РЕШЕНИЕ
№ 164
гр. Разград, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
Петя П. Колева
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20253300500411 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Х. Х. Я. чрез пълномощник против Решение № 280/ 23.
04. 2025 г. по гр. д. № 903/ 24 г. по описа на РС Разград, с което жалбоподателят е осъден да
заплати на З. С. Г. сумата 2300 лв. /две хиляди и триста лева/ обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК,
осъществено на 16.04.2023г. в гр. *****, обл. *****като се заканил с убийство против
личността на З. С. Г. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, ведно със законната лихва от датата на деликта - 16.04.2023г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата 276 лв. /двеста седемдесет и шест лева/ -
разноски, съразмерно с уважената част от иска, като отхвърля иска в останалата му част до
първоначално предявения размер от 8500 лв. Със същото решение се отхвърля иска,
предявен от З. С. Г. срещу Х. Х. Я. за сумата 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ обезщетение
за причинени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по
НОХД №597/2023 г. по описа на РС – Разград, като неоснователен и недоказан. Осъжда З. С.
Г. да заплати на Х. Х. Я. сумата 115 лв. /сто и петнадесет лева/ - разноски, съразмерно с
отхвърлената част от първоначално предявения иск. Осъжда Х. Х. Я. да заплати по сметка
на Районен съд – Разград сумата 492 лв. /четиристотин деветдесет и два лева/,
представляващи държавна такса и възнаграждение на вещо лице. В жалбата се излагат
1
доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда
правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на
закона, поради което молят да бъде отменено. Изложени са подробни съображения.
Постъпила е въззивна жалба от З. С. Г. чрез пълномощник против същото решение на
районния съд в частта, в която е отхвърлен предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди в пълния размер, като твърди, че решението е необосновано и моли
да бъде постановено друго от въззивния съд, с което да уважи предявения иск до
първоначално предявения размер.
Постъпила е частна жалба против постановеното Определение от 30. 06. 2025 г. в
производство по реда на чл. 248 от ГПК, с което молбата на въззивника Х. Х. Я. е оставена
без разглеждане.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбите депозирани срещу него в
обжалваната част, разгледани по същество се явяват неоснователни.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети
за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са
основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща
към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Безспорно е, че с определение влязло в сила на 13.12.2023 г. е одобрено споразумение
по НОХД №597/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Разград, с което Х. Х. Я. се признава за
виновен в това, че на 16.04.2023г. в гр. Цар Калоян, обл. Разград се заканил с убийство
против личността на З. С. Г. и А. А. Р. и двете от гр. *****, обл. ****и против личността на
техни ближни, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването
му - престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, като му е наложено наказание при
условията на чл.54 от НК пет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание
чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.
Съгл. чл. 300 от ГПК, определението за одобряване на споразумението, имащо
последица на влязла в сила присъда, е задължително за гражданския съд по въпросите
извършено ли е деянието; неговата противоправност; виновен ли е деецът.
С оглед на това, няма спор по основание за претърпените от З. С. Г. неимуществени
вреди. Спорът е за размера на овъзмездяването на вредоносния резултат.
Според показанията на св. Р. Р. – син на ищцата, На 16. 04. 2023 г. Х. дошъл в техния
двор, започнал да вика „Ше ви убия, ще ви заровя при баща си.“ Запхочнал разправията,
защото преди това баща му се обесил и търсел виновник за това. Р. казал на Х. да излезе от
двора им, но той започнал да обижда жените – майка му и жена му – наричал ги „Курви,
проститутки“. Р. взел една пръчка, за да го изгони и той излязъл навън, като продължил да
вика, че ще ги убие, ще ги зарови при баща си. Х. Х. Я. бил 2-3 седмици в България след
2
инцидента. Майка му и жена му на Р. Р. много се уплашили от заплахите му и това
продължило доста време. Дори и сега, когато Х. е в чужбина, майка му пак се страхувала да
излезе да пазарува и да ходи на работа.
Св. Н. Ч. – дъщеря на ищцата, дава показания, че А. й се обадила, плачейки и тя
отишла в дома на майка си. Чула, докато била отвън, че отправя заплахи и размахва с ръце.
Страхът у майка й продължавал доста време, както и досега.
Св. С. С. дава показания, че Х. и З. били в обтегнати отношения.През м. април 2023 г.
З. била на улицата, пред магазина, тогава покрай нея с колата си минал бащата на Х. - Х.,
който направил към нея някакъв жест с ръка. З. го разбрала погрешно, казала на съпруга си
Л. и от тогава Л. не преставал да го тормози. Предполагали, че Х. не можал да преживее
обидата, че е закачал по някакъв начин З. и затова се обесил.В деня на инцидента,
свидетелят видяла Х. да минава покрай дома на З., на улицата през това време излязъл синът
й Р.. Двамата започнали на висок глас да викат, да си крещят заплашително, агресивно, без
физически контакт. З. и А. също били там. Свидетелят издърпал Х. и си тръгнали. Х. тежко
преживял смъртта на баща си. През м. май, известно време след случката си заминал за
*****, където живеел.
Св. Ю. С. М. дава показания, че чувала от съселяни, че Л. все се карал с Х., защото
поздравил, подхвърлил някаква дума на З., тя казала на Л.. Казала му, че Х. й имал мерак и
кавгата започнала. Седмица след случката със З., Х. се обесил. Х. не бил способен да
направи такива работи, за които говорела З., бил много тих човек. Цялото село говорело, че
Л. бил виновен за смъртта на Х..
Според заключението на СПЕ, заканите, заплахите и проявената недвусмислена
агресия са подействали стресогенно на ищцата към момента на конфликта. Тревожните
симптоми обикновено се проявяват най-силно до месец след стресогенното събитие и не
продължават повече от 6 месеца. Към момента на прегледа и изследването са
идентифицирани някои соматовегетативни симптоми /нарушения в съня/, опасения и
безпокойство, но негативните чувства и преживявания не са довели до тежки психични
последици за нея. Няма данни за възникнали патологични отклонения и разстройство в
психичната сфера в следствие на отправените заплахи. Страховите чувства обикновено имат
силен емоционален пълнеж в момента на ситуацията на заплаха, като следва да отшумят
няколко дни след събитието.
При тези данни, съдът приема, че е неоснователно възражението на двамата
жалбоподатели Х. Х. Я. и З. С. Г., че присъденото от районния съд обезщетение не отговаря
на критериите за справедливост. Въззивните им жалби с изложени доводи в този смисъл, са
неоснователни. Разрешаването на въпроса за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, като последица от телесни увреждания е свързан с критерия за
справедливост, според чл. 52 от ЗЗД, постановяващ в най-пълна степен компенсиране на
вредите на увреденото лице. Претърпените увреждания, за които се претендира обезщетение
за неимуществени вреди от З. С. Г. са установени от съдебно-психологическата експертиза и
3
гласните доказателства. От показанията на св. Р. и Ч. се установява, че ищцата преживяла
силен страх от заплахите на ответника. Страхът продължил, според тях доста време. Според
заключението на СПЕ, тревожните симптоми обикновено се проявяват най-силно до месец
след стресогенното събитие и не продължават повече от 6 месеца. Няма данни за възникнали
патологични отклонения и разстройство в психичната сфера в следствие на отправените
заплахи. Може да се направи извод, че по естеството си инцидентът е предизвикал стрес,
уплаха и негативни душевни изживявания у ищцата в момента на ситуацията на заплаха и за
не толкова продължителен период от време от около един месец след нея. От показанията на
св. С. и М. се установява, че ответникът живее в Белгия и 2-3 седмици след събитието е
отпътувал от страната, поради което реална заплаха за ищцата след заминаването на
ответника не е съществувала и на нея и е било известно това обстоятелство. Съобразявайки
тежестта на уврежданeто, обстоятелствата, при които е настъпило, продължителността и
интензивността на психическите страдания на ищцата, съдът намира, че справедливото по
размер обезщетение за търпените неимуществени вреди възлиза на 2300 лв., като
съответстващо на общовъзприетото понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД, така както е
определено и от районния съд.
Неоснователна е частната жалба от Х. Х. Я. против Определение от 30. 06. 2025 г.
Съгл. чл. 80 от ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда
списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната
инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за
разноските . Ответникът не е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК, поради
което искането му по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските
законосъобразно е оставено без разглеждане. Следва да се има предвид и че според договора
за правна защита и съдействие, договореното възнаграждение е 1 500 лева, но е
удостоверено, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, а останалата
част ще бъде заплатена до първото съдебно заседание. Доказателства за плащането му не са
представени. Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат
да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Когато възнаграждението е заплатено в брой,
този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е
приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява,
че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В този
смисъл е т. 1 от ТР № 6/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения, въззивната инстанция приема, че решението на
районния съд в обжалваната част е правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 280/ 23. 04. 2025 г. по гр. д. № 903/ 24 г. по описа на
4
Разградския районен съд в частта, с която Х. Х. Я. е осъден да заплати на З. С. Г. сумата
2300 лв. /две хиляди и триста лева/ обезщетение за причинени неимуществени вреди в
резултат на престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, осъществено на 16.04.2023г. в гр.
*****, обл. ***** като се заканил с убийство против личността на З. С. Г. и това заканване
би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, ведно със законната лихва от
датата на деликта - 16.04.2023г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 276 лв.
/двеста седемдесет и шест лева/ - разноски, съразмерно с уважената част от иска, както и в
частта, с която се отхвърля иска до първоначално предявения размер от 8500 лв. и З. С. Г. е
осъдена да заплати на Х. Х. Я. сумата 115 лв. /сто и петнадесет лева/ - разноски, съразмерно
с отхвърлената част от първоначално предявения иск, както и в частта, с която Х. Х. Я. е
осъден да заплати по сметка на Районен съд Разград сумата 492 лева разноски за държавна
такса и възнаграждение за вещо лице.
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 30. 06. 2025 г., постановено на осн. чл. 248 от ГПК,
с което молбата на въззивника Х. Х. Я. е оставена без разглеждане.
В останалата част, с която е отхвърлен иска, предявен от З. С. Г. срещу Х. Х. Я. за
сумата 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ обезщетение за причинени имуществени вреди,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по НОХД №597/2023 г. по описа на
РС – Разград, като неоснователен и недоказан , решението като необжалвано е влязло в
сила.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните с касационна жалба пред ВКС .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5