Р Е Ш
Е Н И Е
№……………
гр. Варна................2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Варна, ІХ касационен състав, в
публично заседание на пети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Станева
ЧЛЕНОВЕ: Кремена Данаилова
Мария Иванова-Даскалова
при секретаря Елена Воденичарова и с участието на
прокурор Александър Атанасов като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова
к.н.а.х.д. № 461/2020 г. по описа на Административен съд – Варна, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна срещу
Решение № 36/10.01.2020 г., постановено по НАХД № 3713/2019 г. по описа на
Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 03
– 009678/04.04.2018 г. издадено от Директор на Дирекция “Инспекция по труда” -
Варна, с което за нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ на
основание чл.414, ал.3 от КТ на „АКСЕС РИЪЛ ИСТЕЙТ” ЕООД - Варна, представлявано
от Т.П.С. е наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 1700 /хиляда и
седемстотин/ лева.
Жалбоподателят намира за неправилен извода на РС – Варна, че е налице
гражданско правоотношение – договор за изработка. Този договор е за определен
краен резултат, с еднократно изпълнение, изпълнителят е независим от
възложителя и резултата се постига с ресурси на изпълнителя. Отправено е искане
за отмяна на оспореното решение, потвърждаване на НП и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание жалбата е поддържана от
юрисконсулт.
Ответникът по касация – „АКСЕС РИЪЛ ИСТЕЙТ”
ЕООД в молба с.д. № 3353/05.03.2020 г. подадена по
електронна поща и неподписана сочи, че оспорва жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Пледира решението на
Районен съд – Варна да бъде оставено в сила.
След като
обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по
делото и с оглед проверката по чл.218 от АПК, Административен съд – Варна намира
следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в
законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
РС – Варна е установил следното: На 14.03.2018 г.
служители на Д”ИТ”-Варна, извършили проверка в обект- офис, находящ се в гр.
Варна, ***, стопанисван от „Аксес Риъл Истейт” ЕООД. В хода на проверката
служителите от Д”ИТ” - Варна установили, че помещението се състои от две зали -
в едната се приемали клиентите, а във втората зала били установени около десет
лица, пред всяко от които имало компютър. На бюрата пред лицата имало поставени
указания как да отговарят на телефонни обаждания и как да информират клиентите.
Управителката на дружеството, стопанисващо офиса, се намирала в проверения
обект, като на всички присъстващи били предоставени за попълване декларации по
образец. В обекта по време на проверката се намирала и свид. Т., която
кандидатствала за работа като брокер на недвижими имоти, но към момента на
проверката се запознавала с ползваният в офиса програмен продукт и пред
проверяващите потвърдила, че се обучава. С помощта на управителката на
санкционираното дружество свид. Т. попълнила предоставената й декларация по
образец, като в същата отразила личните си данни, посочила, че работи със
санкционираното дружество на адреса, където се извършвала проверката, от деня
на проверката - 14.03.2018 г. като брокер на недвижими имоти, с работно време
от 11,00 ч. до 14,00 ч., отразила, че няма сключен трудов и граждански договор,
както и че е на обучение и се запознава с работното място, като отразила, че
има договорка с работодателя при оглед, консултация по време на огледа или
консултация по телефон да получи възнаграждение, след което положила подписа
си.
До приключването на проверката за свид. Т. не бил
представен трудов договор, като свид. Д. приела, че тази свидетелка престира
работна сила за санкционираното дружество. В показанията си в с.з. свид. Д. е
потвърдила, че още по време на проверката свид. Т. е заявила, че е на обучение,
като същата не можа да посочи дали в действителност свид. Т. е извършвала
някаква дейност в момента на проверката и ако да - каква. От показанията на свид.
Т. се е установило, че същата в
действителност е била в офиса на санкционираното дружество по време на
проверката, запознавала се е с компютърната система, по която се работи, тъй
като е кандидатствала за работа, не е имала уговорка за изплащане на
възнаграждение по време на обучението, попълнила е декларацията, която й е била
предоставена от проверяващите след указания от страна на управителя на
дружеството и след проверката се е отказала да встъпи в ТПО с това дружество.
РС
– Варна е приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи при липса на
процесуални нарушения. В подкрепа на твърденията си административният орган е
представил само едно доказателство - декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ,
попълнена от свид. Т., която не е годно доказателство, тъй като същата е
предварително изготвена бланка, в която са посочени основните елементи от
съдържанието на трудовото правоотношение. Същата не представлява декларация в
свободен текст, като липсват други конкретни доказателства, които е следвало да
се ангажират от административният орган с оглед доказателствената тежест, които
да сочат наличие на ТПО между процесните страни.
