МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА ПО НОХД № 167/2018
ГОД. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД –КУБРАТ
Наказателното производство е
образувано по внесен от Районна прокуратура гр.Кубрат обвинителен акт срещу
подсъдимия Г.Д.Н. *** за това, че на 21.02.2018
г. в гр. Завет, обл. Разград, противозаконно е
присвоил чужда движима вещ, която е владеел – мобилен телефон марка „Леново А
6000“, на стойност 120.00 лева, собственост на С.А.С. *** - престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на районната прокуратура поддържа обвинението, така както е било
възведено с обвинителния акт. Заявява, че събраните по досъдебното производство
и на съдебното следствие доказателства, както и самопризнанията на подсъдимия,
установяват по безспорен начин авторството му в извършване на инкриминираното
деяние. Пледира да му бъде наложено предвиденото в закона наказание лишаване от
свобода на минимума – една година, редуцирано с 1/3 с оглед разглеждане на
делото по реда на съкратеното съдебно следствие, като същото бъде изтърпяно
ефективно от подсъдимия. Поради това, че деянието е извършено в изпитателния
срок на наказанието, наложено с присъда по НОХД № 1/2017 г. по описа на РС-Кубрат
заявява, че са налице предпоставките за приложение на чл. 68, ал. 1 от НК за
привеждане в изпълнение на отложеното наказание.
Подсъдимият Г.Д.Н. на досъдебното
производство не се признава виновен. В съдебно заседание признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и прави искане да
не се събират доказателства за тези факти, поради което съдът разгледа делото
по реда на съкратеното съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 2 от НПК.
Назначеният му служебно от съда защитник пледира за постановяване на осъдителна
присъда с оглед събраните по делото доказателства установяващи вината на подзащитния му, като наказанието се определи на минимума от
една година и след това се редуцира с 1/3 предвид разглеждане на делото по реда
на съкратеното съдебно следствие. Споделя становището на представителя на
районната прокуратура, че подсъдимият Н. следва да изтърпи наказанието
ефективно, предвид предходните му осъждания, както и че същият е извършил
деянието в изпитателния срок на наложено условно наказание, поради което са
налице и условията за приложение на чл. 68, ал. 1 от НК.
Съдът, след преценка на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Подс.Г.Д.Н. е 20-годишен, български
гражданин, неженен, осъждан, с начално образование, безработен.
В началото на 2018 г. свидетелят С.А.С.
бил ученик в 11 клас на СУ „Св.Св.Кирил и Методий“
гр.Завет. Заедно със семейството си живеел в с. Иван Шишманово, общ. Завет, обл.Разград и всеки ден пътувал за учечни
занимания до гр.Завет. На 21.02.2018 г. св.С. бил на автобусната спирка в
гр.Завет заедно със св.К.Р. – негов съселянин. Докато чакали автобуса при тях отишъл
подс.Н. и поискал мобилния телефон на св.С. марка
„Леново А 6000“, за да позвъни от него. Пострадалият отказал да го даде и тогава
подс.Н. извикал С. зад жилищния блок до спирката.
Отново поискал телефона на С., за да позвъни от него и тогава свидетелят му
предоставил вещта и изчакал след разговора да му я върне.
След като взел телефона обаче, подсъдимият
отказал да го върне на св.С.. Н. отишъл в заложна къща „Юнион-08“ в гр.Завет,
където поискал да заложи или да продаде мобилния телефон, собственост на св.С..
Св.М. - служител в заложната къща, огледал апарата, но отказал да го вземе. Св.С.
отново поискал подсъдимият да му върне мобилния телефон, но последният категорично
отказал.
Св.С. се прибрал в дома си в
с.Иван Шишманово, където разказал на майка си - св.Г.С. какво е станало с
телефона му, след което веднага подали сигнал в полицията в гр.Завет.
Мобилният телефон марка „Леново А
6000“ впоследствие бил предаден от подс.Н. на
полицейските служители и срещу разписка е бил върнат на св.С.-майка на
пострадалия С..
