Р Е Ш Е Н И Е
№286
гр. Велико Търново, 3.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново –
шести състав, в съдебно заседание на тридесети октомври през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.Ф., изслуша
докладваното от председателя адм. дело № 416 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал.4 от ЗДДС.
Жалбоподателят ЕТ „Д.Т.“ – град Елена, чрез ***Т. от САК е оспорил заповед за
налагане на принудителна административна мярка №11459/07.06.2023 г., издадена
от началник на отдел „ОД“ – Велико Търново в ЦУ на НАП.
В жалбата се правят оплаквания, че заповедта
е незаконосъобразна от формална и материално правна страна, като не са
установени вярно фактите, имащи значение за случая, нито е приложено правилна
материалното право. Сочи се и, че приходната администрация не е съобразила
принципа на пропорционалност /съразмерност/ при прилагането на мярката, като е
нарушено и Правото на съюза. Моли за отмяна на заповедта, като претендира
разноски.
Ответникът – началник отдел „ОД“ –
Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез представителя си отрича основателността на
жалбата. Сочи, че наличието на завършило административно-наказателно
производство, с което на същия субект е наложено наказание за същото нарушение,
не е пречка за мярката, като цитира практика на ВАС. Моли за разноски, като
възразяна срещу разноските за насрещната страна.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата, като подадена в срок, от
легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт е допустима за разглеждане по същество. Видно от
съдържанието на самата заповед, същата е връчена на жалбоподателя на 14.06.2023
г., като жалбата е подадена чрез ответника на 28.06.2023 г., т.е. в
преклузивния 14 дневен срок. Жалбоподателят е легитимиран да оспори заповедта,
тъй като в качеството си на търговец е засегнат неблагоприятно от разпоредените
с нея правни последици.
По същество
жалбата е основателна.
С оспорената
заповед ответникът налага на жалбоподателя принудителна административна мярка,
състояща се в запечатване на обект – павилион за закуски, в град Елена, улица
Паисий Хилендарски №2, стопанисван от едноличния търговец и забрана за достъп
до този обект за срок от 7 на основание чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС и
чл.187, ал.1 от ЗДДС.
С оглед мотивите на заповедта, ответникът
приема, че на 29.05.2023 година, при извършена му проверка, търговецът
/задължено лице по смисъла на Наредба Н-18/2006 за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин или Наредбата за лаконичност/, не регистрира и
отчита всяка извършена продажба. Посочено е, че за закупени от органи по
приходите 1 кренвиршка и минерална вода не е издадена ФКБ, като в периода между
13.10.-13,40 часа, при скритото наблюдение обекта е посетен от повече от 30
лица, като също не били издадени касови бележки. Констатирано е, че
впоследствие констатираният оборот е прибран и не е в касата.
Прието е, че
търговецът не спазва изискванията на л.25, ал.1, т.1 вр. с чл.3, ал.1 от
Наредбата.
От
представеното пред съда и влязло в сила НП №718456- F09360 от 14.08.2023 г., издадено въз основа на АУАН №F709360/5.06.2023 година, се установява, че за
същото нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата /продажба на една минерална
вода и на една кренвиршка без да е издадена ФКБ от намиращото се в същия обект
фискално устройство с №ZK 075664/, е
наложена на едноличния търговец имуществена санкция от 700 лв., като самият
ответник признава, че това постановление
е влязло в сила.
Какви са
изводите на съда?
Оспорената
заповед е валиден акт предвид заповед №ЗЦУ – 1148 от 25.08.2018 г. на ИД на
НАП, който е орган по приходите с обща компетентност и може да делегира
правомощието за издаване на ПАМ като процесната.
Съгласно чл.
22 от ЗАНН, за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. В правната теория
класификацията на видовете принудителни административни мерки основана на
критерия непосредствено предназначение на мярката, са обособени в три вида
групи: мерки, насочени към предотвратяване на административни и други
правонарушения – превантивни административни мерки; мерки, чието предназначение
е да преустановят продължаването на започнали правонарушения – преустановителни
административни мерки; мерки, насочени към отстраняване на вредните последици
от вече извършени правонарушения, към възстановяване на неправомерно измененото
с нарушението фактическо и правно състояние-възстановителни административни
мерки.
Наложената
ПАМ по своя характер има превантивен и преустановителен характер и има за цел
да предотврати извършване на нарушение от типа на посоченото в заповедта, както
и да приведе фактическото положение с юридически търпимото.
Съвместимостта
на разпоредбите на чл.118, чл.185, ал.1 и 2
и чл.187, ал.1 и 4 от ЗДДС с принципите, заложен в чл.50 и чл.52,
параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС на плоскостта на тълкуването на
разпоредбата на чл.273 от Директива 2006/112/ЕО НА СЪВЕТА от 28 ноември 2006 година
относно общата система на данъка върху добавената стойност е била предмет на
дело по даване на преюдициално заключение.
С Решение на
Съда (първи състав) от 4 май 2023 година по дело С-97/21 СЕС дава категорично
тълкуване, като сочи, че „Член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28
ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност
и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която
за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни
и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена
мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които
подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна
уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до
стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените
мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции
съответства на тежестта на разглежданото нарушение.“.
Посоченото
означава, че тълкуваните разпоредби са неприложими, като последиците им не
следва да се прилагат, а преуреждането на отношенията, които тези разпоредби
регулират, следва да се извърши от съответните компетентни органи на държавата –
членка, в случая Република България.
Обструкцията
на ответника за съществуваща национална практика, която поддържала обратното,
па макар и същата да е на касационен съд, по никакъв начин не задължава
настоящият съд да се съобрази с нея – вж. по аналогия например т.3 от решение
на Голям състав на Съда на Европейският съюз по дело C‑614/14.
След
като СЕС изрично сочи, че посочената по-горе национална правна уредба е недопустима
по причините, изброени изрично в диспозитива на решението, то настоящият
съд е длъжен да не съобразява същата тази национална правна разпоредба, която е
несъвместима с правото на ЕС.
Независимо
от горното, в контекста на посоченото от СЕС настоящият състав приема, че при
всички случаи на налагане на ПАМ от типа на процесната съдът е длъжен да
съобрази не само дали нарушението на данъчното законодателство е извършено и
при какви условия, но и как ще се отрази налагането на ПАМ на цялостната
дейност на нарушителя, като съобрази в пропорционален аспект тежестта на
съответната ПАМ с евентуалната санкция, която би била наложена в
административнонаказателното производство.
Следва да се
има предвид, че ПАМ от вида на процесната като последица се приравнява на наказателна
мярка по смисъла на Хартата. Всъщност
съдът следва да прецени правните последици от действието на мерките/ПАМ и
съответните административни наказания/имуществени санкции/, като винаги държи
сметка за общите принципи на административното право и по специално за тези по
чл. 6 от АПК. Съгласно чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава.
След като е
налице влязло в сила наказателно постановление, с което се налага имуществена
санкция на същия търговец за същото нарушение, прилагането на въпросната мярка
се явява непропорционално, като не са налице, а и не се и твърди проявлението
на факти и обстоятелства, които да обуславят извод за съразмерност на
прилагането на още една сравнително тежка санкционна мярка извън имуществената
санкция, която търговецът е понесъл.
Жалбата е
основателна и следва да се уважи.
При този
изход на спора претенцията на жалбоподателя за разноски следва да бъде уважена
на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА.
Водим от изложеното, Административният съд – В.
Търново, шести състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 11459/07.06.2023 г., издадена от началник
на началника на отдел „Оперативни дейности“- Велико Търново при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Националната агенция за
приходите да заплати на ***М.Д.Т. от САК, с личен персонален номер **********,
разноски в размер от 1000 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :