№ 7823
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20231110145728 по описа за 2023 година
Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.7,т.1, буква”б” от Регламент (ЕС) 261/2004.
С исковата молба ищецът С. А. А. е предявил установителен иск да бъде признато
със сила на присъдено нещо, че ответникът му дължи сумите : 782,33 лв , представляващи
обезщетение по регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от
11.02.2004г. за закъснял полет № W94553 по направление Бургас -Лондон на 18.07.2022г., и
21 лв, представляващи възстановяване на допълнителни разходи за храна и вода във връзка
със закъснението на полета, заедно със законната лихва въху главниците от датата на
предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК- 15.03.2023г. до окончателното изплащане, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. №
16304/2023г. по описа на СРС,68 състав, срещу която е предявено възражение по чл.414,ал.1
ГПК от длъжника (ответник в настоящото исково производство).
С писмена молба от 28.03.2024г. адвокатът на ищеца е признал извършеното от
ответника плащане на 16.10.2023г. и погасяването на всички претендирани от суми,
включително и разноските и адвокатското възнаграждение по чл.38 ,ал.2 ЗА.
В заседанието на 29.03.2024г. , в което е даден ход по същество на делото, не се явил
представител на ищеца.
Ответникът „У.Е.У.” , действащо чрез „У.Е.У.- КЛОН БЪЛГАРИЯ”КЧТ не е
представил отговор на исковата молба в срока по чл.131,ал.1 ГПК.
С писмена молба от 27.02.2024г. пълномощникът на ответника е признал иска , но е
1
посочил , че всички претендирани от ищеца суми са платени на 16.10.2023г. , като е
представил доказателства за това.
В заседанието на 29.03.2024г. , в което е даден ход по същество на делото, не се явил
представител на ответника.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на иска :
Предявеният установителен иск е ДОПУСТИМ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването му , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
16304/2023г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
Относно основателността на иска :
Предявеният иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Страните по делото не спорят, че за ищеца са възникнали твърдените в исковата
молба вземания по чл.7,т.1, буква”б” от Регламент (ЕС) 261/2004 срещу ответника за
заплащане на сумите : 782,33 лв , представляващи обезщетение по регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. за закъснял полет №
W94553 по направление Бургас-Лондон на 18.07.2022г., и 21 лв, представляващи
възстановяване на допълнителни разходи за храна и вода във връзка със закъснението на
полета, заедно със законната лихва въху главниците от датата на предявяването на
заявлението по чл. 410 ГПК- 15.03.2023г. до окончателното изплащане, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 16304/2023г. по описа на
СРС,68 състав. Тези вземания се твърдят в заявлението по чл.410 ГПК и в исковата молба
, а ответникът изрично ги признава с писмената молба от 27.02.2024г.
Не е спорно по настоящото дело и, че след предявяването на исковата молба
ответникът е платил изцяло на ищеца дължимите суми , т.е. че вземанията са погасени
поради изпълнение (плащане). Това се установява от представеното от ответника платежно
нареждане , удостоверяващо плащането на 16.10.2023г. на сумата от 1 878,78 лв , която
според посоченото от адвоката на ответника в писмената молба от 27.02.2024г. и от
адвоката на ищеца в писмената молба от 28.03.2024г. включва погасяване на следните
задължения : 782,33 лв обезщетение за закъснял полет ; 29,53 лв – разходи за престоя
поради закъснението на полета ; 65 лв законна лихва ; 25 лв държавна такса за заявлението
по чл.410 ГПК , 25 лв държавна такса за исковата молба , 480 лв адвокатско възнаграждение
в заповедното производство и 480 лв адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА по настоящото
исковото производство.
2
Независимо, че плащането на сумата от 1 878,78 лв е извършено след предявяването
на иска по настоящото дело, на основание чл.235,ал.3 ГПК то следва да бъде взето предвид
от съда .
Тъй като претендираните вземания за главниците са погасени, предявеният
установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.7,т.1,
буква”б” от Регламент (ЕС) 261/2004 е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло,
както и претенцията за законната лихва от датата на предявяването на заявлението по
чл.410 ГПК до плащането ( 65 лв), тъй като ищецът не поддържа тази претенция , а и тя
също е погасена поради изпълнение (плащане).
Относно разноските по делото :
Въпреки че установителният иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.7,т.1, буква”б” от Регламент (ЕС) 261/2004 не е уважен (отхвърлен е поради
погасяване на вземанията в хода на съдебното производство) на ищцовата страна следва
да бъдат присъдени разноски , тъй като ответникът е дал повод за завеждане на
исковата молба, доколкото плащанията не са били извършени до датата на предявяване на
исковете , а след това. Според установената съдебна практика на СГС и на ВКС ищецът
има право на разноски и при отхвърляне на исковете поради погасяване на вземанията от
ответника след предявяването на исковата молба.
По настоящото дело ищецът е извършил разноски, представляващи платената
държавна такса (25 лв). По заповедното гр.д. № 16304/2023г. ищецът като заявител също е
извършил разноски , представляващи платената даржавна такса за предявяване на
заявлението по чл.410 ГПК (25 лв). Тези разноски по заповедното и по исковото дела обаче
са платени от ответника , което не се оспорва от ищеца видно от изявлението на
пълномощника му в писмената молба от 28.03.2024г. поради което не следва да бъдат
присъдени на ищеца.
Със заповедта по чл.410 ГПК по гр.д. № 16304/2023г. на СРС, 68 състав на заявителя
(ищец по насотящото исково дело) е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 480
лв , което също е платено от ответника и това се признава от пълномощника на ищеца с
писмената молба от 28.03.2024г. Поради тази причина с настоящото решение не следва да се
присъжда адвокатско възнаграждение на ищеца за заповедното гр.д. № 16304/2023г. на
СРС, 68 състав.
По настоящото исково дело пълномощникът на ищеца – адвокат Г. Й. Г. с писмената
молба от 28.03.2024г. претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ,ал.2
ЗА , въпреки че признава , че ответникът е платил и това възнаграждение в размер на 480
лв. Следователно тази претенция на адвоката на ищеца следва да бъде отхвърлена.
Дължимата от ответника сума е платена на ищеца , като отказът на ищеца да я плати на
адвоката касае отношенията между ищеца и пълномощника му , но не и отношенията на
ищеца или на пълномощника му с ответника , който е изпълнил задължението си за
плащане на разноските по делото и няма основание за осъждането му с настоящото
решение да ги плати повторно.
3
Съдът не присъжда разноски на ответника, тъй като исковете са отхвърлени поради
плащане на претендираните вземания след предявяването на исковата молба. Според
съдебната практика в тези случаи ответникът няма право на разноски.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от „У.Е.У.” чрез „У.Е.У.- К.Б.
ЕИК: 1111 с адрес на управление: гр. София 1540, Зона Летище София, сграда ИВТ,
против С. А. А. , ЕГН: ********** , със съдебен адрес : гр. София, ул. 111 чрез адв. Г.
Й. Г., положителен установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.7,т.1, буква”б” от Регламент (ЕС) 261/2004 . за признаване за установено , че
ответницата дължи на ищеца сумите : 782,33 лв (седемстотин осемдесет и два лева и
тридесет и три стотинки), представляващи обезщетение по регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. за закъснял полет № W94553 по
направление Бургас -Лондон на 18.07.2022г., и 21 лв (двадесет и един лева), представляващи
възстановяване на допълнителни разходи за храна и вода във връзка със закъснението на
полета, заедно със законната лихва въху главниците от датата на предявяването на
заявлението по чл. 410 ГПК- 15.03.2023г. до окончателното изплащане, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 16304/2023г. по описа на
СРС,68 състав, както и за присъждане на разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на адвокат Г. Й. Г. , гр. София, ул. 111 за присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА за процесуално представителство на ищеца С.
А. А. по настоящото исково гр.д. № 45728/2023г. на СРС, 68 състав в размер на 480 лв
(четиристотин и осемдесет лева).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4