№ 1753
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20211110146699 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена от П.М. Милчев искова молба,
насочена против ответника „Газ лоджистикс“ ЕАД, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 т. 3 във
вр. с чл. 225 КТ с искане да се постанови решение, с което да бъде отменена Заповед №
207/14.06.2021г., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ /дисциплинарно уволнение/, ищецът да бъде възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност „Обслужващ бензиностанция /газостанция“ и
ответникът да бъде осъден да заплати на М. сумата от 3900.00лв. – обезщетение за времето
през което е останал без работа в резултат на уволнението, дължимо за периода от
14.06.2021г. до 14.12.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на сумата.
Твърди незаконосъобразност на уволнението, тъй като не са му поискани
предварително обяснения за извършените дисциплинарни нарушения, неяснота относно
това, точно какви нарушения на трудовата дисциплина е извършил, както и липса на мотиви
към оспорената заповед за уволнение. Претендира съдебните разноски. Ангажира относими
доказателства.
Ответникът „Газ Лоджистик“ ЕАД, чрез неустановено лице, в срока по чл. 131 ГПК
депозира писмен отговор на ИМ, като оспорва изцяло предявените искове, както и
изложените от ищеца твърдения. Признава, че между страните е съществувало валидно
възникнало трудово правоотношение, че последното ОТВ, определено на ищеца възлизало
на сумата от 650 лв., както и че със Заповед № 207/14.06.2021 г. трудовото правоотношение
е прекратено, поради наложено дисциплинарно уволнение. Твърди обаче, без да представя
доказателства, че оспорената заповед била законосъобразна и не са допуснати нарушения
при прекратяване на трудовото правоотношение. Не възразява срещу приемане на
представените от ищеца писмени доказателства, като същевременно не ангажира насрещни
1
такива.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 т. 3 във вр. с чл. 225 КТ с искане да се постанови решение,
с което да бъде отменена Заповед № 207/14.06.2021г., с която трудовото правоотношение
между страните е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, ищецът да бъде
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и ответникът да бъде осъден да
заплати на П.М. сумата от 3900.00 лв. – обезщетение за времето през което е останал без
работа, в резултат на уволнението, дължимо за периода от 14.06.2021г. до 14.12.2021г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане
на сумата.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
С доклада по делото, съдът е съобщил на страните релевантните за иска факти, както
и е разпределил доказателствената тежест за същите между страните. Указал е на ответника,
че следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че е прекратил
законосъобразно трудовото правоотношение, както и че е наложил най-тежкото
дисциплинарно наказание „уволнение“ при спазване установената в КТ процедура – форма и
съдържание на заповедта, срокове за налагане, установено конкретно нарушение на
трудовата дисциплина, извършено виновно от страна на работника, съответствие на
наложеното наказание с тежестта на нарушението и работодателска компетентност на
лицето, подписало заповедта.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил още за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно, че на 20.09.2019г.
между страните е възникнало трудово правоотношение по силата на сключен трудов
договор № 208/20.09.2019г., че на 06.01.2019г. е сключено допълнително споразумение № 2,
по силата на което трудовото възнаграждение на ищеца е увеличено до размер от 650.00лв.,
че с процесната Заповед № 207/14.06.2021г., трудовото правоотношение между страните е
прекратено, на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
Съгласно чл.190 от КТ дисциплинарно уволнение може да се наложи за: 1. три
закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от
които не по-малко от 1 час; 2. неявяване на работа в течение на два последователни работни
дни;3. системни нарушения на трудовата дисциплина;4. злоупотреба с доверието на
работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения;5. ощетяване на
гражданите от работници или служители в търговията и услугите чрез измама в цената,
теглото, качеството на стоката или услугата; 6. участие в хазартни игри чрез
телекомуникационни средства на предприятието и се възстановяват направените разходи в
пълен размер;7. други тежки нарушения на трудовата дисциплина.
Нито в представената по делото Заповед № 207/14.06.2021 г., нито в хода на
съдебното дирене са представени /или посочени/ доказателства от страна на ответника за
какво точно нарушение на трудовото дисциплина е ангажирал дисциплинарната
отговорност на работника.
От представените от ответника писмени доказателства не се установяват
възложените в тежест на ответника факти и обстоятелства, свързани със законността на
уволнението, като спазване на процедурата по налагане на най-тежкото дисциплинарно
наказание „уволнение“ от страна на работодателя. Няма доказателства, работодателят
/ответник/ да е изслушал работника /ищец/ или да е поискал негови писмени обяснения, вкл.
да събере посочените от последния доказателства, които да подложи на оценка и преценка
преди налагане на наказанието. Съгласно чл.193, ал.2 от КТ, когато работодателят
2
предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му
обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.
Ето защо, при липса на доказателства за спазване на процедурата по чл.193, ал.1 от КТ,
съдът намира, че уволнението е незаконно, тъй като не са спазени формалните изисквания за
ангажиране на дисциплинарна отговорност. Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ е императивна,
като оплакване за неспазването на същата е наведено от страна на ищеца и в исковата
молба.
Въпреки така дадените с доклада указания към страните за релевантните по иска
факти, от страна на ответното дружество не бяха ангажирани никакви доказателства, нито
бяха посочени доказателствени искания, с които да се установи обстоятелството, че от
работника са изискани писмени обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 от КТ. Следва да се
отбележи също, че процесната заповед № 207/14.06.2021 г., не съдържа предвидения в
закона минимум на съдържанието, което да обуслови извода за законосъобразност на
прекратяването на трудовото правоотношение, по см. на разп. на чл.195, ал.1 от КТ,
предвиждаща „дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в
която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага “. Нито в оспорената уволнителна
заповед, нито в друг документ, към който тя препраща, не се сочи конкретно нарушение на
трудовата дисциплина, за което е наложено дисциплинарното уволнение, нито кога е
извършено същото, при което работникът е бил поставен в състояние на „процесуална
изненада“ при връчването на заповедта, с която е прекратено трудовото му правоотношение
по отношение на причините за това. В хода на съдебното дирене по настоящото
производство, ответника отново не представи доказателства за какво конкретно
дисциплинарно нарушение е наложил наказанието, при което и съдът е в невъзможност да
извършва преценката за съответствието на тежестта на нарушението към наложеното
наказание. Но дори и да беше посочил такива доказателства, липсата им в заповедта за
уволнение е съществен порок на последната, който води до нейната незаконосъобразност.
От приложеното на л. 4 по делото копие на Заповед № 207/14.06.2021г., с която трудовото
правоотношение между страните е прекратено, не се установява да са индивидуализирани
признаците на нарушението на трудовата дисциплина, извършено от ищеца, липсват данни
за времето и мястото на извършване на същото, поради което съдът намира, че заповедта не
е мотивирана, съгласно изискванията на материалния закон, което е още едно нарушение на
процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение, обуславящо извода за
основателност на заявената претенция.
Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че исковата претенция с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява изцяло основателна.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е с обуславящо значение за другите два иска по чл.
344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. За основателността на тази претенция в тежест на ищеца е да
докаже надлежно упражнено преобразувателно право по същата норма, да е налице уважен
иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, съвпадение между длъжността, от която ищецът е уволнен и
тази, на която иска да бъде възстановен, както и ако трудовото правоотношение е срочно, да
не е изтекъл срокът по същото.
В случая не е спорно по делото, че трудовото правоотношение между страните е било
безсрочно, поради което и тази искова претенция се явява основателна и следва да се уважи,
като ищеца се възстанови на заеманата преди уволнението му длъжност „Работник,
обслужващ бензиностанция/газстанция“ в „Газ Лоджистик“ ЕАД с код по НКПД 52450001.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ, при незаконно уволнение работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
3
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не
повече от 6 месеца. В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че след
уволнението, за периода от 14.06.2021г. до 14.12.2021г., е останал без работа и не е
получавал трудово възнаграждение, както и че оставането му без работа е в причинна връзка
с уволнението /в т.см. е постановеното Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГК/, както и размера на брутното трудово възнаграждение,
получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.
Съдът намира, че така заявената искова претенция се явява частично основателна,
доколкото от материалите по делото се установи, че ищеца е останал без работа за периода
от 14.06.2021г. до 17.09.2021г.вкл., доколкото видно от Справката за актуалното състояние
на действащите трудови договори за ищеца П.М. /на л.46 от делото/ ищецът е започнал
работа по трудов договор при „Амфион 2015“ ЕООД, с ЕИК *********, като към датата на
приключване на съдебното дирене няма данни същия да е прекратен. Ищецът не ангажира
доказателства, въпреки възложената му тежест, за получаваното от него БТВ при новия
работодател, поради което за периода от 18.09.2021 г. до 14.12.2021 г., искът като
неоснователен и недоказан следва да се отхвърли. Съгласно чл. 228 КТ брутното трудово
възнаграждение за определяне на обезщетението е полученото за месеца, предхождащ
месеца, в който е прекратен трудовият договор.
Със заключението по ССчЕ, прието без възражения от страните, се установява, че
последния пълен отработен месец от ищеца е м.май 2021 г., в който е получил БТВ в размер
на 650 лв. при средно дневно брутно трудово възнаграждение от 38, 24 лв. С оглед
установеното от в.л. и събраните доказателства относно трудовата заетост на ищеца в
процесния период от 14.06. до 14.12.2021 г., се налага извод, че исковата му претенция по
чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ е основателна и следва да се уважи за сумата от
2026,78 лв., формирана по следния начин: три пълни месечни трудови възнаграждение по
650.00лв. за месеците от 14.06. до 14.09.2021 г., както и за 2 р.д. /15,16 септември 2021 г./
съответно по 38, 24 лв. За разликата до пълния предявен размер от 3 900 лв. или за сумата от
1873,22 лв. и периода от 18.09.2021 г. до 14.12.2021г ., иска като неоснователен и недоказан
подлежи на отхвърляне.
По разноските:
Ищецът не е сторил разноски, респективно в негова полза не следва да се присъждат
такива. В полза на адв. М.М. следва да се присъдят разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв. за оказаната от него безплатна правна помощ.
Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и
обстоятелството, че производството се проведе в отсъствие на представител на ищеца,
посредством депозирани писмени становища преди проведените две открити съдебни
заседания от страна на адв. М., намира, че на същия следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в минимален размер по реда на чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което е в общ
размер на 1021,87лв., като размерът е изчислен при съобразяване обстоятелството, че част
от претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ се явява неоснователна.
По аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК, ответното дружество следва да заплати по сметката
на СРС, държавна такса с оглед уважените искови претенции в размер на 231,07лв.
Водим от гореизложеното, съдът на осн. чл.235, ал.1 от ГПК,
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ,
уволнението на П. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Радомир, ул. „Кубрат“ №
2, извършено със Заповед № 207/14.06.2021г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, на
управителя на „ГАЗ ЛОДЖИСТИКС“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Околовръстен път“ № 49.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, П. М. М., ЕГН **********,
на заеманата преди уволнението длъжност „Работник, обслужващ
бензиностанция/газстанция“ в „ГАЗ ЛОДЖИСТИКС“ ЕАД, с ЕИК ********* и код по
НКПД 52450001.
ОСЪЖДА „ГАЗ ЛОДЖИСТИКС“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Околовръстен път“ № 49, да заплати на П. М. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Радомир, ул. „Кубрат“ № 2, на основание чл. 344, ал. 1, т.
3 във вр. с чл. 225 КТ сумата от 2026,78 лв. / две хиляди двадесет и шест лева и седемдесет и
осем ст./- представляваща обезщетение за оставане без работа, вследствие на незаконното
уволнение, извършено със Заповед № 207/14.06.2021г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ,
на управителя на „Газ лоджистикс“ ЕАД, ЕИК *********, за периода от 14.06.2021г. до
17.09.2021г. вкл., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба
10.08.2021г. до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от
1873,22 лв. и периода от 18.09.2021 г. до 14.12.2021г., като неоснователен и недоказан.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта, с която е уважена исковата претенция с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 3 във вр. с чл. 225 КТ, за сумата от 2026,78лв. - обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за периода от 14.06.2021г. до 17.09.2021г. включително.
ОСЪЖДА „ГАЗ ЛОДЖИСТИКС“ ЕАД , ЕИК *********, да заплати на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адв. М.В. М. – АК-Пловдив, сумата от 1021,78 лв. – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА „ГАЗ ЛОДЖИСТИКС“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК, да заплати по сметката на Софийски районен съд сумата от 231,07 лв.
Решението, подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5