Налице са доказателства, че свид. Т. се е запознавала с
евентуалното си бъдещо работно място и с програмния продукт, който следва да
използва в бъдеще при евентуално възникване на ТПО и че данните, касаещи
евентуални елементи на ТПО са били попълнени по указания на управителя на
дружеството. В хода на съдебното производство не се е установило към момента на
проверката свид. Т. да е изпълнявала конкретни трудови функции, да са били
договорени многократност и повторяемост на дължимите операции, работно време,
трудово възнаграждение, отпуски, почивки и т.н. напротив, установило се е, че
свид. Т. единствено се е запознавала с естеството на работата, за която
кандидатства и че в последствие между страните изобщо не е възникнало ТПО. В
този смисъл съдът е приел, че липсват доказателства за наличие на ТПО.
Обжалваното
решение на Районен съд – Варна е допустимо и валидно, постановено при правилно
установена фактическа обстановка, но при неправилно приложение на материалния
закон.
Съгласно чл.
402, ал.1, т.3 от КТ, Контролните органи в рамките на своята
компетентност имат право да се осведомяват пряко от работниците и служителите по
всички въпроси във връзка с упражняването на контрола, както и да изискват от
тях да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяването на
трудовата дейност, съответно на дейността по изпълнение на държавната служба,
включително и данни за заплащането на труда.
В случая от Х.А.Т. е
попълнена Декларация по чл. 402, ал.1,
т.3 от КТ, като в т. 8 и в т.10 в
свободен текст е изложено „На обучение съм 3-4 дни в седмицата“, „Днес съм на
обучение, запознавам се с работното място. Договорих се с работодателя при
оглед да получа възнаграждение от 0,70 лв., 2,00 лв. за консултация по време на
огледа и 0,10 лв. за консултация по телефона“. В случая данните които е
посочила, относно провеждано обучение на работно място и договорено
възнаграждение са в свободен текст, а не във вид на конкретни отговори. Поради
това информацията, която е дадена следва да се възприеме като доказателство за
случилото се. Отделно от това разпитана
в качеството на свид. Т., посочва, че е била на обучение, но не е имала уговорка
за възнаграждение. Отишла е няколко пъти за обучение и се е отказала. Това, че
в качеството на свидетел е посочила, че не е получавала трудово възнаграждение
не променят установеното, че същата е била на обучение в наказаното дружеството
и е имало уговорено възнаграждение, което се установява от декларацията.
Съгласно чл.230, ал.1
от КТ, с трудовия договор с условие за обучение по време на работа
работодателят се задължава да обучи работника или служителя в процеса на
работата по определена професия или специалност, а работникът или служителят –
да я усвои. Такъв договор с един и същ работник или служител в едно и също
предприятие за обучение по същата професия може да се сключва само веднъж,
освен в случаите на обучение чрез работа (дуална система на обучение),
организирано при условията и по реда на Закона за
професионалното образование и обучение.
Чл. 230, ал.1 – 6 от КТ, въвеждат изискване,
когато едно лице се обучава, с него задължително следва да се сключи трудов
договор с условие за обучение, тъй като в този случай безспорно има престиране
на труд в полза на работодателя. След като са налице доказателства, че свид. Т.
е приета за обучение в дружеството, задължително е било с нея да се сключи
трудов договор, в случая такъв не е налице, поради което законосъобразно е
издадено процесното НП. Налице са многократни нарушения на трудовото
законодателство от „Аксел Риъл Истейт“ ЕООД, установени с влезли в сила
наказателни постановления, които са били предмет на разглеждане по к.н.х.д. №№
49/2020 г., 171/2020, 56/2020, 3278/2019 и 3455/2019, по описа на Адм. съд – Варна, поради което
наложеното наказание не следва да се намалява до предвидения минимум.
Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че
решението на Районен съд – Варна, е незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго по съществото на
спора, с което да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.
Ответникът е направил искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство ответникът е бил
представляван от юрисконсулт, делото не е с фактическа и правна сложност,
поради което на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, следва на Дирекция „Инспекция по
труда“ - Варна да се присъди сумата от
80 лева, която следва да се заплати от жалбоподателя.
Водим от
горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, във връзка с чл.63 от ЗАНН,
Административен съд – Варна
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 36/10.01.2020 г., постановено по НАХД № 3713/2019
г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно
постановление № 03 – 009678/04.04.2018 г. издадено от Директор на
Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.62, ал.1 във
вр. с чл.1, ал.2 от КТ на основание чл.414, ал.3 от КТ на „АКСЕС РИЪЛ ИСТЕЙТ”
ЕООД - Варна, представлявано от Т.П.С. е
наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 1700 /хиляда и
седемстотин/ лева, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03 – 009678/04.04.2018 г.
издадено от Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение
на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ на основание чл.414, ал.3 от КТ на
„АКСЕС РИЪЛ ИСТЕЙТ” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Т.П.С. е наложено наказание “Имуществена санкция” в
размер на 1700 /хиляда и седемстотин/ лева.
ОСЪЖДА „АКСЕС РИЪЛ ИСТЕЙТ” ЕООД,
ЕИК ********* да заплати в полза на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.