С присъда № 87/01.08.2005 година, постановена по НОХД № 84/2005 година, Крумовградският районен съд е признал Тарик Мохамад Джамил Фаиз Кхалил Шахин, гражданин на Република Израел за виновен в това, че на 30.07.2005 година в района на с.Егрек, общ. Крумовград в съучастие като извършител с Абдесадар Атхимни от Република Тунис направил опит да излезе през границата на страната с Република Гърция без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието е извършено повторно, поради което и на основание чл.279 ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 20 ал.2 във вр. с чл. 18 ал.1 във вр. с чл. 28 ал.1 във вр. с чл. 55 ал.1 т.1 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца при първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието, както и на наказание глоба в размер на 200 лева. На основание чл. 68 ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение отложеното на основание чл. 66 ал.1 от НК наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, одобрено с определение от 07.06.2005 година по споразумение по НОХД № 300/2005 година на РС Сливница, при първоначален „общ” режим на изтърпяването му. Със същата присъда съдът е признал Абдесадар Атхимни, гражданин на Република Тунис за виновен в това, че на 30.07.2005 година в района на с.Егрек, общ. Крумовград в съучастие като извършител с Тарик Мохамед Джамил Фаиз Кхалил Шахин направил опит да излезе през границата на страната с Република Гърция без разрешение на надлежните органи на властта, поради което и на основание чл.279 ал.1 във вр. с чл. 20 ал.2 във вр. с чл. 18 ал.1 във вр. с чл. 54 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, както и на наказание глоба в размер на 100 лева. На основание чл. 66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години. С присъдата са присъдени разноски. Въззивното производство е образувано по жалба на Тарик Мохамад Джамил Фаиз Кхалил Шахин, гражданин на Република Израел, който обжалва присъдата като неправилна. Жалбодателят признал, че е извършил престъплението, но бил принуден да стори това поради нередовния си статут на бежанец; поради това, че нямал средства и бил изнудван. Деянието извършил при условията на крайна необходимост. Моли съда да бъде освободен от наказателна отговорност. В съдебно заседание жалбодателят и служебният му защитник поддържат жалбата. Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна, а присъдата, като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на атакуваната присъда на основание чл.313 ал.1 от НПК и във връзка с подадената жалба, констатира следното: Първоинстанционият съд е събрал всички необходими и относими към предмета на доказване доказателства, като е изяснил делото от фактическа и правна страна, което не е наложило провеждането на допълнителни процесуално-следствени действия от настоящата инстанция. Въз основа на събраните доказателства, са направени обосновани изводи относно авторството на престъплението, вината, умисъла за извършването му, квалифициращите признаци на деянието, осъществяването му във фазата на опита и пр. От районния съд е установена фактическа обстановка, която изцяло се възприема от настоящата инстанция. Така, установява се от доказателствата по делото, че подс. Атхимни влязъл в Република България на 24.07.2005 година през ГКПП „Капитан Андреево” с българска виза, валидна от 01.07.2005 година до 29.09.2005 година. Подс. Тарик Шахин пребивавал в гр. София с временно удостоверение на бежанец № 8801085 от 21.06.2005 година, валидно до 13.09.2005 година. Двамата се запознали чрез техен общ познат, като уговорили преминаването си през границата на републиката с Гърция. На 29.07.2005 година тръгнали с автобус от гр. София в 18.00 часа и около 23 часа пристигнали в гр. Кърджали. В района на хотел „Устра” в града ги чакал лек автомобил с двама непознати за подсъдимите български граждани. Четиримата потеглили към района на с.Егрек, общ. Крумовград, където единият от българските граждани ги съпроводил пеша до охранителното съоръжение на държавната граница, като им посочил планинската местност, от която започвала гръцка територия и посоката, в която да тръгнат. Подсъдимите му заплатили договорената предварително сума от 200 евро на човек за услугата и се разделили. Подс. Шахин се качил на едно дърво, за да огледа района, но паднал, поради което с другия подсъдим решили да изчакат дÓ се съмне. Около 05 часа сутринта на 30.07.2005 година тръгнали в указаната им посока. По същото време свидетелят Румен Кючуков- служител в ГПУ Крумовград, се намирал в района на бившата застава на с.Егрек, общ. Крумовград, отстояща на 400 метра северно от 77 гранична пирамида, като обработвал тютюневата си нива. Двамата подсъдими го попитали дали това е Република Гърция и свидетелят им отговорил отрицателно, като им предложил с трактора си да ги откара до първото гръцко село. Подсъдимите се съгласили без да подозират, че свидетелят е граничен полицай. Свидетелят се обадил в ГПУ Крумовград и на мястото бил изпратен граничен полицейски наряд- св. Алеков и св. Мутев, които задържали подсъдимите и ги привели в ГПУ Крумовград. Тази фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на св. Кючуков, Алеков и Мутев, от писмените доказателства по делото във връзка с обясненията на подсъдимите, които правят пълни самопризнания относно всички обстоятелства от значение за разкриване на обективната истина по делото. Така, изцяло законосъобразен и почиващ на доказателствата по делото е изводът, че подсъдимият Шахин е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 279 ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 20 ал.2 във вр. с чл. 18 ал.1 във вр. с чл. 28 ал.1 от НК, а подс. Атхимни- по чл. 279 ал.1 във вр. с чл. 20 ал.2 във вр. с чл. 18 ал.1 от НК, а именно: на 30.07.2005 година в района на с.Егрек, общ. Крумовград в съучастие като извършители направили опит да излязат през границата на страната с Република Гърция без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието по отношение на подс. Шахин е извършено повторно. По отношение на отделните признаци на деянието, първоинстанционният съд е изложил обосновани доводи, които се подкрепят от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Деянието е осъществено във фазата на недовършения опит, като недовършването му е станало по независими от дейците причини- задържането им от граничен патрул. Правилен е изводът, че деянието е осъществено при пряк общ умисъл, като всеки от дейците е съзнавал както своя собствен, така и на съучастника си принос в действията си по постигане на целяните общественоопасни последици. Деянието си, подс. Шахин е идвършил при условията на повторност по смисъла на чл. 28 ал.1 от НК- след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление- влязло в сила определение на 07.06.2005 година, с което е одобрено споразумение по НОХД № 300/2005 година на Районен съд Сливница за престъпление по чл.279 ал.1 във вр. с чл. 18 ал.1 от НК. Не се споделя доводът, поддържан от защитника на подсъдимия, че деянието последният извършил при условията на крайна необходимост по смисъла на чл. 13 ал.1 от НК, тъй като подсъдимият не доказва наличието на нито едно от обстоятелствата, които твърди, че са го подтикнали към преминаване на държавната граница, като не се установява по делото, че деянието е извършено, за да спаси подсъдимият свои лични блага от непосредствена опасност, която не е могъл да избегне по друг начин. Ето защо не са налице предпоставките по чл. 13 ал.1 от НК, които да изключват обществената опасност на деянието, поради което не са налице основания за признаване на подсъдимия за невиновен и оправдаването му по предявеното му в първоинстанционния съд обвинение по чл. 279 ал.2 във вр. с ал.1 от НК. При определяне на наказанието на подсъдимия Тарик Шахин съдът е отчел сравнително по-висока степен на обществена опасност на деянието, предвид, че същото е при условията на повторност и подсъдимият е осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление. Независимо от това първоинстанционният съд е наложил наказанието на подсъдимия лишаване от свобода за срок от четири месеца при първоначален „общ” режим на изтърпяването му при наличието на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства по смисъла на чл. 55 от НК, както и наказание глоба в размер на 200 лева. Постановено е на основание чл.68 ал.1 от НК подсъдимият да изтърпи отложеното за срок от три години наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, наложено му с определение по НОХД № 300/2005 година по описа на РС Сливница, в сила от 07.06.2005 година. С оглед на тези обстоятелства наложените на подсъдимия наказания не са явно несправедливи- същите съответстват на степента на обществена опасност на деянието, както и на тази на личността на дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства и на целите по чл. 36 от НК. Първоинстанционният съд е определил наказанието лишаване от свобода под най-ниския предел от една година по чл. 279 ал.2 от НК, като определеното такова от четири месеца е в рамките на възможния минимум на това по вид наказание, определен в чл. 39 ал.1 от НК, който е от три месеца. Пред вид изложеното, въззивната жалба срещу обжалваната присъда е неоснователна. Присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна, следва да бъде потвърдена. Водим от изложеното и на основание чл. 336 във вр. с чл.332 т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 87/01.08.2005 година, постановена по НОХД № 84/2005 година по описа на Крумовградския районен съд. Осъжда Тарик Мохамед Джамил Фаиз Кхалил Шахин, гражданин на Република Израел, гр. София, ул. "Монтевидео" № 21 А, с ЛНЧ *********, да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд направените по делото разноски в размер на 150.00 лева. Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщението за изготвянето й на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|