Р
Е Ш Е
Н И Е №74
гр.Русе, 13.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
окръжен съд….гражданска колегия…в открито заседание на 31 януари през
две хиляди и двадесета година……..в състав:
Председател: Мария Велкова
Членове: Галина Магардичиян
Зорница Тодорова-мл.с.
при
секретаря Тодорка Недева и в присъствието
на прокурора….. като
разгледа докладваното от съдия Г.Магардичиян в.гр.д. №
6 по описа за 2020год.,за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Г.И.С. обжалва Решение № 1879 от 11.11.2019г, постановено по гр.д.№ 4813/19 по описа на РРС в
частта, в която е отхвърлен предявеният от нея иск за заплащане на обезщетение
за оставането й без работа вследствие на уволнението с правно основание
чл.344,ал.1,т.3 КТ вр чл.225, ал.1 КТ. Излага
оплаквания за нарушаване на процесуалните правила от първоинстанционния
съд,поради което не са събрани доказателства за оставането й без работа след
уволнението. Иска от съда да отмени решението в тази част и да постанови друго,
с което искът й за заплащане на обезщетение за оставането й без работа заради
уволнението бъде уважен.
ОП“Комунални дейности“ обжалва Решение № 1879 от
11.11.2019г, постановено по
гр.д.№ 4813/19 по
описа на РРС в частта, в която са уважени исковете на Г.С. за отмяна на
уволнението. Излага твърдения за спазване на процедурата по
чл.195 КТ относно дисциплинарното уволнение като са искани обяснения от ищцата,
отправено е запитване до ТЕЛК и след преценка на всички факти и обстоятелства,
тежестта на нарушенията и поведението на служителката е издадена мотивирана
заповед за налагане на наказание „уволнение“. Счита, е първоинстанционният съд
неправилно не е взел предвид събраните по делото доказателства, неправилно не е
кредитирал представените по делото писмени сигнали от граждани и съставените
доклади по сформираната комисия. Счита, че съдът неправилно е преценил
доказателствената стойност на тези писмени доказателства и е стигнал до
неправилния извод за незаконосъобразност на издадената заповед за дисциплинарно
уволнение. Иска от съда да постанови решение, с което да отмени решението в
тази част и отхвърли предявените от Г.С. искове. Претендира разноските по делото.
От отношение подадената от Г.С. въззивна
жалба ОП“Комунални дейности“ като въззиваем счита
същата за неоснователна.
Г.И.С., въззиваема
по отношение на жалбата на ОП“Комунални дейности“, счита подадената от
работодателят й въззивна жалба за неоснователна, а постановеното от
първоинстанционния съд решение в тази част за правилно, въпреки, че изразява
несъгласие с мотивите на решението.
Окръжният съд, като взе предвид
оплакванията в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Със Заповед № 54 от 30.07.2019г на
директора на ОП“Комунални дейности“ –Русе Г.И.С. е наказана с дисциплинарно
наказание „Уволнение“ за това, че за периода от 31.05-12.06.2019 е извършила
нарушения на трудовата дисциплина, както следва: 1. Извършено нарушение на
чл.127,ал.1 КТ,т.10 да спазва вътрешните правила, приети в предприятието; както
и задължението й да издава билет/касов бон/ за заплатено паркиране в зоните за
кратковременно паркиране, описано в длъжностната й характеристика. На
31.05.2019 отказала на гражданин да издаде касов бон за паркиране в зоната за
кратковременно паркиране на ул.“Петко Д.Петков“, описано в писмо вх.№ 964/08.07.2019г от К.П.; на 10.06.2019 отказала на гражданска да
издаде касов бон за паркиране в зоната за кратковременно паркиране на
ул.“Константин Иречек“-описано в оплакване вх.№ 94Р-1336-1/03.07.2019г от Р.Х.и на 12.06.2019 отказала на гражданска да
издаде касов бон за паркиране в зоната за кратковременно паркиране на
ул.“Константин Иречек“ –описано в жалба вх.№ 94А-7095-2/18.06.2019г. Това е нарушение на чл.187,т.3 КТ
–неизпълнение на възложената работа, както и на правилника за вътрешния трудов
ред в ОП“Комунални дейности“-Русе; 2. Извършено нарушение на чл.126,ал.1,т.13 КТ- за изпълнява и всички други задължения, които произтичат от нормативен акт,
от колективен трудов договор, от трудовия договор и от характера на работата.
Нарушението се състои в направен опит от страна на С. да заблуди гражданите
относно начините на престой в зоните за кратковременно паркиране, което е
нарушение на чл.187,т.10 ЧКТ и 3. Извършено нарушение на чл.126,ал.1,т.10 КТ да
спазва вътрешните правила, прието в предприятието-нарушението се състои в
използването на неучтив език при общуване с граждани.
За да отмени така издадената заповед
за уволнение, първоинстанционният съд е приел, че работодателят не е доказал по
предвиденият в закона начин извършването на дисциплинарните нарушения, за които
ищцата е уволнена. Този извод на съда е
правилен. ОП“ Комунални дейности“-Русе като работодател е представил в първата
инстанция жалбите от граждани, описани в заповедта за уволнение относно
извършените от С. нарушения на трудовата дисциплина, обяснения от други
служители на предприятието, имащи възприятия за извършеното от С., доклад до
директора на ОП“Комунални дейности“ от назначена комисия от работодателя. Всички
тези писмени доказателства представляват частни свидетелстващи документи, които
по силата на чл.180 ГПК съставляват доказателство, че изявленията, които се
съдържат в тях, са направени от тези лица,т.е частните свидетелстващи документи
имат формална доказателствена сила и подписаният частен документ представлява
пълно доказателствено средство за авторството на материализираното изявление и
съдът е обвързан в извода си относно факта на авторството. Частните
свидетелстващи документи обаче нямат материална доказателствена сила, т.е
изявленията, които са материализирани в частен свидетелстващ документ нямат
обвързващо за съда действие. Съдържанието им се преценява от съда по вътрешно
убеждение, във връзка с останалите обстоятелства по делото, съгласно принципа
на чл.12 ГПК. В настоящият случай, всички доказателства, установяващи
извършеното от ищцата, което работодателят е определил като дисциплинарно
нарушение, са частни свидетелстващи документи. Същите нямат доказателствена
сила по отношение на съдържанието, т.е по отношение на фактите, изложени в тях,
поради което правилно първоинстанционният съд е указал на работодателя, че не е
сочил доказателства по отношение на факта на извършване на дисциплинарните
нарушения от страна на ищцата. Работодателят след тези указания на съда е заявил
чрез пълномощника си, че е представил писмени доказателства и не е сочил други
доказателства / в случая относимите и допустими
доказателства са гласните доказателства/ за тези факти. Съдът, на основание
чл.146,ал.2 ГПК, има задължение да укаже на страните, че не сочат доказателства
за фактите, за чието установяване носят доказателствена тежест, но няма
задължение да указва на страната с какви доказателства, следва да установи тези
факти. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, че работодателят
не е доказал фактите, които се сочат в сигналите от гражданите и представляващи
извършени от С. дисциплинарни нарушения и правилно е признал уволнението за
незаконно и е отменил уволнението на Г.С., извършено със Заповед № 54 от 30.07.2019г
на директора на ОП“Комунални дейности“-Русе и е възстановил С. на работата,
която е изпълнявала преди уволнението. Решението в тази част е правилно и
следва да се потвърди.
Първоинстанционният съд е отхвърлил
предявеният от Г.С. иск за заплащане на обезщетение с правно основание
чл.344,ал.1,т.3 КТ вр чл.225,ал.1 КТ в размер на
2000лв за оставане без работа в периода от 01.08.2019г до 29.10.2019г, тъй като
ищцата не е доказала, че е останала без работа вследствие на уволнението. Съдът
нито в доклада си, нито в хода на делото не е указал на ищцата, че в нейна
тежест е да установи, че е останала без работа и размера на обезщетението.
Поради това съществено процесуално нарушение, въззивният съд е събрал
доказателства относно обстоятелството, че след уволнението-31.07.2019г до
31.01.2020-съдебното заседание пред въззивния съд/ 6 месеца след уволнението/ ищцата е регистрирана като безработна в Бюро
по труда-Русе. С оглед установените във въззивната инстанция факти, на Г.С. се
дължи от страна на работодателя на обезщетение по чл.225,ал.1 КТ за оставането
й без работа вследствие на уволнението за този период от време в размер на
брутното й трудово възнаграждение за периода на оставане без работа за 6
месеца. Съгласно изричната норма на чл.228, ал.1 КТ брутното трудово възнаграждение
за определяне на обезщетенията по този раздел
е полученото от работника или служителя
брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или
служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Страните не
спорят, че основното трудово възнаграждение на С. за пълен работен месец е в
размер на 570лв. Същата получава и клас прослужено време в размер на 24%-
136.80лв, т.е брутното и трудово възнаграждение е в размер на 706.80лв.
Дължимото и обезщетение по чл.225 КТ за периода от 31.07.2019 до 31.01.2020 е в
размер на 4240.80лв. В подадената от С. частна жалба от 26.09.2019г по
в.ч.гр.д.№ 672/19 по описа на РОС същата е уточнила размера на този иск-
4200лв, като в хода на процеса не е направила изменението му чрез неговото
увеличение, искът не е предявен и като частичен, поради което съдът с оглед
диспозитивното начало в гражданския процес, следва да уважи иска в размера, в
който е предявен-4200лв. По изложените съображения, решението на
първоинстанционния съд в тази част е неправилно и следва да се отмени като
предявеният иск се уважи в претендирания от С. размер.
С оглед изхода на спора, не се дължат
разноски на ОП“Комунални дейности“-Русе за въззивната инстанция. Такива се
дължат на С., но същата не е претендирала такива.
Работодателят дължи по сметка на съда
на държавна такса за уваженият иск с правно основание чл.225 КТ.
Мотивиран така окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1879
от 11.11.2019г, постановено по гр.д.№ 4813/19 по описа на
РРС
в частта, в която съдът е признал за незаконно и е отменил уволнението на Г.И.С.,
извършено със Заповед № 54 от 30.07.2019г на директора на ОП“Комунални
дейности“-Русе и Г.С. е възстановена на работа.
ОТМЕНЯ
Решение № 1879 от 11.11.2019г, постановено по гр.д.№ 4813/19 по описа на РРС в частта, в която е отхвърлен иска
на Г.С. за заплащане на обезщетение по чл.225,ал.1 КТ
и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА ОП“Комунални
дейности“-Русе, гр.Русе, ул.“Котовск“ № 4 да плати на
Г.И.С., ЕГН ********** *** сумата от 4200лв-брутна
сума, представляваща обезщетение по чл.344,ал.1,т.3 КТ вр
чл.225,ал.1 КТ за оставането й без работа в периода от 31.07.2019 до
31.01.2020г.
ОСЪЖДА ОП“Комунални дейности“-Русе, гр.Русе, ул.“Котовск“ № 4 да плати по сметка на
РОС държавна такса в размер на 168лв.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: