Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен, 21. 12. 2018 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на тринадесети
декември през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 6700
по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл. 439 от ГПК.
Постъпила е искова
молба от К.Б.П. *** против „Т.Б.А.К.“ ЕАД *** /с настоящо наименование „***“
ЕАД“/ и „А.Б.Б.“ ООД ***. В молбата се твърди, че въз основа на влязла в сила
заповед по ч. гр. дело № 81/ 2009 год. по описа на Плевенския районен съд
ищецът е бил осъден да заплати на първия ответник сумата от 1 107, 02 лв.
главница, законната лихва върху главницата, считано от 09. 01. 2009 год. до
окончателното изплащане на сумата, 25 лв. разноски по делото и 40 лв. разноски
за един юрисконсулт. Твърди се, че на основата на издадения по горното дело
изпълнителен лист е било образувано изп. дело № 20127310400853 по описа на ******
с район на действие Великотърновския окръжен съд. Твърди се, че същата с
удостоверение изх. № 6125/30. 08. 2018 год. е удостоверила, че горепосоченото
изпълнително дело е перемирано на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК на 15.
12. 2014 год., делото е прекратено, а изпълнителният лист е бил върнат на
втория ответник „А.Б.Б.“ ООД на 24. 03. 2018 год. Твърди се, че на 18. 09. 2018
год. служител на дружеството- втори ответник се е обадил на ищеца и му е
заявил, че трябва да заплати процесното задължение. Ищецът счита, че
задължението му е погасено по давност, което обуславя и правния му интерес от
предявяване на настоящия иск. В
заключение ищецът моли съда да постанови решение, с което признае за установено
по отношение на двамата ответници, че ищецът не им дължи сумата от 1 932,
03 лв., от която 1 107, 02 лв. представляващи главница, 760, 01 лв.
представляващи законна лихва върху главницата за периода от 09. 01. 2009 год.
до 18. 09. 2018 год., 25 лв. представляващи разноски по делото и 40 лв.
представляващи разноски за един юрисконсулт,
за които суми е бил издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 81/ 2009
год. по описа на Плевенския районен съд. Претендира се присъждане на
направените деловодни разноски.
Ответниците не са взели
становище по исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства
и съобрази доводите на ищеца, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че с издадена по ч. гр. дело № 81/
2009 год. по описа на
Плевенския районен съд заповед № 171/ 09. 01. 2009 год.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК е
било разпоредено ищецът в настоящото производство К.Б.П. да заплати на „Т.Б.А.К.”
ЕАД *** сумата от 1 107, 02 лв. главница, законната
лихва върху главницата, считано от 09. 01. 2009 год. до окончателното изплащане
на сумата, 25 лв. разноски по делото и 40 лв. разноски за един юрисконсулт.
Безспорно по делото е, че на основата на горната заповед
за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 17. 06. 2009 год. по молба на
„Т.Б.А.К.”
ЕАД е било образувано изп. дело №
20127310400853/ 2012 год. по описа на ****** с район на
действие Великотърновския окръжен съд.
Безспорно по делото е, че на 15. 12. 2014
год. на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК горното изпълнително дело е било
перемирано, като изпълнителният лист е бил върнат в оригинал на новия
взискател „А.Б.Б.“ ООД.
При
така изложените безспорни факти се налагат следните правни изводи:
Претенцията на ищеца К.Б.П. намира своето правно
основание в разпоредбата на чл. 439 от ГПК. Касае се за отрицателен
установителен иск, предпоставка за допустимостта на който е наличието на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. В конкретния случай ищецът се позовава на изтекла
погасителна давност по отношение на процесното вземане. Този факт е настъпил
след издаването на изпълнителен лист по ч. гр. дело № 81/ 2009 год. по описа на
Плевенския районен съд. Това води до извода, че предявеният иск за недължимост
на въведената като предмет на делото сума от 1 932, 03 лв. е процесуално
допустим, а по същество и основателен. В конкретния случай погасителната
давност по отношение на вземането на първия ответник „Т.Б.А.К.”
ЕАД е била прекъсната на 17. 06. 2009 год. с издаването на изпълнителен
лист, с който е признато правото на принудително изпълнение, и от този момент е
започнала да тече нова погасителна давност. По образуваното изп. дело №
20127310400853/ 2012 год. по описа на ****** в
продължение на повече от две години взискателят не е предприел никакви действия
по движението на изпълнителния процес. Самото изпълнително производство е
прекратено поради перемпция на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК и поради
тази причина всички изпълнителни действия по него се считат обезсилени по право
и не произвеждат процесуални и материални последици относно погасителната
давност в отношенията между взискателя и длъжника /срв. т. 10 от тълкувателно решение № 2 от 26.
06. 2015 год. по тълк. дело № 2/ 2013 год., ОСГТК/. Казано с други думи, в
хипотезата на прекратяване поради перемпция не може да се говори за валидни
изпълнителни действия и погасителната давност не може да се счита прекъсвана на
основание чл. 116 б. „в“ от ЗЗД. Съобразявайки гореизложеното,
съдът счита, че след издаването на изпълнителен лист в полза на кредитора /17. 06.
2009 год./ са изтекли повече от пет години, в рамките на които не са били осъществени
факти, водещи до спиране или прекратяване на погасителната давност по отношение
на процесното вземане. При това положение обоснована е тезата на ищеца, че
задължението му за главница, лихви и разноски е било изцяло погасено.
Горното позволява да се обобщи, че предявеният отрицателен
установителен иск по чл. 439 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло за сумата от общо
1 932, 03 лв.
При този изход на
делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответниците следва
да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца направените
деловодни разноски в размер на 453, 68 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците „***“
ЕАД /с предишно наименование „Т.Б.А.К.“ ЕАД/, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***, и „А.Б.Б.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, ***, представлявано от ***и ***, че ищецът К.Б.П. ***,
ЕГН **********, не им дължи сумата от общо 1 932, 03 лв., от която
1 107, 02 лв. представляващи главница, 760, 01 лв. представляващи законна
лихва върху главницата за периода от 09. 01. 2009 год. до 18.
09. 2018 год., 25 лв. представляващи разноски по делото и 40 лв. представляващи
разноски за един юрисконсулт, за които
суми е бил издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 81/ 2009 год. по описа на
Плевенския районен съд.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД /с предишно наименование „Т.Б.А.К.“ ЕАД/, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от ***, и „А.Б.Б.“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***и ***, да
заплатят на К.Б.П. ***, ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на 453, 68 лв.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: