№ 137
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20211000503355 по описа за 2021 година
С решение № 262930 от 10.05.2021 г. по гр. д. № 5307/2020 г., СГС, І-
28, ОСЪЖДА на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД Столична община да заплати
на М. Г. В. сума в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 18.10.2019 г. до
окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над уважения размер до 26 000 лв. като неоснователен.
Със същото решение Столична община е осъдена да заплати на М.В. и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 164 лв., ведно със законната
лихва, считано от 12.03.2020 г. до окончателното и изплащане.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Столична община, в
която се сочи, че не е установено къде точно е настъпил процесния инцидент.
Счита, че не е доказана причинната връзка между противоправно поведение и
настъпил като пряка последица от него инцидент. Твърди, че се касае до
хипотеза на чл. 50 ЗЗД и до вреди причинени от състоянието на вещта
(разбита настилка). Моли да се отмени решението в частта, в която се
присъжда обезщетение от 10 000 лв. за неимуществени и имуществени вреди,
респ. да са намали размера на присъдената обезвреда. Претендира разноски.
1
От ищцовата страна М. Г. В. е постъпила насрещна въззивна жалба, в
която се претендира допълнително обезщетение от 5000 лв., като се
поддържа, че присъдения от съда размер е занижен и не съответства на
реално търпените болки и страдания. Претендира разноски.
В писмен отговор М. Г. В. оспорва жалбата на Столична община.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.
Ищецът М. Г. В. твърди , че на 18.10.2019 г. около 15 ч. се движел по
северния тротоар на бул. "Патриарх Евтимий", в района на № 70/72, ул.
"Доброславско шосе", на около 250-300 метра от дома си срещу номер 20,
където се спънал в кабел, стърчащ от улична лампа, изтръгната при ремонта
на тротоара. При спъването ищецът паднал и ударил лицето си в стърчащ ръб
на неправилно монтирана и необезопасена шахта на тротоара. От инцидента
той получил рана на горната устна, нос и вежда, разбил зъбите си. Поддържа,
че на мястото имало множество неравности и строителни отпадъци, а кабелът
не бил обозначен или ограден. След преглед и обрабтка на раните в лечебно
заведение ищецът се прибрал, но на 21.10.2019 г. при стоматолог било
установено счупване в началната част на корена на 22-ри зъб, който се
наложило да бъде отстранен и заместен от протеза. За търпените болки и
страдания, затруднения в дъвченето и говоренето, остатъчния белег,
негативните емоции претендира обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 26 000 лв., а за сторените разходи по лечение – сумата от 1 164 лв.
(очила и стоматологични услуги). Твърди, че плащане следва да получи от
Столична община, тъй като било налице неизпълнение на задълженията по
чл. 31 ЗПът. Претендира разноски.
Ответната Столична община не е депозирала писмен отговор, но
откритото заседание оспорва исковете и размера.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
2
Няма спор, че на 18.10.2019 г. ищецът В. е претърпял инцидент.
По делото е представен сигнал жалба от 28.10.2019 г. на живущи в
района на бул. Патриарх Евтимий, както и протестна подписка, в която се
сочи, че по десния тротоар извършваните ремонти са необезопасени и са
станали повод редица инциденти с пострадали преминаващи. Приложено е
писмо от заместник кмет на СО, което е изпратено до изпълнителния
директор на „Метрополитен“ ЕАД с предписание за извършване на
необходими проверки и предприемане на действия за привеждане на
северния тротоар на улицата в нормално експлоатационно състояние.
Св. В. Б. Т. разказва, че до инцидента не познавала ищеца. На 18.10.2019
г. вървяла по бул. Патриарх Евтимий, в района на № 78, в посока на бул.
Витошка. Ищецът вървял спокойно до момента, в който не се спънал в кабела
на една улична лампа, паднал върху шахта и си разбил главата. Този кабел
бил на самия тротоар, и свързвал лампата, а шахтата не била поставена както
трябва, стърчала, плочките на тротоар били изпотрошени. Мястото не е било
заградено за да не се минава, нямало предупредителни табели за гражданите
за да заобиколят, като на място свободно се движели и други пешеходци. При
падането тя чула звук, като от счупена кост, а той станал целият в кръв.
Свидетелската се стъписала и си помислила, че няма да оцелее. Помогнала му
да стане, попила кръвта му, придружила го до ул. Цар Асен.
Св. С. К. И., приятелка на ищеца, разказва, че пили кафе в дома й и той
си тръгнал, като след 15 минути бил доведен обратно - облян в кръв, с
разцепена устна, синини по главата, по носа, лицето му било разбито. Не
можел да говори и свидетелката извикала линейка, която го откарала в
„Пирогов" там зашили устната му. Два месеца и половина ищецът не можел
да се храни нормално, устата го боляла, вторият му преден зъб се клател,
изпитвал главоболие за около 2 месеца, развил диабет тип 2, пиел много
обезболяващи. През м. януари, тъй като зъбът не се възстановил, се наложило
да го извадят и в последствие бил поставен изкуствен. Сцепената уста
предизвиквала любопитство у познати, поради което ищецът се изолирал,
отслабнал около 8 - 10 кг, защото не бил в състояние да приема твърда храна.
По делото е приета СМЕ, в която е посочено, че при ищеца са
установени счупен горен десен резец под нивото на костта и венеца,
равняващо се на избиване на зъб; разкъсно-контузна рана на горната устна (с
3
остатъчен цикатрикс около 1,5 см, лишен от чувствителност и затрудняващ
бръсненето) и множество охлузвания и хематоми в областта на брадата и
носа. Силното разклащане на зъб 22 е довело до нарушение на дъвченето при
отхапване и на фонетиката (за повече от месец), както и на естетиката, а в
последствие зъбът е бил заместен от частична протеза.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на ответника по иска Столична
община, следва да се установят предпоставките на чл. 49 ЗЗД, а именно, че
при или по повод изпълнението на възложената работа, от виновно и
противоправно действие или бездействие на служители (работници) на
ответника, са настъпили вреди за ищеца.
Събраните доказателства установяват, че ищецът се е движела по
тротоар на бул. Патриарх Евтимий, в района на № 78, където са били
извършвани строителни дейности (няма спор, че те са били свързани с
изграждането на метростанция). Ищецът се спънал в кабела на улична лампа,
който бил върху самия тротоар, като при падането ударил главата си в шахта.
На мястото плочките били изпотрошени, шахтата стърчала, мястото не е било
заградено или обозначено по някакъв начин, за да се ограничи достъпът на
граждани. Неоснователно е оплакването в жалбата на общината, че мястото
на инцидента не било установено. Категорични са данните от свидетелските
показания на незаинтересованата свидетелка, че ищецът е паднал на тротоара.
По смисъла на § 1, т. 2 от ЗПът. тротоарите са част от обхвата на пътя,
който в случая е публична общинска собственост, съгласно разпределението
направено от законодателя в чл. 8, ал. 3 ЗПът. Според чл. 30, ал. 4 от ЗПът.
изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения,
тротоарите и пр., в границите на урбанизираните територии (в случая в
границите на гр. София) се организират от съответната община – в
разглеждания казус от ответника Столична община. Съгласно легалната
дефиниция на т. 14 от § 1 от ЗПът „поддържане на пътищата" е дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година. Освен това в Закона за общинската собственост
(чл. 11) също е предвидено, че имоти и вещи - общинска собственост, се
управляват в интерес на населението в общината, съобразно разпоредбите на
4
закона и с грижата на добър стопанин. Ето защо въз основа на визираните по-
горе нормативни правила, следва да се приеме, че в тежест на Столична
община е било да извършва контрол, поддръжка, ремонт, обезопасяване и пр.
на терена – тротоар, където е бил необезопасения кабел на улична лампа и
неподходящо поставената изпъкнала шахта. Неизпълнението на това
задължение от страна на служителите на общината води до ангажиране на
отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД. Така и в Решение № 147/19.06.2012
г., постановено по гр. д. № 582/2011 г. по описа на ВКС, IV гр. о., Решение №
170/23.07.2012 г., постановено по т.д. № 806/2010 г. по описа на ВКС, II т.о.,
решение № 124 от 18.07.2019 г. по гр. д. № 3057/2018 г., Г. К., ІV Г. О.,
решение № 149 от 22.12.2020 г. по гр. д. № 736/2020 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС
и др.
Настоящият състав приема, че в случая не е съблюдавано спазването на
задължението на общинските власти за поддръжката на общинската
собственост. По своето естество то включва както отстраняване на повреди и
неизправности, така и активна дейност по контрол, проверка и установяване
на нарушения и пропуски, които създават опасност и неудобство за движение
в площите, общинска собственост. В този смисъл за ответника е било налице
задължение регулярно да осъществява (вкл. и по своя инициатива)
необходимите проверки относно безопасността за придвижване на
гражданите в общинските терени, каквито са тротоарите. Дори в спецификата
на конкретния случай (имайки се предвид, че инцидентът е настъпил в зоната
на дейности по изграждане на метролъчовете в столицата) отговорността на
общината не може да бъде игнорирана. Тя остава отговорна за контрола по
извършването на всички дейности по начин подходящ за обитаемата градска
среда. Когато те не са съобразени с изискването за безопасност, общинската
администрация дължи обезщетение. Безспорно липсата или недостатъчно
осъществения контрол върху осъществяваната строителна дейност съставлява
противоправно бездействие, което по реда на чл. 49 ЗЗД ангажира
гаранционно-обезпечителната отговорност на ответната община.
Напълно несъстоятелно е оплакването, че в случая се касае до хипотеза
на чл. 50 ЗЗД. Отговорността по този текст е за увреждане, последица от
специфичните качества на самата вещ, без връзка с действия или бездействия
на лицата, които я ползват или на лицата, под чийто надзор е тя, и в този
смисъл е безвиновна. Когато при ползването на дадена вещ не са допуснати
5
нарушения на предписани или общоприети правила, и са произлезли вреди от
вещта, само тогава се касае до отговорност за вреди от вещ. Ако причинените
от вещта вреди не са резултат на свойствата на вещта, а са свързани с
неправилното й съхраняване, поддържане или други човешки действия,
отговорността е по чл. 45, респ. чл. 49 ЗЗД, както е в разглеждания случай.
(така в константата практиката на ВКС, напр. решение № 309 от 04.06.2014 г.
по гр. д. № 1354/2012 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС).
Настоящият състав приема, че всички налични доказателства
категорично установяват пряката причинна връзка с настъпилите при ищеца
вредни последици – той е претърпял посочените по-горе телесни травми,
които са му причинил болки и страдания, поради настъпилата при него
средна телесна повреда (отстраняване на зъб, с което е затруднено дъвченето
и говоренето), създали са му физически и психически дискомфорт. Ето защо
предвид възрастта на пострадалия, времето на възстановяване, вида травми,
останалия белег на лицето, както и с оглед практиката на съдилищата (според
която само за средна телесна повреда, неотличаваща се с нетипично развитие
и лечение обезщетението се определя около 15 000 лв.) настоящият състав
намира, че справедливата обезвреда кореспондира със сумата от 20 000 лв. С
оглед диспозитивното начало обаче и предвид искането на жалбоподателя-
ищец, в негова полза следва да се присъди само допълнително сумата от
15 000 лв., или с настоящото решение - допълнително още 5000 лв.
По отношение на имуществените вреди (съответно техния размер)
решението следва да се потвърди, тъй като в жалбата на СО няма изложени
никакви конкретни оплаквания и въззивен контрол извън вече очертания по-
горе не се налага.
Разноски на Столична община при този изход на делото не се следват за
въззивното производство, но тя дължи държавна такса по сметка на бюджета
в размер на 300 лв. за двете инстанции, а на адв. М. Н. - Т. възнаграждение в
размер на 1160 лв. допълнително за двете инстанции.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262830 от 29.04.2021 г. по гр. д. № 4335/2018 г., в
частта, в която се осъжда ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД да заплати на М. В.
6
Г. сумата над 11 000 лв. до сумата от 27 000 лв., както и в частта, в която
ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е съдено да заплати възнаграждение по чл. 38
ЗА над сумата от 860 лв. до 1340 лв., и държавни такси над сумата от 440 лв.
до сумата от 1080 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. В. Г. срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД
иск с правно основание чл. 226 КЗ (отм.) за сумата над 11 000 лв. до сумата от
27 000 лв., претендирана като обезщетение за търпени неимуществени вреди,
като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА М. В. Г. да заплати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД сумата
от 470 лв. като разноски във въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7