Според оценката на вещото лице,
стойността на обсебената вещ възлиза на 120.00 лева.
По доказателствата:
С оглед направените от подсъдимия
Г.Д.Н. самопризнания относно фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и одобреното от съда съгласие да не се събират доказателства
за тези факти, съдът приема за безспорно установена изложената фактическа обстановка.
Това е така, защото самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от
доказателствата събрани на досъдебното производство, а именно – показания на
свидетелите С., С., Й., Р. и М., справки за съдимост, съдебно-оценъчна експертиза,
протокол за доброволно предаване, разписка, характеристична справка. Тези
доказателства са събрани по реда предвиден в НПК, поради което представляват
годни доказателства, установяващи по несъмнен начин извършването на инкриминираните
деяния от подсъдимия.
От правна страна:
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира, че подсъдимият Г.Д.Н. с действията си е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК, тъй като на 21.02.2018 г. в гр. Завет, обл.
Разград, противозаконно е присвоил чужда движима вещ, която е владеел – мобилен
телефон марка „Леново А 6000“, на стойност 120.00 лева, собственост на С.А.С. ***.
От обективна страна се установи, че във фактическата
власт на подсъдимия се е намирала процесната движима
вещ – мобилен телефон, т.е. предмета на
обсебване. Същият е чужда собственост и е бил поверен на подсъдимия на
правно основание – договорното отношение между тях за послужване, т. е.. намира
се във владение на дееца временно и той дължи нейното връшане.
Изпълнителното деяние осъществил след като противозаконно се разпоредил с вещта
в свой интерес, първо опитвайки да я заложи, а впоследствие я задържал за да я
използва като своя по предназначение, като по този начин препятствал възможността собственика и да се
разпорежда със същата в свой интерес.
От субективна страна престъплението е извършено при
пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на извършеното и неговите общественоопасни последици и целял настъпването на
вредоносния резултат, което е обективирано в
поведението му: съзнавал, че вещта е чужда собственост, че я владее и пази на правно
основание и че му е позволено да върши определени действия с нея. Предвиждал е,
че в резултат на разпореждането вещта ще премине в полза на самия него или на
друг правен субект с ясното съзнание, че това излиза извън предоставените му
правомощия за разпореждане с предмета на посегателство.
По наказанието:
Предвид изложеното съдът призна подс.Г.Д.Н. за виновен в извършване на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК, като при
индивидуализацията на наказанието съобрази смекчаващи отговорността
обстоятелства: признанието за виновност; млада възрадн;
отегчаващи отговорността обстоятелства: престъпна упоритост. Предвид изложеното
съдът наложи предвиденото за това престъпление наказание като отмери една
година лишаване от свобода, което с оглед разглеждането на делото по реда на
съкратеното съдебно следствие намали с 1/3 и наложи на подсъдимия Н. наказание
осем месеца лишаване от свобода, което с оглед
обремененото съдебно минало следва да изтъпри
ефективно при общ режим.
При постановяване на присъдата
съдът отчете, че са налице предпоставките за приложение на чл. 68, ал. 1 от НК,
тъй като деянието предмет на настоящото обвинение е извършено в изпитателния
срок на поставеното с Присъда № 1/10.01.2017 г.
по НОХД № 1/2017 г. по описа на
Районен съд – Кубрат наказание, видно от справката за
съдимост на лицето. Поради това съдът приведе в изпълнение, на основание чл.
68, ал. 1 от НК отложеното наказание по НОХД № 1/2017 г. по описа на РС-Кубрат
- шест месеца лишаване от свобода, което Н. следва да изтърпи отделно от
наказанието по настоящата присъда при общ режим.
С оглед този изход на делото –
осъдителна присъда, на
основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият Г.Д.Н. следва да заплати в полза на ОД на МВР – Разград сумата 29.32 лева – разноски на досъдебното производство и по сметка на РС-Кубрат
сумата 5.00 лева – разноски на съдебното следствие.
В този смисъл съдът постанови
присъдата си.
Председател: /П/ Ал. Великова