Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1005
гр. Пловдив, 01.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юли две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при
участието на секретаря Валентина Василева, като разгледа докладваното от младши
съдия Зорница Тухчиева въззивно
гражданско дело № 1540 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба вх. № 39816/ 17.06.2019 г. на М.Б.Т., ЕГН **********, с адрес: *** против
Решение № 2149/30.05.2019 г., постановено по гр.д. № 14299/2018 г., III- ти брачен състав, по описа на РС- Пловдив, с което
съдът е уважил предявеният от ищцата Т.К. иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК и е било разрешено на детето Д. М.
Т.ЕГН ********** да пътува извън пределите на Република България, с майка си Т.К.К., ЕГН ********** по посока- държавите членки на
Европейския съюз, Македония, Сърбия, Босна, Албания,Турция, Черна гора,
придружавано от своята майка в почивните дни- събота и неделя, както и по време
на официалните празници в Република България, и по време на училищните ваканции
на детето до навършване на 18 годишна възраст, като целта на пътуванията е
екскурзия, почивка и туризъм, без да е необходимо съгласието на бащата М.Т.. В
тази връзка е разрешено на ОДП град **** да издаде паспорт за задгранично
пътуване на детето Д. М. Т.ЕГН **********, като е постановено предварително
изпълнение на решението съгласно чл. 127а, ал. 4 от СК.
Решението се обжалва изцяло от ответника в първоинстанционното производство с доводи за неправилност и
незаконосъобразност. Конкретно, изразява
се недоволство от решението в частта, с която е дадено разрешение за пътуване
на детето в съботно- неделните дни, както и по време на официалните празници в
Република България, и по време на училищните ваканции на детето до навършване
на осемнадесетгодишна възраст, тъй като това нарушавало определения режим за
лични контакти на бащата с детето. Подчертава се, че съдът е дал заместващо
съгласие по чл. 127а от СК без да е посочил конкретни периоди и държави, както
и без да е съобразил срока на разрешението с възрастта на детето. В тази връзка
се поддържа, че с оглед ниската възраст на детето срокът на разрешението не
следвало да бъде по- дълъг от три години.
Прави се искане делото
да бъде върнато на районния съд за ново разглеждане или настоящата инстанция да
постанови решение за заместващо съгласие, с което да даде разрешение за
задгранични пътувания на детето за фиксирани периоди по дати, без да се
ограничава режима на лични контакти между бащата и детето.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, не се и представлява.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна – Т.К., с който се оспорва жалбата като
неоснователна и се иска постановеното от първостепенния съд решение да бъде
потвърдено.
В съдебно
заседание въззиваемата страна поддържа изложеното в
отговора на въззивната жалба становище, като конкретизира,
че исканото разрешение за пътуване на детето в чужбина не се отнася за дните
събота и неделя, а за учебните ваканции и официалните празници. Уточнява, че целта на пътуванията е
екскурзия или почивка, като сочи продължителност на същите до две седмици.
С оглед изложеното, моли обжалваното решение
да бъде отменено в частта, с която е дадено разрешение за пътуване на детето в
почивните дни събота и неделя като въззивната
инстанция постанови решение, с което да даде разрешение пътуванията на детето
да бъдат през учебните ваканции и официалните празници, придружавано от
неговата майка – въззиваема страна в настоящото
производство.
Настоящият съдебен състав на Пловдивски
окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по
чл. 269
от ГПК, прецени събраните по делото доказателства
и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която
притежава активна процесуална легитимация да обжалва и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Атакуваното
решение е валидно и допустимо.
Предвид
разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК е необходимо да бъде проверена
правилността му съобразно наведените в жалбата доводи, което е свързано с
изискването да се провери за наличието на допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, както и за съблюдаване интересите
на ненавършилото пълнолетие дете /в този смисъл ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Производството пред първоинстанционния
съд е било образувано по искова молба от Т.К. против М.Т., с която е бил
предявен иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК. Изложени са твърдения,
че родителските права по отношение на детето се упражнявали от майката. Същата
не успяла да постигне съгласие с ответника /жалбоподател понастоящем/ относно
пътуването на детето в чужбина с туристическа цел, придружавано от нея. В тази
връзка е направено искане за постановяване на решение, с което да се замести съгласието
на бащата- ответник и да се даде разрешение детето да пътува извън пределите на
Република България без ограничение на броя на пътуванията, тяхната
продължителност и времето през което се провеждат, придружавано от своята майка
или друго упълномощено от нея пълнолетно лице в следните държави: държавите- членки на Европейския съюз, Македония,
Сърбия, Босна, Албания, Турция и Черна гора до навършване на пълнолетие на
детето или за период от пет години, считано от влизане в сила на съдебното
решение. Така направеното искане се обосновава с твърдението, че пътуването на
детето в чужбина ще му даде възможност да се запознае с други култури и страни,
което би се отразило благоприятно върху неговото психоемоционално
и социално развитие. Направено е и искане за заместване на съгласието на бащата
за издаване на международен паспорт на детето.
