№ 209
гр. Благоевград, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
Крум Динев
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора С. Й. А.
като разгледа докладваното от Петър Пандев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241200600563 по описа за 2024 година
Производството по делото е въззивно и е образувано въз основа на
постъпила жалба от адв. К.Д., защитник на подсъдимите А. И. К. и Д. А. К.,
срещу Присъда № 9/28.03.2024 година, постановена по НОХД № 436/2023
година по описа на РС – гр.Г.Д..
Сочи се в жалбата, че в частта относно наложените наказания, присъдата
се явявала незаконосъобразна и неправилна, постановена в противоречие с
материалноправните разпоредби и е в несъответствие с целта на закона.
Деянието, за което същите били признати за виновни, е причиняване на лека
телесна повреда на З.С.К., на длъжност „главен специалист горски инспектор“
към РДГ - Благоевград, при изпълнение на служебните му задължения.
Отбелязано е, че за така повдигнатото обвинение се предвижда наказание до
три години лишаване от свобода при лека телесна повреда. Двамата
подсъдими не били осъждани за престъпления от общ характер, не били
освобождавани от наказателна отговорност по реда на глава VIII от НК и от
престъплението нямало причинени имуществени вреди. При определяне на
вида на наказанието РС приел, че не са налице предпоставките на чл.78а от
1
НК и с постановената присъда подсъдимите не били освободени от
наказателна отговорност, каквато била разпоредбата на текста.
Моли се ОС да упражни правомощията си и да отмени атакуваната
присъда в частта, с която двамата подсъдими не били освободени от
наказателна отговорност и им е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 3 месеца, изтърпяването на което е отложено за срок от 3 години, като
постанови решение, с което да приложи чл.78а от НК, като след
освобождаване на подсъдимите от наказателна отговорност, им наложи
наказание в рамките на предвиденото от закона, съобразно разпоредбите на
глава V от НК.
В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата си. Развити са
допълнителни съображения.
Прокурорът намира въззивната жалбата за неоснователна. Счита, че при
разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Направените от РС изводи се базират изцяло на
изяснените по делото факти и обстоятелства. Не били налице и условията на
закона, за да се приеме, че в случая следвало да намери приложение чл.78а от
НК. Предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като
правилна и законосъобразна.
Окръжният съд, като взе предвид изложеното във въззивната жалба,
становището на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки
се със закона и всички обстоятелства, имащи значение за случая, намери
следното :
С присъдата, отмяна на която се иска, РС е признал Д., А. К., с ЕГН-
********** и А. И. К., с ЕГН - **********, за виновни в това, че на 12.05.2022
г., около 19,30 часа, в отдел 90 , подотдел 7 , находящ се местността Д.д., в
землището на с. П., общ. С., в съучастие, като съизвършители, чрез блъскане,
хвърляне на два камъка, ритници и удари с ръце, причинили лека телесна
повреда на длъжностното лице З.С.К., с ЕГН- **********, от с. П., общ. С., на
длъжност „Главен специалист горски инспектор“ към РДГ-Благоевград, при
изпълнение на службата му - установяване извършителите на добив на
подземни богатства - скално облицовъчни материали и съставяне на актове за
установяване на административно нарушение съгласно чл. 97, т. 6 от Закона за
горите, като причинената телесна повреда се изразява в нанасяне на следните
2
травматични увреждания: охлузна рана в окосмената част на главата;
навяхване и разтягане на раменната става; охлузна рана на предмишницата;
разкъсно-контузна рана на подбедрицата, които в своята съвкупност са
осъществили критериите на квалификация на медико- биологичен признак -
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и
на основание чл. 131, ал. 1, т. 1, пр. 1 от НК, във връзка с чл. 130, ал. 1 НК, във
вр. с чл. 20 ал. 2 НК и чл.54 от НК, им наложил наказания „лишаване от
свобода“ за срок от 3 месеца на всеки един от тях. На основание чл.66,ал.1 от
НК отложил изпълнението на така наложените наказания за срок от 3 години.
На подсъдимите били възложени и съответните деловодни разноски и
следващите се ДТ.
За да постанови съдебния си акт, първата инстанция приела за
установено следното във фактическо и правно отношение :
Свидетелят З.С.К. от с. П., общ. С., е назначен на длъжността „Главен
специалист горски инспектор“ към РДГ Благоевград, с трудов договор №
25/26.09.2003 г. Съгласно чл. 197 от Закона за горите, служителите на РДГ
имат право да изискват документи и да получават информация за
осъществяване на контролните им функции и да контролират спазването на
правилата за сеч и другите ползвания от горите, опазването на съоръжения,
сгради, гранични и други знаци и обекти. В чл. 73 от Закона за горите е
посочено, че добива на подземни богатства може да се извършва само ако е
променено предназначението на горската територия, В разпоредбата на чл.
201 ал. 1 от Закона за горите, законодателят е предвидил, че служителите от
Изпълнителна агенция по горите и в нейните структори, както и горските
инспектори могат да осъществяват правомощията си върху територията на
цялата страна, както и извън установеното им работно време. На 12.05.2022 г.,
свидетелят З.С.К. заедно със своя колега М.З.Б., били на работа от 11,00 часа
до 19,00 часа и осъществявали контрол над моторните превозни средства
които превозвали дървен материал. Около 16,00 часа, получили сигнал от
прекия им началник Л.Х., че в местността Д.д., в землището на с. П., общ. С.,
се извършвал незаконен добив на скално- облицовъчни материали /камъни/.
Двамата веднага проверили сигнала като посетили мястото със служебния си
автомобил и установили два броя багери които разкопавали скална маса -
камъни от ската който бил на около 20 метра вляво от течението на реката в
3
отдел 90 , подотдел 7 , находящ се местността Д.д., в землището на с. П., общ.
С.. Единия от багерите бил колесен с хидравличен чук в предната си част и
разбивал голяма скала. Другия бил верижен с кофа и дърпал парчета от
разбиващата се скала. В близост до двете машини бил Д. А. К. от с. П., общ.
С.. Служителите на РДГ Благоевград спрели до К.. Като ги видели, двата
багера спрели работа. От верижния багер слязъл А. И. К. - баща на Д. А. К., а
от другия слязъл техния зет - Д.С.М. от с. Д., общ. С.. З.С.К. и М.З.Б. ги
попитали дали имат разрешително за добив на скално- облицовъчни
материали и А. И. К. отговорил положително, като казал, че документите се
намирали в офиса на тяхната фирма в местността К.. Служителите на РДГ
Благоевград потеглили със служебния автомобил, а А. И. К. с личния си
автомобил и отишли в офиса на фирмата. Там станало ясно, че нямало
документи за дейността която се извършвала. Тогава М.З.Б. се обадил по
мобилния си телефон на М.И.С. - главен експерт, промени в Горски територии
при РДГ Благоевград и съобщил за случая. Тя се разпоредила да се състави акт
на нарушителя за извършеното от него административно нарушение. В
изпълнение на указанията, служителите на РДГ Благоевград потърсили
документите за самоличност на А. И. К., за да му съставят акт, но той отказал
да ги даде. Тогава З.С.К. и М.З.Б. посетили полицейския участък в с. С. и
поискали съдействие за да изпълнят служебните си задължения.
Полицейските служители Р.И.Д. и В.А.К. тръгнали с тях. На място
установили, че добива на скално-облицовъчни материали продължавал. Като
видели полицейските служители, машините спрели работа. От тях слезли А.
И. К. и свидетеля И.Ю.К., които заедно е Д. А. К. се приближили до полицаите
и започнали да спорят. По това време, свидетелят З.С.К. се приближил до
един от багерите за да му запише данните. Като видял това А. И. К. изтичал до
него и с двете ръце го блъснал в областта на лявото му рамо. От удара З.С.К.
паднал на земята. Докато свидетеля Кьойбашиев лежал на земята, А. И. К.
взел два камъка в ръцете и ги хвърлил по З.С.К.. Единия камък го ударил в
областта на кръста, в ляво, а другия камък в областта на десния крак. След
това Д. А. К. се приближил до З.С.К. и започнал да го рита с краката. Ударите
попаднали в окосмената част на главата. Намесили полицейските служители и
спасили свидетеля Кьойбашиев от подсъдимите. На следващия ден, З.С.К.
посетил кабинета на д-р И.Ю.К., който след преглед издал необходимите
медицински документи. Назначената и изготвена съдебно-медицинската
4
експертиза, сочи че вследствие на блъскане, хвърляне на два камъка, ритници
и удари с ръце, на длъжностното лице З.С.К. от с. П., общ. С., му е причинена
лека телесна повреда изразяваща се в охлузна рана в окосмената част на
главата; навяхване и разтягане на раменната става; охлузна рана на
предмишницата и разкьсно-контузна рана на подбедрицата.
Така изложената фактическа обстановка по делото била приета за
установена въз основа на показанията на свидетелите З.С.К., А. И. К., М.З.Б.,
Р.И.Д., В.А.К., Д. А. К., Д.С.М., И.Ю.К., М.И.С., справка от Министерство на
енергетиката с изх. № Е-26-К-38 от 16.01.2023 г., справка от Министерство на
енергетиката с изх. № Е-66-00-10 от 27.05.2022 г., справка от Министерство на
енергетиката с изх. № Е-66-00-1 от 17.02.2023 г., справка от РДГ Благоевград с
изх. № РДГ 02-1560/20.02.2023 г., справка от РДГ Благоевград с изх. № РДГ
02- 2604/24.03.2023 г., заверен препис от график на дежурствата на горските
инспектори при РДГ Благоевград с местостоене гр. Г.Д. за месец май 2022 г.,
констативен протокол серия „Е“ № 408007 от 12.05.2022 г., констативен
протокол серия „Е“ № 408008 от 12.05.2022 г., констативен протокол серия
„Е“ № 408009 от 12.05.2022 г., заверен препис от трудов договор №
25/26.09.2003 г., заверен препис от допълнително споразумение РД-ДСТр №
28/24.03.2021 г. към трудов договор, заверен препис от длъжностна
характеристика на Главен специалист - горски инспектор, справка от Община
С., заверен препис от констативен протокол № КК[1]05/20.05.2022 г. по описа
на РИОСВ Смолян, заверен препис от АУАН № КК[1]01/17.06.2022 г. на
РИОСВ Смолян, заверен препис от наказателно постановление № 9 от
15.07.2022 г. на Директора на РИОСВ Смолян, заверен препис от Решение №
149/05.10.2022 г. постановено по адм. д. № 326/2022 г. по описа на PC Г.Д.,
заверен препис от Решение № 53/13.01.2023 г. постановено по КНАХД
558/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград и назначената и
изготвена съдебно-медицинска експертиза.
С оглед горните факти и обстоятелства, първата инстанция приела, че
подсъдимите са осъществили състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 1,
пр. 1 НК, във връзка с чл. 130, ал. 1 НК, във вр. с чл. 20 ал. 2 НК, в която
връзка, след като ги признал за виновни, им наложил и съответните наказания
Окръжният съд счита въззивната жалба за допустима, като подадени от
надлежна страна в установения от закона срок, срещу подлежащ на
5
инстанционна проверка съдебен акт. Разглеждайки я по същество намира
същата за неоснователна.
Веднага следва да се отбележи това, че в основната си част
възраженията на защитата са били заявени в хода на съдебните прения пред
първата инстанция и са получили отговор в мотивите към
първоинстанционната присъда. Настоящият съдебен състав принципно
споделя становището на РС в тази насока, като не намира за необходимо да
преповтаря същото в цялост.
В хода на първоинстанционното следствие в оптимална степен e била
изяснена обективната истина по делото. Индиция за това е и обстоятелството,
че страните не са направили нови доказателствени искания и не представят
нови доказателства.
РС е подложил на задълбочен и верен анализ събрания доказателствен
материал, като в мотивите си е детайлно е отразил кои факти и обстоятелства,
въз основа на кои доказателства намира за установени. Направените въз
основа на същия правни изводи са логични, обосновани и верни. При
формирането на вътрешното убеждение на съда относно въпросите по чл.301
от НПК не са били допуснати нарушения.
Първата инстанция е приложила правилно материалния закон.
Подсъдимите в съучастие са осъществили от обективна и субективна страна
състава на посоченото по-горе престъпление, поради което са били признати
за виновни в неговото извършване. Индивидуализацията на наказанията е
била осъществена при спазването на всички законови изисквания, като в
унисон със събраните по делото доказателства са били изведени смекчаващите
и отегчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства.
В случая ОС също приема, че чл.78а от НК е неприложим предвид
забраната на ал.7 на същия текст. Легално определение за „орган на власт“ е
дадено в текста на чл.93, т.2 от НК. По делото е безспорно установено, че към
датата на инкриминираното деяние пострадалият е действал в качеството си
на длъжностно лице. Това качество на пострадалия е част от обективните
признаци на престъплението по чл.131, ал.1, т.1, пр.1, във вр. с чл.130, ал.1 от
НК. Същевременно З.К. се е явявал и орган на власт, доколкото същият е бил
натоварен с властнически функции. При изпълнение на служебните си
задължения, същият е имал право да отдава разпореждания по отношение на
6
други лица, които е следвало да се подчиняват. Местоработата му и
правомощията, с които е разполагал като длъжностно лице, определено сочат
на това, че към инкриминираната дата пострадалият е бил част от държавното
управление – изпълнителната власт.
Според ТР №1/28.09.2017 г., постановено по тд № 1/2017 г., ОСНК,
ВКС, „…с ТР № 56 от 01.04.1961 год. по н.д. №36 от 1961 год. на ОСНК на ВС
е изяснен въпросът кога деянието е осъществено „при или по повод
изпълнение на службата“. Стриктното тълкуване на употребения от
законодателя израз в разпоредбата на чл. 78а, ал.7 от НК -„престъплението е
извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата
му“, налага извода, че непосредствен обект или един от обектите на престъпно
посегателство са обществените отношения, свързани с упражняването на
властнически функции, чийто носител и изразител е този орган, съответно
неговият служител, при или по повод изпълнение на служебните му
задължения. При това изпълнителното деяние на престъплението следва
пряко да е насочено срещу властническите отношения. От изложеното следва,
че за да се приложи ограничението на разпоредбата на чл. 78а, ал.7 от НК, е
необходимо обектът или един от обектите на съответното престъпление да са
обществените отношения, свързани с осъществяване на властнически
функции, а особеното качество на субекта, спрямо когото е извършено
престъпното посегателство – „орган на власт при или по повод изпълнение на
службата му“, да е елемент от основния или квалифициран престъпен състав
на деянието, като е достатъчно да е визирана и само длъжността, отговаряща
по своите характеристики на определението, посочено в чл. 93, т.2 от НК.“
Ето защо и по отношение на лицата, които с деянието си са накърнили
права на орган на власт при изпълнение на служебните му задължения, не
може да намери приложение разпоредбата на чл.78а от НК.
При служебната проверка на обжалваната присъда, която настоящият
съд извърши съобразно правомощията си на въззивна инстанция, не бяха
констатирани основания за нейно изменение или отмяна. Като
законосъобразна и правилна, същата следва да бъда потвърдена.
Водим от горното и на основание чл. 334, т.6, във вр. с чл.338 от НПК,
Окръжният съд
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 9/28.03.2024 година, постановена по
НОХД № 436/2023 година по описа на РС – гр.Г.Д..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8