РЕШЕНИЕ
№ 3797
гр. Пловдив, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20215330116567 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД, предявени от Д. Г. Д. , ЕГН **********, чрез адв. Ц. Т., против Н. К. Г., ЕГН
**********.
Ищцата твърди, че с ***, вписан в Служба по вписванията под ***, й е учредено
право на ползване върху следния недвижим имот: *** ***, със застроена площ 131,04 кв.м,
състоящ се от антре и коридор, дневна, кухня, две спални, баня, тоалетна, помещение за
пералня, килер, гардероб, лоджия и балкон. Сочи, че собственикът, учредил вещното право
на ползване пожизнено и безвъзмездно, е нейният с. М. И. Г.. Посочва, че от момента на
учредяване на право на ползване до 2015 г. е обитавала необезпокоявано жилището.
Поддържала същото в безупречен вид и хигиена, извършила основен ремонт със собствени
средства още при покупката на жилището, обзавела го също със собствени средства. Ищцата
поддържа, че през месец октомври 2015 г. нейният с. и с. му – ответницата Н. Г., се върнали
от чужбина, като ищцата била помолена да им отстъпи ползването на апартамента, с оглед
на това да задоволят временно жилищните си нужди. Ищцата отправила нотариална покана
до М. И. Г. и Н. К. Г., с която ги уведомила, че им се предоставя едномесечен срок от
получаване на поканата, в който да върнат ключовете от жилището. До изтичане на дадения
едномесечен срок ищцата получила ключовете от М. Г., като той напуснал жилището с
помощ от полицейските органи, тъй като ответницата му отказала достъп до неща от първа
необходимост. Твърди се, че до момента на подаване на исковата молба в съда М. И. Г. не
живее в апартамента. Ответницата Г. получила лично нотариалната покана на 15.03.2021 г.,
но и към момента на подаване на исковата молба в съда, не е предала ключовете от
процесния недвижим имот на ищцата, не го е напуснала, нито заплащала наем, който
ищцата поискала и за което ответницата била поканена чрез искова молба с вх. № 31856 от
15.06.2021 г., депозирана пред Районен съд – Пловдив.
Ищцата поддържа, че ответницата се е обогатила за нейна сметка, без да има
основание за това, спестявайки си месечния наем, който би заплащала за ползването на
1
апартамента, като твърди, че по този начин е лишена от възможността да ползва жилището,
включително чрез отдаването му под наем, каквото право претендира, че има като негов
ползвател.
Предвид изложеното, от съда се иска да осъди ответницата Н. К. Г. да заплати на
ищцата Д. Г. Д. сумата в размер от 1200 лв., която представлява обезщетение за лишаването
й от възможността да ползва процесния недвижим имот в периода 15.06.2021 г. – 15.10.2021
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба в съда –
20.10.2021 г., до окончателното изплащане, както и обезщетение за забава в размер на
сумата от 16,75 лв. за периода 15.06.2021. – 20.10.2021 г.
Ангажират се доказателства.
Претендират се сторените по делото разноски;
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника
Н. К. Г. чрез адв. Д. У. със становище за неоснователност на предявения иск. Сочи, че това е
втора искова молба със същия предмет, но за последващ период. Ответницата твърди, че
процесният недвижим имот е лична собственост на нейния с. М. Г. – с. на ищцата. Същият
имот бил придобит от него през 2001 г. преди сключване на техния граждански брак. Не се
оспорва фактът, че в полза на ищцата е учредено право на ползване върху процесния
недвижим имот. Твърди се, че в периода 2006 г. – 2015 г. ответницата и с. й са живели в А..
През 2009 г. сключили граждански брак, от който имат две родени малолетни деца. Сочи, че
считано от 2015 г., когато се върнали от чужбина, ответницата, нейният с. М. Г. и двете им
малолетни деца обитават процесния имот в гр. П., който се твърди, че представлява семейно
жилище по смисъла на СК. От началото на 2021 г. отношенията между ответницата и
нейния съпруг се влошили драстично, като се посочва, че срещу него е издадена заповед за
незабавна защита. Поддържа, че ищцата, като м. на с. й М. Г., е солидарна със своя син и не
се интересува от това, че жилището е обитавано не само от ответницата, но и от двете
малолетни деца. Ответницата посочва, че няма друго жилище и няма къде да отидат да
живеят с децата. Сочи се, че ищцата е отправила нотариална покана, с която уведомявала, че
предоставя едномесечен срок от получаване на поканата, в който да напуснат жилището.
Ответницата получила нотариалната покана на 15.03.2021 г. Твърди, че съпругът й,
съгласувано със своята майка, уж в изпълнение на отправената до него нотариална покана,
напуснал семейното жилище на 15.03.2021 г., но няколко дни по-късно се върнал там и
семейните им проблеми продължили.
Оспорва твърдяното от ищцата в исковата молба обстоятелство, че с. й М. Г., е
предал доброволно ключовете си от апартамента на своята м., тъй като едва на 10.05.2021 г.
той принудително бил изведен от полицаи от процесното жилище в изпълнение на издадена
Заповед за незабавна защита № 57/28.04.2021 г. по гражданско дело № 7065/2021 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, ІІІ брачен състав.
На 25.04.2021 г., прибирайки се с децата в жилището, ответницата установила, че не
може да влезе в жилището, тъй като ключалката била сменена от ищцата и нямали достъп.
Твърди, че всички лични вещи – нейни и на децата, както и работните й принадлежности,
останали заключени вътре и ответницата била принудена да спре работа, да излезе в отпуск,
за да гледа децата, които не можели да посещават детска градина и училище, тъй като
всички дрехи, обувки, учебници останали заключени в процесното жилище. Това
продължило от 25.04.2021 г. до 10.05.2021 г., когато ответницата Г. получила ключове за
апартамента от нейния с. М. Г. през полицаите, които изпълнили заповедта за защита.
Ответницата изтъква, че сама полага грижи за двете малолетни деца и не получава каквато и
да било финансова помощ.
Предвид изложеното, моли исковата претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендира направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание на 07.11.2022г. ответник Н. Г. оттегля пълномощията на
адв. У., не желае да упълномощи друг адвокат. Заявява изрично, че признава иска, наясно е с
2
признанието на иска. Заявява изрично желание за постановяването на Решение при
признание на иска. Завява, че е наясно с последиците от признанието на иска. Не възразява
за разноските, заявява, че е готова да плати всичко.
Ищецът чрез адв. Т. в открито съдебно заседание на 07.11.2022г. предвид
извършеното от ответника признание заявява, че желае постановяването на Решение при
признание на иска.
Съдът след като се запозна със становището на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК
намира следното.
Направеното признание на иска от ответник Г. по съществото си е процесуално
действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за
основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно
положение, т.е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на
насрещните позиции на страните. Признанието е в извършено до приключване на съдебното
дирене в настоящата инстанция и след като изрично ответника е заявил, че е наясно с
последиците от признанието. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237 ал. 3
от ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната
може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда лично от нея, признатото право не
противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск по
гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да
зачете извършеното признание, уважавайки предявените искове на това основание.
Предвид на горното следва да бъде постановено Решение, което се основава на
признанието на иска доколкото и ищеца заявява желание затова, без да се излагат
допълнителни мотиви, поради което и следва да бъде осъдена ответницата Н. К. Г. да
заплати на ищцата Д. Г. Д. сумата в размер от 1200 лв., която представлява обезщетение за
лишаването й от възможността да ползва процесния недвижим имот в периода 15.06.2021 г.
– 15.10.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата
молба в съда – 20.10.2021 г., до окончателното изплащане, както и обезщетение за забава в
размер на сумата от 16,75 лв. за периода 15.06.2021. – 20.10.2021 г.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищцата следва да бъдат присъдени сторените от
нея разноски в размер на сумата от общо 1050 лева съгласно представения списък на л. 75 от
делото.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. К. Г. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Д. Г. Д.
с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 1200 лв., която представлява обезщетение за
ползването без правно основание на апартамент № *** за периода 15.06.2021 г. – 15.10.2021
г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от подаване на исковата молба
в съда – 20.10.2021 г., до окончателното й изплащане, както и обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 15.06.2021г. до 20.10.2021 г в размер на сумата от
16,75 лв.
ОСЪЖДА Н. К. Г. с ЕГН ********** с адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Д. Г. Д. с
ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 1050 лева разноски за настоящата инстанция по гр.д.
№ 16567/2021г. по описа на РС – Пловдив;
Решението е подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Пловдив в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4