Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 27.02.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и пети октомври през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 8513 по описа за
2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен
от А.Б.М. против М.С.Ж. /конституирана по чл.227 ГПК на мястото на починалата
ответница И.Г.Ж./ осъдителен иск по чл.45 ЗЗД вр. чл.3 ГПК за сумата 220 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди претърпени от
публична продан на 1/2 ид.ч. от апартамент № 21 в гр.София, ул.*********.
Твърденията на ищцата са, че не дължи на И.Ж.
сумата от 130 100 евро по запис на заповед от 27.02.2007г. по причина, че
вземане не е възникнало, менителничният ефект е бил нередовен и не бил
предявен за плащане. Записът на заповед бил издаден във връзка със сключен
между тях предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и
обезпечавал изпълнението на задължението й за заплащане на продажната цена, но в
нарушение на уговореното И.Ж. продала имота на трето лице, поради което
отпаднало и основанието за плащане на цената. Въпреки констатираната
нередовност на менителничния ефект по гр.д.№ 3134/2007г. на СГС, по което с
определение от 14.08.2007г. бил обезсилен издадения изпълнителен лист по реда
на чл.237 ГПК /отм./ по гр.д.№ 9393/2007г. на СРС, основавайки се отново на
него Ж. предявила против ищцата осъдителен иск, който според нея неправилно, в противоречие със закона и при опорочен съдебен процес бил уважен по гр.д.№ 12957/2009г. на СГС. Затова
счита, че и издаденият изпълнителен лист по в.гр.д.№ 4012/2011г. на САС за
сумата 130 100 евро не може да служи като годно
изпълнително основание, защото вземане не съществува, като същевременно твърди
да е издаден по непредявен иск и в нарушение на чл.407 ГПК. Навежда, че цялото
впоследствие развило се производство по изп.д.№ 20158490400711 по описа на ЧСИ А.П.за
принудително събиране на паричната сума било опорочено, довело до отнемане на
собствеността й върху 1/2 ид.ч. от апартамент № 21 с последица
облагодетелстване на привидната
кредиторка. Твърди, че публичната продан на имота е извършена от ЧСИ в
нарушение на чл.444, т.7 ГПК поради несеквестируемост, както и с оглед на това,
че поради развод съпружеската имуществена общност върху него е била прекратена
и трансформирана в обикновена съсобственост, от което извежда невъзможността да
бъде обект на изпълнение. Допълнително сочи, че ЧСИ предприел извършването на
публична продан без да наложи възбрана върху имота, каквато е била наложена по
гр.д.№ 3641/2007г. на СГС, но поради прекратяването на делото следва да се
считат невалидни. Твърди
от това да е претърпяла имуществени вреди под формата на претърпяна загуба,
чието репариране претендира от ответницата, като наследник на починалата И.Ж.,
която инициирала исково и изпълнително производство при липсата на съществуващо
парично вземане, довели до незаконосъобразното отнемане на собствения й имот.
Ответницата изразява становище за
неоснователност на исковете с доводи, че ищцата е осъдена с влязло в сила
съдебно решение да заплати сумата от 130 100 евро по записа на заповед, а
публичната продан на апартамента не е осъществена в нарушение на закона, като
постановлението за възлагане е влязло в сила и породило предвиденото в закона
правно действие. Навежда, че предявяването на иск за защита на свое субективно
материално право, съществуването на което е признато по надлежния законов ред с
влязло в сила решение, и последващото проведено изпълнително производство по
удовлетворяване на паричното притезание не са противоправни действия, от които
за ищцата да са произтекли вреди.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
От фактическа страна не е спорно, а и от
събраните доказателства се установява, че по молба на И.Г.Ж. е образувано
гр.д.№ 9393/2007г. по описа на СРС, 54 състав, по реда на чл.237 ГПК /отм./, по
което постановено определение от 09.05.2007г. за осъждане на А.М. да заплати
130 100 евро по запис на заповед от 27.02.2007г. с издаден изпълнителен
лист. Определението е отменено и изпълнителният лист обезсилен от СГС с
определение от 14.08.2007г. по ч.гр.д.№ 3134/2007г. с мотиви, че записът на
заповед не е бил предявен за плащане,
поради което не може да служи като извънсъдебно изпълнително основание.
На 24.09.2007г. И.Ж. предявила против
А.М. осъдителен иск за парична сума, произтичаща от същия запис на заповед, и
за лихви за забава с образувано гр.д.№ 3641/2007г. по описа на СГС, I-1 състав. Първоначално искът е бил заявен като частичен
за 50 100 евро, но впоследствие по искане на ищцата Ж. допуснато
увеличение до пълния размер 130 100 евро.
С
определение № 879/04.11.2008г. по ч.гр.д.№ 1986/2008г. на САС е допуснато
обезпечение на иска чрез налагане възбрана върху няколко имота на М., в тази
част върху 1/2 ид.ч. от апартамент № 21 в гр.София, ул.*********.
С решение № 891/05.03.2009г. по
гр.д.№ 3641/2007г. по описа на СГС, I-1 състав, исковете на И.Ж. са уважени,
като съдът приел, че каузалното правоотношение по повод на което е издаден
менителничният ефект е договор за заем. Това решение е обезсилено с решение от
10.10.2009г. по гр.д.№ 1804/2009г. на САС по съображения, че съдът се е
произнесъл по непредявен иск и делото върнато за разглеждане от друг състав на
СГС.
Образувано е гр.д.№ 12957/2009г.
на СГС, I-13 състав, по което с решение №
746/24.02.2020г. исковете са уважени и ищцата в настоящото производство осъдена
да заплати на Ж. 130 100 евро по записа на заповед и мораторна лихва от 8 291.64 евро за периода
12.04.2007г.-24.09.2007г. Решението по това дело е оставено в сила с решение № 525/19.03.2013г.
по гр.д.№ 4012/2011г. на САС.
С определение № 484/25.07.2014г.
по т.д.№ 3186/2013г. на ВКС, II т.о. решението на САС не е
допуснато до касационно обжалване по отношение паричната сума по записа на
заповед, в която част е влязло в сила на 25.07.2014г. Със същото определение е
допуснато касационно обжалване по отношение лихвите за забава и с Решение №
24/12.05.2016г. по т.д.№ 3135/2013г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК решението на САС в останалата част е
оставено в сила.
По делото е представено решение №
250/11.02.2019г. постановено по т.д.№ 2043/2018г. на ВКС, I т.о., с което е оставена без уважение молба на А.М. за
отмяна на влязлото в сила решение на САС от 19.03.2013г. по гр.д.№ 4012/2011г.,
потвърждаващо решението по гр.д.№ 12957/2009г. на СГС.
Представено е и определение от
24.07.2018г. постановено по гр.д.№ 12957/2009г. на СГС, с което по молба на А.М.
е отменено по реда на чл.402 ГПК допуснато обезпечение с определения от
17.10.2007г. по гр.д.№ 3641/2007г. на СГС, 1 състав, и от 04.11.2018г. по гр.д.№
1986/2008г. на САС за налагане възбрани върху идеални части от недвижими имоти.
Същото е отменено с определение № 2649/02.08.2019. от състав на САС и вместо
това молбата по чл.402 ГПК оставена без уважение.
В полза на И.Ж. е издаден изпълнителен
лист на 22.12.2014г. за сумата от
130 100 евро по записа на заповед, ведно със законната лихва от
24.09.2007г. до изплащането и въз основа на него образувано изп.д. 20158490400711 на ЧСИ А.П., с
район на действие СГС. Изпълнението е било насочено върху няколко имота на
ищцата-1/2 ид.ч. от процесния апартамент№ 21 в гр.София, ул.*********, 1/2
ид.ч. от гараж № 5 гр.София,
ул.********* и 1/2 ид.ч. от Гараж № 7 в гр.София, ул.*******.
След проведена публична продан с
постановление от 01.12.2017г. на ЧСИ посочената 1/2 ид.ч. от апартамента е
възложена на В.А.В.срещу цена от 115 300лв.
По делото е представен препис от
диспозитива на съдебно решение за прекратяване с развод на гражданския брак
между ищцата и М.М., съдържащо отбелязване за влизането му в сила на
22.02.2011г. без да е ясно от кой съд,
кога и по което дело е поставено. Независимо от това липсва спор, че бракът й е
прекратен от посочената дата.
В качеството си на длъжник А.М. е
подавала жалби по чл.435, ал.2 ГПК против действията на съдебния изпълнител
свързани с публичната продан и възлагането на имота, в които, наред с други
наведени твърдения за незаконосъобразност, е поддържала несеквестируемост на апартамент
№ 21 по чл.444, т.7 ГПК. Видно от представените Решение № 1949/24.03.2017г. по
ч.гр.д.№ 15945/2016г. на СГС, Решение № 8113/01.12.2017г. по ч.гр.д.№
10079/2017г. на СГС и Решение № 1782/21.03.2018г. по ч.гр.д.№ 1548/2018г. на СГС
жалбите са оставени без уважение с мотиви публичната продан да е осъществена
съобразно закона, както и че този имот не попада в приложното поле на чл.444,
т.7 ГПК за несеквестируемост. Като последица от отхвърляне на жалбите
постановлението за възлагане е влязло в сила на 21.03.2018г., от когато е
произвело на основание чл.496, ал.2 ГПК вещно-прехвърлителен ефект по отношение
купувача.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна следното:
Пораждането на деликтната
отговорност по чл.45 ЗЗД е предпоставено от противоправно деяние /действие или
бездействие/, настъпването на вреди за увредения и наличието на причинна връзка
между деянието и вредите. Вината е елемент от фактическия състав, която на
основание чл.45, ал.2 ЗЗД се предполага до доказване на противното.
Когато се касае до действия по
съдебно производство разпоредбата на чл.3 ГПК постановява, че участващите лица
и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да
упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно
добрите нрави, както и да изнасят пред съда само истината. Съгласно Решение № 257/14.07.2011г.
по гр.д.№ 1149/2009г. на ВКС, ІV г.о., конституционно право на всеки гражданин
е да търси защита от съда, когато са нарушени или застрашени негови права или
законни интереси и не носи отговорност за вреди в случай, че молбата или
исковата му претенция се окажат неоснователни. Изключението е, когато страната
е предприела съответните действия при злоупотреба с права по арг. от чл.3 ГПК.
Превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения
интерес и правните последици са отказ от защитата им, като в зависимост от
естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва,
увреденият може да иска съответно и обезщетение, и преустановяване на
увреждащата злоупотреба. Добросъвестността е налице, когато процесуалното право
се упражнява с убеждението, че субективното право, чиято защита се търси
съществува. В друго Решение № 189/20.06.2014г. по гр.д.№ 5193/2013г. на ВКС, ІV г.о., е посочено, че в преценка на носителя
на правото на иск е дали и кога да го упражни, поради което поначало
предявяването на иск е правомерно. Това обаче не изключва възможността от
злоупотреба както с правото на иск, така и с всяко друго съдопроизводствено
действие, последиците от което са уредени в чл.3 ГПК. Злоупотребата с право е
противоправна и е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно-за да
бъдат увредени права и законни интереси на другиго и в противоречие с интересите
на обществото. Отговорността за вреди от злоупотреба с правото на иск по
правното си естество е деликтна и по общите правила обхваща всички преки и
непосредствени вреди.
Изложените фактически
обстоятелства в ретроспекция на последователно проведените против ищцата исково
и изпълнително производство, съответно
осъществените по тях действия, в резултат на които е била осъдена да
заплати на наследодателката на ответницата парична сума с принудително
изпълнение върху собствената й идеална част от процесния апартамент, не
обосновава извод за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД вр. чл.3 ГПК.
Вземането на И.Ж. за сумата от
130 100 евро по запис на заповед е установено с влязло в сила съдебно
решение с формирана по чл.298 ГПК сила на пресъдено нещо, че съществува и
подлежи на изпълнение. То обвързва по задължителен начин страните, респ.
техните правоприемници и на основание чл.299 ГПК съставлява пречка спорът да се
пререшава в друг процес. Последното е възможно само в хипотеза на отмяна по
чл.303 ГПК, която процедура е била
проведена, но молбата на ищцата оставена без уважение.
След като заявеното от
наследодателката на ответницата субективно право е било признато с влязло в
сила съдебно решение, това изключва злоупотреба при упражняване правото на иск,
съответно недобросъвестност в процесуалните действия насочени към неговото
уважаване. Несъгласието на ищцата с решението и твърденията за неговата
неправилност, като неотговарящо на действителното фактическо и правно положение
не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство, тъй като по същество
съставляват искане за преразглеждане на вече разрешения спор, което е
недопустимо.
Осъдителното решение подлежи на
изпълнение /чл.404 ГПК/ и дава право на страната, в полза на която е
постановено да получи изпълнителен лист и да инициира изпълнително производство за
принудително удовлетворение. В случая изпълнителният лист е издаден въз основа
влязлото в сила решение и доколкото с него е признато съществуването на паричното
притезание, представлява годно изпълнително основание, което също изключва
противоправност в действията по образуване на изпълнително дело.
Доводите за опорочен изпълнителен
процес с насочване изпълнението върху несеквестируем имот не могат да послужат
като основание за деликтна отговорност на ответната страна. Длъжникът разполага
с правото на жалба против действията на съдебния изпълнител по чл.435, ал.2 ГПК
и отделно на иск срещу него за вреди, причинени от незаконосъобразно
принудително изпълнение чл.441 ГПК вр. чл.74 ЗЧСИ. На основание чл.440, ал.3 ГПК отговорността на взискателя за вреди по чл.45 ЗЗД може да бъде ангажирана
само, когато е насочил изпълнението върху имущество, което не принадлежи на
длъжника. В този случай отговаря пред третото лице, чието е имуществото и то е
легитимирано да предяви иск за обезвреда.
По делото не е спорно, че ищцата
е притежавала 1/2 ид.ч. от апартамент №
21 в гр.София, ул.*********, а твърденията за незаконосъобразност на действията
на съдебния изпълнител по извършената върху него публична продан, в тази част
за несеквестируемост по чл.444, т.7 ГПК, както и последващо издаденото
постановление за възлагане, са били предмет на съдебна проверка по реда на
чл.435, ал.2 ГПК по подадени от нея няколко жалби, приети за неоснователни. Постановлението
за възлагане е влязло в сила и произвело предвидения в чл.496, ал.2 ГПК
прехвърлителен ефект спрямо купувача, съответно получената от проданта сума
предназначена за удовлетворение паричното вземане на взискателя. Съдът в
настоящото производство не дължи поредно произнасяне по въпроса за
секвестируемостта, тъй като е неотносим към поддържаната отговорност на
наследодателката на ответницата, а към тази на съдебния изпълнител. Само за
пълнота следва да се посочи, че трансформирането на съпружеска имуществена
общност поради прекратяване на брак с развод в обикновена съсобственост върху
имот, притежаваната от длъжника идеална част може да бъде обект на принудително
изпълнение.
По изложените съображения искът е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
На основание чл.78, ал.3 ГПК в
тежест на ищцата следва да се възложат направените от ответницата разноски за
адвокатско възнаграждение от 600лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.М.Б., ЕГН **********,
с адрес ***, против М.С.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, ж.к.**********/правоприемник
на починалата в хода на делото ищца И.Г.Ж./ иск по чл.45 ЗЗД вр. чл.3 ГПК за
сумата 220 000лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
претърпени от публична продан на 1/2 ид.ч. от апартамент № 21 в гр.София, ул.*********.
ОСЪЖДА А.М.Б., ЕГН **********,***, да
заплати на М.С.Ж.,***, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от
600лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: