Р
Е Ш Е Н И Е
№ 78
гр.
Перник 02.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият
окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и девети
януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Милена Даскалова
Членове: Кристиан
Петров
Роман Николов
при
секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдия Даскалова възз.
гр. дело № 830 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 1424/18.10.2019г.,
постановено по гр.д. № 1871/2019г. по описа на Пернишкия районен съд е осъдено “Електрисите” ЕООД,
гр. Перник да заплати на Г.М.Р. сумата от 1471,85лв., представляваща
възнаграждение за м. април
2016г., 419,90лв.,
представляващаи законна
лихва за забава, считано от 26.05.2016г. до 18.03.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата от 1471,85лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба; сумата от 69,31лв., представляваща трудово
възнаграждение за м. май
2016г., 19,16лв., представляваща
законна лихва за забава, считано от 26.06.2016г. до 18.03.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 69,31лв., считано от датата на подаване на
исковата молба; сумата от 120,70лв.,
представляваща обезщетение
за неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху главницата
от 120,70лв., считано от датата на подаване на исковата молба, като е
отхвърлена исковата претенция за сумата от 2053,62лв., представляваща
обезщетение за командировъчни дневни разходи, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, както и за
разликата от горепосочения уважен размер за сумата от 69,31лв., представляваща трудово
възнаграждение за м. май
2016г. до пълния предявен размер от 95лв.
Г.М.Р. е обжалвал в срок решението
в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск за сумата от 2053,62 лв, както и в частта му, с
която е осъден да заплати дължавна такса, като моли същото да бъде отменено и искът
да бъде уважен.
"Електрисите" ЕООД, гр. Перник не е изразило
становище по жалбите.
Пернишкият окръжен съд, извършвайки проверка на
обжалваното решение по повод въззивната жалба, събраните по делото
доказателства и доводите на страните, установи следното:
Г.М.Р. е поискал да бъде осъдено "Електрисите" ЕООД
да му заплати 1471,85лв., представляваща размер на трудово възнаграждение за м.
април 2016г., ведно със законната лихва за забава, считано от 26.05.2016г. до
18.03.2019г. в размер на 419,90лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно й изплащане;
сумата от 95,00лв., представляваща размер на трудово възнаграждение за м. май
2016г., ведно със законната лихва за забава, считано от 26.06.2016г. до
18.03.2019г. в размер на 19,16лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба; сумата от 120,70лв.,
представляваща нетния размер на дължимо обезщетение за неползван платен годишен
отпуск, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба, сумата от 2053,62лв., представляваща дължимо
обезщетение за командировъчни дневни разходи, ведно със законната лихва.
Ответното дружество не е изразило становище по исковете.
Установено по делото е, че между "Електрисите"
ЕООД и ищеца е бил сключен трудов договор № ***, по силата на който ищецът е
приел да изпълнява длъжността "***" срещу основно месечно трудово
възнаграждение от 420 лв., платимо веднъж месечно до 25-то число, който договор
е сключен на осн. чл.68, ал.1, т.2 КТ- до завършване на определена работа. На 06.04.2016г.
е сключено споразумение за предоставяне на временна работа на основание чл.
107с, ал. 2 КТ между ищеца и ответника, в което е посочено място на работа в
Република Франция, заплата 10 евро/час и дата на явяване в
предприятието-ползвател- 11.04.2016г. Уговорен е срок на действие на
споразумението от 14.01.2016г. до 14.06.2016г. Със заповед от 10.05.2016 год.,
трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т.4 от КТ.
По делото е приложено копие на фиш за заплати на
“Електрисите” ЕООД за м. април 2016г., от което се установява, че ищецът е
отработил 14 дни в месеца.
От заключението на изслушаната съдебно-икономическа
експертиза се установява, че не е изплащано трудово възнаграждение на ищеца. Възнаграждението
за м. април 2016г. е 1471,85лв., възнаграждението за м. май 2016г. е в размер
на 69,31 лв., размерът на обезщетението по чл. 22 КТ е в размер на 120,71лв. Командировъчна
заповед за изпращането на ищеца в Република Франция не е била представена от
ответното дружество, чието счетоводство вещото лице е проверило. По отношение
на командировъчни разходи в какъвто и да е размер не е наличен документ,
удостоверяващ платени разходи.
Районният съд е отхвърлил иска за сумата от 2053,62 лева, представляваща
дължимо обезщетение
за командировъчни дневни разходи, ведно със законната лихва, а в останалата й част исковата
претенция е уважена. За да отхвърли иска, съдът е приел, че съгласно чл. 215 ал. 1 КТ, при командироване по чл. 121 ал.1, работникът или служителят има право да
получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни
пари при условия и в размери, определени от МС. С доклада по чл. 146 ГПК, съдът
е указал на ищеца, че в негова доказателствена тежест пада доказването на
дължимото обезщетение за командировъчни дневни разходи. В хода на делото не са
ангажирани доказателства, които да установяват наличие на командировъчна
заповед, респ. размера на командировъчните разходи, респ. да сочат на
основателност на предявената искова претенция. От изслушаната
съдебно-икономическа експертиза се установява, че командировъчна заповед за
изпращането на ищеца не е била представена от ответното дружество, чието
счетоводство вещото лице е проверило. По отношение на командировъчни разходи не е наличен
документ, удостоверяващ платени разходи.
Решението на районния съд е валидно и допустимо, като
относно правилността му на основание чл. 269 ГПК, въззивният съд е ограничен от
релевираните въззивни основания в жалбата.
Г.М.Р. е обжалвал решението в частта му, с която е
отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ Изложени са
съображения, че още с исковата молба е направено искане за представяне
трудовото досие на работника, а с доклада си съдът е задължил ищеца да докаже
размера на командировъчните разходи, а не и основанието за дължимостта им.
Позовава се на разпоредбата на чл. 161 ГПК, тъй като ответното дружество не е
представило личното трудово досие на ищеца.
Жалбата е неоснователна.
Поначало командироването следва да бъде извършено с
писмена заповед, но липсата на такава не освобождава работодателя от
задължението да компенсира работника или служителя за претърпените от него
неудобства от изпълнението на работата в друго населено място. И в двете
хипотези обаче на основание чл. 154 , ал.1 ГПК ищецът е длъжен да установи
фактите, на които основава своите искания и в този смисъл в тежест на ищеца е
да установи предпоставките за ангажиране отговорността на работодателя. В случай,
че с доклада си съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест или пък
докладът е непълен, то предвид разрешението дадено в т.2 от ТР № 1/2013 г., на
ОСГТК на ВКС, въззивната инстанция не дължи нов доклад, но страната разполага с
възможността по чл. 266, ал.3 ГПК да поиска пред въззивната инстанция делото да
бъде попълнено с всички онези доказателства, които не са били събрани поради
пропуски на първоинстанционния съд при доклада. В случая доказателствени
искания, основани на чл. 266, ал.3 ГПК, не са направени с жалбата. Същевременно
обаче съдът констатира, че независимо от начина на разпределение на доказателствената
тежест, съдът е уважил направените от ищеца доказателствени искания и е било
изискано личното трудово досие на работника, което не е представено от
ответното дружество. Наред с това по делото е приета съдебно- икономическа
експертиза, при изготвяне на която вещото лице е извършило проверка в
счетоводството на ответника, където командировъчна заповед не е намерена. При тези
факти съдът намира, че не може да намери приложение разпоредбата на чл. 161 ГПК
и да се приеме за доказано, че е била издадена от работодателя заповед за
командироване. Според чл. 161 ГПК с оглед на обстоятелствата по делото, съдът
може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за
събиране на допуснати доказателства. В случая, предвид констатациите на вещото
лице, следва, че са налице данни, че такава заповед не е издавана, а страната
няма как да бъде задължена да престави документ, който не се намира у нея. В
този смисл е и определение № 41/4.02.2020 г. на ВКС по гр. д. №3002/2019г.
Наред с това разпоредбата на чл. 161 ГПК се прилага ако страната е била
уведомена за задължението си и е предупредена за прилагането на последиците на
чл.161 ГПК, каквото предупреждение не е отправяно до ответното дружество /определение
№ 363 от 29.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3510/2016 г./
Във връзка с горното, съдът намира, че в случая не е
доказано, че ответното дружество е командировало ищеца, предвид на което и
претенцията за присъждане на командировъчни дневни разходи е неоснователана и
решението в тази му част следва да бъде потвърдено. Съдът не следва да се
произнася по доводите на жалбоподателя, изложени в открито съдебно заседание,
тъй като същите са наведени след изтичане срока за въззивно обжалване.
Решението е обжалвано и в частта, с която ищецът е осъден
да заплати по сметка на ПРС сумата от 157,79 лв.разноски.
Решението в тази му част е незаконосъобразно и следва да
се отмени. Съдът се е произнесъл в противоречие с императивната разпоредба на
чл. 83, ал.1, т.1 ГПК, съгласно която такси и разноски по производството на
делата не се внасят от ищците – работници по искове, произтичащи от трудови
правоотношения. В ГПК няма разпоредба, предвиждаща дължимост на такси и
разноски в случай на отхвърляне на иска, а нормата на чл. 78, ал.6 от ГПК не
може да бъде приложена по аналогия.
Във връзка с горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1424/18.10.2019г., постановено по гр.д.
№ 1871/2019г. по описа на Пернишкия районен съд в частта му, с която Г.М.Р. е
осъден да заплати по сметка на Пернишкия районен съд държавна такса в размер на
157,79 лв.
Потвърждава решението в останалата му обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател : Членове :1. 2.