М О
Т И В И към присъда, постановена по НДЧХ
№332/2020г. по описа на РС – Левски
В Районен съд Левски е постъпила тъжба
от К.К.Н., ЕГН**********, срещу
подсъдимия А.К.А., ЕГН**********, с която е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, затова, че на 06.07.2018 г. в с. Асеновци,
обл. Плевен, причинил на тъжителя лека телесна повреда, изразяваща се в
счупване на носните кости, представляващи разстройство на здравето, временно и
неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Подсъдимият дава обяснения.
Повереникът на частния тъжител пледира, че по категоричен
начин по делото е доказано, че подсъдимият е извършил престъплението, за което
му е повдигнато обвинение с тъжбата.
Защитникът на подсъдимия пледира съдът признае подзащитния й
за невинен и да го оправдае по така повдигнатото обвинение, тъй като липсва
субективната страна на същото. Счита, че в случая липсвало предвиждане на
общественоопасните последици, липсвал и волевият момент, съдържащ отношението
на дееца към тяхното настъпване. Алтернативно, ако съдът не приеме съжденията,
моли съда да го признае за невинен с оглед разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НК.
В обясненията си подсъдимият твърди, че на 06.07.2018г.
баща му празнувал рожден ден. В следобедните часове към 17-18 ч. посетил
недвижим имот, собственост на брат му. Паркирал колата и срещнал свой
братовчед, който с подробности му обяснил какво е станало през м. юни, когато тъжителят
и други лица са тръгнали да бият баща му. Афектирал се, ядосал се, но успял да
запази самообладание. Потеглил с колата да се прибира и малко след това срещнал
тъжителя К.. В първия момент го подминал, но за част от секундата, сещайки се
какво е му разказал братовчед му малко по – рано, паркирал колата и се върнал
при частния тъжител. Подсъдимият се обърнал към К. и го попитал не се ли
срамува да се отнасят така към възрастен човек, при което последният го
напсувал. Афектиран, подсъдимият ударил два шамара на К.. Според подсъдимия по
това време не е имало други хора, като
свидетелката Е., която преди това е говорела с К., се е отдалечила в
обратна посока на подсъдимия. Свидетелят А. А. пристигнал в по – късен момент,
след като подсъдимият ударил шамарите на тъжителя.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Тъжителят
и подсъдимият са от с. Асеновци, но подсъдимият от дълги години живеел в
чужбина. На 06.07.2018г. подсъдимият А. се придвижвал с автомобил в района на
центъра на с. Асеновци. Подсъдимият след като видял тъжителя К., спрял до него
и го ударил в лицето. К.Н. се прибрал вкъщи. Малко след това той, баща му е
брат му и други лица се отправили към дома на подсъдимия, за да му потърсят
сметка, въоръжени с вили и колове. Подсъдимият нанесъл със сабя две рани на К.К.Н.
– порезна/посечна на лявата ръка с нарушаване целостта на гръдния кош и
раменния мускул в ляво и счупване на израстък на лопатъчната кост – средна
телесна повреда, а другата – прорезна рана на дясната ръка. Образувано било
досъдебно производство. По отношение на частта, отнасяща се до средната телесна
повреда приключила с внасяне на
обвинителен акт срещу подсъдимия. На първа инстанция е постановена осъдителна
присъда, която е отменена от ОС – Плевен, като е постановена присъда, с която
подсъдимият А. е признат за невинен.
Относно
останалите две леки телесни повреди, с постановление от 23.07.2020г. на
прокурор в РП – Плевен материалите по делото са отделени и производството е
спряно.
В
РС – Левски е образувано н.ч.х.д. №197/2020г., по което К.К.Н. е подсъдим по
обвинение, повдигнато от А.К.А. в качеството му на тъжител, касаещ втория побой.
Разпитани
са свидетели.
Разпитаната
свидетелка Е. И. А. в показанията си посочва, че на 06.07.2018г. срещнала
тъжителя К. в центъра на селото. Двамата тръгнали заедно, като в това време
спрял джип, от който слязъл подсъдимият с бухалка в ръка и започнал да нанася
удари на тъжителя както с юмруци, така и с бухалка. К. паднал на земята,
опитвайки се да се предпази с ръце, но подсъдимият продължил да му нанася удари
с бухалката и да го рита. На поставените въпроси свидетелката разяснява, че и
на разпитите, които са провеждани по досъдебното производство е съобщила за
бухалката. Съобщава за нанесени удари освен по носа с юмрук, по ръката и по
краката.
Съдът
не кредитира показанията на свидетелката. Освен св. Е. А., никой, дори и
тъжителят не твърди, че подсъдимият му е нанасял побой с бухалка, която свидетелката
описва като „дърво, кафяво, лакирано, светлокафяво“.
