Решение по дело №7971/2020 на Районен съд - Пловдив

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№260938                     01.03.2021г.                    Гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на   петнадесети феврауари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА

 

 

при участието на секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7971 по описа на ПРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В.Г.Б., ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. Г.Р., срещу “МЕНПАУЪР БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК ***

Предявени са обективно съединени искове да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено със заповед № *******., с която ТПО между страните е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ, и като такова да бъде отменено, да бъде осъден ответника да й заплати обезщетение за периода 23.03.2020г. – 02.07.2020г., за който ищцата е останала без работа вследствие на незаконното уволнение, в размер на 3092,85 лв., законна лихва и разноски.

Ищецът твърди, че е работил по ТПО с ответника на длъжност “******“, със срок- до завършване на определена работа, с ОМВ от 1030,95 лева.

С процесната заповед ТПО било прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ, като след прекратяването ищцата е останала без работа за посочения в исковата молба период. Ищцата твърди, че извършеното с тази заповед уволнение е незаконосъобразно, понеже в трудовия договор по никакъв начин не  е определено за какъв вид изделия се отнася уговорката, нито е определено количеството, което следва да се изработи или наименование, модел, цвят или материал на изделията. Освен това на ищцата не била връчена дл. характеристика за длъжноста. Ето защо се моли да се уважат исковете, претендират се разноски.

 

В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.

Прави се възражение за погасяване по давност на предявения иск по чл. 344, ал. 1,. т. 1 от КТ за признаване уволнението за незаконно и отмяната му, както и на обусловения от същия акцесорен иск, с изтичане на предвидения в чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ двумесечен давностен срок.

По същество се взема становище за законност на уволнението, доколкото  заповедта била издадена от оправомощено лице, в законоустановената форма, притежавала всички изискуеми от КТ реквизити, и е било налице основанието за уволнение, посочено в заповедта.

Ето защо се твърди уволнението да е законно, а исковете – неоснователни, и се иска да се отхвърлят. Претендират се разноски.

  Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

              За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за незаконно, и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответното дружество и че същото е прекратено с посочената заповед, като оттам насетне в тежест на ответника е да установи законосъобразността на уволнението – че заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение е издадена от компетентен орган, че са налице изискуемите от закона реквизити на същите и че е било налице посоченото в нея основание за уволнение.

                 В настоящия случай между страните не се спори, и от представения по делото трудов договор от ****** сключен на осн. 107р във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 2 и член 70 от КТ се установява, че ищцата е работила по срочно трудово правоотношение с ответника, на длъжност “********”, със срок – до завършване на определена работа, а именно – ***** и уговорено основно месечно трудово  възнаграждение в размер на 1030,95 лева.

Със заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № ***** от 23.03.2020г. ТПО между страните е прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ, връчена на ищцата на 24.03.2020 година по куриер. Освен това са представени писмени доказателства от АЗ и трудовата книжка на ищцата за удостоверяване на факта на оставането й без работа. Разпитани са свидетели на ответника, от които се установява, че ищцата  е била част от екипа на Фамател България ЕООД, което дружество се явява предприятие ползвател, в което ищцата  е била изпратена  за изпълнение на временна работа. Според показанията на свидетелите, при настъпване на КОВИД -19 поръчките рязко намалели,  дори спрели, което наложило освобождаване на всички работници и служители.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните изводи:

За да бъде законно уволнението на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда – със завършване на определената работа, следва да се установи, че определената в трудовия договор работа е завършена.

Посоченото основание се прилага само за прекратяване на трудови договори по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ – сключени до завършване на определена работа. В този случай трудовият договор се прекратява със завършване на определената работа. Поради това особено важно е точното и ясно определяне на работата в трудовия договор, както и установяването на конкретните обстоятелства, с настъпването на които се приема, че работата е завършена. Когато в трудовия договор е вписан текстът «до завършване на определената работа» без да е посочено в какво се състои тя, приема се, че договорът е за неопределено време.

В настоящия случай няма точно и ясно определяне на работата, доколкото определянето му с израза „****“ не съдържа конкретизация на  вида, обема и количеството работа, която следва се извърши, което от своя страна не дава възможност и да се установи кога действително ще настъпи завършването на работата.

           С оглед на изложеното извършеното на това основание уволнение следва да се отмени като незаконосъобразно.

           Неоснователно е възражението на ответника, че двумесечният срок за  оспорване на уволнението бил изтекъл.

           Този срок, съгласно член 358, ал. 1 от КТ е  давностен, а съгласно член 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците, спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват илли придобиват права от частноправни субекти. Заповедта за прекратяване на ТПО е връчена по време на извънредното положение, а именно на 24.03.2020г. Съгласно пар. 13 от ПЗР на ЗИД ЗДМВИП сроковете по член 3, т. 2,  спрени от обявяването на изв. положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в ДВ, като се налага извода, че давностният срок е започнал да тече, считано от 21.05.2020г. като е изтекъл на на 21.07.2020г.

По дотук изложените съображения уволнението се явява незаконно и като такова следва да се отмени.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. с чл. 225 от КТ съдът намира следното:

За да се уважи този иск е необходимо да бъде уважен искът по чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, да се установи, че в посочения период, не повече от 6 месеца ищецът е останал без работа вследствие на незаконното уволнение, и размерът  на брутното трудово възнаграждение – база за изчисляване на обезщетението. В случая ищцата е останала без работа за периода 23.03.2020г. – 02.07.2020г., поради което при брутно ТВ от 1030,95 лева за този период й се дължи обезщетение за оставане без работа в претендирания размер от 3092,85  лева.

Ищецът е претендирал присъждане на направените по делото разноски, като направените такива са в размер на 550 лева – платено адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на спора същият има право на присъждане на направените разноски в размер на 550 лева. Същите следва да се поемат от ответника, искът срещу който е уважен.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС държавна такса върху уважените искове в размер на 203,71 лева, от които по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - 80 лева, и 123,71 лева ДТ по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА уволнението на В.Г.Б., ЕГН **********, извършено със Заповед № *****. на управителя на “МЕНПАУЪР БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК ******, с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ, считано от 24.02.2020г., със завършването на определената работа, ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.

ОСЪЖДА “МЕНПАУЪР БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК *****, да заплати на В.Г.Б., ЕГН ********** следните суми: сумата от 3092, 85 лева, представляваща дължимо обезщетение на осн. чл. 225, ал. 1 от КТ за това, че е останала без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 23.03.2020 г.. – 02.07.2020г., ведно със зак. лихва върху тази сума, считано от 09.07.2020г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 550 лева  разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА “МЕНПАУЪР БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК ****** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от  203,71 лева държавна такса върху уважените искове.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на постановяването му – 01.03.2021 г., на осн. чл. 315, ал. 2 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова

 

           Вярно с оригинала.

                Секретар: Н. Н.