№ 229
гр. София, 15.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110210465 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
С електронен фиш серия К № 4440460, издаден от СДВР, на Н. Г. Б. с ЕГН
**********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева на
осн. чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. чл. 21, ал. 1
от ЗДвП.
Недоволно от издадения електронен фиш е останало санкционираното лице, което със
срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна, по съображения, че същият е бил
издаден от технически неизправно автоматично техническо средство за контрол на
скоростта. Навежда се още, че същото АТСС било заснело и друго нарушение, което се
твърди, че жалбоподателката е извършила – то било свързано с липса на сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и не отговаряло
на действителността, доколкото процесното МПС било с валидна застраховка за „ГО“.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, се явява лично и поддържа
депозираната жалба.
Въззиваемата страна - СДВР, редовно призована, не изпраща представител.
Представени са писмени бележки, с които по съображения за законосъобразност на
електронния фиш се моли за неговото потвърждаване и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на контролния орган.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Н. Г. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Нови Искър, ул.
„***********“ № 25.
На 29.01.2021 г. в 14:15 ч. в гр.София, по бул. „Сливница“, лек автомобил марка
„Нисан“, модел „Кашкай“ с регистрационен номер СВ **** РС, собственост на
„/наименование на фирма/“ ЕАД, с ползвател жалбоподателя Б., се движел в посока от бул.
„Константин Величков“ към бул. „Д-р Петър Дертлиев“. По същото време на бул.
„Сливница“ при моста на „Захарна фабрика“, патрул на ОПП-СДВР осъществявал контрол
1
за спазване скоростта на движение чрез автоматизирано техническо средство модел ARH
CAM S1, с идентификационен номер на устройството 1174ee. Системата била въведена в
експлоатация от служител на ОПП-СДВР, а измерването било извършено за времето от
13:00 до 15:00 часа на 29.01.2021г., съгласно приложения Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта.
При преминаване на посочения автомобил в района на контрол, била отчетена
скорост на движение от 63 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч, в рамките на
населеното място. Скоростта на движение била установена с посоченото по-горе техническо
средство чрез изготвяне на фотоснимка, отразяваща, дата, точен час, адрес и географски
координати, разположението на превозното средство на платното за движение и скоростта
му.
Въз основа на тези данни на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП
на жалбоподателя в качеството й на ползвател на превозното средство с рег. № СВ **** РС
бил издаден атакуваният Електронен фиш серия К № 4440460.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
приобщените по делото писмени доказателства – Електронен фиш серия К № 4440460,
комбинирана застрахователна полица № BG/06/120001964551, справка за регистрация и
собственост на МПС, Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните
работи за утвърждаване на образец на електронен фиш, Протокол от проверка № 60-С-
ИСИС/28.09.2020 г., Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от
07.09.2017 г., Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на
скоростта от 29.01.2021 г., Ежедневна форма на отчет, справка за намерени фишове от АИС-
АНД, справка за нарушител/водач на жалбоподателя Н. Б., писмено уведомление от СО
ведно с копие от проект за организация на движението в процесния участък от пътя, както и
веществени доказателствени средства - фотоснимка, изготвена с използваното техническо
средство, както и фотоснимка на разположението на АТСС в режим на готовност.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са логични,
последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и
в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране на който и да е от
доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното
производство и съдебното следствие.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване,
в рамките на преклузивния срок, с оглед на което е допустима. Разгледана по същество,
жалбата се явява основателна по съображения, различни от изложените в нея.
Съдът счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването
на оспорения от санкционираното лице електронен фиш, като съдържанието на същия е в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, налични са всички задължителни
реквизити, изброени изрично и изчерпателно в изречение второ на посочената разпоредба, а
именно: данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото за доброволното заплащане.
Съгласно § 1а, т. 63 от ДР на ЗДвП, електронния фиш представлява „електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи“, т. е. изявлението е създадено чрез
автоматична обработка на данни от информационна система. При това съдът счита, че в
конкретния случай са изпълнение предпоставките за издаване на оспорения от
санкционираното лице електронен фиш, в частност експлоатацията на автоматизираната
система, използвана за контрол на скоростта.
Избраният за реализиране отговорността на жалбоподателя процесуален ред, а
2
именно чрез издаване на електронен фиш, а не на АУАН и НП по правило се явява
законосъобразен и съответен на нормативната уредба, актуална към момента на деянието.
Нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП предвижда че „при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”. Понятието за
автоматизирано техническо средство или система е легално дефинирано в § 6, т. 65 от ДР на
ЗДвП – „уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган“. Видно от посоченото в
цитираната разпоредба, техническото средство може да бъде както стационарно, така и
мобилно - „прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес“. Преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с номер на устройството
11743ее е въведена в експлоатация от присъствалия на мястото на контрол служител на
СДВР, което не противоречи на реда за използване на автоматизирани технически средства
от категорията на мобилните, включително с оглед разпоредбите на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. От
приобщените по делото писмени доказателства става ясно, че автоматизираното техническо
средство спада към одобрените типове средства за измерване, като съобразно удостоверение
№ 17.09.5126/07.09.2017 г. е било вписано в регистъра за одобрените за използване средства
за измерване под № 5126. На 28.09.2020 г. използваното устройство е преминало и
периодична проверка за изправност, като резултатите от същата са отразени в Протокол №
60-С-ИСИС/28.09.2020 г. С оглед на това съдът намери за неоснователни възраженията на
жалбоподателя за неизправност за използваното техническо средство, доколкото към
момента на заснемане на нарушението същото е отговаряло на изискванията на Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г., която урежда специфичната материя по контрол на движението
по пътищата чрез използването на АТСС.
Предмет на настоящото производство е осъществено нарушение на правилата,
регламентиращи скоростта на движение, установени с автоматизирано техническо средство,
като деянието е извършено в гр. София, в участъка на бул. „Сливница“ при моста на
„Захарна фабрика“ при посока на движение от бул. „Константин Величков“ към бул. „Д-р
Петър Дертлиев“. Деянието е било регистрирано чрез техническото средство за контрол на
правилата за движение по пътищата „ARH CAM S1“ с фабричен номер 11743ЕЕ, което е
отчело скорост на движение на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Кашкай“ с
регистрационен номер СВ **** РС от 63 км/ч, което е удостоверено с фотоснимка. В
посочения пътен участък липсва знак, който да определя допустима максимална скорост на
движение, различна от установената в таблицата по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП максимална
скорост от 50 км/ч в рамките на населените места за превозните средства от категория В. С
оглед на, нарушението се явява безспорно установено от обективна страна.
От наличните по административнонаказателната преписка писмени доказателства е
видно, че в рамките на проведеното производство правилно е бил установен ползвателят на
автомобила по данните за неговата регистрация, като Н. Г. Б. се явява лизингополучател на
процесното МПС, за което свидетелстват описаните в застрахователната полица
обстоятелства, подкрепени и от самия жалбоподател, който е декларирал, че автомобилът е
бил получен от „Нисан Ауто“ на 17.07.2020 г. след сключен лизингов договор.
Действително от справката за собственост на МПС става ясно, че собственик на
управлявания автомобил е лизингодателят „/наименование на фирма/“ ЕАД, а негов
ползвател е наказаното физическо лице.
Нормата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП въвежда съвкупност от процедурни правила,
гарантиращи установяването на извършителя на деянието и целяща законосъобразното
ангажиране отговорността на нарушителя. В случая обаче не е била подавана декларация, в
която да се сочи лицето, управлявало превозното средство на датата на нарушението, което
в никакъв случай не би могло да доведе до незаконосъобразност на издадения електронен
3
фиш. В чл. 188, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП е уредена своеобразна алтернативност в субекта на
отговорността, като това може да бъде собственикът или лицето, на което е било
предоставено моторното превозно средство. Горепосочените норми следва да се тълкуват
при отчитане на взаимодействието помежду им, като в духа на закона и при отчитане на
законодателната идея следва да се отбележи, че в случая се цели санкционирането на
лицето, извършило конкретното административно нарушение, а не собственикът на
автомобила, който в инкриминираното време дори не е имал отношение към управлението
на автомобила, доколкото дори не е разполагал с възможност да упражнява фактическа
власт върху вещта. Противно на нормалната житейска логика е лизингодателят да разполага
с информация и да може да посочи към даден момент кой е управлявал превозно средство –
негова собственост, но ползващо се трайно и постоянно от трето лице – лизингополучател.
Единствено последният би могъл да има представа кое е лицето, управлявало процесния
момент към описаните в ЕФ дата и час. В тази насока настоящият съдебен състав счита, че в
настоящата хипотеза, характеризираща се с отстъпено право на ползване върху
управлявания автомобил, правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за
осъществения състав на административно нарушение.
Предвид изложеното съдът намери, че не са допуснати нарушения на процесуалните
правила по издаване на електронния фиш, нито пък нарушения на процедурата по
установяване на нарушението с АТСС.
При извършена служебна проверка за законосъобразност на обжалвания електронен
фиш с оглед съответствието му с материалноправните норми, съдът възприе виждането си за
неговата неправилност по същество. Същото е обусловено от факта, че
административнонаказващият орган е издал обжалвания ЕФ при пълна неяснота досежно
наложената санкция и по-конкретно – непосочване на относимата към конкретния случай
санкционна разпоредба. В хода на производството на жалбоподателя Н. Б. е било
повдигнато административнонаказателно обвинение за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП, а именно – превишаване на максимално допустимите скорости за управление на
МПС, за което лицето е било санкционирано на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182,
ал. 4 от ЗДвП. Така формулираната правна конструкция категорично не съответства на
вмененото на нарушителя деяние, доколкото липсва привръзка към конкретната санкционна
норма, приложима в случаите на санкциониране на водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място. В първия елемент от дадената квалификация - чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, е дадена регламентация на възможността за издаване на електронен фиш,
в това число с посочване на положителните предпоставки за това и задължителните
реквизити от неговото съдържание. Чл. 182, ал. 4 от ЗДвП пък, към който е осъществена
препратка, предпоставя санкциониране превишаването на разрешената максимална скорост
в населено място в условията на повторност, което съгласно дефинитивната норма на § 6, т.
33 от ДР на ЗДвП предполага деянието да „извършено в едногодишен срок, а в случаите по
чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с
което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и
когато първото наказание му е било наложено като нов водач“. Допуснатата непълнота в
приложената санкционна норма в случая произтича от липсата на посочване на конкретна
хипотеза на чл. 182, ал. 1, която се твърди, че е осъществена пък било то и повторно(за
което пък липсват твърдения във фактическата част на ЕФ). При тази ситуация съдът не
разполага с възможност за пръв път да даде квалификиция на деянието, тъй като
непосочването на съответната норма на закона, определяща приложимата санкция спрямо
стойността на превишената скорост, празнота, която не може да се преодолее по по
тълкувателен път или пък да се запълва от съда, като за пръв път в настоящото производство
се посочи санкционната разпоредба, която определя наказуемостта на нарушението.
Същевременно, настоящият съдебен състав не установи наличието „повторност“ в
извършване на нарушението. Никъде в електронния фиш не е описано подобно
обстоятелство, и в този смисъл е налице противоречие в съдържанието на ЕФ, и
разминаване между фактическите и правните рамки на обвинението. Такива твърдения
въобще отсъставт от съдържанието на обажалвания електонен фиш, като данни за
предходно наказване на жалбоподателя, свързано с превишение на скоростта не се
установяват и от събраните доказателства. Твърдението на процесуалния представител на
въззиваемата страна в този смисъл се явява несъстоятелно и необосновано. В писмените
4
бележки, се сочи, че на 27.07.2022 г. на жалбоподателя е бил връчен издадения срещу нея
електронен фиш № 4143395, който бил влязъл в законна сила. Приложената по делото
справка картон на водача на Н. Г. Б. обаче опровергава посоченото твърдение, доколкото за
съставения ЕФ е посочено единствено, че е бил връчен на санкционираното лице, но липсва
отбелязване касателно неговото влизане в сила.
При горните фактически и правни изводи съдът приема, че описаното противоправно
поведение на жалбоподателя не съответства на санкционната норма, която е била
приложена спрямо него. Освен това, погрешните констатации на наказващия орган за
наличие на квалифициращ критерий при осъществяване съответния състав на
административно нарушение са довели до неправилно приложение на материалния закон,
което неизменно представлява основание за отмяна на обжалвания електронен фиш.
От жалбоподателя не се претендират разноски, а въззиваемата страна няма право на
такива предвид изхода на делото.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4440460, издаден от СДВР, с който на Н. Г. Б.
с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/
лева на осн. чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр. София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5