Свидетелката Д. А. – майка на частния тъжител посочва, че
синът й се прибрал целият в кръв и й обяснил, че подсъдимият А. го удрял по
носа, главата и лицето, поради което тръгнали към дома на подсъдимия, за да го питат
защо го е бил. Свидетелката обяснява, че не са имали време същия ден да отидат
на лекар. След втория инцидент К. ***. При прегледа било установено, че носът
му е счупен, и искали да го счупят наново, като обяснили, че няма да може да диша спокойно, но свидетелката
заявява, че не позволили. Свидетелката обяснява, че К. много време го болял
носът, не можел да диша спокойно, както и към настоящия момент при хрема не
можел да диша и се задушавал. Разказва, че К. не разбрал защо е ударен. По
отношение на предшестващ инцидент, бащата на подсъдимия разказвал, че децата на свидетелката
имали пререкания, но тя отрича това да е
вярно, въпреки че не е присъствала на инцидента.
Свидетелят
К. П. Н. – баща на тъжителя посочва в показанията си, че лекарите са искали да
оперират носа на К., но той се уплашил и не посмял да го направи. Изпитвал
болки и в момента. Не били взели мерки да го оперират, поради което е останал с
белег.
И
този свидетел заявява, че не са търсили лекар след като синът му се прибрал
окървавен, тъй като са тръгнали към дома на А. да питат защо го е ударил и му е
счупил носа.
Свидетелят
К. А. Г. разказва за станал преди 06.07.2018г. инцидент. Заварил в заведение на
една маса компания от 5-6 човека, сред които К., брат му и негов приятел, който
му дължал пари. Свидетелят, който му услужил със сума пари, за да замине за
чужбина да работи, му потърсил сметка по
какви причини не е заминал за Германия, като същевременно го ударил по главата.
Тогава големият брат П. (брат на тъжителя К.) станал от масата и казал на св. Г.
да се маха. Станал и К., обърнал масата и започнали да псуват свидетеля. Свидетелят
Г. тръгнал да се качва в буса, но двамата го настигнали, Петър го хванал за гушата и го ударил. К. го
ритнал. Намесил се човек на име А. Д. М., който помогнал на свидетеля. К. се
обърнал към Г. и му казал да се маха, че ще го убие. Свидетелят твърди, че не е
уведомил сина си А. (подсъдим по настоящото дело).
От
назначената съдебно – медицинска експертиза се установява, че на К.К.Н. е
причинено натъртване на носа със счупване на носните кости. Увреждането е в
резултат на тъпа травма и може да е получено от удар /и с юмрук в лицето. Травмата
на носа е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Травмата
е свързана с първоначално силна, а впоследствие с намаляваща по интензитет
продължителна болка за срок от около 2-3 седмици. Според експертизата, към
настоящия момент резултат от травмата на носа е видимо, леко изкривяване на
носната пирамида без значимо затрудняване на носното дишане. В съдебно
заседание вещото лице поддържа заключението.
Като
компетентно, пълно, обективно и
неоспорено от страните по делото, заключението е прието.
Според съдебно психолого –
психиатричната експертиза не може да се обоснове хипотеза, че е бил под
непреодолимото въздействие на Физиологичен афект. Анализът на данните за
обстоятелствата, личността при осв., субективната значимост на стресора (възприета
заплаха, че отсъства желание в отсрещната страна да постигнат диалог и да бъде
блокирана агресията й, за да се чувства сигурен за безопасността на родителя
си, когато е далече от него), преекспонирането
на заплахи в съзнанието при пречката да получи гаранции, че няма да се
посяга на баща му, перфекционистичните му нагласи, водещи до непримиримост при отсрочване на перспективата да
се разреши спора и упорство при достигане до целта, както и болезненото
преживяване за девалвиране на авторитета му, който си е изградил с усилия, чрез
нецензурни реплики, както и скрупулите му, моралната
тревожност (чувство за вина) в реакция на развръзката, са в обосновката
на хипотезата, че е реагирал внезапно и непредвидимо за себе си.
Възпрепятстването от отсрещната страна да изяснят противоречията помежду си без да се нарушават права и някой да е
в повече в ущърб, несъобразен тон и
представата, която осв. си е изградил за другия в спора, водят при него при настъпилата
внезапно невротизираща го ситуация до сгъстяване на нервната напрегнатост и
краткотрайно афективно отреагиране с по-сложен строеж на действието - т.н.
непсихотичен вариант на късосъединителната реакция, при която е скъсен
механизмът на действието - престъпната цел възниква внезапно и неочаквано за
самия деец. Отсъства предварителният умисъл въпреки, че вменяемостта е
запазена. При тази разновидност на „ късото съединение" е разбираема
връзката между ситуация и реакция.
При осв. е изразен стремежът към
конформност и конвенционалност със зачитане на норми, правила и
авторитети, принципност, сдържаност и добър волеви самоконтрол с възможности за
саморегулация на поведението, рационалност и самокритичност.
Към
времето на криминализираното деяние при осв. липсват данни за умствена
недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието-могъл
е да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи.
В
съдебно заседание вещите лица поддържат заключението. Според заключението,
конкретната ситуация от данните от изследването се добива впечатление за
възникнал конфликт и преживяване. Именно характеровите характеристики при
наличността предразполагат да изисква от околните съответно да се ограничават
стимули, които пораждат безпокойство в личността, в случая – гаранция за
неговия баща. според вещите лица конфликтната ситуация възниква след узнаване за
упражнено насилие върху неговия баща, към когото изпитва дълбока емоционална
привързаност. Разгледани са и са изследвани някои социални фактори, които също
имат отношение към поведението и ситуацията. Налице е кумулиране на вътрешна
напрегнатост от неразрешаване на конфликта по начина, по който са били
очакванията на личността при осв., което води до натрупване на ефективното напрежение и един по – сложен строеж на поведенческия
акт, именно т.н. непсихотичен вариант на късото съединение, при който целта
ненадейно и за самата личност възниква в момента на престъпното разрешаване на
проблемната ситуация.
Вещите
лица разясняват, че в случая се касае за сложен строеж. При реализиране на целта
при вариант късо съединение има количествено несъответствие между стимула и
реакцията при дееца. Липсва предварителният умисъл, т.е. изградената
враждебност, която води до преднамереност в действията. Неочакваността на
отговора е довело до внезапно натрупване в самия деец на напрежение, което води
до пораждане на агресивни импулси, които се реализират в действие без борба на
мотиви. Целта възниква в момента на решаване на проблемната ситуация, което е
изненада и за самия деец, т.е. липсвал умисъл при предварително формиране на
такова агресивно поведение, което да нанесе щета на другата страна в конфликта и
затова в подкрепа на тази хипотеза, според заключението, са и конфликтните
преживявания на последиците от случилото. Според експертизата няма предварителен
умисъл и това, че самото деяние и последиците от него са изненада и за самия
деец, което го води до морална тревожност, което говори, че той предварително
не е планирал това агресивно действие.
Освен
останалото, вещите лица разглеждат като субективно значима провокацията по
отношение на личността на дееца, с оглед характерното за неговия характер, че нещата предварително се
обмислят в детайли, за да се предвидят евентуалните резултати. В случая тази
изненада от последиците от случилото се и самата негова реакция говорят, че за него
е съществувала значима външната провокация, за да реагира по начин, който не е
типичен за неговото поведение.
Като
компетентно изготвено, обективно и неоспорено от страните по делото,
заключението е прието.
Подробно и обосновано се приема от вещите лица, че
подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното, но той е
действал при липса на борба на мотиви и противомотиви, като при реализиране на
целта има количествено несъответствие между стимула и реакцията при дееца.
Безспорно
е, че вината представлява субективното отношение на дееца към извършеното
общественоопасно деяние и неговите общественоопасни последици. От събраните по
делото доказателства е установено, че е бил налице стрес за подсъдимия и е
настъпила късосъеденителната реакция, като за този момент според изискуемите
критерии А.К.А. не е могъл да ръководи действията си.
Независимо,
че поведението на подсъдимия е съставомерно от обективна страна с престъпния
състав по чл. 130, ал.1 от НК, съдът оправда А.К.А. по повдигнатото му
обвинение, като прие, че към момента на увреждането заради количествените
промени на волевия му акт не е могъл да ръководи постъпките си.
ПО
ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
В
наказателния процес е приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен
от К.К.Н. срещу подсъдимия А.К.А., за сумата от 3000лв. за причинени
неимуществени вреди.
С
присъдата си съдът е признал за невинен подсъдимия в повдигнатото с тъжбата
обвинение и го е оправдал.
Като
прие, че към момента на увреждането на К.К.Н., подсъдимият е бил неспособен да
ръководи постъпките си, както и че не се събраха доказателства неспособността
му да е причинена виновно от самия него, съдът отхвърли предявения от частния
тъжител граждански иск за сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за
причинените неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва, като
неоснователен.
При
този изход на делото, съдът на основание чл.190 от НПК, е осъдил тъжителя да
заплати в полза на РС – Левски направените деловодни разноски в размер на
802.02 лв.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: