№ 278
гр. С., 14.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
........ – С., IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Кючуков
при участието на секретаря НИКИФОР Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от Пламен Д. Кючуков Административно
наказателно дело № 20242230200896 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0804-005248 от
19.06.2024 г., издадено от Е.Ц. в качеството и на Началник група в
ОДМВР-С., Сектор Пътна полиция - С. в частта в която на Х. К. С. с
ЕГН **********, е наложено административно наказание:
"глоба" в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от
ЗДвП.
Жалбоподателят С., чрез адв.Х. Х.-АК С. в жалбата и в съдебно
заседание излага конкретни съображения за незаконосъобразност и
неправилност на атакуваното наказателно постановление във връзка с
чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДВП и моли съда да го отмени. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна не се представлява, представила е писмено
становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на
НП, като в условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на заплатения от жалбоподателя адвокатски хонорар.
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на
24.06.2024 г., а жалбата е подадена на 02.07.2024 г. чрез АНО), от
процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на
обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства,
обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, намери от фактическа
страна следното:
На 02.06.2024 г. в 22.58ч. в гр.С., жалбоподателят С. управлявал
лек автомобил ......... с рег.№........, не е негова собственост, по ул...........
до ......С. в посока към ........ Междувременно, на ул........... до ........ бил
позициониран полицейски патрул, включващ служителите св. З. и св.
В.. При извършена проверка полицейските служители установили, че
водача не използва обезопасителен колан с който е оборудван
автомобила, поради което св.В. съставил АУАН, който бил подписан
от водача, без да се релевират възражения. Впоследствие било
издадено обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за съответна
на осъществилото се в действителността, на първо място въз основа
на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2
ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на
обратното. Съдът констатира и че същият е бил подписан без
възражения от жалбоподателя, който не е подал възражения и
впоследствие в 7-дневния срок от връчването му.
В конкретния случай съдът намира, че гореописаната
фактическа обстановка, включително констатациите в АУАН, изцяло
се потвърждават от събраните по делото гласни доказателства-
показания на свидетелите З. и В., които поддържат описаното в АУАН.
Жалбоподателят възразява в насока, че не е имал поставен
колан, тъй като страда от заболяване “астма с алергичен компонент“
за която представя Решение на ТЕЛК. Обезопасителния колан
минавал през гърдите и създавал постоянен дискомфорт на водача и
това състояние се отразявало на нервната система на водача, както и
2
на дихателната му система. Релевира основанията на чл.137а, ал.2, т.2
от ЗДВП. Твърденията на жалбоподателя обаче останаха недоказани в
производството. По отношение на твърдението, че физическо
състояние не позволява използването на обезопасителен колан, поради
което нарушителя не поставя предпазен колан не са представени
никакви доказателства, оборващи описаното в акта. Представеното в
с.з. решение №91280 от зас.№76 от 20.04.2023г. на ТЕЛК при МБАЛ
„......... свидетелства за установено заболяване „астма с преобладаващ
алергичен компонент“ като му се определя 50% трайно намалена
работоспособност за срок от 2г., а именно до 01.04.2025г. с
противопоказни условия на труд: ТФТ, ПСИХО-ФИЗ.НАПРЕЖЕНИЕ,
НОЩЕН ТРУД, ЛОШИ АТМОСФЕРНИ УСЛОВИЯ, като препоръки
за по-нататъшно лечение и рехабилитация не са изложени поради
което и съдът намери, че твърдяното от жалбоподателя се явява
недоказано от фактическа страна.
С оглед на изложеното, съдът намери, че описаната в АУАН
фактическа обстановка е и действително осъществилата се, като
презумптивната доказателствена сила на АУАН по чл. 189, ал. 2 от
ЗДвП не беше оборена в настоящото производство.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи в изпълнение на
правомощията им.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени
сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 02.06.2022 г., за
нарушение от същата дата, а НП - на 19.06.2024 г., тоест преди
изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита
на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН,
изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Мястото на извършване
на нарушението, е посочено ясно и точно както в АУАН, така и в НП,
и не буди съмнение.
3
Относно нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП:
Административно наказващият орган правилно е счел, че с
действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 137а, ал. 1
ЗДвП. Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние,
което го определя като формално нарушение, на просто извършване,
осъществявано чрез противоправно бездействие. При така приетото от
фактическа страна, с факта на неизпълнение на дължимото
правомерно действие, обективният състав на нарушението е
осъществен. В случая са изложени твърдения но не се ангажираха
доказателства за наличие на някои от изключващите отговорността
обстоятелства по смисъла на чл. 137а, ал. 2 ЗДвП, поради което съдът
счита, че жалбоподателят е допуснал визираното нарушение.
Приложена е и коректната санкционна норма на чл. 183, ал. 4, т.
7, пр. 1 от ЗДвП за нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Предвидената
санкция е в абсолютно определен размер от 50 лв., който изцяло
кореспондира на определения от административно-наказващия орган.
Неприложим се явява чл. 28 от ЗАНН, доколкото същият е
изрично изключен от законодателя за нарушенията по ЗДвП с
приемането на разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП.
С оглед на изложеното, наказателното постановление се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора разноски са дължими от жалбоподателя
на въззиваемата страна, но доколкото такива не са били претендирани,
нито има доказателства да са били извършени, то и разноски не следва
да бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0804-
4
005248 от 19.06.2024 г., издадено от Е.Ц. в качеството и на Началник
група в ОДМВР-С., Сектор Пътна полиция - С. в частта в която на Х.
К. С. с ЕГН **********, е наложено административно наказание:
"глоба" в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от
ЗДвП;
Решението подлежи на обжалване пред С.ски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при ........ – С.: _______________________
5