№ 174
гр. София, 30.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VIII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
в присъствието на прокурора П. Б. Г.
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Гражданско дело №
20251800100037 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на С. А.
А. срещу Т. М. Я., с която е предявен иск с правно основание чл. 5
ЗЛС за поставяне на ответницата под пълно запрещение. Ищцата
твърди, че ответницата е нейна дъщеря и от раждането си същата е
диагностицирана с тежка умствена изостаналост със 100 % чужда
помощ съгласно ЕР № 0892/09.09.2020 г., определена е пожизнена
чужда помощ и от самото начало за нея полагали грижи ищцата и
нейният съпруг – баща на ответницата. Още от дете ответницата била
със забавено психическо развитие, проходила на близо 4-годишна
възраст, а към момента била изцяло в безпомощно състояние – не
можела да се грижи сама за себе си, за личната си хигиена, да се
храни. Твърди се още, че ответницата не може сама да се изкачва и
слиза по стълби, с примитивен захват е, не може да говори, не разбира
какво й се казва, не изпълнява команди, издава нечленоразделни и
неразбираеми звуци, изпада в емоционални разстройства,
1
характеризиращи се в буйстване, самонараняване, крещене и чупене
на предмети. Твърди се също, че ответницата няма съзнателни
физиологични задръжки, поради което се налага ползване на памперс
постоянно. Откакто съпругът на ищцата починал, за ответницата се
грижела единствено тя. Тъй като ответницата страда от слабоумие и
не може сама да се грижи за своите работи, се предявява настоящият
иск.
Преписи от исковата молба и приложенията са връчени на
ответницата, като в указания срок отговор на исковата молба не е
постъпил.
В съдебно заседание след изслушване на ответницата и разпит на
свидетелите ищцата поддържа иска.
Представителят на прокуратурата изразява становище за
основателност на иска.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
От представеното ЕР № 0892/09.09.2020 г. на „Център за
психично здраве - София“ ЕООД се установява, че ответницата Т. М.
Я. страда от общо заболяване генерализирано разстройство на
развитието, задръжка на експресивната реч, липсващ контрол на
тазовите резервоари с водеща диагноза детски аутизъм, поради което е
доживотно трудоустроена със 100 % нетрудоспособност с чужда
помощ. Останалите медицински документи, представени по делото –
психологично изследване и епикризи, установяват същите факти.
От показанията на свид. Б. – сестра на ответницата, и свид. Т. –
роднина по сватовство на ответницата, се установява, че ответницата
от бебе е в състоянието, в което се намира и в момента – не може сама
да се храни, да се грижи за хигиената си и за физиологичните си
нужди, не е ориентирана за време и място, не контактува с хора, не
излиза сама и се плаши от непознати, не говори и не разбира какво й
се говори и за нея изцяло се грижи майка й.
2
Съдът се убеди лично в психическото и физическото състояние
на Т. М. Я.. Същата не е ориентирана за собствена личност, време и
място, с нея не може да се осъществи словесен контакт и при опит за
такъв видимо се разстройва и става неспокойна.
Така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Предявеният иск е допустим - исковата молба изхожда от
майката на ответницата, която е активно легитимирана с оглед
разпоредбата на чл. 336, ал. 1 ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен.
С оглед състоянието на ответницата същата следва да бъде
поставена под пълно запрещение.
Поставянето под запрещение е акт на съда, с който се ограничава
или отнема по установен ред и въз основа на установени от закона
основания дееспособността на едно физическо лице при трайно
душевно заболяване, което препятства лицето само да се грижи за
себе си и своите работи. Съгл. чл. 5, ал. 1 и 2 3ЛС непълнолетните и
пълнолетните лица, които поради слабоумие или душевна болест не
могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно
запрещение и стават недееспособни, а онези пълнолетни лица с
такива страдания, но чието състояние не е така тежко, се поставят под
ограничено запрещение. Препращащата норма на чл. 5 ал. 3 ЗЛС сочи,
че по отношение на правните действия на лицата по ал. 1 се прилага
чл. 3 ал. 2 ЗЛС, а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага
чл. 4, ал. 2 ЗЛС. Статутът на лицата, поставени под пълно и
ограничено запрещение, е приравнен по закон на този на малолетните
и непълнолетните лица. Следва да се отбележи, че сама по себе си
душевната болест не прави болния недееспособен, а болестното
състояние заедно с невъзможността лицето да се грижи за своите
интереси са основание за поставяне на дадено лице под запрещение.
Т. е., за да се постави едно лице под запрещение, следва да са налице
3
кумулативно две предпоставки – на първо място лицето да страда от
слабоумие или душевна болест и на второ място да е в невъзможност
само да се грижи за своите интереси.
В конкретния случай поставянето на ответницата под пълно
запрещение се преценява от съда, че е в неин интерес с оглед
здравословното й състояние.
От събраните в хода на производството по делото доказателства
безспорно се установи, че Т. М. Я.
страда от генерализирано разстройство на развитието, задръжка на
експресивната реч, липсващ контрол на тазовите резервоари с водеща
диагноза детски аутизъм, поради което е доживотно трудоустроена със
100 % нетрудоспособност с чужда помощ. Степента на страданието
при нея е такова, че я ограничава от възможността да се грижи за
своите работи, като това състояние е постоянно. Т. е. налице е
първият критерий – медицински, за признаването й за недееспособна
по смисъла на чл. 5, ал. 1 ЗЛС. Налице е и втората предпоставка, а
именно ответницата не може да се грижи за себе си и да охранява
своите лични и имуществени интереси. От придобитите лични
впечатления съдът намира, че състоянието й е тежко – тя е
неориентирана за собствена личност, време и място, с нея не може да
се осъществи словесен контакт и при опит за такъв видимо се
разстройва и става неспокойна, съответно съдът не получи отговор на
зададените на ответницата въпроси, а състоянието й като цяло
показва, че не осъзнава случващото се около нея и не може да се
справя сама. Ето защо изцяло в неин интерес е да бъде поставена под
пълно запрещение, тъй като наличното заболяване й пречи да се
грижи за своите работи, да взема решения, да защитава своите
морални и материални интереси.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
4
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Т. М. Я. с ЕГН
********** с постоянен адрес: гр. С., ул. „Л.“ № 15 и настоящ адрес:
гр. С., ул. „Р.“ № 8.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
След влизане в сила на решението заверен препис от същото да
се изпрати на органа по настойничество и попечителство при Община
С. за учредяване на настойничество.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
5