О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Плевен,
10.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, VІ –наказателен състав, в закрито заседание на десети декември
през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ
При секретаря и в присъствието на
Прокурора като разгледа
докладваното от съдията ЦВЕТАНОВ ЧН дело № 2513 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО по
реда на чл. 243 ал. ІV от НПК.
Първоинстанционният съд е сезиран със жалба по реда на чл.
243 ал. ІV от НПК от Д.К., в
качеството на пострадал, чрез повереника си - адвокат Г.А.против
постановление на Районна прокуратура – гр. Плевен от 15.11.2019г, с което е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 760/2017г. по
описа на РП-Плевен, водено срещу К.И.К.с ЕГН ********** за престъпление по
чл.131 ал.1 т.1 и т.12 вр. чл.130 ал.2 от НК.
Моли съда да постанови определение, с
което да отмени постановлението на Районна прокуратура - Плевен и върне делото за извършване на
последващи процесуални действия. Навежда доводи, че изводите на прокурора за
наличие на предпоставките на чл.9 ал.2 от НК са незаконосъобразни. Освен това
навежда доводи, че с Определение
на ОС Плевен,
постановено по ВНЧД №
1018/2018г. са
дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и тези
указания не са спазени от прокурора. Предвид изложеното в жалбата е направено
искане, на основание чл. 243, ал.8 от НПК определението на Районен съд - гр.
Плевен да бъде отменено и делото да бъде върнато на прокурора, със задължителни
указания, относно прилагането на закона.
Съдът, като съобрази наведените в жалбата правни и
фактически доводи и събраните по дознанието доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 243 ал. ІІІ от НПК,
допустима е, разгледана по същество е основателна.
Наказателното
производство е образувано при условията на чл.212, ал.1 от НПК срещу неизвестен
извършител за това, че на 16.03.2017г. в гр.Долни Дъбник, обл.Плевен причинил
на Д.Б.К. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и
страдание, като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди -
престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.2 от НК.
С Постановление от
10.09.2018г. на прокурор от РП Плевен наказателното производство е било
прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НК поради липса на престъпление от
общ характер.
С Определение №
692/2018г., постановено по ЧНД № 2294/2018г. РС-Плевен е потвърдил
Постановление от 10.09.2018г. на РП-Плевен за прекратяване на наказателното
производство.
С Определение №1101
от 12.12.2018г., постановено по ВЧНД №1018/2018г. ОС-Плевен е отменил определение № 692 от 22.10.2018 г. по ЧНД №
2294/2018г. по описа на Районен съд гр. Плевен и постановление на Районна
прокуратура - гр. Плевен от 10.09.2018г. за прекратяване на наказателното
производство, по досъдебно производство №Д - 760/2017г., за престъпление по чл.
131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.2 от НК, като неправилни и незаконосъобразни и
е изпратил
делото на Районна прокуратура - гр. Плевен, с оглед осъществяване на правомощията
и, съобразно разпоредбите на НПК.
В хода на
разследването в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.131,
ал.1, т.1 и т.12 вр. с чл.130, ал.2 от НК било привлечено лицето К.И.К., ЕГН **********
от гр.Долни Дъбник.
В хода на
разследването в качеството на свидетели са разпитани посочените от пострадалия
като очевидци на посегателството: П.Д. и Р.К.. В показанията си свидетелят Д.
заявява, че познава пострадалия по физиономия като действително в средата на м.март 2017г. се срещнал с Р.К.
пред заведението „***“ в гр.Долни Дъбник, което е непосредствено до сградата на
***, пред която имало много хора, но не може да посочи конкретни имена.
Категоричен е, че не е видял и чул свада или сбиване пред ***. В показанията си
свидетелят К. потвърждава заявеното от свидетеля Д. като допълва, че покрай тях
минал пострадалият, без да се спира и да казва нещо и видимо изглеждал
нормално. Разпитан е и свидетелят П.М., който е бил на инкриминираната дата и
час пред ***. Същият заявява, че е видял пред *** насъбрали се хора, чул, че се
приказва на висок тон, но не видял размяна на удари или сбиване.
