Р Е Ш Е Н И
Е
№ 276/19.11.2019 г. 19.11.2019г. , гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – ІХ състав
в публично заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година:
Председател: НИКОЛАЙ КИРКОВ
секретар В.Г.,
като разгледа докладваното от съдия Кирков
АНД №1087/2019 г. по описа на ЯРС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на Ж.С.В. ***, ЕГН:********** против електронен фиш за налагане на наказание глоба, серия К № 2608089 на ОД на МВР-Ямбол, с което на основание чл.189,ал.4,вр. чл.182,ал.1т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв.
В жалбата се излагат съображения за неспазване на условията и реда за установяване
на конкретното нарушение, в частност – заснемането му с мобилна радарна система,за
което не е следвало да бъде издаван ЕФ.Прави се възражение ,че посоченият в ЕФ
път , където е констатирано нарушението не е част от пътната мрежа в населеното място.В
съдебно заседание жалбата се подържа от редовно упълномощен адвокат , който пледира
за отмяна на ЕФ.
Въззиваемата страна редовно призована ,чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата.Счита ,че са спазени условията и реда за използване на автомотизираната
система, като се изтъква ,че същата
установява нарушението самостоятелно, без участието на контролен орган.В тази
връзка се иска ЕФ да бъде потвърден.
ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установена следната фактическа обстановка:
С електронен фиш серия К № 2608089 , жалбоподателят е санкциониран ,за нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП , затова ,че на 09.03.2019г. в 08.49 часа в гр.Ямбол, обходен път север ,кръстовище с ул.“Орман“ посока към ул.“Преслав е управлявал МПС л.а. „Рено Лагуна“ с рег. № У 6150 АС със скорост 89 км/час при разрешена от 50 км/час, като нарушението е било установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-М 525.
Горната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от приобщените по делото като веществено доказателство- снимка с разпечатка от използваното средство за измерване,както и писмените доказателства- докладна записка, протокол за използване на автоматизирано техническо средство, протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол .
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалба е с
правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния
срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен
интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя ,че не са налице
законовите предпоставки за издаване на ЕФ, предвидени в чл.189,ал.4 от ЗДвП, а
именно нарушението да е установено и
заснето с техническо средство или система, в отсъствие на
контролен орган и нарушител ,т.е в
случаите когато има стационарно монтирано
техническо средство, предварително
позиционирано и на автоматичен режим.
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, е
издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015
г.), с която министърът на вътрешните работи, е уредил условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Анализът на посочените правни норми
обосновават извод, че нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да
се санкционират чрез издаване на ЕФ не само при установяването им при
използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани
технически средства и системи за контрол. Нормативно установените условия за
въвеждането в експлоатация, реда за използване и автоматизирания режим на
работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и
изключването на мобилното АТСС ,съответстват на изискванията, посочени в
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк.
дело № 1/2013 г. на ВАС. Разрешението, дадено в това Тълкувателно решение, че в
хипотезата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения
по ЗДвП може да се осъществява само със стационарно техническо средство, което
е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на
контролен орган, се основава на липсата на изрично разписани правила за
използването на мобилните технически средства. Затова е прието, че поставянето
на технически средства, които автоматично да записват административни
нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването
на определени изисквания. След измененията на ЗДвП (обн.
ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.) и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата , издаването на
електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на
чл. 21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и
заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, ,функциониращи
автоматично, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. Присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на
системата) в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху
точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението. Контролният
орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването,
регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно
автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта и
записа на доказателствения видеоматериал се извършва
напълно автоматично от системата радар-камера-компютър.
В настоящия случай видно от
представените по делото писмени доказателства са били спазени изискванията на
цитираната Наредба, а именно: било е използвано автоматизирано техническо
средство TFR1-M 525, одобрено по реда на Закона за измерванията и преминало
проверка по надлежния ред , съставен е и протокол за използването му ,поради което не може да се
направи извод за приложимост на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 год. по
т. д. № 1/2013 год. на ВАС, което е изгубило силата си след последвалите
законодателни промени в§ 6, т. 65 от ДР
на ЗДвП и което явно има предвид жалбоподателя.
Съгласно чл.21 ,ал.1 от ЗдвП при избиране скоростта на движение на водача на
пътното превозно средство- лек автомобил
в населено място е забранено да превишава скорост от 50 км /час.
По делото не се спори , а и от
доказателствата безспорно се доказва ,че
на 09.03.2019г. в 08.49 часа в гр.Ямбол,
обходен път Север до кръстовище „Орман“ в посока към
ул.“Преслав“ жалбоподателят е управлявал
л.а. „Рено
Лагуна“ с рег. № У 6150 АС със скорост неразрешена за населено място.В
този смисъл съдът намира за
неоснователно твърдението в жалбата ,че
мястото на констатиране на нарушение не
е в границите на населеното място.От изисканата и приложена по делото справка и
схема от ОПУ –Ямбол се установява ,че път III
-5303 „обходен път Север“ на гр.Ямбол,с
начало кръстовище „Обходен път Север“-
ул.“Ормана“/включително кръстовището/ е в границите на гр.Ямбол. Затова, и като взе
предвид обстоятелството ,че използваната мобилна система за видеоконтрол TFR1-M
525 е била преминала последваща
проверка, съответствала е на одобрения тип, и е била технически изправна, съдът
намери, че както авторството на деянието/ предвид ,че жалбоподателя не е
посочил друго лице да е управлявало автомобила/, така и скоростта на движение
от 89 км/ час на управлявания от жалбоподателя автомобил са безспорно
установени, поради което правилно е бил санкциониран.
При посочване на наказуемата скорост е
съобразен и приспаднат толеранс от 3км/час от действително измерената скорост в
полза на нарушителя. Основанието за приспадане на този толеранс следва от
техническите характеристики на мобилната
система и изрично е отразено в протокола от проверка, където под
таблицата с измерените скорости изрично е посочено, че допустимата грешка при
измерване на скоростта възлиза на +/-3км/час за скорости под 100 км/час.
Въпросната редукция е извършена от
наказващия орган и след приспадане на толеранс от 3км/час за наказуема скорост
е приета стойност от 89 км/час, както е отразено в ЕФ. И при това положение, превишението на допустимата скорост от 50 км/час е с повече
от 30 км/час, поради което санкционната норма по чл. 182 ал.1 т.4 от ЗДвП е
правилно избрана и приложена.
По изложените съображения, съдът намира,
че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде
потвърден.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К
№ 2608089 на ОД
на МВР-Ямбол , издаден от ОД на МВР – Ямбол, с който
на Ж.С.В.
***, ЕГН:********** на основание чл.189,ал.4,вр.
чл.182,ал.1т. 4 от ЗДвП за нарушение на
чл.21,ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 400
лв.
Решението може да се обжалва
пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: