№ 544
гр. Горна Оряховица, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветелина Св. Цонева
при участието на секретаря Вероника П. Петрова
като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело №
20214120101683 по описа за 2021 година
Депозирана е исковата молба от Р. СТ. ИЛ. чрез адв. И. против Енерго Про
Продажби АД , иск с правно основание по чл.55 ал.1 ЗЗД, представляваща недължимо
изискана и заплатена такса от сумата от сумата от 19 лева- на 09.03.2020 година за
възстановяване преноса на ел. енергия на обект с клиентски номер N ***** с адрес на
потребление: град Г.О., ул. *** N° 35, за което е издадена фактура No ******* от 10.02.2020
година, ведно със законовата лихва върху тази сума считано от датата на образуване на
настоящото производство до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че Д.И.М., ЕГН ********** е потребител на продаваната от
ответното дружество „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ" АД ел. енергия за битови нужди по см.
на §1, т. 42 от Закона за енергетиката, за имот с административен адрес: град Г.О., улица ***
№ 35, обект с номер: ******** и клиентски номер: ********
За Д.И.М. възникнало задължението да заплаща използваната и отчетена ел. енергия
на ответното дружество.
На 19.12.2019 ответникът издал фактура № ******* за сумата от 47,42 лева, която
била за консумирана ел. енергия за периода от 06.11.2019год. до 06.12.2019 година, от които
данъчна основа от 38,88 лева и ДДС в размер на 20% или 7,78 лева и неустойка за просрочие
0,76 лева. Срокът за плащане бил 10.01.2020 год., но Д.И.М. не извършила плащане в срок.
Поради това подаването на ел. енергията било преустановено по искане на ответното
дружество от страна на третото лице „Електроразпределение Север" АД, без „ЕНЕРГО- ПРО
ПРОДАЖБИ" АД да е предупреждавало Д.И.М., за това предстоящо спиране.
На 09.03.2020 година, Д.И.М. заплатил на ответното дружество сумата от 19
лева, за възстановяване на захранването на обект: ******** с клиентски номер: ******** за
което била издадена Фактура № ******* от 10.02.2020 година. След заплащане на сумата
1
захранването било възстановено. Към момента на това възстановяване Д.И.М. все още
имала валидно сключен договор за доставка на ел. енергия с ответното дружество.
С Договор за прехвърляне на вземане от 11.03.2020 година Д.И.М. продала на
ищеца Р. СТ. ИЛ. вземането си. Ответното дружество било уведомено за прехвърлянето на
вземането с Уведомително писмо. С договорът за цесия се променя една от страните по
материалното правоотношение - кредитора, която промяна не зависи от настъпването на
обективни факти предвидени в договора сключен между страните, респ. наличието на
конкретни уговорки постигнати от страните. Законодателят е създал императивна
материалноправна норма, която поставя изискване относно действието на договорът за
цесия както за длъжника, така и за всички трети лица, а именно надлежно съобщаване за
цесията съгласно чл.99, ал.З, пр.първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Твърди, че това изискване на закона е
изпълнено и към момента на образуване на настоящото производство страна по
материалното правоотношение между Д.И.М. и ответното дружество като кредитор е вече
ищецът.
Твърди, че ответното дружество дължи на ищецът сумата от 19,00 лева, заплатена му
на посоченото по- горе основание като твърди, че такова не съществува, тъй като
ответникът не е извършвал разходи за възстановяване на ел. захранването,че така
определената такса е в противоречие на разпоредбите на член 122- 124 от Законът за
енергетиката, които не предвиждат такси за възстановяване на ел. захранване, че с така
начислената такса от 19,00 лева е въведено неравноправие и неравнопоставеност между
потребител и доставчик на ел. енергия в смисъла на разпоредбите на Законът за защита на
потребителите (ЗЗП), както, че липсва индивидуално договаряне на условията с
потребителя- праводател, поради което клаузата от Общите условия (ОУ) за вреди въз
основа, на която е начислена посочената сума е нищожна.
Твърди, че ответното дружество се е обогатило неоснователно за сметка на
ищеца, тъй като е получило сумата от 19,00 лева без основание.
Съображения по същество: съгласно член 7, ал. 3- та от ГПК съдът служебно
следва да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор сключен с потребител,
твърди, че е договора, сключен между ответното дружество и цедента- Д.И.М., Съгласно
член 146, ал. 1- ва от Законът за защита на потребителите (ЗЗП) неравноправните клаузи в
договор сключен с потребител са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Легалната дефиниция на „неравноправна клауза" се съдържа в член 143 от ЗЗП и това е
всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя.
Твърди в Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на
„ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ" АД (ОУПЕЕ) за продажба на електрическа енергия на
ответното дружество има норми, които са нищожни, тъй като уговарят неравноправни
клаузи. Към днешна дата, както и към момента на прекъсване подаването на ел. енергията
действат ОУПЕЕ одобрени с Решение Оу-О61/07.11.2007 г. на ДКЕВР.Причина за това е, че
с Решение № 595 от 17.01.2017 г. на Върховния административен съд (ВАС) окончателно бе
отменено Решение № 0у-05 от 21,07.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно
2
регулиране (ДКЕВР, понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране), с което са
одобрени Общи условия за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи" АД (настоящо фирмено
наименование „ Електроразпределение Север" АД), влезли в сила на 07.09.2014 г. С
Решение N° 798 от 20.01.2017 г. на ВАС окончателно бе отменено Решение № Оу-О6 от
21.07.2014 г. на ДКЕВР, с което са одобрени Общи условия за продажба на електрическа
енергия на ЕНЕРГО- ПРО Продажби АД, влезли в сила на 07.09.2014 г.Съгласно
горецитираните решения на ВАС Комисията за енергийно и водно регулиране ще поднови
процедурите по одобряване на нови Общи условия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД и нови
Общи условия на Електроразпределение Север АД. След отмяната на Решение № ОУ-Об от
21.07.2014 г. и Решение № 0у-05 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР, до одобряването от Комисията
за енергийно и водно регулиране и влизането в сила на нови Общи условия, дружествата ще
прилагат в отношенията с клиентите си действалите преди 07.09.2014 г. Съгласно член 21,
ал. 1- ва от тези ОУПЕЕ от 2007- ма година:"„ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД изисква от
„Електроразпределение Север" АД възстановяване на снабдяването с електрическа енергия
след отпадане на основанията за прекъсването. Когато прекъсването е по вина на
потребителя, снабдяването се възстановява след като последния заплати на „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби" АД и „Електроразпределение Север" АД всички направени разходи за
прекъсване и за възобновяване на снабдяването." Твърдим, че клаузата противоречи на член
122-124 от Законът за енергетиката, тъй като така предвиденото в ОуПЕЕ изискване на
„компенсиране от потребителя на разходите" за прекъсване и възобновяване на
снабдяването не намира опора в нормите на ЗИ. В член 123, ал. 1 е записано, че
доставчиците от последна инстанция, обществения доставчик, крайните снабдители,
производителите и търговците на ел. енергия имат правото да преустановят временно
снабдяването с ел. енергия на крайните потребители при неизпълнение на задължението по
договора за продажба на тази ел. енергия, напр. неизпълнение на задължението за плащане в
срок на всички суми във връзка с това доставяне, вкл. и потребената ел. енергия. Според
разпоредбата на член 124 от ЗЕ, енергийното предприятие възобновява снабдяването и/ или
присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до
преустановяването т. е. предприятието- ответник има задължение да възстанови
снабдяването, като не се сочи други условия за възстановяването, освен отстраняването на
причините за преустановяване на електроснабдяването по член 123, ал. 1 от ЗЕ. Поради
това счита, че клаузата е неравнопоставена по см. на член 143, т. 2 от Закона за защита
на потребителите, тъй като ограничава правата на потребителя, призтичащи от закон.
При наличието на договорни отношения между две страни в случая
доставчик- потребител и претенция на едната от тях- в случая доставчика, че от страна на
потребителя има виновно неизпълнение на договорно задължение, следва да се докажат по
вид и размер разходите, които доставчика е претърпял. Горната клауза от ОУПЕЕ допуска и
реално позволява на доставчика за изисква предварително заплащане на тези суми, като в
същото време определя едностранно и техния размер. Т. е. доставчикът сам определя
обезщетението си за претърпените от него вреди, поради включване и изключване на
снабдяването с ел. енергия към потребителя. Твърди, че това я прави неравноправна по см
на член 143, т. 18 и т. 19 от Законът за защита на потребителя. (Решение № 125 от 7- ми
август 2015- та година по ТД N° 990/2015- та година, първо ТО, ВКС)
3
На следващо място не може ответното дружество да събира от праводателят на
ищеца суми като такси за дейности, които то реално не извършва, а те се извършват от трети
лице в случая „Електроразпределение Север" АД. Електропреносната мрежа се обслужва от
това трето дружество и само то може да извършва прекъсване и възобновяване ел.
захранване по нея. Юридически това е разписано в цитираната вече по- горе норма на член
20, ал. 1 от ОУДПЕЕ, цит .:„ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД има право да поиска от
„Електроразпределение Север" АД да прекъсне или ограничи снабдяването с електрическа
енергия, в случай че битов потребител в срок от 10 (десет) дни и стопански потребител в
срок от 3 (три) дни не изпълни което и да е свое задължение, произтичащо от тези Общи
условия или от подписаните допълнителни споразумения между страните, включително при
забава в плащането на дължимите суми.". Тази процедура се урежда между двете Дружества
от НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на
електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, в
член 48, на която е разписано, че:"Преустановяване на присъединяването и преноса на
електрическа енергия се извършват въз основа на писмено нареждане на ръководителя на
съответния мрежови оператор или на упълномощено от него длъжностно лице."
Следователно ответникът не е направил и няма как да направи разходи за прекъсване и за
възобновяване на снабдяването с ел. енергия и такива не му се дължат. Т. е. сумата от 19/
30 лева е получена при липса на основание от ответника и то дължи нейното
възстановяване. Тази сума е събрана дори в нарушаване на собствените ОУ на „ЕНЕРГО-
ПРО ПРОДАЖБИ" АД, тъй като съгласно член 20, ал. 2- ра Дружеството е следвало да
изпрати до Д.И.М., писмено предизвестие, съдържащо предупреждение, че ако в
определения срок в ОУПЕЕ (десет дни) не последва изпълнение или допуснато нарушение
не бъде отстранено, ще последва прекъсване или ограничаване снабдяването с електрическа
енергия. При неизпълнение от страна на потребителя, след изтичане на дадения срок,
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД има право да поиска от „Електроразпределение Север" АД да
прекъсне или ограничи снабдяването с електрическа енергия. Такова писмено
предупреждение до Д.И.М. не е достигало.
На следващо място с Решение № 125 от 7- ми август 2015- та година
постановено по ТД N° 990 от 2015- та година на ВКС е имал повод да се произнесе по
идентичен казус, приемайки, че аналогичната клауза на тази по член 21, ал. 1 от ОУ на
„Енерго Про Продажби'' АД, макар и в Оу на друго енергийно предприятие, в частта им, в
която е посочено- ,,...и след като клиента е компенсиран разходите за прекъсване и
възобноваване на захранването, в случаите когато преустановяването е било по негова
вина", е неравноправна по см. на член 143 от ЗЗП клауза, а доколкото не е говорено
индивидуално, същата се явява и нищожна на осн. член 146 от ЗЗП. В този см и е и актуална
съдебна практика по Решение № 3232 от 15- ти юли 2019- та година по ГД N° 4992/ 2019- та
година на PC- Варна и Решение N° 3278 от 16- ти юли 2019- та година на по ГД N° 6437/
2019- та.
Плащането по силата на договорна клауза, която е нищожна се явява
направено без основание и обуславя правният интерес на ищеца от воденето на настоящото
производство, с което претендира осъждането на ответното дружество да върне тази сума,
ведно с направените разноски.
Моли да се постанови решение, с което да се осъди „ЕНЕРГО- ПРО
4
ПРОДАЖБИ" АД да заплати на Р.С. Н. сумата от 19 лева- представляваща недължимо
изискана и заплатена такса на 09.03.2020 година за възстановяване преноса на ел. енергия на
обект с клиентски номер Nq ***** с адрес на потребление: град Г.О., ул. *** **, за което е
издадена фактура No ******* от 10.02.2020 година, ведно със законовата лихва върху тази
сума считано от датата на образуване на настоящото производство до окончателното й
изплащане. Претендира всички направени на инстанцията разноски, за което прилага
Списък на разноските по член 80 от ГПК, - разноски за държавна такса за образуване на
настоящото дело, деловодни разноски и разноски за процесуален представител.
Постъпил писмен отговор от „Енерго - Про Продажби" АД, с ЕИК ******, с адрес гр.
Варна, Варна Тауърс - Г, бул. ***, представлявано заедно от всеки двама от П.С.С., Я.М.Д. и
Д.К.Д, чрез адв. А.М., вписана в Адвокатска колегия - гр. Велико Търново.
Счита иска за допустим, но неоснователен,оспорва същият като неоснователен. Не
дължи претендираната сума, тъй като тя е заплатена, върната, своевременно на ищеца.
Твърди, че от ответното дружество е издадена фактура за ползвана, измерена с годно
средство за измерване и отчетена електрическа енергия в обекта в гр. Г.О.. Стойността на
фактурата не е платена в срок от страна на абоната
Снабдяването с електрическа енергия в посочения обект е било прекъснато поради
неплащане в срок на паричното задължение.
Сумите по просрочените фактури са заплатени от абоната, когато е заплатена и
сумата в размер на 19 лв. - такса за възстановяване на подаването на електрическа енергия.
Абонатът е включен в списък за възстановяване на електрозахранването, което е и
извършено.
Всички гореизложени обстоятелства не са спорни между страните.
Претенцията на ищеца за заплащане на сумата в размер на 19 лв. се основава на
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, като се твърди, че тази сума е
получена от ответника при начална липса на основание, поради което и подлежи на
връщане.
В практиката и теорията няма спор по въпроса, че вземането, основано на чл. 55, ал.
1, предл. първо от ЗЗД, възниква от момента на престирането /на даването на нещо/ без
основание. От този момент започва да тече и давността /чл. 114, ал. 1 от ЗЗД/.
Задължението за връщане на даденото при начална липса на основание, в хипотеза на
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, обаче е безсрочно - правоотношението е с извъндоговорен
характер, то не възниква в резултат на съгласуване на волите на правните субекти и не е
мислимо страните да са определили предварително срок за изпълнение; такъв няма
определен и в закона.
За да е налице неизпълнение на безсрочно парично задължение, законът изисква
покана на кредитора - чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Изключение от това правило изрично е
предвидено в чл. 84, ал. 3 ЗЗД - само при задължения от непозволено увреждане, когато
длъжникът се смята в забава и без покана.
Изводът е, че задължението за връщане на дадено при начална липса на основание,
след като е безсрочно, може да се иска от кредитора веднага /чл. 69, ал. 1 от ЗЗД/, тъй като
то възниква от момента на даване на недължимото, но автоматично не определя падежа на
задължението и не води до забава на длъжника.
За да настъпи падежа на безсрочното задължение е необходимо длъжникът да бъде
поканен от кредитора да изпълни съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Именно от този момент може
да се счита, че длъжникът е в неизпълнение, забава.
Възникването и изискуемостта на вземането ясно са разграничени от законодателя в
разпоредбата на чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, където изрично е прието, че когато вземането става
5
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Т.е. възникването на задължението е отделен правен институт, чийто момент не
съвпада с падежа, дължимостта на същото.
При връщане на дадено при начална липса на основание, от момента на разместване
на имущественото благо, вземането съществува, но длъжникът ще дължи изпълнение и ще
изпадне в забава от момента, в който е получил поканата на кредитора. Когато кредиторът е
дал в поканата допълнителен срок за изпълнение, забавата ще настъпи с изтичането на този
срок.
Т.е. с поканата кредиторът на практика определя падежа на вземането си - моментът,
в който длъжникът му дължи изпълнение.
В случая покана за заплащане на сума в размер на 19 лв., получена без основание, не
е отправяна от страна на абоната Д.И.М. към ответното дружество.
На 24.08.2021 г. ответникът е получил уведомление по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от
ищеца, в качеството му на цесионер на вземането, от което става ясно, че именно същият е
негов носител.
Към уведомлението не е приложено пълномощно, овластяване на цесионера от
цедента за извършването на подобно действие.
С поканата не е индивидуализирано самото прехвърлено вземане /не е посочена дата
на получаване на сумата без основание/, не е указан начин за плащане, не е и предоставен
разумен срок за това.
Твърди се, че ответникът е юридическо лице, което извършва дейност по продажба на
електрическа енергия на голяма територия, във връзка с което комуникира и получава
кореспонденция ежедневно от хиляди лица. Последното изключва възможността плащането
на сумата в размер на 19 лв. да бъде наредено „незабавно", както е посочено в
уведомителното писмо от 24.08.2021г.
Въпреки това на 27.08.2021г. е заведена искова молба и е образувано настоящото
съдебно производство за присъждане на сумата в размер на 19 лв.
Претендираното за плащане вземане е индивидуализирано едва с получаване на
исковата молба от ответника на 09.09.2021г., след което са предприети и необходимите
действия и организация в най -кратък срок да се установят данните на цедента, да се
провери действително ли и кога е заплатена такса в размер на 19 лв. от негова страна.
Така на 16.09.2021г. ответното дружество е предприело действия по възстановяване
на сумата на цесионера чрез изпращането на пощенски запис.
Считам, че с подобно искане и търсенето на съдебна защита, без да се изчака разумен
срок за доброволно изпълнение, ищецът злоупотребява с правата си.
На практика процесната сума му е заплатена незабавно след получаване на
уведомлението за извършена цесия. Сумата е получена от него на 17.09.2021г.
Посочва, че ищецът претендира плащане на исковата сума на основание
придобиването й чрез цесия.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането има
действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор.
От този момент ищецът в настоящото производство е станал носител на вземането и
се е легитимирал като кредитор спрямо ответника и всички трети лица.
Т.е. преди датата на уведомлението ответникът не би могъл надлежно да престира
исковата сума на ищеца.До датата на получаване на исковата молба и приложенията към нея
ответникът е нямало как да знае, че връченото му уведомление е надлежно извършено /че
цесионерът е бил овластен от цедента да уведоми длъжника по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД/.
Ето защо твърди, че в случая е налице изпълнение в срок на задължението на
ответника да върне цедираната получена без основание сума в размер на 19 лв., поради
което предявеният иск е изцяло неоснователен и като такъв следва да се отхвърли, като на
ответника бъдат присъдени всички сторени в производството разноски.
6
От приетите писмени доказателства: извлечение за фактури и
плащания-фискални бонове; общи условия на ответника; Фактури- 2 бр.; ОУ- Продажби;
Решения ОУ-061/07.11.2007 на ДКЕВР; Публикации на ОУ- Продажби, извлечение от
протокол155/6-10-2008 г. на ДКЕЕВР; се установява следното:
От страна на електроразпределителното дружество са издадени следните фактури –
фактура No ******* от 10.02.2020 година, представляваща недължимо изискана и заплатена
такса от сумата от сумата от 19 лева- на 09.03.2020 година за възстановяване преноса на ел.
енергия на обект с клиентски номер N ***** с адрес на потребление: град Г.О., ул. *** N°
35.След заплащане на сумата захранването било възстановено.
Ответникът представя, разписка за приемане на паричен превод от 16.09.2021г. за
възстановяване на претендираната сума от 19.00 лева.
По същество.
Съгласно практиката на ВКС клауза, която позволява на предприятието да
изисква предварително заплащане на суми за възстановяване на снабдяването, а и да
определя едностранно техния размер е неравноправна на основание чл. 143, т. 18 от ЗЗП,
защото предоставя възможност на доставчика едностранно да определя обезщетение за
претърпени вреди, поради включване и изключване на снабдяването /решение №
125/07.08.2015г. по т.д. №990/2015г. на ВКС, I ТО/.
Клаузата в ОУ за заплащане на такса за възстановяване на ел. захранването
противоречи на разпоредбите на чл.122-124 ЗЕ, като с нея се ограничават правата на
потребителя, произтичащи от закона.
Горепосочената клаузи за събиране на такси за възстановяване на снабдяване и
експресно възстановяване на снабдяването са неравноправни и като такива противоречат на
закона, следователно са нищожни.
Липсва основание за задържане на сумата- такса за разходи, сочени от ответника,
доколкото в противоречие на закона е това, че ответникът изисква предварително
заплащане на тези такси за възстановяване на електрическото снабдяване като условие това
да се случи и че едностранно и без да изчисли конкретни разходи за всеки отделен случай на
възстановяване налага таксите в максималния допустим размер съгласно решението на
ДКЕЕВР от 6-10-2008г. за икономически обосновани разходи за услугите на
електроразпределителните дружества.
Следователно сумата от 19, 00 лева- представляваща заплатена такса на, за което са
издадени, ведно със законовата лихва върху тази сума считано от датата на образуване на
настоящото производство до окончателното й изплащане-получена от ответното
дружество без основание подлежи на връщане съобразно чл. 55, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
Налага се извод, че в настоящото производство предявеният иск е доказан по основание и
размер.
Следва обаче да се посочи, че решението на съда трябва да отразява правното
положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното
дирене. Това задължава съда да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на
иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го
погасяват - например ищецът придобива спорното право след предявяването на иска,
притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след
предявяването на иска. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде
направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на съдебното
дирене в съответната инстанция /първа или въззивна/, а не в деня на предявяване на иска.
Поради това съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на
иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. С преводно нареждане от
16.09.2021г. ответникът е заплатил на ищеца претендираната сума от 19 , 00 лева. Нормата
на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след
7
подаване на иск до приключване на съдебното дирене в производството по иска.
Затова по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът съобрази факта, че задължението на
ответника е погасено в хода на процеса, тъй като на 16.09.2021г. е извършено плащане.
Т.е. към момента на приключване на съдебното дирене претенцията на ищеца е
неоснователна, тъй като ответникът е изплатил изцяло претендираната с иска сума. Предвид
изложеното, съдът намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 235, ал. 3 ГПК и
извършеното плащане след подаване на исковата молба, следва да бъде взето предвид като
установен по делото факт, а доколкото е в пълно погашение на съдебно предявеното вземане
то предпоставя отхвърляне изцяло на иска. Действително ответникът по делото успя да
установи успешно и безспорно наличието на извършено, макар и след завеждане на иска, но
при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК плащане на дължимата от него сума. Извършеното в
хода на процеса доброволно плащане в полза на носителя на материалното право се ползва с
погасителен ефект, поради което следва да се приеме за правопогасяващ факт по смисъла на
чл. 235, ал. 3 ГПК. С оглед извършеното в хода на процеса плащане, съдът намира за
неоснователен предявеният иск поради погасяването, респективно същият следва да бъде
отхвърлен.
Разноски.По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните
се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала
предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск.
Следователно, логиката на закона е, че разноски винаги се дължат от страната, която
неоснователно е предизвикала делото, без значение от неговия изход, като задължението за
заплащането им е задължение за плащане на понесените от съответната страна вреди, когато
неправомерно е засегната нейната правна сфера. В настоящия случай ответникът е дал
повод за образуване на производство – по делото се установи, че в негова тежест са
възникнали претендираните парични задължения, като погасяването им, довело да
отхвърляне на иска, е извършено в хода на процеса, след подаване на иска.Ето защо следва
на общо основание да понесе отговорността за направените от ищеца разноски. Ответникът
е дал повод за завеждане на делото, поради което ищецът е направил разходи за държавна
такса и е осигурил защитата си, чрез депозиране на искова молба, изготвена от адвокат и
процесуално представителство.Задължението за връщане на дадено при начална липса на
основание, възниква от момента на получаване на недължимото и от този момент става
изискуемо от ищеца, като същият е предявил иск за реално изпълнение в защита на своето
право без да се възползва от възможността да отправи извънсъдебна покана до длъжника,
респективно за претенция за забава.
Спазвайки принципа на чл. 36, ал. 2 ЗА вр с. чл. 7,ал.2, т. 1 от Наредба № 1 /2004г.
ответното дружество следва да понесе санкцията на чл. 78,ал. 1 ГПК като заплати на ищеца
съдебните разноски в пълен размер.
Съобразно представения списък на разноски по чл. 80 ГПК и доказателствата за
извършени такива, разноските на ищеца в исковото производство са за дължимата държавна
такса за завеждане на делото в размер на 50,00лв. С оглед представените писмени
доказателства за заплатено адвокатското възнаграждение, което с оглед материалния
интерес по делото и съгласно нормата чл.7,ал.2,т.1 от Наредба № 1.09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 300 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Горнооряховски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. СТ. ИЛ. ЕГН ********** с постоянен адрес
8
с.П., общ. Г.О., ул.“ *** срещу „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД с ЕИК: ******, седалище
и адрес на управление: гр. Варна 9009, бул. ***, Варна Тауърс, кула Г, представлявано от
П.С.С., Я.М.Д. и Д.К.Д, иск с правно основание по чл.55 ал.1 от ЗЗД, представляваща
недължимо изискана и заплатена такса от сумата от 19 лева- на 09.03.2020 година за
възстановяване преноса на ел. енергия на обект с клиентски номер N ***** с адрес на
потребление: град Г.О., ул. *** N° 35, за което е издадена фактура No ******* от 10.02.2020
година, ведно със законовата лихва върху тази сума считано от датата на образуване на
настоящото производство до окончателното й изплащане , като погасен поради плащане в
хода на съдебното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД с
ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. Варна 9009, бул. ***, Варна Тауърс, кула
Г, представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и Д.К.Д да заплати на Р. СТ. ИЛ. ЕГН ********** с
постоянен адрес с.П., общ. Г.О., ул.“ *** сума в размер на 350,00 лева, представляваща
направените в исковото производство съдебни разноски за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Великотърносвкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
9