Р Е Ш Е Н И Е
№………./24.04.2020г.,
гр.Пазарджик
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ,гражданска
колегия, ІІ въззивен състав, в публично заседание проведено на тринадесети
февруари през две хиляди и двадесета година ,в състав
Председател:
Красимир Ненчев
членове :Албена Палова
Мариана Димитрова
с участието на
секретаря Г.М., като изслуша докладваното от съдия Мариана Димитрова гр.дело № 47
по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
С решение № 1280 постановено на
30.09.2019г. по гр.дело № 4212 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2018г. ,
е прието за установено,че Г.М. дължи на „Т.Б.“ЕАД сумата в размер на 101,87
лева представляваща стойността на незаплатени далекосъобщителни услуги за
абонатен номер №********* за периода 05.10.2015г.-04.02.2016г. ; осъдена е Г.М.
да заплати на „Т.Б.“ЕАД сумата в размер на 558,41 лева-представляваща
стойността на незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 12.08.2015г.
за периода м.02.2016г.-м.07.2017г. Присъдени са съдебно-деловодни разноски.
Ответницата в първоинстанционното
производство Г.М. с въззивна жалба подадена от адв. Д.Ц. обжалва в срок
решението като твърди,че същото е неправилно. Единствения въведен в жалбата
довод е ,че между страните в процеса не са налице валидни облигационни
отношения ,тъй като в договора за мобилни услуги от 03.07.2015г. ,допълнителното
споразумение към договора за мобилни услуги от 12.08.2015г., което споразумение
е във връзка с Договор за лизинг на устройство от 12.08.2015г. ,както и в
приложенията към тях, не са спазени разпоредбите на ЗПК и ЗЗП,защото
шрифта/размера на буквите/ на писане в тях е по-малък от 12,което водело до
нарушаване на чл.5,ал.1 и ал.4 от ЗПК,така информацията в тях не е четлива,
ясна и разбираема,и чл.5,ал.1 и ал.2 от ЗЗП. Искането е обжалваното решението
да бъде отменено, а договора за мобилни услуги и договора за лизинг да бъдат
прогласени като нищожни,и исковите претенции отхвърлени като неоснователни.Претендират
се сторени съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба с изложени подробни съображения за нейната
неоснователност.
Жалбата
е депозирана от страна, имаща интерес и право на обжалване, в предвидения от
закона срок. Изпълнени са и другите изискуеми от закона задължения, поради
което е допустима.
При
извършената проверка по чл. 269 от ГПК въззивната инстанция констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Пазарджишкият окръжен съд като съобрази
наведените от жалбоподателя доводи за
незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт и събраните по делото
доказателства-поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съдът е сезиран с
обективно съединени претенции по чл. 422, ал.1 във
връзка с чл. 415, ал.1 ГПК от "Т.Б." ЕАД – гр.София против Г.Р.М.
за признаване установеност на вземането в размер на сумата от 101,87 лева представляваща
неиздължена цена на ползвани далекосъобщителни услуги по договор с клиентски
номер ********* ; сумата в размер на 558,41 лева-представляваща стойността на
лизингови вноски по договор за лизинг от 12.08.2015г. ,ведно с присъждане на
законната лихва,считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.
За приеме,че исковите
претенции са основателни първоинстанционният съд не е намерил нарушение на разпоредбата
на чл. 5, ал.1
ЗЗП в сключения между страните договор за мобилни
услуги, тъй като е приел,че не се касае за договор за кредит.В сключените между
страните договор за лизинг и допълнителните споразумения информацията е вписана
на български език ,ясна и четлива е.
Съдът е приел,че
страните са обвързани от валидно възникнали помежду им облигационни
отношения,поради което за ответницата е възникнало валидното задължение за заплащане
на сумите по представените фактури
относно доставка на услуги по договорите. По делото не е установено договорът
за мобилни услуги ,допълнителното споразумение и договорът за лизинг, а така
също и приложените по делото фактури ,всички те да са изписани на изключително
дребен шрифт /по малък от 12/ за да се възприеме тезата на жалбоподателят ,че
за потребителя е бил неподходящ за възприемане като неясен и нечетлив текста на
документите,и съдържанието им ,съобразно изричните формални изисквания на чл.5, ал.1 и ал.2 от Закона за защита на
потребителя за необходимост от яснота, четливост и
разбираемост на предоставяната от търговеца информация, в писмена форма на
шрифт не по-малък от 12. С оглед на това,съдът е приел наведения от жалбоподател довод за несъответствие
на представените договори, допълнителни споразумения, а по делото и Общи
условия с изискването на чл. 5, ал.1 и ал.2 от Закона за защита на
потребителите за неоснователен.
Изводите на първоинстанционния съд са правилни:
Договорът не е
бланкетен, нито е неясен или неразбираем. В договора за мобилни услуги, доп.
споразумение и договора за лизинг не са налице уговорки във вреда на
жалбоподателката ,които да не отговарят на изискването за добросъвестност и да водят
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя.
Възражението за липса
на доказателства, че на ответницата е предоставена предварителна информация
относно условията на договора, която да е вярна, пълна, четлива, ясна и
разбираема, което е в нарушение на чл. 5, ал. 2 от ЗЗП е
неоснователно, тъй като ответницата изрично е декларирала и потвърдила, че е
запозната с клаузите на договора, още повече, че същата е потребител на
услугите от дълго време,и сегашните им отношения са новирани.Не са нарушени и
разпоредбите на чл. 143-148 от Закона за защита на
потребителите, в т. ч. чл. 143, т.9 и т.10 от ЗЗП,
тъй като не се установява на ответницата да е наложено с договора приемането на
клаузи, с които тя да не е имала възможност да се запознае преди сключването на
договора.
Съвкупната преценка
на доказателствата по делото води до извод, че между страните са били налице
законовите изисквания за възникване на валидно облигационно правоотношение по
описаните договори, още повече ,че същото е новирано и потребителят е бил
запознат с предложенията на оператора,какъвто извод е извел и първоинстанционния
съд, което прави основателни предявените от ищеца искове за заплащане на
претендираните по делото суми.Не на последното място, настоящият въззивен
състав съобрази,че на основание чл.154,ал.1 от ГПК в определените от
процесуалния закон срокове жалбоподателят следваше да докаже своите твърдения.В
тази насока по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на заявените от
жалбоподателя твърдения. Не може да се
приеме за основателно възражението, че клаузите на договора за мобилни услуги и
лизинг не са формулирани ясно и недвусмислено, а договорите са съставен на
шрифт, който не е достатъчно видим и четлив, тъй като в договора и доп.
споразумения достатъчно ясно и подробно са описани уговорените между страните
условия ,вида на получения телефон, неговата цена и размера на месечните
вноски,които следва да се заплащат след издаване на съответната фактура, в
която освен лизинговата стойност е калкулирана и стойността на мобилните
услуги.
По така изложените
съображения предявените от ищеца обективно съединени претенции се намират за основателни
и от въззивната инстанция, което прави неоснователна жалбата, а обжалваното
решение като правилно подлежи на потвърждаване.
Водим от горното и на
основание чл. 271, ал.1
от ГПК, Пазарджишкият
окръжен съд
Р
Е
Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 1280 постановено на 30.09.2019г. по гр.дело № 4212 по описа на Пазарджишкия
районен съд за 2018г.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.3 ,т.1 от ГПК.
Председател:
членове: