О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

град Ловеч, 02.05.2019 година

 

 ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в закрито заседание на втори май две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: СЕВДА ДОЙНОВА

                                                                           КРИСТИАН ГЮРЧЕВ

при секретаря ……………………………………………… и с участието на прокурора……………………………………… изслуша докладваното от съдия МИТЕВА ч.гр.дело № 201 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

 

         ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

С разпореждане № 2528/ 05.12.2019 година на Тетевенския районен съд, постановено по ч.гр.д. № 780/ 2018 година по описа на същия съд на основание чл. 415, ал.5 от ГПК е  обезсилена заповед № 338/ 25.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 780/ 18 г. на РС-Тетевен, срещу длъжника „СТАЛ ИНДЪСТРИ” ЕООД, ЕИК *********, град Ябланица, Община Ябланица, Област Ловеч, ул. „Рила” № 13.

         Постъпила е частна жалба от „НЕОХИМ" АД, със седалище и адрес на управление: гр.Димитровград, Източна индустриална зона, ул. „Химкомбинатска", вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК *********, представлявано от Димитър Стефанов Димитров - изпълнителен директор, против така постановеното разпореждане, като посочва, че то е неправилно. Изтъква, че по повод подаденото от „Неохим" АД Заявление по 410 ГПК, РС - Тетевен издава Заповед за изпълнение №338/25.09.2017г. След издаването на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 780/2017г. по описа на Районен съд Тетевен, съдът е разпоредил на основание чл.411 ал.З от ГПК да се връчи препис от заповедта на длъжника. В седалището и адрес на управление на дружеството-длъжник е изпратено такова съобщение, придружено с копие от заповедта за изпълнение. Връчителят е посочил, че след неколкократни посещения на мястото на последният посочен в съответния регистъра адрес, е установил, че там не пребивава търсенето юридическо лице – „Стал Индъстри" ЕООД. След като дружеството не е могло да бъде намерено на адреса, който е посочен по делото, Районен съд Тетевен е разпоредил да бъде извършено залепване на уведомление по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК, което е извършено на 22.01.2018 г. Няма данни в кориците на делото в законоустановения двуседмичен срок от залепването на уведомлението, книжата да са били получени от представител на длъжника, поради което на основание чл. 47. ал.5 книжата се считат връчени с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината. В срока по чл. 414. ал. 2 от ГПК не е депозирано възражение срещу издадената от Районен съд Тетевен Заповед за изпълнение №338/25.09.2017г., поради което на основание чл. 416. предложение първо, същата е влязла в законна сила на 21.02.2018 г.

Посочва се, че с Разпореждане № 803/30.04.2018г., Районен съд Тетевен указва на заявителя „Неохим" АД на основание чл. 415, ал. 1. т.2 във връзка с ал. 4, че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника „Стал Индъстри" ЕООД и че ако не представи на съда доказателства за предявен иск, издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена по отношение на длъжника.

С Разпореждане № 2528/05.12.2018г., Районен съд Тетевен е обезсилил издадената Заповед за изпълнение №338/25.09.2017г. по ч. гр. дело № 780 по описа на Районен съд Тетевен за изпълнение на паричо задължение по чл. 410 от ГПК на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК.

С оглед на гореизложените фактически обстоятелства, считат че атакуваното разпореждане е неправилно, тъй като длъжник по настоящото заповедно производство е „Стал Индъстри” ЕООД, ЕИК *********, юридическо лице – търговец, а разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 е с ограничено правно действие и е неприложима спрямо търговците и юридическите лица. Това води до извода, че чл. 415, ал. 5 - основанието на което е обезсилена Заповед за изпълнение №338/25.09.2017г. по ч. гр. дело № 780 по описа на Районен съд Тетевен, също е неприложим в конкретното заповедно производство.

Изтъкват, че за разлика от общата разпоредба на чл. 47, ал. 1, разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ГПК урежда връчване на търговци и юридически лица, съгласно която мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, е мястото което е вписано в съответния регистър. За търговците, какъвто е длъжникът „Стал Индъстри" ЕООД, ЕИК *********, това е Търговският регистър, като връчването се извършва на посочения в регистъра адрес по седалище/адрес на управление на търговското дружество. Връчването на Заповед за изпълнение № 338/ 25.09.2017г. на длъжника „Стал Индъстри” ЕООД, ЕИК *********, е извършено явно по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК чрез залепване на уведомление, тъй като отразените от връчителя данни, не са възприети като достатъчни от Районен съд Тетевен за връчване по реда на чл. 50. ал. 2. Изтъкват, че Заповед за изпълнение №338/25.09.2017г. по ч. гр № 780/2017г е влязла в законна сила на 21.02.2018г., когато е изтекъл срокът по чл. 414, ал. 2 от ГПК, считано от 06.02.2018г., когато е изтекъл двуседмичния срок за получаване на съдебните книжа.

Сочат, че за връчването на търговци са приложими разпоредбите на чл. 50 ал. 1- 4 от ГПК, като от систематичното място на последните в ГПК следва, че по отношение на тях не се прилага чл. 415 ал. 1. т. 2 от ГПК - за даване на указания за предявяване на иск за вземането, когато заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Формален аргумент за това е, че чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК не препраща към чл. 50, ал. 2 и чл. 50, ал. 4 ГПК, регламентиращи нарочно начините на връчване на съобщения на търговци, а само към чл. 47, ал. 5 от ГПК. Мотивите на законодателя за приемането на новата разпоредба на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е с оглед постигане на по-засилена защита на длъжниците-физически лица. Съгласно чл. 9 от ГПК, въвеждащ основен принцип на гражданския процес, а именно за равенство на страните в процеса, "съдът осигурява на страните равна възможност да упражняват предоставените им права. Той прилага закона еднакво спрямо всички”. Именно осигуряването на равенството в процеса между юридическите лица и физическите лица би могло да бъде постигнато чрез по-голяма закрила на по-слабата икономически страна каквато е физическо лице. Юридическите лица и търговците се третират от законодателя като професионалисти и лица, които могат да организират защитата си. Даденото в чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК законово разрешение ползва именно физическите лица, поради което приложното му поле е ограничено и следва да се тълкува стриктно. С чл. 50, ал. 4 ГПК  „препраща" към разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ГПК, за да укаже само и единствено, че се залепя същото по вид уведомление като по чл. 47, ал. 1 ГПК и то само веднъж, но не и че се прилагат правилата на чл. 47 от ГПК в цялост. Позовава се на съдебна практика.

Предвид всичко гореизложено, молят да бъде отменено обжалваното Разпореждане № 2528/05.12.2018г. на Районен съд Тетевен и да бъде разпоредено издаването на изпълнителен лист в полза на „.Неохим" АД.

         Писмен отговор от другата страна не е постъпил.

         Настоящата инстанция като съобрази доказателствата по делото и становището на страните, приема за установено следното:

По повод заявление вх. № 5037/ 25.09.2018 година от „НЕОХИМ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Димитровград, Източна индустриална зона. ул. „Химкомбинатска", представлявано от Димитър Стефанов Димитров - изпълнителен директор, срещу „СТАЛ ИНДЪСТРИ” ЕООД, ЕИК *********, град Ябланица, Община Ябланица, Област Ловеч, ул. „Рила” № 13, по ч.гр.д. № 780/ 2018 г. на РС-Тетевен е издадена Заповед за изпълнение №338/ 25.09.2017г. на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 6 972 лева – главница;114.27 лева лихва за периода 27.05.2017 г. до 24.07.2017 г., 102.65 лева лихва за периода от 25.07.2017 година до датата на подаване на заявлението, законната лихва от датата на подаването на заявлението до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски – д.т. 141.72 лева и юрисконсултско възнаграждение – 150 лева, произтичащи от неизпълнено задължение за връщане на авансово заплатена сума по развален договор с писмено волеизявление и покана за връщане с нотариално удостоверяване.

При действието на чл.411 ал.З от ГПК е постановено връчване на препис от заповедта на длъжника. Длъжностното лице, извършващо призоваването на седалището на длъжника е отбелязало, че лицето е търсено три различни дни, но не е открито на адреса, който е частен дом и няма данни да има фирма. При това отбелязване на основание чл. 47, ал.4 от ГПК съдът е постановил връчване чрез залепване на уведомление. След което е приел, че са налице условията на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК и е разпоредил заявителят да предяви иск за установяване на вземането си. Разпореждането с указанието е връчено на заявителя на 17.05.2018 година, като в указания срок той не е представил доказателства за предявяването на иска по чл. 422 от ГПК. 

С атакуваното разпореждане заповедният съд на основание чл. 415, ал.5 от ГПК е обезсилил издадената заповед за изпълнение.

При тези данни и с оглед правомощията си съгласно тълкувателно решение № 6/ 2017 година от 15.01.2019 година по т.д. № 6 /2017 година на ОСГТК на ВКС, съдът счита, че жалбата е основателна. Съображенията за това са следните. Видно от приложението по делото доказателства на основание чл.411 ал.З от ГПК заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 50 от ГПК. От извършената справка в ТРРЮЛНЦ длъжникът – търговец е със седалище и адрес на управление, както е посочено от заявителя. Длъжностното лице, извършващо призоваването е търсило на адреса длъжника три пъти в различни дни, като не е открил фирмата на адреса и там не са били налични данни за съществуване на такова юридическо лице, като живущите на адреса са посочили, че не познават такова лице и такава фирма. При това положение е била налице хипотезата на чл. 50, ал.2 от ГПК- ако търговеца е напуснал адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. Въпреки това, заповедният съд е постановил връчване чрез залепване на уведомление по реда на чл. 50, ал.4 от ГПК. Връчване на съобщение чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК, се извършва, в случай, че връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, каквато хипотеза не е налице в настоящия казус.   При тези съображения заповедта е редовно връчена при условията на чл. 50, ал.2 от ГПК, тъй като търговецът не се намира на посочения в търговския регистър адрес и не е посочила новия си адрес. При това положение същата е влязла в сила и неправилно е приложена разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

 Предвид тези изложеното  разпореждане № 2528/ 05.12.2019 година на Тетевенския районен съд, постановено по ч.гр.д. № 780/ 2018 година по описа на същия съд на основание чл. 415, ал.5 от ГПК е  обезсилена заповед № 338/ 25.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 780/ 18 г. на РС-Тетевен, срещу длъжника „СТАЛ ИНДЪСТРИ” ЕООД, ЕИК *********, град Ябланица, Община Ябланица, Област Ловеч, ул. „Рила” № 13, следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизвоствените действия по чл. 416 от ГПК.

         Воден от горизложеното, Ловешкият окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ разпореждане № 2528/ 05.12.2019 година на Тетевенския районен съд, постановено по ч.гр.д. № 780/ 2018 година по описа на същия съд на основание чл. 415, ал.5 от ГПК е  обезсилена заповед № 338/ 25.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 780/ 18 г. на РС-Тетевен, срещу длъжника „СТАЛ ИНДЪСТРИ” ЕООД, ЕИК *********, град Ябланица, Община Ябланица, Област Ловеч, ул. „Рила” № 13, и

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия по чл. 416 от ГПК.

Определението е окончателно.

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                          ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                2.