№ 75
гр. Плевен, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20214400500968 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение №1086/09.10.2021г.,постановено по гр. дело №
2269/2021г.,РС-Плевен е осъдил на основание чл.452,ал.3 от ГПК ОБЩИНА
гр.Плевен да заплати на Д.И.Д., ЕГН**********, гр.Павликени сумата от
6 158,00лв. като главница, представляваща сбор от сумите,които Община-
Плевен като трето задължено лице е превеждало ежемесечно в по-малко на
ЧСИ Н.В. ,с район на действие Пл.ОС по изп.д.№194/2015г. ,за периода
08.04.2016г.-02.11.2017г.,ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска-06.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата,като за разликата
до претендираните 6 551,00лв. е отхвърлил иска като неоснователен и
недоказан.
Със същото решение Пл.РС е осъдил на осн.чл.86 от ЗЗД ОБЩИНА
гр.Плевен да заплати на Д.И.Д., ЕГН**********, гр.Павликени сумата от
1 876,48лв.-лихва за забава върху главницата за периода 05.04.2018г.-
05.04.2021г.,като за разликата до претендираните 1996,18лв., е отхвърлил иска
1
като неоснователен и недоказан.
На осн.чл.78,ал.1 от ГПК РС е осъдил ОБЩИНА гр.Плевен да заплати на
Д.И.Д., ЕГН**********, гр.Павликени деловодни разноски за първата
инстанция в размер на 1423,36лв. съразмерно с уважената част от исковете.
На осн.чл.78,ал.3 от ГПК е осъдил Д.И.Д., ЕГН********** да заплати на
ОБЩИНА гр.Плевен сторените деловодни разноски в размер на 27,24лв.
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Постъпила е въззивна жалба от ОБЩИНА гр.Плевен ,чрез пълномощника
й адв.В. П. от Пл.АК против горепосоченото решение на Пл.РС ,като се
излагат доводи за недопустимост и неправилност на същото.Твърди се,че
решението на РС е недопустимо,тъй като в ИМ липсва петитум,така както е
посочено,че искът е предявен на осн.чл.452,ал.3 от ГПК.Петитумът на ИМ не
е уточнен и с подадената допълнителна молба от 01.07.2021г.
На следващо място въззивникът твърди,че неправилно РС е определил
размера на дължимата главница ,а оттам и на дължимата лихва за забава.По
отношение на втория спорен по делото въпрос:“Правилни и законосъобразни
ли са действията на третото лице –Община Плевен при възникнала
конкуренция на запори от различни съдебни изпълнители по различни
изпълнителни дела в различен период от време-ситуация,при която
работодателят е получил повече от едно запорно съобщение от различни
съдебни изпълнители по отношение на възнаграждението на един и същи
работник и ли служител?“,РС е стигнал до неправилен извод и е постановил
решението си в противоречие с практиката на съдилищата и на ВКС.Нормата
на чл.452,ал.3 от ГПК е ясна и категорична и от систематичното й място
следва,че уредената солидарна отговорност на лицата от органите на
управление на третото лице се отнася до плащането,което третото лице е
направило на длъжника,а не на други кредитори.Въззивникът счита,че ако се
приеме ,че Община Плевен дължи като трето задължено лице суми за
процесния период като по-малко платени на ЧСИ Н.В. по процесното
изпълнително дело,то тази сума е в размер на 296,94лв./стр.7 и 8 от ССЕ/
като главница и съответната лихва към нея.
Моли окръжния съд да постанови решение,с което да обезсили
обжалваното решение на Пл.РС като недопустимо и да върне делото на
същия съд за ново разглеждане от друг състав или –алтернативно да отмени
2
обжалваното решение като неправилно и по съществото на спора да отхвърли
предявения изцяло като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна по подадената
въззивна жалба.В отговора се излагат подробни мотиви относно
допустимостта и правилността на обжалваното решение,постановено от
Пл.РС.Моли да бъде потвърдено решението на Пл.РС изцяло като
правилно,със законните от това последици.Претендират се деловодни
разноски.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от страните и
доказателствата по делото, намира за установено следното :
Въззивната жалба е неоснователна.
Решението на Районен съд-Плевен е правилно и законосъобразно.
На първо място следва да се отбележи,че решението на Пл.РС е
допустимо,като РС правилно е квалифицирал предявените обективно
съединени осъдителни искове като такива по чл.452,ал.3 от ГПК и чл.86,ал.1
от ЗЗД.Ищецът не е задължен да посочи с ИМ правното основание на
претенцията си,макар че това е сторено от него.Съдът квалифицира
предявените искове по основание въз основа на изложените факти и
обстоятелства в исковата молба.Правилно РС е квалифицирал главния иск
като такъв по чл.452,ал.3 от ГПК.
Постановеното решение от Пл.РС е правилно и обосновано на събраните
по делото доказателства. Съгласно разпоредбата на чл.452,ал.3 от ГПК
взискателят и присъединилите се кредитори могат да искат плащане от
третото задължено лице въпреки плащането,което то е направило на
длъжника,след като му е било връчено запорното съобщение. Лицата от
органите на управление на третото задължено лице отговарят солидарно с
него.
Фактическият състав на чл.452,ал.3 от ГПК обхваща следните
елементи:ищецът да има качеството на кредитор с изискуемо вземане спрямо
длъжник за твърдяната сума,да е връчено запорно съобщение на ответника в
качеството му на трето задължено лице и след връчването на запорното
съобщение ответникът да не е извършил плащане в съответния размер по
3
образуваното изпълнително дело.
По делото са събрани безспорни доказателства,от които е видно,че
„БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“АД по силата на сключен договор за кредит
е имала качеството на кредитор и взискател,а впоследствие след сключен
договор за цесия от 28.09.2016г. и връчено съобщение за извършената цесия
по чл.99,ал.3 от ЗЗД на 03.01.2017г.-ищецът Д.И.Д. е конституиран като
взискател по изп.д.№194/2015г. по описа на ЧСИ Н.В..Безспорно е
установено ,че ответната Община Плевен има качеството на трето задължено
лице по смисъла на чл.508 от ГПК вр.чл.452,ал.3 от ГПК,като на 03.02.2016г.
в Община Плевен е постъпило запорно съобщение по горепосоченото
изпълнително дело на ЧСИ Н.В. срещу длъжник Б.Д.Я.Не е спорно и
обстоятелството,че този запор е първи по ред постъпил по отношение на този
длъжник.
Не е спорно и обстоятелството,че в Община -Плевен са постъпили и
последващи запорни съобщения по други изпълнителни дела със същия
длъжник,като от м.април 2017г.Община Плевен е започнала да изпълнява по
всички наложени запори еднакви по размер суми.
Въззивната инстанция споделя правните изводи на РС относно основния
по делото спорен въпрос,а именно дали са били правилни и законосъобразни
действията на Община –Плевен в качеството й на трето задължено лице при
възникналата конкуренция на запори.Съгласно чл.508,ал.1 от ГПК в дадения
законов срок третото задължено лице следва да съобщи на съдебния
изпълнител признава ли за основателно вземането и готово ли е да го
плати,има ли претенции от други лица върху същото вземане,наложен ли е
запор и по други изп.листове върху това вземане и по какви
претенции,превежда ли суми по банкова сметка на длъжника ,банката ,в която
е открита сметката и размера на сумата.Поканата за даване на това обяснение
се съдържа в самото съобщение за налагане на запора.Ако третото лице не
оспорва задължението,то внася дължимата от него сума по сметката на
съдебния изпълнител.С писмо от 21.03.2017г. ответната Община Плевен е
уведомила ЧСИ Н.В.,че наложения запор върху вземането на длъжника Б.Я. е
първи по ред на постъпване,не е оспорила задължението,не е направила
възражения и е започнала да изплаща суми съобразно наложения запор.С
оглед така събраните и неоспорени от страните доказателства,правилно РС е
4
приел,че следва да се приложи наложилият се в практиката подход запорите
да се изпълняват в поредността на налагането им,респ. на приемането им от
работодателя-първо изцяло да се изпълни първият наложен по време запор.
Изпълнението на запорите при конкуренция на запори,следва да се
извършва по поредността на налагането им.
С оглед данните от заключението на вещото лице и на осн.чл.162 от ГПК
съдът е изчислил сумата,която ответникът е изплатил по последващи
запори,след наложения по изп.д.№194/2015г. на ЧСИ В.,като тази сума
представлява и сумата,която взискателят по изп.д.№194/15г. –ищецът Д.Д. е
получил в по-малко,вследствие изпълнението по всички наложени запори
върху вземането на длъжника Б.Я. от Община- Плевен.На практика така
платените суми по другите запори представляват суми,платени в полза на
длъжника,тъй като по този начин той се освобождава от задълженията си по
другите изпълнителни дела в размер на платената по конкретния запор сума.
Въз основа на изчислената главница за процесния период в размер на
6 158,00лв.,РС е изчислил и дължимата лихва за забава.За разликата до
претендираните суми РС е отхвърлил претенциите като неоснователни и
недоказани.
Предвид изложеното следва да бъде потвърдено решението на РС-Плевен
като допустимо,правилно и законосъобразно.
При този изход на делото въззивната Община-гр. Плевен следва да
заплати направените от въззиваемия Д.И.Д. деловодни разноски за
настоящата инстанция в размер на 960,00лв. адв.възнаграждение съобразно
представения списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК Решение
№1086/09.10.2021г. на РС-Плевен, постановено по гр. дело № 2269/2021г. по
описа на същия съд.
ОСЪЖДА ОБЩИНА-гр. Плевен ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Д.,
ЕГН**********, гр.Павликени направените деловодни разноски за
5
настоящата инстанция в размер на 960,00лв.- адв.възнаграждение съобразно
представения списък по чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6