РЕШЕНИЕ
№ 177
гр. Ямбол , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря Й. Г. П.
като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело №
20202330101897 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по молба на Н. ЯН. АТ. против
Община Я., с която на основание чл. 200, ал. 3 КТ предявява иск за
имуществени вреди в размер 67.75/шестдесет и седем лева и седемдесет и пет
стотинки/ лв. изплатени за лекарства, както и на основание чл. 200, ал.3 КТ
предявява иск за неимуществени вреди в размер на 10 000.00 /десет хиляди/
лв. за претърпени болки, страдания, негативни емоции и неудобства,
причинени от счупването на *** при трудовата злополука, ведно със
законната лихва от датата на увреждането 24.10.2019.г. до окончателното му
изплащане.
Посочва, че е работела като *** към Община Я.по трудов договор
№***.г. С допълнително споразумение №*** г. е била назначена на длъжност
„***" в ЦДГ №*** „***" на безсрочен трудов договор с пълно работно време.
Със заповед №***.г. трудовото правоотношение било прекратено поради
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
На 24.10.2019 г., при изпълнение на служебните си задължения по
длъжностна характеристика, извършвала здравен контрол при влизане на
децата в детската градина. При придвижването от *** до входа на училището,
където се извършва сутрешен филтър се подхлъзнала и паднала, като при
падането си ударила *** в гардероб, намиращ се в коридора на сградата.
Забелязала, че пода в коридора е мокър, но това не било обозначено със
съответните предупредителни табели.
1
При самото падане не присъствал никой. Когато успяла да се изправи,
отишла в една от съседните стаи - кухня, където се намирали други
служители на детската градина - Р.Б., Н.Д. и Ж.В., като им съобщила, че е
паднала и може би си е счупила ***. От силната болка й прилошало, те й
помогнали, като една от тях я закарала до Центъра за спешна помощ.
За случая е уведомено НОИ ТП - Ямбол, който с разпореждане №*** от
12.11.2019.г. на основание чл.60, ал.1 от КСО е приел случилото се за трудова
злополука.
При извършения преглед в МБАЛ „С.П." АД- гр.Я. се установило
счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ***. Счупването било
наместено и бил поставен гипсов ръкав за срок от 35 дни. Болките били
толкова силни, че лекарите я приели за лечение в здравното заведение и й
дали болко-успокоителни.
Бил издаден болничен лист №***за 30 /тридесет/ календарни дни. На
22.11.2019 г., след преглед, бил издаден болничен лист № *** за срок от 30
/тридесет/ дни. На 23.12.2019 г., при нов преглед бил издаден болничен лист
№ *** за срок от 20 /двадесет/ дни. При последващите прегледи се
установило, че *** на ищцата не зараства правилно и се наложило да бъде
намествана и гипсирана още два пъти. От травмата се било възпалило и едно
от сухожилията на лявата ***, което наложило преглед в гр. С. З., но ищцата
не запазила медицинската документация. Освен това, видимо ръката й не е
зарастнала правилно и към настоящия момент, което й създава дискомфорт.
Поради това счупване не можела да извършва нормалните си ежедневни
домакински задължения като почистване на дома и приготвяне на ястия, не
можела да натоварва *** си, имала проблем със захарта и трудно се
обслужвала сама. Изпитвала силни болки, душевни страдания и негативни
емоции. При натоварване ***, се подувала и това водело до силни болки и
страдания и до днес. Н. Г. Я. – нейна *** й помагала за извършването на
ежедневните домакински дейности и я придружавала при медицинските
прегледи и процедурите. За лечението си закупила множество лекарства, но
запазила само две от рецептите с посочена цена.
Претендира за присъждане на направените разноски.
В хода на съдебното дирене искъвата претенция се поддържа изцяло.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника, с който оспорва изцяло същия като изцяло недоказан по основание
и размер.
Не оспорва, че ищцата е работила в ЦДГ №*** „***“,
2
до 01.07.2020 г., когато е прекратено трудовото й правоотношение, като
добросъвестно са й изплатени всички дължими обезщетения, включително и
на основание чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда. Не оспорва инцидента, който
е претърпяла ищцата, както и факта, че той е признат за трудова злополука. от
ТП на НОИ. Оспорва исковете по размер, като недоказани.
Предвид механизма на ангажиране на отговорността на работодателя за
настъпила трудова злополука описан в чл. 200, ал. 1 от КТ, работодателят
носи обективна, безвиновна отговорност, независимо от това дали негов
орган или друг работник са имали вина за настъпването на вредите, оспорвам
исковата молба по отношение на:
Счита, че при настъпване на инцидента, ищцата е проявила
изключителна непредпазливост и небрежност към създадената ситуация и
грубо нарушение и неспазване на изискванията за безопасни условия на труд,
проявила самонадеяност, с което се е поставила в ситуация, при която да
претърпи съответния инцидент. Моли за отхвърляне на исковете, като
недоказани по основание и размер, евентуално за намаляване на
отговорността на работодателя при условията на чл.201, ал.2 от КТ. В с.з.
възраженията се поддържат.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:
За наличието на трудово правоотношение с ответника ищцата е
представила трудов договор № ***, с който е назначена да изпълнява
длъжността *** в ***“. С допълнително споразумение №***г. мястото на
работата е променено в ЦДГ ***“***“ гр.Я. и за неопределено време, на 8
часов работно време. Тези обстоятелства са вписани и в представената
трудова книжка на ищцата.
Община Я. е изпратила до ТП на НОИ-Я. декларация за трудова
злополука вх.№ ***г., в отговор на която с писмо изх.№ ***г. е изпратено
разпореждане № ***г., с което декларираната злополука на ТП-Я. от
осигурителя Община Я., станала с Н. ЯН. АТ. на 24.10.2019г. е приета за
трудова злополука на осн.чл.55, ал.1 от КСО.
3
Ищцата е представила множество медицински документи
установяващи изследванията, които е направила, болничините листи и
амбулаторни листи, фиш за образна диагностика, лист за преглед в спешно
отделение във връзка със злополуката, които бяха предмет на изследване от
назначената по делото съдебно-медицинска експертиза. Според
представената епикриза издадена на ищцата от МБАЛ „Св.П. АД гр.Я., тя е
посъпила в болницата и е била изписана на 24.10.2019г. с окончателна
диагноза „***“, извършена е операция – закрито наместване на фрактура без
вътрешна фиксация, радиус и улна затегли се крайника двустранно и над вата
се постави гипсов ръкав за 35 дни.
За установяване на имуществените вреди ищцата е представила 2
бр.рецепти на д-р Р. от 14.02.2020г. и от 31.04.2020г. в които срещу
изписаните лекарства за изписани цените на същите, а именно: - 7,40лв.,
19,50лв., 19,90лв. и 20,95лв.
Ответника е представил обяснения взети от ищцата на 25.10.2019г., в
които последната посочва, че на 24.10.2019г. в 7.45ч. при излизане от
мед.кабинет се подхлъзнала и паднала близо до гардероба. При падането ***
й се ударила в гардероба , като усетила силна болка. Описва как е установено
счупването и поставен гипс. Ответника е представил длъжностната
характеристика за длъжността „***“, с която ищцата е запозната с
връчването й на 14.01.2008г., както и отчетната форма за явяването:
неявяването на работа за месец 01 до 06 2020г.на Община Я., в което
фигурира и ищцата под №***.
Съгласно даденото заключените на съдебно-медицинската експертиза
от предоставените в настоящото дело материали е видно че е налице
фрактура на дистален радиус на лице от женски пол на възраст към момента
на травмата 61г. Рентгенографски данни за разместена, вътреставна фрактура
с дорзално раздробяване и съпъстващи мекотъканни белези на травма - оток
болка и функциолеза. След клиничният преглед и направените изследвание е
взето решение за извършване на консервативно лечение ,при което с помощта
затегляне и мануална манупулация е постигнато наместване на фрактурата .
Поставена е разцепена гипсова имобилизация. От проследяващите снимки е
видно че нямаме настъпило значително вторично разместване.Това дава
4
основание да се приеме че получената фрактура е стабилна и може да бъде
лекувана консервативно с гипс. По данни на пациента по време на
зарастването на фрактурата е била проследявана няколкократно с рентгенови
снимки и прегледи при който е подменян гипса по повод отоци на пръстите и
стягане на имобилизацията. Персистирането на отокът може да се дължи
както на ненаместена или грубо манипулирана фрактура така стегната и
затворена гипсова имобилазиця така и на неправилно положение на ***
липсата на елевация на крайника и активното движение на пръстите който
осигуряват намялаване и ограничаване на образуваният оток, както и
предразполагащ едногенен фон- нервнопсихична лабилност,хормонален
дисбаланс, редица дегенеративни заболявания ,хипертония ,диабет и др.
Вещото лице посочва, че фрактурата на дистален радиус е една от най-
честите счупвания в човека. Независимо от оптимистичното схващане,че
резултата от такава травма не създава съществени проблеми, много пациенти
след такава фрактура имат перманентна неработоспособност и лоша функция
на ***.При литературна справка се установява лош резултат на зарастването
при около 31 % ( Соопу и сътр. Ретроспективно изследване при 565 фрактури
на Колес установяват при 177 пациента сериозни усложнения.
На база наличната документация и направените справки в
специализираната литература вещото лице прави заключение, че описаният
механизъм на травмата отговаря на получената фрактура на дистален радиус
на типично място .След проведени консултации и изследвания е предприето
лечение отговарящо на видът фрактура като се взети мерки за
предотвратяване на допълнителните усложнения по време на процесът на
консолидация така и след това . Независимо от изпълняването на основните
принципи на лечението на фрактура на дистален радиус с нейното точно
наместване ,поддъжането му до пълният процес на заздравяване и постигане
на ранна и възможно най-добра функция на *** , в зависимост от
индивидуалните особености на пациента , според пострадалата има
продължаващи оплаквания от болки отоци и ограничени движения като
тяхната продължителност във времето е различна и отношение в това имат
редица от гореизложените фактори.
Относно въпросът дали е зараснала правилно фрактурата няма
общоприети критерии за лошо срастване, както и степен на дислокация
5
налагащо оперативна корекция.Причината се крие във факта че анатомичният
деформитет не води задължително до влошена функция на ***. При
изслушването му вещото лице заяви, че свалянето на гипса е в срок от 30-40
дни, в случая не може да се отговори на въпроса дали тази травма ще окаже
на ищцата влияние за цял живот, като в конкретния случай ищцата би могла
до края на живота си да има затруднения в движението си. съдът изцяло
кредитира заключението на експертизата, като обективно и компетентно
дадено.
По делото бяха събрани гласни доказателства.
Свидетелката Н. Я., бивша колежка и близка с ищцата. През м.
октомври 2019г. ищцата й се обадила, че си счупила ***, като тя нна наколко
пъти я придружавала до болницата. ***много я боляла. Посочва че три пъти
са гипсирвали ***, като на три пъти са сменяли гипса, защото била много
отекла и не можела въобще да я вдигне. Вечер от болка не можела да спи и
взимала болкоуспокоителни. Не можела да върши домакинска работа, като
свидетелката й помагала, ходила при нея и й помагала да се облече и съблече.
Това продължило с месеци. Като започнала работа през януари, пак имала
болки и затова сина й и дъщеря й я водили в С. З. – като тя знае за 4 пъти. Там
й изписали лекарства през устата и инжекции. От ищцата знае, че със
зарастването имало проблеми като и сега при промяна на времето ръката
продължава да я боли.
Свидетелката Р.Б., работеща в детската градина, посочва, че е едната,
които е подписала на Инспекцията по труда за трудовата злополука на
ищцата, като това което са написали отговаряло на истината. Сочи, че в деня
на инцидента ищцата дошла и казала, че е паднала в коридора, като май си
счупила *** и много силно я заболяла. Дали й вода, като друга колежка й
помогнала да си обуе други обувки и я закарала в спешния център. Посочва,
че ищцата била облечена в работното си облекло и с работните си обувки.
Знае, че *** е била гипсирана, като се е получило усложнение и се е
наложило операция, за което ищцата била 2-3 месеца в болнични. След като
се върнала на работа ищцата й кацала, че много тежко е изкарала травмата и
още не може да се възстанови. Сочи, че по време на инцидента работили в
***, където е мозайка. Минавали през задния вход и излизали пак от там.
6
Били запознати с вътрешните правила. Посочва, че всеки петък мият с
дезинфектант и белина в кухнята, като имали специални ботуши за миене.
Това ставало в петък след като дадат следобедна закуска. След като се
върнала на работа ищцата се оплаквала, че е изпитала дискомфорт и , че не е
както преди.
Свидетелката Н.Д., работи като *** в детската градина към деня на
инцидента. В този ден ищцата дошла на работа с работното си облекло и
казала, че се подхлъзнала до гардероба в коридора, като май си е счупила ***.
Била бледа, имала много силна болка. Тогава отишли в медицинския кабинет,
тя й облякла палтото и обувките, с колежката Ж. Б. заминали с личния й
автомобил за болницата. След 7.8 месеца от Н. Я. разбрала, че ръката на
ищцата не е добре и лечението продължава в С.З.. Сочи, че писали писмени
обяснения, които представили на директорката, а тя ги дала в Инспекцията по
труда. Като се върнала ищцата казала, че ръката й не е добре, като е с болки,
лечението й продължава. Сочи, че коридорите се мият, като през няколко
часа се прави дезинфекция, но не от ***. Посочва, че ***, минавали само през
задния вход, когато има съвещание минавали през централния вход. В деня на
инцидента ищцата била с работните си обувки, които били професионални и
са точно за това, за да не се подхлъзват. Сочи, че всеки ден се прави
дезинфекция на коридорите и всяка сутрин по предписание от ХЕИ.
Свидетелката Ж.В., също работи в детската градина, като по време на
инцидента работила като ***. В дена на инцидента тя не е видяла ищцата,
когато е паднала, а разбрала за това в кухнята, където я видяла подпряна на
едно бюро. После колежките я завели до нейния кабинет и я помолили да я
закара до болницата.Ищцата кацала, че е паднала и я боли ***. В деня на
инцидента видяла ищцата да минава първо през кухнята, за да си отиде в
кабинета и после като се облече идвала при тях. Медицинския кабинет е
близо до кухнята, пътя е от кухнята, по коридора до медицинския кабинет,
като*** преди инцидента минава през кухнята, за да си отиде до кабинета,
като тя всеки ден минавала през кухнята. Сочи, че имали правила за
почистване на общите части, имали табели за мокър под. Самото почистване
на коридорите става с вода и препарат със стирка.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
7
правни изводи:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл.200, ал.1
от КТ.
Съгласно чл.200,ал.1 от КТ за вредите от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност
над 50% или смърт на работника или служителя, работодателя отговаря
имуществено, независимо от това дали негов орган или друг негов работника
или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за
разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена,
включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по
обществено осигуряване –ал.3 на същият текст.
Правната теория и съдебната практика са категорични,че отговорността
по чл.200 от Кодекса на труда е с много по-широк аспект от тази по чл.49 от
Закона за задълженията и договорите, има обективен характер и пострадалият
работник или служител не е необходимо да доказва виновно поведение от
страна на работодателя или друг негов работник или служител.
Отговорността на работодателя по чл.200 от КТ е безвиновна и гаранционно-
обезпечителна по своята правна характеристика. Работодателят отговаря за
уврежданията причинени на работника или служителя при изпълнение на
неговите трудови задължения,независимо дали тези увреждания се дължат на
виновно поведение на длъжностно лице,тъй като работодателят е длъжен да
осигури безопасни условия на труд и предотврати настъпването на
злополуки. В настоящия случай предпоставките за ангажиране отговорността
на ответната община са налице. Не се спори, че към момента на
произшествието ищцата е била в трудово правоотношение с ЦДГ №*** „***",
която е общинска собственост, както и че е налице е трудова злополука,
установена по надлежния ред с Разпореждане № ***г. на ТП НОИ-Я.
В отговора на исковата си молба ответника е признал тези
обстоятелства,като е направил възражение за съпричиняване на злополуката
от страна на ищцата,което е основание по смисъла на чл.201 ал.2 от Кодекса
на труда за намаляването на отговорността на работодателя. Съгласно
сочения текст от закона отговорността на работодателя, може да се намали,
когато пострадлият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал
8
груба небрежност. Според постановените по реда на чл.290 от ГПК Решение
№ ***г. по гр.д.№ ***г. на IV г.о. на ВКС,Решение № 60/05.03.2014г. по гр.д.
