Определение по дело №55/2020 на Окръжен съд - Добрич

                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е    № 80            

 

                    Гр.Добрич     22.01.2020г.

  ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД  ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 

 в закрито заседание на двадесет и втори януари

 две хиляди и деветнадесета година                                в състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ:Г.ПАВЛОВ

                                          Мл.съдия:                      Г.ПАШАЛИЕВ

 като разгледа                                   В.гр.д..№55

 по описа за 2020 г.           и за да се произнесе взе предвид

 следното:

    Производството е по чл.412 ал.1 от ГПК.

    Постъпила е частна жалба от „***“ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление –гр.С.6 ,чрз адв.З.Й.Ц. ,САК,със съдебен адрес за призоваване и съобщения-гр.С.срещу Разпореждане,обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение №2073/20.11.2019г.по ч.гр.д.№3894/2019г.по описа на РС гр.Добрич,с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за присъждане в негова полза на разноски в заповедното производство в размер на 360 лв.с ДДС,представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по делото.

   Присъдена е сумата от 50 лв.-сторени разноски в производството.

   Частната жалба е подадена в срок и е допустима.

    Разгледана по същество,тя е неоснователна по следните съображения:

   За да присъди възнаграждение под минималното,определено в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,съдът е приел следното:        

   Счетено е,че делото е с ниска фактическа и правна сложност,като действията по него се изчерпват до попълване на одобрените формуляри на заповведните производства,като водените дела са абсолютно еднакви, а в производствата по чл.410 от ГПК не е изискуемо ангажиране на писмени доказателства.Вземането е с незначителен материален интерес,а същевременно договореното адвокатско възнаграждение многократно я надвишава.Изводът ,до който съдът е достигнал е,че присъждането на договореното адвокатско възнаграждение е несправедливо високо,като целта на искането за разноски е да възмезди страната ,която е направила тези разноски,но до справедлив и обоснован със сложността на делото размер.

   Настоящата съдебна инстанция споделя решаващите изводи на първоинстанционния съд,като се ръководи и от следното:

    Отговорността за разноските има за цел да възстанови направените реални разходи,които са предизвикани от нуждата от правна защита в дадено производство.Вземането за разноски не може да служи и не може да се използва за неоснователно разместване на имуществени блага.

   С Решение от 05.12.2006г.по обединени дела С-94/2004 и С-202/2004г. Съдът на ЕС е приел,че когато държава член на ЕС делегира на частно правен субект,какъвто е Висшият адвокатски съвет прамощония във връзка с определяне на икономически условия/в настоящия случай-приложими минимални адвокатски възнаграждения/,то тя осъществява нарушение на правилата на свободната конкуренция,закрепени в чл.101 и чл.102 от ДФЕС,тъй като насърчава частно правен стопански субект да приема съгласувани практики,ограничаващи свободната конкуренция.

   С решение от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/2016 и С-428/2016г. Съдът на ЕС е приел,че чл.101 пар.1 от ДФЕС във вр.с чл.4 пар.3 от ДЕС трябва да се тълкува в смисъл,че национална правна уредба на България, съгласно която от една страна,адвокатът и неговия клиент не могат –под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката ,да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер,определен с Наредба,приета от професионална организация ,каквато е Висшия адвокатски съвет и от друга страна-съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер,ограничава конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл.101 пар.1 от ДФЕС.

   Съдът на  ЕС е извел задължение на националния съд да гарантира пълното действие на нормите на правото на ЕС,като при необходимост по собствена инициатива оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство,дори последваща,която му противоречи,без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред.

   Съгласно чл.633 от ГПК Решението на съда на европейските общности е задължително за  всички съдилища в България.

   Изложените по-горе обстоятелства дават право на съда да определи размера на разноските,като отчете правната и фактическа  сложност на конкретното дело,без да е обвързан нито от уговорения от ищеца и процесуалния представител размер на адвокатското възнаграждение,нито от минималния размер на възнагражденията,предвиден в Наредбата.

   Преценявайки действителната фактическа и правна сложност на предмета на конкретния правен спор,настоящият състав на съда стига до извода,че частната жалба не следва да бъде уважена,а заповедта за изпълнение ,в частта й за присъдените разноски е правилна и законосъобразна и  следва да бъде потвърдена.

   Водим от изложеното Окръжният съд,

        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

   ПОТВЪРЖДАВА   Заповед за изпълнение на парично задължение №2073/20.11.2019г.по ч.гр.д.№3894/2019г.по описа на РС гр.Добрич,с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за присъждане в негова полза на разноски в заповедното производство в размер на 360 лв.с ДДС,представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по делото.

   Определението не подлежи на обжалване.

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ:1.                2.