№ 3465
гр. София, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгени Георгиев
при участието на секретаря Весела Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело №
20241100110878 по описа за 2024 година
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ
НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищците
[1] Д. Д. е заявил в искова молба от 20.09.2024 г., че СРС е издал срещу
него изпълнителен лист по ч. гр. д. 57 478/2009 г. на 62-ри с-в, с което го е
осъдил да заплати на „БАНКА ПИРЕУС БЪЛГАРИЯ“ АД (ПИРЕУС)
главница, лихви и разноски по договор за кредит.
[2] ПИРЕУС е прехвърлил на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД
(ЕОС) вземането си от Д. Д.. От 30.06.2016 г. до подаването на исковата молба
ЕОС не е провеждал изпълнителни действия срещу Д. Д.. Затова на 30.06.2021
г. правото на принудително изпълнение на ЕОС е било погасено по давност.
ЕОС обаче, не е предприел необходимото за отписването на Д. Д. от
Централния кредитен регистър (ЦКР), въпреки че Д. Д. е поискал това от
ЕОС. Затова Д. Д. моли съда да приеме за установено, че е погасено по
давност правото на принудително изпълнение за 48 853,00 лева по
изпълнителния лист, издаден по ч. гр. д. 57 478/2009 г. на СРС, 62-ри с-в. Той
1
търси и разноски (исковата молба, л. 3-8).
2. На ответника
[3] Ответникът ЕОС е признал предявения иск. Той моли съда да
възложи разноските на ищеца, а евентуално да намали адвокатското
възнаграждение (писмения отговор, л. 44-46).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД
КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ
И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[4] Предвид признанието на иска съдът приема за установени всички
факти, заявени от ищеца и свързани с процесния изпълнителен лист. В ЦКР е
вписано вземането на ЕОС от Д. Д. по процесния изпълнителен лист
(справките, л. 9-15). Д. Д. е поискал от ЕОС да подаде информация до ЦКР, че
Д. Д. няма задължение към ЕОС (л. 16-17). Не се спори, че ЕОС не го е
направил.
[5] Д. Д. е заплатил 200,00 лева държавна такса, като съдът го е
освободил от заплащането на държавна такса за разликата над 200,00 лева до
1 954,12 лева (л. 29). Д. Д. е бил представляван безплатно от адвокат (л. 21).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[6] Д. Д. е предявил иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК. Искът е основателен.
1. По иска по по чл. 439, ал. 1 от ГПК
[7] Съгласно чл. 439, ал. 1 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез
2
иск изпълнението. Искът на длъжника може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание (чл. 439, ал. 2 от ГПК).
Следователно предпоставката за уважаването на иска е ищецът да установи,
че не дължи изпълнение на ответника, като установява това чрез факти,
настъпили след момента на приключване на съдебното дирене по делото, по
което е било постановено съдебното решение, чието изпълнение се търси.
[8] Съдът установи, че ЕОС не е предприемал изпълнителни действия
за събиране на вземането си от Д. Д. в продължение на пет години.
Следователно е погасено по давност правото на принудително изпълнение за
48 853,00 лева по изпълнителния лист, издаден по ч. гр. д. 57 478/2009 г. на
СРС, 62-ри с-в. Затова съдът уважава иска.
2. По разноските
[9] Д. Д. търси разноски. Той е направил такива за 200,00 лева и е бил
представляван безплатно от адвокат.
[10] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски
съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска. Съдът приема обаче,
че разноски се дължат на Д. Д., защото:
- спрямо него има вписване в ЦКР;
- това вписване може да доведе до последици, отрицателни за Д. Д.;
- ЕОС не е предприел необходимото за заличаване на вписването.
[11] Съдът присъжда на Д. Д. 200,00 лева разноски. Съдът осъжда ЕОС
да заплати на адвокат М. Д. 800,00 лева адвокатско възнаграждение – това
възнаграждение е справедливо предвид ниската правна и фактическа
сложност на делото; събраните единствено писмени доказателства;
признанието на иска от ответника; проведеното едно единствено съдебно
заседание. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, съдът осъжда ЕОС да заплати по
3
сметка на СГС 1 754,12 лева държавна такса. Ето защо съдът
РЕШИ:
[12] ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД на основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, че Д. З. Д. не дължи
изпълнение за 48 853,00 лева по изпълнителния лист, издаден по ч. гр. д.
57 478/2009 г. на СРС, 62-ри с-в. Д. Д. е с адрес в гр. София, ул. „********* и
съдебен адрес – адвокат М. Д., гр. София, ул. „*********, ет. 2, ап. 3. „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД е с адрес в гр. София, ж. к. „*********.
[13] ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД да заплати на:
1. Д. З. Д. – 200,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК;
2. на адвокат М. Д. – 800,00 лева възнаграждение на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК;
2. на СГС – 1 754,12 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК.
[14] Ако някоя от страните обжалва решението в частта му за
разноските, тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето
на 15,00 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще
върне частната жалба.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4