№ 5074/2013г. на IV г.о. на ВКС и Решение № 62/24.02.2015г. по гр.д.№
2798/2014г. на IV г.о. на ВКС грубата небрежност по чл.201 ал.2 от Кодекса
на труда,макар да е субективно отношение на пострадалия към неговите
действия допринасящи за настъпването на вредоносния резултат, не винаги е
налице, защото не всяко нарушение на правилата за безопасността на труда е
проявление на подчертано осъзнаване на настъпването на този резултат;
тогава работниците или служителите действат в интерес на работата и ако
пострадат, обезщетението им не следва да се намалява; работодателят следва
да докаже настъпването на трудовата злополука поради проявена от
работника груба небрежност при изпълнението на работата, т.е при
условията на пълно и главно доказване работодателят трябва да установи не
само , че работникът е допуснал нарушение на правилата за безопасност на
труда, но че е извършвал работата при липсата на елементарно старание и
внимание и пренебрегването на основни правила за безопасност.
Имайки предвид посочената практика на ВКС, съдът намира, че в
случая работодателят не е изпълнил възложената му в процеса
доказателствена тежест и не е установил допусната от Н. ЯН. АТ. груба
небрежност при настъпването на трудовата злополука.
От писмените и гласни доказателства събрани по делото се установи, че
трудовата злополука е станала на обичайното за ищцата работно място в
детската градина, като същата е била с работно облекло и работни обувки, в
съотвествие с изискванията на работодателя. Установи се, че подовете в
детската градина се дезинфекцират ежедневно, във връзка с изискванията на
ХЕИ , при което най-вероято подът в коридора, където е стана инцидента е
бил мокър. Независимо от изпълнението на всички задължения на ответника
по безопасността на труда в детската градина при придвижване от
медицинския кабинет към входа на заведението ищцата се подхлъзва и пада,
при което е последвало удар от който настъпва счупване на долния край на
лъчевата кост на ***. Според разпореждането та НОИ, касае се за внезапно
травматично увреждане на здравето, станало през време и във връзка с
извършената работа. Ответникът не ангажира доказателства с които да бъдат
установени конкретни извършени от пострадалата действия, които да
9
бъда окачествени като проява на груба небрежност. След като той не е
доказал работникът да е съзнавал , че може да настъпят вредоносните
последици, но самонадеяно да се е надявал да ги предотврати, то основанието
по чл.201 ал.2 от Кодекса на труда за намаляване на отговорността на
работодателя не е осъществено.
По иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Безспорно се установи както от писмените доказателства, така и от
експертизата на СМЕ и показанията на всички свидетели, които съдът
кредитира като обективни и им дава вяра, че в резултат на трудовата
злополука е настъпило счупване на долния крайник на лъчевата кост
Налице е причинна връзка между претърпяната трудова злополука и
вредите понесени от ищцата.
Относно размера на неимуществените вреди:
Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът на обезщетение се определя от съда по
справедливост.
Справедливото обезщетяване на неимуществените вреди изисква съдът
да определи точен паричен еквивалент на болките, страданията и другите
морални вреди, които се търпят от ищцата. Обезщетенията за неимуществени
вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки
и страдания, неудобства и всякакви други негативи, които са пряка е и
непосредствена последица от трудовата злополука. Принципът за
справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на
увреденото лице, като следва да държи сметка за всеки конкретен случай
съобразно фактите и обстоятелствата по делото.
Настоящият съдебен състав счита, че с оглед разпоредбата на чл.52
ЗЗД справедливият размер на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди от посочената в разпореждането за трудова злополука травма е в
размер на 7 000 лв. При определянето му съдът съобрази характера на
увреждането; прогнозата за пълно възстановяване, отрицателното влияние на
това състояние върху общата й трудоспобност и психическо състояние;
преживяната оперативна интервенция, изпитваните от ищцата силни болки в
10
продължителен период; неудобствата и затрудненията в ежедневното битово
обслужване, както и възрастта на пострадалата на 61 години към датата на
злополуката. Като законна последица на ищцата следва да се присъди и
законната лихва върху тази сума, считано от 24.10.2019г. до окончателното й
изплащане.
По исковете за присъждане на обезщетение за имуществени вреди:
Ищцата твърди, че е направила разходи за лекарства в общ размер на
68,75лв. Действително този размер се установява от представените
представила 2 бр.рецепти на д-р Р. от 14.02.2020г. и от 31.04.2020г. в които
срещу изписаните лекарства за изписани цените на същите. Същите обаче, не
могат да служат като доказателство за извършено плащане, какъвто би бил
фискалния бон. Поради това съдът намира този иск за неоснователен.
При този изход на съдебния спор разноски се дължат на страните по
съразмерност.
По делото не са представени списъци на извършени разноски.
Ответникът желае такива да му бъдат присъдени за юрисконсултско
възнаграждение в размер определен съгласно Закона за правна помощ и
Наредбата за заплащането на правната помощ, като размерът на
възнаграждението му се определя съгласно чл.78, ал.8, изр.2 от ГПК във вр. с
чл.37 от ЗПрП и чл.25,ал. 1 от Наредба за заплащането на правна помощ,
приета с ПМС №4 от 06.01.2006г. Съгласно нормата на чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ - за защита по дела
/граждански/ с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до
300 лв., а алинея втора от същия допуска увеличаване на максималния размер
с до 50%, в случаите когато е имало повече от три съдебни заседания или
материалният интерес надхвърля 10 000 лв. Съдът като взе предвид
сложността на съдебното производство, което е с правна и фактическа
сложност, и извършените в хода на същото действия на процесуалния
представител – изготвил е писмен отговор, участвал е в съдебни заседания,
изготвил е молби за събиране на доказателства и писмени бележки, намира,
че юрисконсултското възнаграждение следва да се определи в максимално
предвидения размер от 300лв. , който следва да се увеличи с 50%, т.к. по
делото са проведени 2 съдебни заседания, в които процесуалният
11
представител на ответника е участвал активно, като е събирал доказателства,
изготвил е писмени бележки, оказвал е защита по два иска предявени срещу
него, в размер на 10000лв. и в размер на 67,75лв., като общо този интерес
надхвърля 10 000лв. В съответствие с изложеното съдът определя
юрисконсулстко възнаграждение в размер на 450лв. При това положение,
дължимите на ответника разноски съобразно отхвърлената „аст от исковете
възлизат на сумата от
Според представените доказателства ищцата е извършила разноски за
адвокатско възнаграждение1300лв.
При това положение на осчл.78,ал.1 от ГПК на ищцата следва да се
присъдят по съразмерност разноски в размер на 903,88лв.
На ответника по съразмерност се дължи сума в размер на 137,12лв..
Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд-Я. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 280 лева
за държавни такси по съразмерност съобразно уважената част от исковете ,
както и сумата от 150 лв. възнаграждение за вещо лице по допуснатата
съдебно-медицинска експертиза
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА Я., ЕИК ***, с адрес ул.***, представлявана от
*** на общината В. Р. на осн.чл.200,ал.1 от КТ да заплати на Н. ЯН. АТ., ЕГН
********** от гр.Я., ж.к.“*** сумата от 7000лв. представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания причинени от
трудова злополука, настъпила на 24.10.2019 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на злополуката – 24.10.2019 г. до
окончателното й плащане, като искът за разликата от 7000лв. до 10 000лв.
отхвърля, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. ЯН. АТ., ЕГН ********** от гр.Я.
против Община Я. иск по чл.200,ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди, причинени от трудова злополука, настъпила
на 24.10.2019 г. в размер на 67,75лв. , като неоснователен.
12
ОСЪЖДА ОБЩИНА Я. на основание чл.78,ал.1 от ГПК да заплати на Н.
ЯН. АТ. направените по делото разноски в размер на 903,88лева.
ОСЪЖДА Н. ЯН. АТ. на основание чл.78,ал.3 от ГПК да заплати на
ОБЩИНА Я. направените по делото разноски в размер на 137,12лева.
ОСЪЖДА ОБЩИНА Я. да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд-Я.на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от
280 лева за държавни такси по съразмерност съобразно уважената част от
исковете, както и сумата от 150.00 лв. възнаграждение за вещо лице по
допуснатата съдебно-медицинска експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я.: _______________________
13