С допълнителна молба, след оставянето на исковата
молба без движение, ищцата е уточнила целта на пътуванията – за екскурзии, почивки, и туризъм, като изрично е
посочила, че е трайно установена в страната и няма намерение да живее в
чужбина.
В законоустановения
срок ответникът е депозирал отговор, в който е изразил несъгласие детето да
пътува в чужбина, тъй като това
нарушавало правото му на лични отношения с него. Счита, че детето е на ниска
възраст, предвид което пътувания извън страната не са в негов интерес като
отбелязва, че ако искането на ищцата бъде уважено то разрешението следвало да
бъде дадено за срок не по- дълъг от три години.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че е в интерес на детето
да му бъде разрешено да пътува зад граница, като в тази връзка следва да му
бъде издаден задграничен паспорт. Изложени са съображения, че между майката и
детето е налице силна емоционална връзка, като и двете имат желание да пътуват
извън страната с цел туризъм и почивка, но единствено поведението на бащата необосновано препятства тази възможност и
води до ограничаване на конституционно установеното право на свободно
придвижване на детето.
По делото не е спорно, а и от приложеното копие на
Удостоверение за раждане № ********** / 07.04.2010 г., издадено въз основа на
акт за раждане № 0228 / 06.04.2010г. е видно, че Т.К. /въззиваема
страна в настоящото производство/ и М.Т. – жалбоподател са родители на детето Д.
М. Т., родено на *** год.
В хода на първоинстанционното
производство е изготвен и представен социален доклад от който се установява, че
детето Д. се отглежда от майка си – Т.К., която адекватно посрещала
потребностите му. Па данни на майката детето имало пълноценен контакт с баща си
и роднините си по бащина линия. Детето гостувало в жилището на баща си село ****,
а по време на лятната ваканция ходело на почивка с него. Бащата заплащал
редовно месечната издръжка за детето, като двамата родители съвместно обсъждали
всички въпроси, свързани с отглеждането и възпитанието на Д. . Д. била ученичка във втори клас в ОУ „****“,
редовно посещавала училище и занималня. Записана била на курс по английски
език. Детето имало изграден приятелски кръг в училище и било социално
интегрирано в общността от връстници.
От показанията на свидетелката Ц. А.- баба на ищцата
се установява, че родителите на Д. се
разделили, когато детето било на петгодишна възраст. Оттогава майката го
отглеждала, като бащата заплащал издръжка редовно и взимал детето съгласно
установения режим за лични отношения. Ищцата имала желание да пътува извън
страната с цел екскурзия и почивка заедно с дъщеря си Д. . Споделя, че диалога
с бащата бил много труден, като той категорично отказвал да даде съгласие детето
да пътува извън страната, както и да му бъде издаден нов международен паспорт.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните изводи от правна страна:
Производството по чл. 127а ал.2 от СК има характер на
спорна съдебна администрация, поради което постановеното от съда решение по
него не се ползва със сила на пресъдено нещо и може
да бъде променяно при изменение на обстоятелствата, единствено изискване за
което е наличието на рационален диалог между родителите .
Предвид характера на производството съдът не е
обвързан от формулираното от молителя искане относно броя на пътувания, период
от време и посочените дестинации.
Основен критерии при вземане на решението за
заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина са интересите на
детето /в този смисъл ТР № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2016 г., ОСГК/. Разпоредбата на § 1,
т. 5 от ДР на ЗЗДет съдържа легално определение
на понятието "най-добър интерес на детето", което понятие изисква да
бъдат преценени редица обстоятелства, свързани с най-пълно удовлетворяване на
физическите и психо-емоционалните потребности на
детето, неговите желания и чувства, като се съобрази възрастта, пола, миналото
и други характеристики на детето, както и възможностите на родителите да се
грижат да него, а така и последиците, които ще настъпят за детето при промяната
на обстоятелствата и опасността или вредата, която може да му бъде причинена
при тази промяна. Преценката за този "най-добър интерес на детето" е
винаги конкретна, за всяко конкретно дете, поради което и решението, което се
взима следва да е съобразено с тази конкретна преценка.
Предвид изложеното и с оглед наведените с жалбата
твърдения е необходимо да се извърши задълбочен анализ дали е в интерес на
детето да напуска пределите на страната, като се изхожда от конкретиката
на настоящия случай и се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи
нуждата на детето от пътуване извън границите на страната.
Необходимостта да се разреши пътуване на детето извън
пределите на Република България може да бъде свързана с различни причини, включително нуждата от обогатяване общата
култура на детето, придобиването на нови знания, които да обогатят представите
му за света. Срокът на разрешението също се определя от конкретните
обстоятелства, но винаги при съобразяване възрастта на детето.
Настоящият въззивен състав
счита, че в случая е налице доказан интерес за детето да пътува извън страната
с цел туризъм и почивка, поради което изцяло споделя изводите на първостепенния
съд досежно потребността на детето да пътува зад
граница, съответно необходимостта да бъде дадено разрешение за издаване на
международен паспорт от компетентните органи без съгласието на бащата.
Във въззивната жалба са
изложени твърдения за наличието определен с решение на РС- Пловдив режим на
лични отношения на бащата с детето Д. , който включвал всеки първи и трети
петък, събота и неделя от месеца от 18,00 часа в петък до 18,00 часа в неделя,
един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, който
летен месец е разпределен на два периода от по 15 дни, половината от всяка
пролетна и зимна ваканция на детето; половината от времето на Коледните празници,
Новогодишните празници и Великденските празници на всяка календарна година, по
отношение на който жалбоподателят, носещ доказателствената
тежест за установяването му, не е представил каквито и да било доказателства.
Наред с
това, необходимо е да се отчете, че искането за разрешение на детето да пътува
извън страната с продължителност до две седмици касае краткосрочни пътувания на
екскурзии и почивки. Поради това, възможността от възникване на конфликт между
правото на детето да пътува и правото на родителя на лични отношения е
минимална, а дори и да възникне, ако пътуването на детето е в негов интерес, то
засегнатият родител следва да търпи това временно ограничаване на правата си /в
този смисъл ТР № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2016 г., ОСГК/.
Противопоставянето на жалбоподателя, че
срокът на даденото разрешение за пътуване на детето в чужбина да навършване на
осемнадесетгодишна възраст е необосновано дълъг предвид ниската възраст на
детето се явява основателно, поради което съдът счита, че подходящия срок за
който следва да се даде разрешение е пет години. Посоченият срок е съобразен с възрастта на
детето, което към настоящия момент е на 9 навършени години.
От изложеното е видно, че въззивният съд достига до изводи, които частично се
различават от тези на първоинстанционния. Поради това
обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която е било дадено разрешение Д. М. Т.ЕГН ********** да
пътува извън пределите на Република България, придружавано от майка си Т.К.К., ЕГН ********** по посока- държавите членки на
Европейския съюз, Македония, Сърбия, Босна, Албания,Турция, Черна гора, за
всички почивни дни- събота и неделя до навършване на осемнадесетгодишна възраст
на детето, като вместо него се постанови ново по същество, с което да се даде
разрешение на детето да напуска пределите на страната
и да пътува в посочените държави, придружавано от своята майка по време
на почивните дни, свързани с официалните празници на Република България и по
време на учебните ваканции за срок от пет години,
считано от влизане в сила на решението, като целта на пътуванията е
екскурзия, почивка и туризъм.
В останалата обжалвана част, с
която е заместено съгласието на М.Б.Т., ЕГН ********** като родител по отношение издаването на паспорт за пътуване
извън територията на Република България на детето Д. М. Т.ЕГН **********
решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
По изложените съображения , съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която е дадено
разрешение ОДП град **** да издаде паспорт за задгранично пътуване на
детето Д. М. Т.ЕГН **********, без да е
необходимо за целта съгласието на бащата М.Б.Т. ЕГН **********
ОТМЕНЯ Решение
№ 2149/30.05.2019 г., постановено по гр.д. № 14299/2018 г., III- ти брачен състав, по описа на РС- Пловдив, в ЧАСТТА, с
която е разрешено на детето Д. М. Т.ЕГН ********** да пътува извън
пределите на Република България с майка си Т.К.К. ЕГН
**********, по посока- държавите членки на Европейския съюз, Македония, Сърбия,
Босна, Албания, Турция, Черна гора, в почивните дни- събота и неделя, както и
по време на официалните празници в Република България, и по време на училищните
ваканции на детето до навършване на 18 годишна възраст, като целта на
пътуванията е екскурзия, почивка и туризъм, без да е необходимо за целта съгласието на
бащата М.Б.Т. ЕГН **********, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДАВА
РАЗРЕШЕНИЕ на детето Д. М. Т.ЕГН ********** да
напуска пределите на страната и да пътува с цел екскурзия и почивка с
продължителност до две седмици, по посока- държавите членки на
Европейския съюз, Македония, Сърбия, Босна, Албания, Турция, Черна гора,
придружавано от своята майка Т.К.К. ЕГН ********** по време на почивните дни,
свързани с официалните празници на Република България, както и по време на есенните,
пролетните и летните учебни ваканции, за срок от пет
години, считано от влизане в сила на решението.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.
280, ал.3, т.2 от ГПК.
Преписи да се връчат на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.