Видно от
показанията на свидетеля Д.Х.К.на 16.03.2017г. бил в гр.Долни Дъбник с неговия
приятел - обвиняемият К.К.. По обяд тръгнали към центъра на града откъдето
трябвало да вземат техен приятел - свидетелят А. К.. Били с колата на Д., като
управлявал К.. Спрели колата малко след входа на ***, посока заведението,
където ги чакал А. К.. Пред *** свидетелят К. забелязъл едно момче, което
стояло пред входа на сградата и което той лично не познавал. Твърди, че това
момче се обърнало към К. с думите: „***“. Няколко дни преди това, К. и К. се
били срещнали с друг техен познат - И.Б., който казал на К., че някой си Д. го
търси с нож. Поради това, което бил чул, свидетелят К. решил,че момчето, което
стоял пред *** и се било обърнало така към К. бил въпросния Д.. К. се запътил
към момчето, като Д. го последвал. Момчето си извадило ръцете от джобовете и
посегнало с дясната си ръка да удари К. с юмрук в главата, но само го тръкнал
по брадичката. К. се дръпнал назад и след това бутнал момчето. Д. застанал
между тях и казал на момчето да не се занимава с К..Момчето се обърнало и си
тръгнало като продължило да отправя обидни думи по адрес на К..
А. К. не е
разпитан по делото, тъй като видно от приложената справка на Ц.М. при ***същият
е извън страната като трайно пребивава във ФРГермания, но липсват данни за
адреса му. Приложена е Справка за задграничните му пътувания, видно от която на
06.04.2018г. е напуснал пределите на Република България. В хода на извършената
проверка по случая обаче на А. К. са били снети обяснения от Ц.М.- *** на ***,
които той е възпроизвел в показанията си като свидетел. Свидетелят М. сочи, че К.
е заявил, че въпросния ден К.К. дошъл с автомобил да го вземе от заведението „***“
като с него бил и Д. К.. Заявил също така, че пострадалият, след като видял К.,
започнал да го псува. К., К. и той се приближили към Д.К. и К. го попитал защо
го псува и какво иска, след като му били върнати някакви пари, при което
пострадалият рязко посегнал на К. и го ударил с юмрук в гърдите. К. му отвърнал
по същия начин като по-скоро не успял да го удари, а го блъснал, след което
пострадалият се обърнал и тръгнал. В показанията си свидетелят М. възпроизвежда
като съдържание видеозапис от 16.03.2017г. от системата за видео-наблюдение на ***,
заснет от камера, находяща се в центъра на гр. Долни Дъбник срещу сградата на ***,
записала инкриминирания инцидент. М. подробно е описал действията на
пострадалия, К. и К., вкл. и как пострадалият замахва с дясната си ръка, за да
нанесе удар на К. като не се вижда добре дали успява, след което провеждат
кратък разговор, след който К. нанася два удара на пострадалия, като никъде в
записа не се вижда К. да посяга или удря пострадалия.
Изготвена е
Видео-Техническа експертиза на приобщения като веществено доказателство,
изпратено от ***, видеозапис от инкриминираната дата, свален на 1бр. CD-R с
надпис „***“. Съгласно заключението на експертизата на диска се съдържа един
файл, който е цифров презапис от оригиналните файлове, записани на твърдия диск
на охранителна видео-система. При прегледа му се установява, че съдържа в себе
си видеозапис, заснет от едно заснемащо устройство/камера/. Записаното изображение
е цветно с размер 1280x720 пиксела, с вкопирана в кадъра информация за дата и
час/тайм код/, според която записът е засне на 16.03.2017г. за времето от
12:34:52ч. до 12:41:01ч. системно време. Не са установени следи от
манипулация/намеса върху записаната информация. Заснет е конфликт между лица от
видим мъжки пол, чиито действия са илюстрирани с кадри, подредени в
хронологичен ред и поместени в приложение в изследователската част от протокола
на заключението.
Изготвена е
Съдебно-медицинска експертиза, видно от заключението на която на Д.К. са
причинени болезнен оток на лявата скула и насиняване по външната страна в
горната й трета на лявата мишница като уврежданията са травматични и отговарят
да са получени по начин и време, както е съобщено-с поне два удара с твърд тъп
предмет, какъвто може да е съобщеният-юмрук. Уврежданията се причинили болки и
страдания поне за две седмици, което квалифицира причинената телесна повреда
като лека по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК.
Приобщени по делото
са заверени копия от трудов договор и длъжностна характеристика на Д.К..
Приложени са актуални бюлетини за съдимост на К. и К., видно от които са
осъждани.
Въз основа на
горните доказателствени средства са събрани доказателства, които установяват по
несъмнен начин следната фактическа обстановка:
Пострадалият Д.К.
и обвиняемият К. К. живеели в гр.Долни Дъбник, обл.Плевен. Двамата се
познавали, но не били приятели. През есента на 2016г. К. продал на бащата на К.
13 кубика дърва за огрев. Тъй като количеството дърва се оказали по-малко от
13кубика, баща му депозирал жалба в прокуратурата, завършила с постановяване на
отказ за образуване на досъдебно производство. Междувременно К. върнал на
бащата на К. сумата от 100лв. По този повод между Д.К. и К. К. възникнал
конфликт. Двамата твърдят, че са били търсени и заплашвани от другия със
саморазправа. В разпита си като пострадал Д.К. заявява, че през първата
половина на месец март 2017г. К. три пъти го срещал и отправял заплахи спрямо
него, като К. предполагал, че причината за това му поведение била свързана с
подадената от баща му жалба срещу К..
От своя страна в
разпита си в качеството на обвиняем К. твърди, че въпреки че е възстановил
сумата от 100лв. на бащата на К., Д.К. е отправял заплахи по отношение на него
пред други хора, като дори е извадил ловджийски нож и надупчил якето на
свидетеля П.М.Г., който е бил с обвиняемия К. при разтоварване на дървата през
2016г. Горното се потвърждава от разпитите на свидетелите И.Л.Б., Т.И.В., П.М.Г.
и С.П.В..
Със Заповед на
кмета на *** от 09.02.2017г. Д.К. бил назначен на длъжност *** в *** по Проект
№ВС05М9ОР001-1.002-1003 “Обучение и заетост на неактивните младежи на ***“. На
16.03.2017г. К. бил на работа в сградата на ***. Около 11.30ч. Д.К. излязъл
пред сградата. Бил облечен с дънки и кожено яке, като ***бил под якето. На
тротоара били свидетелите П.Д. и Р.К., а отстрани до питейно заведение „***“
бил А. К.. Д.К. твърди,че е чул А. К. да казва по телефона: „Тука е“. След
кратко време пред сградата на *** спрял лек автомобил, от който слезли
обвиняемият К. К. и свидетелят Д. К., които дошли при него. Към тях се приближил и А. К.. К. заявява, че К. го хванал
за левия бицепс и му предложил да
се отделят, за да поговорят. Той отказал и
останал на мястото си. К. изненадващо,
без да казва нищо, го ударил с
юмрук в лицето в областта на лявата горна скула.
Непосредствено
след това и К. го ударил с юмрук на същото място, след което и двамата му
нанесли по няколко юмручни удара в гърдите и мускула под лявото рамо, като той
успял да избяга. Същия ден депозирал сигнал до ***за извършеното му
посегателство. На 17.03.2017г. в 11:00ч. посетил *** при ***, където бил
прегледан. Заявил, че е бит от двама мъже. Издадено му било Съдебно-медицинско
удостоверение №134/17.03.2017г., видно от което при прегледа му са установени
оток на лявата скула, кръвонасядане по лявата мишница, довели до болка и
страдание, получени по начин и време, съобщени от него.
С
постановление на Районна прокуратура – гр. Плевен от 15.11.2019г. е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 760/2017г. по описа на
РП-Плевен, водено срещу К.И.К.с ЕГН ********** за престъпление по чл.131 ал.1
т.1 и т.12 вр. чл.130 ал.2 от НК. Районна
прокуратура – Плевен с постановлението за прекратяване на наказателното
производство срещу К.И.К.е приела, че деянието следва да се квалифицира като
малозначително по смисъла на чл.9 ал.2 от НК и е прекратила наказателното
производство срещу К.И.К.на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК.
При
така обсъдените и събрани до този момент доказателства, съдът счита, че този
извод на РП-Плевен е незаконосъобразен и необоснован. Прокурорът прекратява
наказателното производство в два лимитивно посочени от процесуалния закон случаи: а/когато установеното деяние не
съдържа признаците на престъпление и б/ когато във връзка с обстоятелства по
чл.102 т.1 от НПК обвинението не е доказано. В обжалваното постановление на РП-Плевен,
като основание за прекратяване на наказателното производство е посочена
разпоредбата на чл.24 ал.1 т.1 от НПК. Районна прокуратура-Плевен е допуснала
нарушение на закона при постановяване на определението за прекратяване на
наказателното производство, тъй като от всички събрани по делото доказателства
по несъмнен начин се установява, че извършеното от К.И.К.деяние съдържа
признаците на престъпление по чл.131 ал.1 т.1 и т.12 вр. чл.130 ал.2 от НК. Според
съда извършеното от К.И.К.деяние не може да се квалифицира като малозначително
по смисъла на чл.9 ал.2 от НК, тъй като в случая не се касае за твърде
съществено отклонение от типичното отрицателно въздействие, което
изпълнителното деяние оказва върху съществуващата система от обществени
отношения. В тази насока следва да се има предвид задължителната сила съобразно
разпоредбата на чл.413 ал.1 от НПК на Определение №1101 от 12.12.2018г., постановено
по ВЧНД №1018/2018г. на ОС-Плевен, с
което са отменени определение
№ 692 от 22.10.2018 г. по ЧНД № 2294/2018г. по описа на Районен съд гр. Плевен
и постановление на Районна прокуратура - гр. Плевен от 10.09.2018г. за
прекратяване на наказателното производство, по досъдебно производство №Д -
760/2017г., за престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.2 от НК,
като неправилни и незаконосъобразни и е изпратено делото на Районна прокуратура - гр. Плевен, с оглед
осъществяване на правомощията й, съобразно разпоредбите
на НПК. В мотивите на това определение
е посочено, че:“ описаните действия на К. К. спрямо Д.К. са били
свързани със съществено посегателство върху личността на последния и по своя
интензитет, насоченост и място на извършване са представлявали грубо нарушение
на обществения ред и са изразявали явно неуважение към обществото, което е било
съзнавано от техния извършител, с оглед времето, мястото и начина на
осъществяването им.“ Освен това в мотивите на определението на ОС-Плевен е
посочено, че „наред с безспорно установения пряк умисъл към причиняване на лека
телесна повреда на Д.К., както е записано в постановлението за прекратяване на
наказателното производство, К. К. е съзнавал, че действията му грубо нарушават
обществения ред и демонстрират явно неуважение към обществото, като извършвайки
ги се е съгласявал с настъпването на тези последици от неговите действия“.
Задължителната сила по чл.413 ал.1 от НПК на отменителното определение
на ОС-Плевен не е съобразена от прокурора при постановяване на обжалваното
постановление за прекратяване на наказателното производство. Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на ОС-Плевен в
отменителното определение, че описаните действия на К. К. спрямо Д.К. са били свързани със съществено
посегателство върху личността на последния и по своя интензитет, насоченост и място
на извършване са представлявали грубо нарушение на обществения ред и са
изразявали явно неуважение към обществото, което е било съзнавано от техния
извършител, с оглед времето, мястото и начина на осъществяването им. Според разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НК не е престъпно деянието, което макар формално и да
осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна. Следователно, за да не е престъпно деянието, има две възможности
- липса на обществена опасност поради малозначителност на деянието, както и
извеждане на обществена опасност на деянието, но с характеристиката на явна
незначителност. Във всеки от случаите трябва да се изследват и деянието, и
обществената му опасност. А при стигане до извод за липса на обществена
опасност, се стига и до заключение за липса на противоправност - друг признак
на престъплението. Конкретните факти по делото са тези, които трябва да цени
съда, за да прецени наличието или не на предпоставките, визирани в нормата на чл. 9, ал.2 от НК и коя форма ще се приложи. Ако се приеме малозначителност
по смисъла на чл. 9, ал.2, пр.1 от НК, водеща до пълна липса на обществена
опасност, не е нужно да се обсъждат данни за извършителя, сочещи на степента на
негова лична опасност. Що се отнася до наличие на предпоставките на втората
алтернатива на чл. 9, ал.2, пр.2 от НК - явна незначителност на обществената
опасност на деянието, то тогава е нужно да се направи задълбочена преценка на
личността на подсъдимия, доколкото и тя също предопределя степента на самата
обществена опасност. В случая след обсъждане на конкретните факти по делото,
съобразно установената фактическа обстановка и касаещи деянието, обществената
му опасност и личността на обвиняемия и обществената му опасност настоящият съдебен състав прие, че престъплението не е
малозначително и е общественоопасно.
По така изложените съображения
съдът счита, че жалбата на Д.Б.К. чрез неговия повереник адв.Г.А.по реда на
чл.243 ал.ІV от НПК против наказателно постановление на Районна прокуратура –
гр. Плевен, с което е прекратено наказателното производство по по досъдебно
производство № 760/2017г. по описа на РП-Плевен, водено срещу К.И.К.с ЕГН **********
за престъпление по чл.131 ал.1 т.1 и т.12 вр. чл.130 ал.2 от НК., е
основателна. Делото следва да се върне на Районна прокуратура – Плевен за последващи
процесуални действия.
Водим
от горното и на основание чл. 243 ал. ІV от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановление на Районна
прокуратура – гр. Плевен от 15.11.2019г., с което е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 760/2017г. по описа на РП-Плевен,
водено срещу К.И.К.с ЕГН ********** за престъпление по чл.131 ал.1 т.1 и т.12
вр. чл.130 ал.2 от НК.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура
– Плевен за извършване на последващи процесуални действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се протестира
от прокурора и да се обжалва от обвиняемия и от пострадалия пред Плевенски
окръжен съд в 7 дневен срок от съобщението му.
ПРЕПИС от определението да се изпрати
на Районна прокуратура – Плевен, К.И.К.и пострадалия Д.Б.К. чрез неговия
повереник адв.Г.А..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: