Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Ловеч, 21.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми
състав, в публично заседание на десети март през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря...............Петя
Маринова.............................и в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2460 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, съобрази:
Отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от ТП НА НОИ
– ЛОВЕЧ, представлявано от Директора Б.А.Б., срещу „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД – гр.
София, в която се твърди, че между страните
е сключен договор № 1005-10-20 от 31.10.2017 г. на основание чл. 112 от Закона
за обществените поръчки с предмет: „Доставка на нетна електрическа енергия и
избор на координатор на балансираща група за сгради на ТП на НОИ – Ловеч“, с
обект в **********************.
Съгласно чл. 8, ал. 2
от договора изпълнителят („МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД) се задължил ежемесечно да издава
единна фактура на възложителя, включваща консумираната активна електрическа
енергия за определения месец, отчетена по измервателния уред на съответната
измервателна точка, по определената в чл. 7, ал. 1 от договора единична цена за
1 /един/ MWh, акциз по чл. 20, ал. 2, т.
17 от ЗАДС, такса „задължения към обществото“, всички мрежови услуги, ДДС,
както и нормативно определени добавки към цената на електрическата енергия
съгласно ЗЕ и ПТЕЕ с подробна разбивка. Датата на издаване на фактурата е до 10
(десет) календарни дни след изтичане на календарния месец, за който ще се
извършва плащането, а отчетен период е един календарен месец. Предложената от
„МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД цена за 1(един) MWh нетна активна електрическа
енергия за ниско напрежение била 84.93 лева без включен ДДС.
Посочва се, че с писмо
с изх.№ МЕ-5594 от 12.07.2019 г. „Мост Енерджи“ АД уведомило ищеца, че в
резултат на трайно повишаващата се цена на електрическата енергия на свободния
пазар, КЕВР със свое решение № Ц-19 от 01.07.2019 г. е определила нова „цена за
задължения към обществото“, като разликата в тази компонента от цената на
електрическата енергия за крайните потребители на свободния пазар е с цел да се
компенсира тежестта от високата пазарна цена на електрическата енергия. Изпълнителят
им указал също, че считано от 01.07.2019 г. крайната цена за снабдяване на
обектите се запазва и остава непроменена, като разликата в цената за задължения
към обществото ще покрие повишението на пазарната цена на електрическата
енергия.
Ищецът посочва, че в
отговор на горното писмо, уведомили ответното дружество с писмо с изх.№ 1030-10-145#1/17.07.2019 г.,
че стойността на добавката „задължение към обществото“ е по действащо решение
на КЕВР за одобрена „цена за задължение към обществото“ и в договора не е
предвидена възможност компонент от цената на електрическата енергия да
компенсира по-високата пазарна цена на електрическата енергия, а именно
разликата в цената за задължение към обществото да покрие повишението на
пазарната цена на електрическата енергия.
Твърди се още, че до
01.07.2019 г. фактурите, които дружеството представяло за плащане, съдържали
подробна разбивка на крайната цена, съобразно клаузите на сключения договор и
относимото законодателство.
В представените от
"Мост Енерджи" АД - гр. София фактури, а именно фактура №
**********/01.10.2019 г. за продажба на ел. енергия за периода от 01.09.2019 г.
- 30.09.2019 г. и фактура № **********/01.11.2019 г. за продажба на ел. енергия
за периода от 01.10.2019 г. - 31.10.2019 г. до обект: ********. „********, не
били посочени цените на отделните компоненти, които формират общата цена на
доставената електрическа енергия, а именно: активна енергия, акциз и задължения
към обществото. В общата цена и на двете фактури било включено прогнозиране и
балансиране, което е в противоречие с клаузи на договора и приложенията към
него. Първата фактура била на обща стойност 2690.77 лева с ДДС, а втората – на
обща стойност 3374.30 лева с ДДС. В тази връзка се твърди, че от страна на ТП
на НОИ - Ловеч били изпратени писма до доставчика, с искане за издаване на
коректни фактури, но до настоящия момент същият не е предоставил коректна
фактура, по която да бъде извършено плащане. При това положение ищецът счита,
че ответното дружество не е представило доказателства по какъв начин е
формирана сумата, при което не е изяснено каква методика е използвана от страна
на дружеството за определяне на паричния еквивалент и не може да се направи
категоричен извод за дължимост на сумите, посочени и в двете фактури, и че именно
претендираният размер от ответното дружество е дължим от страна на ищеца
съгласно договора.
Посочва се още, че на
22.11.2019 г. от страна на ищеца е извършено плащане по установените
задължения, като преведените суми били до размера на реално дължимото, след
приспадане на по-високо отразената от изпълнителя „цена за задължения към
обществото“, а именно: по фактура № **********/01.10.2019 г. за отчетен период
от 01.09.2019 г. до 30.09.2019 г. е платена сума в размер на 2 447.54
лева, а по фактура № **********/ 01.11.2019 г. за отчетен период от 01.10.2019
г. до 31.10.2019 г. - платена сума в размер на 3 060.65 лева. Платена била
и лихва в размер на 47.99 лева, от която 32.79 лева по първата фактура и 15.20
лева по втората фактура, или общо платена сума в размер на 5 556.18 лева.
Ищецът посочва, че сумата
в размер на 556.88 лева представлява неплатената от тяхна страна разлика по
описаните по-горе фактури и счита същата за недължима, поради факта, че
доставчикът на електроенергия при измерването, отчитането и фактурирането на
потребената от тях електроенергия умишлено не е съобразил действията си с
утвърдената с решение на КЕВР нова „цена за задължения към обществото“ в размер
на 19.57 лв./MWh, без ДДС. Изтъква още, че „цената
за задължения към обществото“ се определя от КЕВР и е част, компонент от
единната фактура, която доставчикът предоставя на крайния клиент т.е.
доставчикът „инкасира“ съответната сума, която е константа и не подлежи на
промяна от негова страна. В договора, а и в относимото законодателство не била
предвидена възможност компонент от цената на електрическата енергия да
компенсира автоматично по-високата пазарна цена на електрическата енергия, а
именно: разликата в „цената за задължение към обществото“ да покрие повишението
на пазарната цена на електрическата енергия. Според ищеца, извършването на
действия по нерегламентирано прихващане и компенсиране на отделните компоненти
от крайната цена, представлява грубо погазване на правата на крайните
потребители и неспазване решенията на компетентния регулатор - КЕВР.
Ищецът заявява, че не
оспорва количествата изразходвана електрическа енергия, а претендира, че
фактурираните от „Мост Енерджи“ АД стойности не отговарят на договора, както и
на държавно регулираните цени.
Въз основа на
изложеното, ищецът моли за постановяване на решение, с което да бъде признато
за установено между страните, че ТП на НОИ - Ловеч не дължи на „Мост Енерджи“
АД - гр. София сумата в общ размер от 556.88 лева по фактура №
**********/01.10.2019 г. за продажба на ел. енергия за периода от 01.09.2019 г.
до 30.09.2019 г. и фактура № **********/01.11.2019 г. за продажба на ел.
енергия за периода от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен
отговор от ответника, с който е направено възражение, че исковата молба е
недопустима, като предявена от ненадлежна страна – лице, което не притежава
юридическа и в частност процесуална правосубектност, тъй като териториалните
подразделения на НОИ не са самостоятелни юридически субекти. Изложено е съображение
и за неоснователност на предявения иск, тъй като в процесния договор били
уговорени параметри на цената, които не са нарушени от страна на „Мост Енерджи“
АД и не е налице нарушение от дружеството на договорни клаузи.
С
определението си от 14.02.2020 г. по чл. 140 от ГПК, съдът е отхвърлил
възражението на ответника, че ищецът не разполага с процесуална правоспособност
да предяви настоящия иск. В тази връзка съдът е отбелязал, че според чл. 27 ал. 1 от ГПК, процесуално
правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право, а съгласно
ал. 2, процесуално правоспособни са и държавните учреждения, чиито ръководители
са разпоредители с бюджет. Съгласно чл. 30 ал. 2 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/, първостепенен
разпоредител с бюджета на държавното обществено осигуряване е управителят на
Националния осигурителен институт, а второстепенни разпоредители с бюджета на
държавното обществено осигуряване в териториалните поделения на Националния
осигурителен институт са техните ръководители /ал. 3/. Следователно по аргумент
от чл. 30 ал. 3 от КСО във вр. с чл. 27 ал. 2 от ГПК, ТП на НОИ са процесуално
правоспособни да предявяват искове.
В
съдебно заседание, ищецът се представлява от пълномощника си юрисконсулт
Кирилова, която поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В представени писмени бележки
доразвива съображения за основателност на претенцията.
Ответникът „МОСТ
ЕНЕРДЖИ“ АД, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по
същество.
От събраните по
делото доказателства, както и от доводите на страните, всички преценени
поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
Безспорно е по делото, че между ищеца ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ НА НОИ –
ЛОВЕЧ, като възложител, и ответника „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД, като изпълнител, на основание чл. 112 от Закона за обществените
поръчки, е сключен посочения в исковата молба и
приложен към нея Договор № 1005-10-20 от 31.10.2017 г., с предмет: „Доставка
на нетна електрическа енергия и избор на координатор на балансираща група за
сгради на ТП на НОИ – Ловеч“, с обект в **********************.
Видно от клаузата
на чл. 7 ал. 1 в Раздел III „Цена и
начин на плащания“ от посочения договор, страните уговорили, че цената за
доставка на 1(един) MWh нетна
активна електрическа енергия за ниско напрежение е 84.93 лева без включен ДДС,
предложена от участника в ценовото предложение. В тази цена не се включва
цената за акциз по чл. 20 ал. 2, т. 17 от Закона за акцизите и данъчните
складове /ЗАДС/, определената с решение на КЕВР такса „задължение към
обществото“, мрежови услуги /такси за пренос и достъп към електроразпределителната
и електропреносната мрежа/, ДДС, както и нормативно определени добавки към
цената на електрическата енергия съгласно ЗЕ и ПТЕЕ /чл. 7 ал. 4 от договора/. Според
чл. 8 ал. 1 от същия, възложителят следва да заплаща на изпълнителя реално
потребените количества нетна активна електрическа енергия в лева за MWh, а съгласно ал. 2 изпълнителят следва ежемесечно да
издава единна фактура на възложителя, включваща консумираната активна
електрическа енергия за определения месец, отчетена по измервателния уред на
съответната измервателна точка, по определената в чл. 7, ал. 1 от договора
единична цена за един MWh, акциз по
чл. 20, ал. 2, т. 17 от ЗАДС, такса „задължения към обществото“, всички мрежови
услуги, ДДС, както и нормативно определени добавки към цената на електрическата
енергия съгласно ЗЕ и ПТЕЕ с подробна разбивка. Датата на издаване на фактурата
е до 10 (десет) календарни дни след изтичане на календарния месец, за който ще
се извършва плащането, а отчетен период е един календарен месец. В чл. 25 т. 12
от договора също е предвидено задължение за изпълнителя да издава оригинални
фактури за реално потребените количества нетна активна електрическа енергия на
ниско напрежение, отчетена от средствата за търговско измерване в обектите на
възложителя, в съответствие с чл. 8 от договора.
С
Решение № Ц-11/01.07.2018 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране на РБ
/КЕВР/ е утвърдена, считано от 01.07.2018 г., цена за задължения към обществото
в размер на 36.75 лв./MWh, без ДДС. В
решението е посочено, че цената за задължения към обществото се заплаща от
присъединените към електроенергийната система крайни клиенти на свободния пазар
на електрическа енергия, клиентите на доставчика от последна инстанция,
крайните снабдители и електропреносното и електроразпределителните дружества за
закупената електрическа енергия за покриване на технологични разходи.
Видно
от представена от ищеца фактура № **********/31.07.2018 г., издадена му от
доставчика – ответник „Мост Енерджи“ АД относно продажба на електрическа
енергия, са посочени поотделно мярка, количество и цена на активната енергия,
акциз по чл. 20 ал. 2, т. 17 от ЗАДС и на „задължения към обществото“.
С
Решение № Ц-19/01.07.2019 г. на КЕВР, считано от 01.07.2019 г., е утвърдена
нова цена за задължения към обществото в размер на 19.57 лв./MWh, без ДДС.
По повод това решение,
ответникът „Мост Енерджи“ АД отправил писмо с изх.№ МЕ-5594 от 12.07.2019 г. до
ищеца ТП на НОИ-Ловеч /вх.№ 1030-10-145/15.07.2019 г./, в което посочил, че за
новия регулаторен период 01.07.2019 г. – 30.06.2020 г., в резултат от трайно
повишаващата се цена на електрическата енергия на свободния пазар, КЕВР с
решение № Ц-19 от 01.07.2019 г. е определила нова „цена за задължения към
обществото“, като разликата в тази компонента от цената на електрическата
енергия за крайните потребители на свободния пазар е с цел да се компенсира
тежестта от високата пазарна цена на електрическата енергия. В тази връзка
дружеството – изпълнител уведомило ищеца, че считано от 01.07.2019 г., крайната
цена за снабдяване на обектите му с електрическа енергия се запазва и остава
непроменена, като разликата в цената за задължения към обществото ще покрие
повишението на пазарната цена на електрическата енергия.
С писмо с изх.№
1030-10-145#1/17.07.2019 г.
ищецът отговорил на ответното дружество, че съгласно ценовото предложение на
дружеството, неразделна част от сключения между тях договор, стойността на
добавката „задължение към обществото“ е по действащо решение на КЕВР за
одобрена „цена за задължение към обществото“ и в договора не е предвидена
възможност компонент от цената на електрическата енергия да компенсира
по-високата пазарна цена на електрическата енергия, а именно разликата в цената
за задължение към обществото да покрие повишението на пазарната цена на
електрическата енергия. В писмото си, ищецът изразил становище, че описаният от
ответното дружество начин за формиране на цената, считано от 01.07.2019 г., е
различен от договорения и представлява неизпълнение на поетите от дружеството
договорни задължения.
Видно от издадената от доставчика "Мост Енерджи" АД на получателя ТП на НОИ-Ловеч фактура № **********/01.10.2019 г. за продажба и разпределение на ел. енергия за отчетен период от 01.09.2019 г. до 30.09.2019 г. до обектите на ищеца: ********. „Върш********, общата стойност на сделката е 2690.77 лева с ДДС, като в частта „продажба на електрическа енергия“ са посочени общото количество и общата цена на доставката на електрическа енергия, включваща активна енергия, прогнозиране, балансиране, ЗО и акциз.
По същия начин
е оформена и фактурата за следващия отчетен период, а именно фактура №
**********/01.11.2019 г. за периода от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г., с обща
стойност на сделката 3374.30 лева с ДДС, като в частта „продажба на
електрическа енергия“ са посочени общото количество и общата цена на доставката
на електрическа енергия, включваща активна енергия, прогнозиране, балансиране,
ЗО и акциз, т.е. и в двете фактури и съответните приложения към тях липсва
посочване на цената на отделните компоненти, които формират общата цена на
доставената електрическа енергия, а именно: активна енергия, акциз и задължения
към обществото.
След получаване на
всяка от посочените фактури са изпратени две писма от ТП на НОИ - Ловеч
съответно с изх.№ 1030-10-235/04.11.2019 г. и изх.1029-10-5477/12.11.2019 г. до
доставчика, с искане за издаване на надлежно оформени фактури в срок от три
работни дни от получаване на писмото, с посочване на цените на отделните
компоненти, които формират общата цена на доставената електрическа енергия, а
именно: активна енергия, акциз и задължения към обществото, съгласно
изискванията на чл. 8 ал. 2 от сключения договор.
Не се спори, че от
страна на доставчика - изпълнител не са издадени нови коригирани фактури.
Видно от приложените
платежни нареждания от 22.11.2019 г. и справки за платените суми по двете
фактури, ищецът извършил плащане на задълженията си, като преведените суми по
банковата сметка на изпълнителя били до размер след приспадане на по-високо
отразената от него „цена за задължения към обществото“, а именно: по фактура №
**********/01.10.2019 г. за отчетен период от 01.09.2019 г. до 30.09.2019 г. е
платена сума в размер на 2 447.54 лева, като е приспадната сумата 243.23
лева, а по фактура № **********/01.11.2019 г. за отчетен период от 01.10.2019
г. до 31.10.2019 г. - платена сума в размер на 3 060.65 лева и приспадната
сумата от 313.65 лева, или общ размер на неплатен остатък по двете фактури:
556.88 лева. Платена била и лихва за просрочие в размер на 47.99 лева, от която
32.79 лева по първата фактура и 15.20 лева по втората фактура.
При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, за недължимост на сумата в общ размер от 556.88 лева, представляваща неплатен остатък от цената за доставена електрическа енергия за обектите на ищеца в гр. Ловеч и в гр. Тетевен за отчетен период от 01.09.2019 г. до 30.09.2019 г. и от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г.
Съдът
счита, че за ищеца е налице правен интерес от търсената по този ред защита, тъй
като с издадените две фактури от 01.10.2019 г. и от 01.11.2019 г., посочени по-горе,
сумата се претендира от ответника и липсват доказателства същата да е
заплатена.
При
отрицателния установителен иск, ответникът е активната страна, която следва да
докаже с всички допустими доказателства отричаното от ищеца право, в случая
вземане.
По делото е
безспорно, че ищецът е потребител на доставяна от ответното дружество
електроенергия по силата на сключения между тях Договор № 1005-10-20/31.10.2017
г. за доставка на нетна електрическа енергия. Ищецът не оспорва количествата
изразходена електрическа енергия за процесния период. Спорният по делото въпрос
е в какъв размер доставчикът е следвало да начисли дължимата такса за
„задължения към обществото“ и следвало ли е да съобрази актуалното за процесния
период Решение на КЕВР № Ц-19/01.07.2019 г. относно определения размер на тази
такса.
Установи се, че
съгласно договора между страните цената за доставка на 1(един) MWh нетна активна електрическа енергия за ниско
напрежение е 84.93 лева без включен ДДС, като в тази цена не се включва
определената с решение на КЕВР такса „задължение към обществото“.
Безспорно е, че
за процесния период е относимо приетото Решение на КЕВР № Ц-19/01.07.2019 г., с
което е утвърдена новата цена за задължения към обществото в размер на 19.57
лева/MWh, без ДДС, считано от 01.07.2019 г. Следователно, за
процесния период на доставка на ел. енергия – от 01.09.2019 г. до 31.10.2019
г., това е приложимата цена за „задължения към обществото“ и в този размер е
следвало да бъде начислена при фактуриране на доставката на ел. енергия, като
доставчикът е следвало да спази задължението си по чл. 25 т. 12 във връзка с
чл. 8 ал. 2 от договора – да издаде единна фактура на потребителя, включваща
консумираната активна електрическа енергия за определения месец, отчетена по
измервателния уред на съответната измервателна точка, по определената в чл. 7,
ал. 1 от договора единична цена за един MWh, акциз по чл. 20, ал. 2, т. 17 от ЗАДС, такса
„задължения към обществото“, всички мрежови услуги, ДДС, както и нормативно
определени добавки към цената на електрическата енергия съгласно ЗЕ и ПТЕЕ с
подробна разбивка. Процесните две фактури за отчетния период от 01.09.2019 г.
до 30.09.2019 г. и от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г. не съдържат тази подробна
разбивка, като в тях са посочени общото количество и общата цена на доставката
на електрическа енергия, включваща активна енергия, прогнозиране, балансиране,
ЗО и акциз, за разлика от фактурата от 31.07.2018 г., в която поотделно са посочени количеството и цената на всеки
от тези компоненти. При това положение, предвид неспазеното от страна на ответника
- доставчик договорно задължение относно съдържанието на процесните фактури с
изискуемата „подробна разбивка“ по горепосочените компоненти, не може да се
направи извод как е формирана общата стойност на сделката, тъй като не е
посочена цената на отделните компоненти, при което възниква съмнение относно
законосъобразността на методиката при формиране на цената, а оттам и на нейната
дължимост, още повече, че не се представиха доказателства от ответника относно
начина на формиране на цената по отделните компоненти.
От
договора между страните стана ясно, че таксата
„задължение към обществото“ е тази, която е определена с решение на КЕВР. Както
се посочи, за процесния период приложима е новата цена, утвърдена с Решението
на КЕВР № Ц-19/01.07.2019 г., считано от 01.07.2019 г. Съдът намира за
незаконосъобразен подхода на изпълнителя – доставчик, който при отчитане и
фактуриране на потребената електроенергия за процесния период, не е приложил
действащата цена за „задължения към обществото“, а очевидно е приложил
предходната такава, с аргумента, че крайната цена за снабдяване се запазва и
остава непроменена, като разликата в цената за задължения към обществото ще
покрие повишението на пазарната цена на електрическата енергия. Този подход
действително представлява „нерегламентирано прихващане“, тъй като за
приложението му не е получено съгласие от насрещната страна, а и същият не
намира опора нито в договора, нито в относимото законодателство, предвид
липсата на регламентирана възможност компонент от цената на електрическата
енергия да компенсира по-високата пазарна цена на енергията, а именно:
разликата в цената за „задължения към обществото“ да покрие повишението на
пазарната цена на електрическата енергия. Ето защо, действайки в нарушение на
договора, който има силата на закон между страните /чл. 20а от ЗЗД/, ответникът
незаконосъобразно е начислил по-висока цена на „задължения към обществото“, при
неспазване на утвърдената от компетентния орган актуална цена, поради което
съдът счита, че разликата над реално дължимата цена по този компонент в общ
размер от 556.88 лева, останала като неплатен остатък по двете фактури, не се
дължи.
По
изложените съображения, предявеният отрицателен установителен иск за
недължимост на посочената сума, се явява основателен и следва да бъде
уважен.
При този изход
на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, определено
съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК /изм. ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ във вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
На основание чл.
78 ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметката на Ловешкия районен съд сумата 50.00 лева, представляваща държавна
такса в производството по делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, че ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ НА НОИ – ЛОВЕЧ, ЕИК
1210825210115, с адрес: гр. Ловеч, бул. „България“ № 44, представлявано от
Директора Б.А.Б., не дължи на „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 118, БЦ „АБАКУС“, сумата в общ размер от 556.88 лв. /петстотин петдесет и шест лева и осемдесет и осем
стотинки/, представляваща неплатен остатък от цена за продажба на електрическа
енергия в частта на начислена такса за „задължения към обществото“ по фактура №
**********/01.10.2019 г. за периода от 01.09.2019 г. до 30.09.2019 г. и фактура
№ **********/01.11.2019 г. за периода от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г.
ОСЪЖДА „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 118, БЦ „АБАКУС“, да заплати
на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ НА НОИ – ЛОВЕЧ, ЕИК 1210825210115, с адрес: гр.
Ловеч, бул. „България“ № 44, представлявано от Директора Б.А.Б., сумата 100.00 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 118, БЦ „АБАКУС“, да заплати
по сметката на Ловешкия районен съд сумата 50.00
лв. /петдесет лева/, представляваща държавна такса в производството по
делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: