Р Е Ш Е Н И Е
Номер 251/09.07. Година 2020 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишки районен съд Втори наказателен състав
На двадесет и четвърти юни Година 2020
В публично заседание в следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Даниела Благоева
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00282 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № Е-НП-1 от 10.01.2020 г.(НП), издадено от Т.П.П.- министър на енергетиката, с което на „Благоустройство-С.” ООД, ЕИК *******е наложена имуществена санкция в размер на 50000 лв (петдесет хиляди лева) на основание чл.94 ал. 1 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) за нарушение на чл. 87, ал.1, вр. чл. 88, т.1, вр. чл. 22г, ал.1, ал.2, ал.5, ал.7, ал.10, ал.11 и ал.12 от същия закон, вр. чл. 5, ал.1, ал.2, чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от Наредбата за управление на минните отпадъци (Наредбата).
В жалбата и в съдебно заседание от процесуалния представител на дружеството жалбоподател – адв. Н.Н.от САК се твърди, че НП е незаконосъобразно, като се навеждат твърдения за допуснати в процедурата по издаването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и за неправилно приложение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна. Алтернативно се излагат съображения за маловажност на нарушението и съответно за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна - Министерство на енергетиката, се представлява от държавен инспектор П.Й., като лице с юридическо образование, която счита жалбата за неоснователна и моли да бъде потвърдено НП като обосновано и законосъобразно.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради
което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.
На 18.04.2019 г. свидетелите Т.П.Д. и Г.П.Л.– служители на Министерство на енергетиката, извършили планова проверка в обект - находище „С.”, участък „Благоустройствени строежи” в землището на с. С., общ. Перник с концесионер „Благоустройство-С.” ООД, ЕИК ********. Контролът обхващал цялостното изпълнение на концесионния договор в периода от последната проверка на 01.08.2018 г. до текущата такава. Било констатирано, че при експлоатацията на находището са обособени съоръжения за минни отпадъци, за които по силата на § 107, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗПБ (ДВ, бр.100 от 21.12.2010 г.) концесионерът е представил с писмо с вх. № Е-26-00-19 от 15.02.2012 г в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма план за управление на минните отпадъци. Установено било обаче, че дружеството жалбоподател не е изготвило и представило в министерство на енергетиката актуализиран план за управление на минните отпадъци в съответствие с Наредбата за управление на минните отпадъци, приета с постановление № 1 от 07.01.2016 г. на Министерски съвет. Резултатите били обективирани в съставения по време проверката констативен протокол от 18.04.2019 г.
На 11.07.2019 г. св. Т.Д. съставил срещу дружеството жалбоподател акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 21 за това, че за находище „С.” не е изготвило актуализиран план за управление на минните отпадъци съгласно изискването на § 28, ал.3 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗПБ (ДВ, бр.56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) и не е бил представен за преразглеждане от министъра на енергетиката в шестмесечен срок от влизане в сила на наредбата по чл. 22к от ЗПБ (Наредба за управление на минните отпадъци, приета с постановление № 1 от 07.01.2016 г. на Министерски съвет, обн. ДВ бр.5 от 19.01.2016 г., в сила от 19.01.2016 г.) за съответствие с изискванията на чл.22г от ЗПБ и чл. 5 от Наредбата, което квалифицирал като нарушение на 87, ал.1, вр. чл. 88, т.1 от ЗПБ, вр. § 28, ал.3 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗПБ (ДВ, бр.56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) и чл. 22г, ал.1, ал.2, ал.5, ал.7, ал.10, ал.11 и ал.12 от ЗПБ, вр. чл.5, ал.1, ал.2, чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от Наредбата, като приел, че е осъществен състава на чл. 94, ал.1, предл. 1-во от ЗПБ. При предявяването на акта не били направени конкретни възражения.
В министерство на енергетиката дружеството жалбоподател депозирало с рег. № Е-26-Б-395 от 15.07.2019 г. писмени възражения срещу констатациите в АУАН, излагайки съображения, че представения през 2012 г. план за управление на минните отпадъци е актуален и може да се прилага, тъй като концесионерът не е извършвал откривни дейности, а работи по разкрит добивен участък, като същевременно отривката, която е била отнемана при провеждането на предходни откривни работи, представляваща хумусно-почвени материали, е събрана в концесионната плащ.
След проверка по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН административнонаказващият орган (АНО) приел, че са налице основанията по чл.53 от ЗАНН и издал обжалваното НП № Е-НП-1 от 10.01.2020 г., като при идентично фактическо описание на нарушението приел, че дружеството жалбоподател не е представило за преразглеждане от министъра на енергетиката план за управление на минните отпадъци съгласно изискванията на чл. 22г от ЗПБ и чл. 7 от Наредбата и извършва действия по управление, включително, но не само по депониране, преработване, използване и обезвреждане на минни отпадъци без план за управление по чл.22г, ал.5 от ЗПБ, което квалифицирал като нарушение на 87, ал.1, вр. чл. 88, т.1 от ЗПБ, вр. чл. 22г, ал.1, ал.2, ал.5, ал.7, ал.10, ал.11 и ал.12 от ЗПБ, вр. чл.5, ал.1, ал.2, чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от Наредбата, като наложил на „Благоустройство-С.” ООД на основание чл.94 ал.1 от ЗПБ имуществена санкция в размер на 50 000 лв (петдесет хиляди лева).
Процесното НП било връчено на 31.01.2020 г.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели Т.П.Д. и Г.П.Л., които кореспондират с приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти, а именно: договор от 21.08.2008 г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства-строителни материали-доломити и доломитни варовици от находище „С.”, участък „Благоустройствени строежи” в землището на с. С., общ. Перник, генерален работен проект от 2008 г. за добив на същите, допълнително споразумение № 1 от 08.07.2009 г. към концесионния договор от 21.08.2008 г., писмо от дружеството жалбоподател с вх. № Е-26-00-19 от 15.02.2012 г. в министерство на икономиката, енергетиката и туризма относно план за управление на минните отпадъци при експлоатация на процесното находище, констативен протокол от 18.04.2019 г., писмо изх. № Е-26-Б-339 от 10.06.2019 г. за съставяне на АУАН и такъв с № 21 от 11.07.2019 г., възражение срещу констатациите в акта с рег. № Е-26-Б-395 от 15.07.2019 г., Заповеди №№ Е-РД-16-220 от 15.02.2017 г. и Е-РД-16-77 от 31.01.2019 г. на министъра на енергетиката, разписка за връчване на обжалваното НП.
От правна страна:
АУАН съставен от оправомощено длъжностно лице, което се установява от представените като писмени доказателства Заповед № Е-РД-16-220 от 15.02.2017 г. и Заповед № Е-РД-16-77 от 31.01.2019 г. и двете на министъра на енергетиката в кръга на неговите правомощия. НП е издадено от материално компетентно лице, с оглед чл.95, ал.3 от ЗПБ.
Не се спори, че дружеството жалбоподател има качество на концесионер върху находище „С.”, участък „Благоустройствени строежи” в землището на с. С., общ. Перник с предмет експлоатация на подземни богатства по чл. 2, т.5 от ЗПБ-строителни материали – доломити и доломитни варовици, както и че към датата на проверката – 18.04.2020 г. не е изпълнило задължението си да представи актуализиран план за управление на минните отпадъци, като не е представен за преразглеждане от министъра на енергетиката план за управление на минните отпадъци. Факта на непредставяне на актуализиран план за управление на минните отпадъци не се и оспорва от концесионера.
Съдът прие за неоснователни доводите, че дружеството жалбоподател не генерира минни отпадъци, поради което деянието е несъставомерно, тъй като предмет на концесия по договора от 21.08.2008 г. е експлоатация на подземни богатства по чл. 2, т.5 от ЗПБ-строителни материали-доломити и доломитни варовици, което генерира минни отпадъци предвид дефинитивната норма на §1, т.24 от Допълнителните разпоредби на ЗПБ („минни отпадъци” са отпадъци – пряк резултат от дейности по проучване, добив, първична преработка и складиране на подземни богатства, в т.ч. открит и подземен добив на подземни богатства, включително чрез сондажи или преработка на извлечения материал, независимо от техния собственик или държател и от момента, в който са генерирани). Концесионерът е представил с писмо с вх. № Е-26-00-19 от 15.02.2012 г в министерство на икономиката, енергетиката и туризма план за управление на минните отпадъци, които генерира, поради което дължи тяхното управление, т.е. съгласно §1, т.42 от Допълнителните разпоредби на ЗПБ да извършва дейности по транспортиране, депониране и съхраняване на минни отпадъци, както и изграждането, експлоатацията и закриването на съоръженията за минни отпадъци и осъществяването на последващ мониторинг, поддръжка и технически надзор на закритото съоръжение. Дори и да се приеме твърдението на концесионерът, че за известен период от договора в находището не са били генерирани минни отпадъци, това не го освобождава от задължението да управлява минните отпадъци, които вече са били генерирани и са се намирали в концесионната площ. В цялостния генерален работен проект от 2008 г. за добив от находището са посочени обособени съоръжения за минни отпадъци, концесионерът е представил с писмо с вх. № Е-26-00-19 от 15.02.2012 г в министерство на икономиката, енергетиката и туризма план за управление на минните отпадъци и последните съществуват при извършената проверка на 18.04.2019 г. от контролните органи. Следователно дружеството жалбоподател е било задължено да представи актуализиран план за управление на минните отпадъци за преразглеждането му от министъра на енергетиката.
По отношение на описанието на нарушението съдът констатира, че фактическото обвинение касае неизпълнение на задължение за представяне на актуализиран план за управление на минните отпадъци и преразглеждането му от министъра на енергетиката. Според чл. 87, ал.1 от ЗПБ опазването на земните недра при търсенето, проучването, добива и първичната им преработка на подземни богатства се осигурява чрез рационалното им използване, а съгласно чл. 88, т.1 от ЗПБ за спазване на изискванията по опазване на земните недра чрез рационалното използване на подземните богатства концесионерът е длъжен да осъществява дейности по търсене, проучване, добив и преработка на подземни богатства в съответствие с изискванията на действащото законодателства. Съгласно чл. 22г, ал.1 от ЗПБ всяка дейност, пораждаща минни отпадъци, се осъществява само с одобрен план за управление на минните отпадъци, което безспорно представлява изискване за рационално използване на земните недра, релевантно към посоченото по-горе съдържание на вменените за нарушени разпоредби на чл. 87, ал.1 и чл. 88, т.1 от ЗПБ.Ал.2 на чл. 22г от ЗПБ въвежда изискването за одобрен план за управление на минните отпадъци, съхранявани в съоръжения от категория „Б”.Съгласно чл. 22, ал.5 от ЗПБ планът за управление на минните отпадъци се изготвя от оператора съгласно изискванията на наредбата по чл.22к и сочи минималния набор от документи, които следва да съдържа, а според ал. 7 операторът следва да представи определен набор от документи заедно с плана за управление на минните отпадъци. По силата на чл.22г, ал.10 министърът на енергетиката или оправомощено от него длъжностно лице одобрява представения план за управление на минни отпадъци, като същитя се преразглежда на всеки 5 години при посочени в ал.11 предпоставки. Съгласно ал.12 на чл. 22г от ЗПБ редът за разработване и за преразглеждане на плана за управление на минните отпадъци се определя с наредбата по чл.22к от ЗПБ. По силата на чл. 5, ал.1 и ал.2 от Наредбата плана за управление на минните отпадъци се изготвя и изпълнява от оператора, отговорен за управление на минните отпадъци, с оглед постигане на конкретизирани цели, същият се изготвя в съответствие с приложение № 1, като се взема предвид принципът за устойчиво развитие. По силата на чл. 6 от Наредбата плана за управление на минните отпадъци се одобрява от министъра на енергетиката, когато отговаря на изискванията на ЗПБ и на тази наредба, преразглежда се на всеки 5 години или при визирани съответни предпоставки в чл. 7, като съгласно чл. 8 всички направени изменения се одобряват по същия ред. АНО е посочил като нарушени именно тези норми, които сочат ясно каква е процедурата за изпълнение на задължението за представяне на актуализиран план за управление на минните отпадъци, поради което и деянието е съставомерно от обективна страна.
Съдът не споделя изложени от санкционираното лице съображения за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, предвид препращащата норма на чл.11 от ЗАНН към легалната дефиниция, дадена в чл. 93, т.7 от Наказателния кодекс, поради което намира, че административното нарушение, предмет на настоящето разглеждане не може да бъде окачествено като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Същото е формално по своя характер, поради което следва да се приеме, че със самото неизпълнение на вмененото задължение да представи актуализиран план за управление на минните отпадъци, който да е представил за преразглеждане от министъра на енергетиката концесионерът нарушава рационалното използване на подземните богатства при търсенето, проучването, добива и преработката на подземни богатства в съответствие с изискванията на действащото законодателство. В случая неизпълнението е продължило в твърде дълъг период, което е отекчаващо обстоятелство, като същевременно не са налице смекчаващи такива или изключителен характер на някое от тях, които да отличава процесното деяние от всеки друг такъв случай на нарушение от този вид, поради което не се касае за хипотезата на маловажен случай и не следва да намери приложение чл. 28 от ЗАНН.
Несподеляеми са възраженията на дружеството жалбоподател за несъобразяване от страна на АНО с разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН при образуване на административнонаказателното производство, като съображенията са следните:
Съгласно
посочената норма, не се образува административнонаказателно производство, ако
не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или
ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически,
данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс и други
нормативни актове – две години, т. е. ЗАНН борави с два начални момента –
откриване на нарушителя, което означава установяване и индивидуализиране на
физическото, респ. на юридическото лице, което е автор на нарушението, осъществяващо състав на
административно нарушение и втори такъв момент – извършване на нарушението. С
неспазване на който и да е от давностните срокове се преклудира възможността да
бъде съставен АУАН, с който да бъде поставено началото на
административнонаказателното производство.
Не е спорно, че нарушението, което е предмет на процесното административнонаказателно производство е деяние, което се осъществява чрез бездействие. От своя страна бездействието определя нарушението като продължено, тъй като то трае продължителен период от време до момента, в който деецът предприеме предвиденото в закона правомерно поведение, т.е. преустанови бездействието или същото е констатирано от контролните органи. Предвид изложеното сроковете по чл. 34 от ЗАНН в конкретния случай са започнали да текат от 18.04.2019 г., т.е. от деня на проверката, в който органът, който е овластен да състави акта, е установил нарушителя и нарушението, поради което и към 11.07.2019 г. – датата на съставяне на АУАН № 21 посочените срокове категорично са били спазени.
Съдът обаче споделя направеното възражение, че в хода на административното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в противоречие с императивните разпоредби на чл.42, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН в АУАН и НП не са изложени факти, релевантни за датата на извършване на нарушението. Актосъставителят, респ. наказващият орган са посочили, че концесионерът е представил с писмо с вх. № Е-26-00-19 от 15.02.2012 г в министерство на икономиката, енергетиката и туризма план за управление на минните отпадъци. Установено е било обаче, че дружеството жалбоподател не е изготвило и представило актуализиран такъв пред министъра на енергетиката съгласно изискването на § 28, ал.3 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗПБ (ДВ, бр.56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.), а именно в шестмесечен срок от влизане в сила на Наредбата за управление на минните отпадъци, приета с постановление № 1 от 07.01.2016 г. на Министерски съвет за съответствие с изискванията на ЗПБ, т.е. процесното изпълнително деяние е осъществено чрез бездействие, като неговия начален момент следва да се счита първия ден след изтичане на съответния срок за подаване на плана за управление минните отпадъци. В АУАН и НП обаче не е посочена датата, до която дружеството жалбоподател е следвало да изпълни това си задължение, тъй като неговия срок на изпълнение е елемент от фактическия състав на нарушението и съответно коя е датата от която се реализира процесното административно нарушение. Неспазването на 42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН е винаги съществено нарушение в административнонаказателното производството не само защото води ограничаване на възможността на наказаното лице да разбере фактическите рамки на административнонаказателното обвинение, срещу което следва да организира защитата си, но и до невъзможност да се упражни пълен съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП, тъй като е недопустимо периода на осъществяване на противоправното състояние да се извежда по тълкувателен път.
Изложеното налага извода, че непосочването на датата на нарушението , която е основен признак от състава на твърдяното нарушение и е абсолютно необходим задължителен реквизит на АУАН и НП, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което води до незаконосъобразност на НП и е самостоятелно основание за неговата отмяна.
Налице е и друго съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в разширеното обвинение по чл. 94, ал.1 от ЗПБ с издаденото НП в сравнение с предявеното такова с АУАН, предвид следните съображения:
Актосъставителят е посочил в акта, че концесионерът подлежи на налагане на наказание по чл. 94, ал.1, предл.1-во от ЗПБ предвид визираните като нарушени чл. 87, ал.1 от ЗПБ и чл. 88, т.1 от ЗПБ (за спазване на изискванията по опазване на земните недра чрез рационалното използване на подземните богатства дружеството жалбоподател е било длъжно да осъществява дейности в съответствие с посочените като нарушени § 28, ал.3 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗПБ и чл. 22г, ал.1, ал.2, ал.5, ал.7, ал.10, ал.11 и ал.12 от ЗПБ, вр. чл.5, ал.1, ал.2, чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от Наредбата, в които разпоредби се съдържат съответните срокове и процедура за представяне на процесния план за управление на минните отпадъци). Наказващият орган е приложил санкционната норма на чл.94, ал.1 от ЗПБ, която предвижда налагане на имуществена санкция от 50 000 до 500 000 лв. на всеки, който не изпълнява задълженията по опазване на земните недра чрез рационално използване на подземните богатства или извършва действия по управление, включително, но не само по депониране, преработване, използване и обезвреждане на минни отпадъци без разрешително по чл.22д, ал.3 и/или план за управление по чл.22г, ал.5 от ЗПБ, като при фактическото описание на деянието изчерпателно словесно е вменил на дружеството жалбоподател, че извършва действия по управление, включително, но не само по депониране, преработване, използване и обезвреждане на минни отпадъци, за каквото не е налице обвинение с АУАН. По този начин изпълнителното деяние в НП е разширено с въвеждането на нови признаци от състава на нарушение, за които липсва повдигнато надлежно административнонаказателно обвинение. Същевременно в обжалвания документ АНО е пропуснал да посочи като нарушен § 28, ал.3 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗПБ (ДВ, бр.56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.), за който е налице предявено обвинение със съставения АУАН, в която разпоредба именно е посочен шестмесечния срок в който концесионерът е следвало да представи процесния план за управление на минните отпадъци. Формалността на административнонаказателното производство предпоставя максимална прецизност на наказващия орган при индивидуализацията на конкретното нарушение, което изискване е продиктувано от необходимостта за обезпечаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице в пълен предоставен от закона обем да научи за какво деяние се ангажира отговорността му, както и за да се обезпечи възможността за съдебен контрол при ясни рамки на фактическото обвинение за преценка на съответствието му с приложената санкционна разпоредба. Изложеното налага извод за наличие на допуснати от наказващия орган нарушения на процесуалните правила при издаване на НП, което сочи на ограничаване и възпрепятстване на правото на защита на наказаното лице, което ги определя като особено съществени и неотстраними в съдебното производство и съставляващи основание за отмяна на санкционния акт.
Предвид посочените съображения настоящият състав намира, че
обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй като при издаването му са допуснати
нарушения на процесуалния закон и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № Е-НП-1 от 10.01.2020 г., издадено от Т.П.П.- министър на енергетиката, с което на „Благоустройство-С.” ООД, ЕИК *******е наложена имуществена санкция в размер на 50000 лв (петдесет хиляди лева) на основание чл.94, ал. 1 от Закона за подземните богатства за нарушение на чл. 87, ал.1, вр. чл. 88, т.1, вр. чл. 22г, ал.1, ал.2, ал.5, ал.7, ал.10, ал.11 и ал.12 от същия закон, вр. чл. 5, ал.1, ал.2, чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от Наредбата за управление на минните отпадъци.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