Р Е Ш Е Н И Е
№…………….
26.10.2020г.
гр.Шумен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
административен съд, в публично заседание на осми октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
Административен съдия: Маргарита
Стергиовска
при
секретаря Р. Хаджидимитрова, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 289 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.186 ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/,
вр. чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на „П.А.Г.“ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя П.А.А., депозирана чрез
упълномощен представител адв.С.Е.от
ШАК, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №
145-ФК/18.06.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“- гр.Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП- гр.София, с която на оспорващия е наложена
ПАМ– запечатване на търговски обект, представляващ вендинг кафе-машина, находящ
се на адрес гр.Шумен, ул. „Цар Освободител“ № 103 и е забранен достъпът до него
за срок от 14 дни на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС. В жалбата се релевират доводи за отмяна на обжалваната заповед за
налагане на ПАМ, като неправилна, незаконосъобразна, немотивирана и издадена в
нарушение целта на закона, както и от некомпетентен орган. В жалбата се
изразява несъгласие с издадената заповед, като оспорващият твърди, че същата е
незаконосъобразна. С процесната заповед на оспорващия е наложена ПАМ -
запечатване на търговски обект, представляващ Вендинг кафе-машина, находяща се
в гр. Шумен, ул. „Цар Освободител“ № 103, и е забранен достъпът до него за срок
от 14 дни на осн. чл. 186, ал. 1, т.1, б.“а“ от ЗДДС и чл. 187, ал.1 от ЗДДС. В
заповедта е материалнизирано и разпореждане за нейното предварително
изпълнение, основано на чл. 188 от ЗДДС, във връзка с чл. 60 от АПК, което е
било предмет на отделно съдебно производство, а именно ЧАД № 269/2020г. по
описа на ШАдмС.
Оспорващият
сочи, че постановената заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена при
липса на компетентност, както и липса на
мотиви в противоречие с материалния закон, като в тази насока са
изложени подробни съображения в жалбата.
Счита, че е налице разминаване в приетите факти в протокола, съставен на
05.06.2020 г. и процесната заповед, а именно в протокола се твърди, че е
отразена извършена контролна покупка, а в заповедта е отразено, че е извършено
заплащане на стойност 0.70 лв. на 1 бр. „Мокачино“, платено в брой от П.Т. -
орган по приходите. Разминаването в констатациите е във връзка с твърденията за
визуализирането на дисплея на необходимата информация при продажба. При
допълнително представени документи КЛЕН за дата 05.06.2020 г. от управителя на
дружеството, е установено, че контролната покупка от 0.70 лв. не е отразена във
фискалното устройство. Оспорващият сочи, че няма как да бъде извършено плащане
само с една монета, тъй като стойността на закупеният продукт е 0.70 лв. Сочи
се, че в началото на 2020 г. е имало посегателство по отношение на
кафе-машината, във връзка с което е образувано ДП № 12/2020г., което е висящо
към настоящият момент.
Счита, че
тежестта на доказване е върху административния орган и поради това, твърди че
не е доказано установяването по категоричен начин на нарушението на чл. 25, ал.
4 от Наредба № Н-18 от 2006 г. Сочи, че в случая е допуснато нарушение на
принциП.за съразмерност, разписан в чл. 6, ал. 1 от АПК. Твърди, че в
процесната заповед липсват мотиви, а изложените са бланкетни. Изложени са и
съображения досежно съществено разминаване в часовете на посочената проверка в
документите и относно липсата на мотиви на административния орган, които са е
съществен елемент от волеизявлението на оспорения административен акт. Освен
това, обжалваната заповед била постановена в несъответствие с целта на закона и
в нарушение на принциП.на съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК. Моли съда
въз основа на изложените съображения, да постанови решение, с което да отмени
оспорената заповед. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява, но изпраща процесуален представител, който поддържа изцяло депозираната
жалба и я допълва със съображения, че не са били налице основанията за налагане
на ПАМ- запечатване на обекта за 14 дни, понеже дружеството своевременно е
отстранило констатираните нередовности. Прави искане за присъждането на
деловодни разноски.
Ответникът,
редовно призован, в съдебно заседание се представлява от юриск. М., който
изразява становище за неоснователност на депозираната жалба, поради издаване на
обжалваната заповед за ПАМ от компетентен орган, при спазване на
административно производствените правила,при наличие на всички материалноправни
предпоставки и в съответствие с целта на закона.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, както и след цялостна
проверка на оспорения административен акт, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно
протокол за извършена проверка серия АА № 0357130 от 05.06.2020г., служители на
ГДФК на НАП извършили проверка на търговски обект – Вендинг кафе-машина на
самообслужване, находящ се в гр.Шумен, ул.Цар Освободител №103, стопанисван от
«П.А.Г. ООД ***, при която било установено, че дружеството, като задължено лице
по чл.3 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ не е изпълнило задължението си да отрази
и отчете извършена продажба на 1 брой мокачино на стойност 0,70 лв. чрез
визуализиране на дисплея на монтираното фискално устройство в автомата за
самообслужване. При проверката на 05.06.2020г. в 12,05 часа е извършено плащане
на стойност от 0,70лв на 1 брой мокачино. Услугата е активирана чрез поставяне
на монета в съоръжението за използване на услугата – кафе – автомат.
Съоръжението не е визуализирало на дисплей необходимата информация (фискален
бон) при продажбата. При допълнително представяне на документи – КЛЕН за дата
05.06.2020г. от управителя на дружеството, е установено, че контролната покупка
от 0,70 лв не е отразена във ФУ.
С Акт за
установяване на административно нарушение/АУАН/ № F554312/17.06.2020 година/л.47/
е започнало административнонаказателно производство срещу „П.А.Г.“ ООД- *** за
извършено нарушение по чл.25 ал.4 от Наредба Н-18/13.12.2006 год. на
Министерство на финансите, затова, че на 05.06.2020г. в 12,05 часа е извършено
плащане на стойност от 0,70лв на 1 брой мокачино. Услугата е активирана чрез
поставяне на монета в съоръжението за използване на услугата – кафе – автомат.
Съоръжението не е визуализирало на дисплей необходимата информация (фискален
бон) при продажбата. При допълнително представяне на документи – КЛЕН за дата
05.06.2020г. от управителя на дружеството, е установено, че контролната покупка
от 0,70 лв не е отразена във ФУ.
АУАН бил
връчен на управителя на дружеството без отразени възражения. Към момента на приключване
на съдебното дирене по настоящото дело, няма данни по отношение на нарушението
да е било издадено НП.
Въз основа
на тези факти административният орган приел, че дружеството жалбоподател е
нарушило чл.25, ал.4 от Наредба № Н-18/2006г., във връзка с чл.118, ал.3, изр.2
от ЗДДС. Извършеното нарушение е счетено като основание за налагане на ПАМ по
смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б. «а» от ЗДДС, което е сторено от административния
орган с процесната заповед - запечатване на търговски обект- представляващ
Вендинг кафе-машина и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни.
Заповедта
постановява запечатването да се извърши незабавно от датата на връчване на
заповедта, при задължителното присъствие на представител на дружеството. ЗППАМ
е връчена на търговеца на 24.06.2020г.
Видно от
Протокол за извършена проверка № 0358499/24.06.2020г., на същата дата ЗППАМ е
изпълена.
Несъгласен с
издадената заповед, на 07.07.2020г. адресатът на заповедта подава настоящата
жалба с искане за нейната отмяна.
При така установените
факти и обстоятелства съдът достига до следните правни изводи:
При така
установените факти и обстоятелства съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от надлежна страна- адресат на заповедта за налагане на ПАМ- запечатване
на търговски обект, породило неблагоприятни правни последици за оспорващото
дружество. Обжалването на административния акт е извършено при наличие на
правен интерес.
Оспорването
е против заповед за налагане на принудителна обезпечителна мярка
–"запечатване на обект", която съгласно изричната разпоредба на чл.
186, ал.4 ЗЗДС подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Така
изложеното налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е
неоснователна поради следните съображения:
От
представената административна преписка се установява, че при извършена проверка,
обективирана в Протокол серия АА № 0357130 от 05.06.2020г., служители на ГДФК
на НАП проверили търговски обект – Вендинг кафе-машина на самообслужване,
находящ се в гр.Шумен, ул.Цар Освободител №103, стопанисван от «П.А.Г. ООД ***.
Установено
било, че дружеството, като задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ
не е изпълнило задължението си да отрази и отчете извършена продажба на 1 брой
мокачино на стойност 0,70 лв. чрез визуализиране на дисплея на монтираното
фискално устройство в автомата за самообслужване. При проверката на
05.06.2020г. в 12,05 часа е извършено плащане на стойност от 0,70лв на 1 брой
мокачино. Услугата е активирана чрез поставяне на монета в съоръжението за
използване на услугата – кафе – автомат. Съоръжението не е визуализирало на
дисплей необходимата информация (фискален бон) при продажбата. При допълнително
представяне на документи – КЛЕН за дата 05.06.2020г. от управителя на
дружеството, е установено, че контролната покупка от 0,70 лв не е отразена във
ФУ.
Съставен бил
Акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № F554312/17.06.2020
година/л.47/ срещу „П.А.Г.“ ООД- *** за извършено нарушение по чл.25 ал.4 от
Наредба Н-18/13.12.2006 год. на Министерство на финансите, затова, че на 05.06.2020г.
в 12,05 часа е извършено плащане на стойност от 0,70лв на 1 брой мокачино.
Услугата е активирана чрез поставяне на монета в съоръжението за използване на
услугата – кафе – автомат. Съоръжението не е визуализирало на дисплей
необходимата информация (фискален бон) при продажбата. При допълнително
представяне на документи – КЛЕН за дата 05.06.2020г. от управителя на
дружеството, е установено, че контролната покупка от 0,70 лв не е отразена във
ФУ.
Въз основа
на констатациите от проверката е издадена Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № 145-ФК/18.06.2020г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“- гр.Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП-
гр.София, с която на оспорващия е наложена ПАМ– запечатване на търговски обект,
представляващ вендинг кафе-машина, находящ се на адрес гр.Шумен, ул. „Цар
Освободител“ № 103 и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни на основание
чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
В хода на
съдебното производство,по искане на жалбоподателя, е допуснат до разпит
свидетеля К., който работи в „П.А.Г.“ ООД като техник поддръжка.
Свидетелят
установява, че вендинг автомата е бил обект на престъпно посегателство,
вследствие което е бил отремонтиран. Сочи, че фискалното устройство видимо е
било добре, дисплеят не е бил счупен. Заявява, че поддръжката на фискалното
устройство се извършва от друга фирма, в случая устройството е единствено
монтирано. Свидетелят не е уведомявал оторизирана с поддръжката на фискалното
устройство фирма за престъпното посегателство, не разполагал с информация дали
някой друг е уведомил такава фирма по поддръжка на фискални устройства.
При така
установените факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не
са налице основания за нейната отмяна.
Съобразно
разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК, законосъобразността на оспорения
административен акт следва да бъде преценена на всички основания по чл. 146 от АПК.
Заповедта е
издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл. 186, ал.3 от ЗДДС и правомощията предоставени му със
заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на Националната
агенция по приходите (лист 58).
При
издаването на обжалваната заповед от административния орган не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена
форма и съдържа задължителните реквизити - наименование на органа, който я
издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата
и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда
за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния
орган.
Съгласно чл. 186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна
мярката се налага с мотивирана заповед от орган по приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва изводът, че
заповедта издадена по този ред, в качеството й на индивидуален административен
акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл. 59 от АПК. Съгласно чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт следва да
съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са
изложени в заповедта и в тази връзка неоснователни се явяват доводите на
жалбоподателя за нарушение на изискването за форма по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК .
Твърдението,
че в заповедта липсват мотиви противоречи на простия й прочит.
Оспорената
заповед съдържа както фактическите основания,изложени и в Протокола за
извършена проверка,така и правните основания с посочване и описание на
нарушението-дружеството не е спазило реда и начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за продажба, като е нарушен
състава на чл. 25, ал.4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. вр. с чл. 118, ал.3 изр. второ от ЗДДС. Оспорената заповед съдържа мотиви
както относно необходимостта от налагане на принудителната административна
мярка, така и относно срока на продължителност на същата.При определяне на
срока не се констатира нарушаване на принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 АПК. При проверката е установено нарушение на данъчното
законодателство, като следва да се подчертае,че обстоятелството, какъв е
размерът на покупката/ в конкретния случай 0,70 ст./, за която не е налице
отразяване върху дисплея на вендинг автомата, е неотносимо относно факта на
нарушението. Съдът намира, че административният орган е изпълнил задължението си
и е изложил съображения за конкретния срок, за който се налага запечатването на
обекта, и обстоятелствата, които са го мотивирали да определи този срок –
тежестта на извършеното нарушение и последиците от него – невъзможността да се
установи реалния оборот на дружеството, големината на търговския обект и
местонахождението, значителния брой посетители, характера на предлаганите
стоки, защитата на обществения интерес за предотвратяване на възможността за
извършване на нови нарушения и др. Посочено е също изрично, че извършеното
нарушение засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, която трябва да осигури
пълна отчетност на извършваните продажби чрез тяхната регистрация и
последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Срокът на
наложената принудителна административна мярка е съобразен с целената превенция
за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта и необходимото
време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от
търговеца – промяна в начина на извършване на дейността в обекта, правилно
отразяване на оборота, спазване на отчетността на документите и предаване на
изискуемите данни в НАП, недопускане на вреда за фиска. Т.е., в оспорената
заповед са изложени достатъчно подробни и ясни мотиви относно определения срок
от 14 дни за налагане на принудителната административна мярка . Срокът на
принудителната административна мярка се определя по целесъобразност от органа,
като в настоящия случай преценката по целесъобразност е упражнена в рамките на
закона
Спорът по
настоящото дело е относно правилното приложение на материалния закон,като
дружеството-жалбоподател поддържа,че липсва състав на административното
нарушение.
При
проследяване на приложимата нормативна уредба съдът съобразява следното:
Разпоредбата
на чл. 118, ал.3 изр. второ от ЗДДС въвежда задължение, в случаите на продажби на стоки
или услуги, които се предоставят от автомати на самообслужване с електрическо
захранване и които се регистрират и отчитат чрез фискални устройства, вградени
в автоматите на самообслужване, с изключение на услуги по обмяна на валута,
фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей,
без да се издава хартиен документ по ред и начин, определени с наредбата по ал.
4.
Съгласно чл. 186, ал.1, т.1, б."а" ЗДДС принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
Редът и
начинът за издаване на документ за продажба са установени в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства. В чл. 25 ал.4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ е
посочено,че се допуска да не се издава документът по чл. 3, ал. 1, изречение второ, ако за продажбата е издаден данъчен
документ по чл. 112 от ЗДДС, съдържащ данните по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8, с изключение на кода на данъчната Г.а. При така дадената правна
регламентация и с оглед липсата на безспорни доказателства за изписване на
дисплея на вендинг автомат, собственост на дружеството-жалбоподател, на
стойността на контролната покупка, доколкото правнорелевантният факт е именно
тази липса на визуализация на дисплея за осъществената продажба, следва да се
приеме, че в настоящия случай са налице всички елементи от хипотезата на чл. 186, ал.1, т.1, б."а" ЗДДС за налагане на принудителната
административна мярка запечатване на обект.
Защитната
теза на жалбоподателя е, че дисплеят и самото фискално устройство е възможно да
е дефектирало е неоснователна и не се кредитира от съда. Видно от представеният
КЛЕН от дата 05.06.2020 г., първото отразяване на продажба е с час 13.07 ч., като преди тази дата липсват
отразени продажби. След този час регулярно през непродължителни интервали
фигурират отчетени продажби.
Проверката е
извършена в 12.05 ч., в който момент е извършена контролна покупка. От
показанията на св. П. се установява, че след около един час представляващият
дружеството е бил на мястото на проверката. Тъй като св. П. не е успял да
индивидуализира информация за покупката на дисплея е изискан КЛЕН, в който не
фигурира контролната покупка.
На първо
място, липсват безспорни доказателства, че дисплеят на вендинг автомата е бил
повреден, като събраните гласни доказателства в тази насока не следва да бъдат
кредитирани, тъй като разпитаният свидетел работи в дружеството-жалбоподател и
показанията му следва да се преценяват за наличие на заинтересованост, при
съобразяване на разпоредбата на чл. 172 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, с всички събрани по делото доказателства. А
събраните по делото писмени доказателства не кореспондират със свидетелските
показания. Дори и да се приеме, че е налице този факт, както и АНО, така и
настоящият състав намира, че евентуалните дефекти на устройството не могат да
бъдат възприети като независещи от волята на дружеството обстоятелства,
съставляващи едва ли не форсмажорни обстоятелства.
От друга
страна, дефектът на едно ФУ категорично не резултира в обективна невъзможност
за дружеството-жалбоподател да се сдобие с друго, работещо устройство, което да
е технически годно да осъществи дистанционна връзка с НАП.
Следователно
дружеството е осъществило състава на административното нарушение по чл. 25, ал.4
от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. с чл. 118, ал.3 изр.2 от ЗДДС, съответно налице са всички
предпоставки за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал.1, т.1, б."а" ЗДДС.
След като е
осъществен фактическият състав на административно нарушение по чл. 25, ал.4 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. с чл. 118, ал.3 изр. второ от ЗДДС, административният орган налага
принудителната административна мярка по чл. 186 ЗДДС, като действа при условията на обвързана
компетентност и е независим от хода на административно-наказателното
производство, ако такова изобщо се развива. Принудителната административна мярка
има превантивен характер – да осуети възможността на нарушителя да извърши
други противоправни деяния, не представлява административно наказание и няма
санкционен характер. В този смисъл при налагане на настоящата принудителна
административна мярка, съдът намира, че административният орган е спазил целта
на закона. Целта на всяка, включително и на настоящата, принудителна
административна мярка винаги е да се предотвратят и преустановят
административните нарушения, както и да се предотвратят и преустановят вредните
последици от тях, чрез коригиране на поведението на задължените лица и
мотивирането им да спазват нормативно разписаното поведение. По аргумент от чл. 22 ЗАНН и с оглед постигане на превантивната цел на закона,
за да преустанови дружеството незаконосъобразната си дейност, процесната мярка
се явява съответна на този законодателен приоритет.
Налагането
на принудителната административна мярка запечатване на обект е основание за
прилагане на втората принудителна административна мярка по чл. 187, ал.1 ЗЗДС –
забрана на достъпа до обекта. Нормата е императивна, органът по приходите
действа в условията на обвързана компетентност, като няма право на преценка
относно необходимостта от прилагането на мярката по чл. 187, ал.1 ЗДДС. Тази преценка е извършена предварително от
законодателя и затова при наличие на хипотезата – т.е., при прилагане на
принудителната административна мярка по чл. 186, ал.1 – следва да наложи и
мярката по чл. 187, ал.1 ЗДДС.
В заключение
на изложеното, в хода на служебната проверка по чл. 168 от АПК, съдът установи, че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган съгласно чл. 186, ал.3 от ЗДДС, в производството по издаването й
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила като
самостоятелни основания за отмяна, материалният закон е приложен правилно, а
доколкото е постановена в условията на обвързана компетентност (при
установеното наличие на предвидените от закона предпоставки за прилагане на
ПАМ) заповедта е съответна и с целта на закона, поради което липсват основания
за ревизия. Горното квалифицира жалбата против нея като неоснователна и налага
отхвърлянето й.
Съдът намира, че в полза на Национална агенция за
приходите – гр.София следва да се присъдят разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на осн. чл.144 от АПК, във
вр. с чл. 78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от
горното , съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ПА А.Г.“ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя П.А.А., депозирана чрез упълномощен представител адв.С.Е.от
ШАК, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №
145-ФК/18.06.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“- гр.Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП- гр.София, с която на оспорващия е наложена
ПАМ– запечатване на търговски обект, представляващ вендинг кафе-машина, находящ
се на адрес гр.Шумен, ул. „Цар Освободител“ № 103 и е забранен достъпът до него
за срок от 14 дни на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ПА А.ГРУП“ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя П.А.А. да заплати на Националната агенция
по приходите гр. София сумата 100 /сто/ лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: