относно механизма на процесното ПТП и наличието на причинно-следствена
връзка между него и причинените вреди, съдът намира следното:
В хода на процеса са събрани доказателства, установяващи по безспорен начин
механизма на настъпване на процесното произшествие. От неоспореното от страните
заключение на изготвената по делото автотехническа експертиза се налага изводът, че
процесният пътен инцидент е настъпил именно в резултат на пропадане в дупка на
пътното платно. В същото е потвърдено, че обезщетените от ищцовото дружество
вреди отговарят и са в причинно-следствена връзка с описания механизъм на ПТП в
Протокол № ** и начертаната схема към него.
Неоснователни са възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат от
водача на увредения автомобил, доколкото не бяха ангажирани конкретни
доказателства, които да потвърждават твърдяното от страна на ответника
съпричиняване. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС
не се включва изискване за знание на неравностите по пътя или презюмиране за
наличие на такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява
предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение
за водача да избира скоростта така, че да може да спре.
Съдът намира за неоснователни и възраженията относно фактическата
обстановка, отразена в протокола за ПТП. Протоколът е съставен след посещение от
длъжностното лице на мястото на произшествието. Ето защо по отношение на
възприетите от съставителя факти, а именно наличието на необезопасена дупка на
пътното платно и видимите щети по автомобила, протоколът има характер на
официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице
е удостоверило факти, които лично е възприел при посещението си на мястото на ПТП,
поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална
доказателствена сила. Описаното в протокола се потвърждава в пълна степен от
показанията на свидетеля В. С., от които се установява още и механизмът на събитието
– автомобилът е бил управляван в дъждовен ден на Околовръстния път, когато е
попаднал в прясно изрязана дупка, за която е нямало обозначения, което е довело до
спукване на гума и увреждане на предната броня и на калника на автомобила. Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетеля като последователни и обективно дадени.
Наличието на констатираните вреди по застрахования по застраховка „Каско“
5
автомобил, намиращи се съгласно констатациите на автотехническата експертиза в
причинно-следствена връзка с реализираното ПТП, и заплащането на обезщетение от
ищцовото дружество в полза на застрахования, както и установеното в хода на
производството задължение на Столична община да обезопаси пътното платно, на
което е настъпил инцидентът, обуславят наличието на материалноправните
предпоставки за уважаването на исковата претенция с правно основание чл. 410, ал. 1,
т. 2 КЗ.
Съгласно заключението по изслушаната по делото съдебна автотехническа
експертиза, стойността на щетите по л. а. „** **”, рег. № **, причинени в резултат на
процесното произшествие, възлиза на сумата от 636,90 лева, определена по средни
пазарни цени към датата на настъпване на ПТП, на база на описанието на вредите в
изготвения от ищцовото дружество опис. Заплатеното от ЗАД „Армеец“
застрахователно обезщетение, чието изплащане дружеството претендира от ответника
на регресно основание, е в по-малък размер (438,00 лв.) от определената от вещото
лице стойност на ремонта на причинените от процесното произшествие щети. Поради
тази причина предявеният иск следва да бъде уважен изцяло за сумата от 438 лева,
включваща стойността на вредите и ликвидационни разноски в размер на 10,00 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното ѝ изплащане.
Следва да се посочи, че неотносими към предмета на делото са възраженията на
ответника за недължимост на сумата в размер на 52,00 лв., представляваща заплатена
сума за използвана пътна помощ за репатриране на автомобила, доколкото такава,
макар да е заявена като дължима с отправената до ответника покана за плащане, не се
претендира от ищеца с исковата молба.
С оглед несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие за това, предявеният в
условията на евентуалност иск против Агенция „Пътна инфраструктура“ не подлежи
на разглеждане.
Предвид акцесорния характер на претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чиято
основателност се обуславя от главния иск по спора, следва да бъде уважено и искането
за присъждане на мораторна лихва. Ответникът е поставен в забава за изплащането на
претендираното регресно обезщетение, тъй като с покана с изх. № ** от 30.05.2017 г.,
получена от Столична община на 31.05.2017 г., е предявена претенцията за заплащане
на процесната главница. Периодът, за който ищецът иска присъждане на мораторна
лихва, е от 24.03.2019 г. до 24.03.2022 г., поради което съдът намира, че искът се явява
основателен за цялата претендирана сума в размер на 133,48 лева.
По разноските:
Предвид изхода на спора, разноски се дължат единствено в полза на ищцовата
6
страна. На същата следва да бъдат присъдени такива в общ размер на 530,00 лева, от
които 100,00 лв. за държавна такса, 300,00 лева – за депозит за СТЕ, 30,00 лева – за
депозит за свидетел, и 100,00 лева – за юрисконсултско възнаграждение, съобразно
искането, обективирано в представения списък по чл. 80 ГПК.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ: *********, с адрес гр. София, ул.
„Московска“ № 33, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Стефан Караджа” № 2, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сума в размер на 438,00 лева (четиристотин тридесет и осем лева), представляваща
регресно вземане за изплатено обезщетение в размер на 428,00 лева по застраховка
„Каско“, полица № ** от 15.08.2016 г., за вреди причинени на л. а. „** **”, рег. № **,
от настъпило на 20.01.2017 г. ПТП, и ликвидационни разноски по образуваната щета в
размер на 10,00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
24.03.2022 г. до изплащане на вземането, както и сума в размер на 133,48 лева (сто
тридесет и три лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за
забава, начислено върху главницата за периода от 24.03.2019 г. до 24.03.2022 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Столична община, БУЛСТАТ:
*********, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2,
сумата от 530,00 лева (петстотин и тридесет лева), представляваща сторени от ищеца
разноски в хода на исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7